Ген. Константин Попов, председател на Комисията по отбрана в 44 НС, бивш командир на ВВС и началник на отбраната, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

На 16 октомври отбелязахме Празника на Военновъздушните сили (ВВС) и Деня на българската бойна авиация. Датата е избрана, защото на 16 октомври 1912 година по време на Балканската война двама български летци, поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев за първи път използват самолета като бойно средство в небето над Одрин,  демонстрирайки ударна мощ и качества в печелене на битки. Като символ на най-добрите традиции във военната авиация през 1963 година тази дата е обявена за празник на авиацията и на ВВС. Как изглежда българската бойна авиация днес? Гост в студиото е ген. Константин Попов – председател на Комисията по отбрана в 44-ото Народно събрание, бивш командир на ВВС и началник на отбраната. Добре дошъл в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н генерал.

Добре заварили.

Когато избирахте професията на пилот в изтребителна ескадрила, знаехте ли за вълнуващите истории в подвизите на българските военни летци?

Ако трябва да бъда честен – не. С историята се докоснах доста по-късно, когато почнах да осъзнавам, къде съм, когато почнах да осъзнавам своята отговорност, когато почнах да осъзнавам стойностите, които трябва да градя в себе си, стойностите, които трябва да бъдат изграждани и в личния ми живот, когато трябваше да осъзная, че полетът не е само мечта, да служиш във ВВС е не само чест, но и  любов към Родината, че не само синьото небе привлича, не само сърцето го желае, а трябва съвсем осъзнато да се опреш на тези, които са преди тебе, на тези, които са доказали, че Родината стои по-високо от небето.

Имате ли кумир български военен летец от нашата история?

Би трябвало да имам. Разбира се, не мога да откроя един. Не знам, дали думата кумир е точната дума. Но за мен винаги българският летец е някакъв събирателен образ.

То затова има Паметник на летеца.

Затова има Паметник на летеца. Затова този летец стои гордо изправен, гледа нагоре, мъжествен, мечтател, силен човек. Аз мисля, че всеки, който е служил във ВВС, независимо дали е летец, независимо дали е техник, дали от свръзки, всички тези осигуряващи хора, при тях има нещо по-различно. Не казвам, че са по-добри от останалите, но има нещо по-различно. И това по-различно е, че те са готови да работят за идеята. За съжаление, това като че ли все по-малко хора го разбират. Аз разбирам естествените нужди: човек трябва да бъде добре заплатен, трябва да бъде добре осигурен, трябва да има достойнство в заплащането, защото това е отношение към човека и към това, което прави, но трябва да има и нещо над това, трябва да има някаква надстройка. И в нашата професия, в ВВС това го има. Мисля че го има и в Сухопътни войски, Военноморските сили, Специалните операции, но във ВВС аз съм го почувствал и съм го преживявал.

Летците особена порода хора ли са? Не всеки може да бъде летец, особено пък военен.

Да, не чисто физически – има изисквания, не само да може да издържиш на претоварване, да си психически устойчив и т.н., но ако не си отдал цялото си сърце, просто не ставаш. Ако не си на 100%, просто не става, на 99% при нас не стават нещата.

Така е и в журналистиката. Това са много близки области, макар и различни. Ние сме пред компютъра, вие сте в небето. А как изглежда българската военна авиация днес?

Първо искам да изкажа моето уважение, да поздравя с изминалия празник всички хора, които са се посветили на тази професия, всички хора, всъщност, със сини униформи. Да ги поздравя за стоицизма, да ги поздравя за това, че в труден период те са там и че си изпълняват превъзходно задълженията. Хубавото е, че има бъдеще. Ето на, възстановихме Военновъздушното училище. Уникално е, във Военновъздушното училище има сериозен наплив на кандидати на фона на недостига на личен състав в цялата армия.  Това е нещо наистина ценно.

Запалва въображението на младите хора небето?

Запалва въображението. И това е така, защото те виждат, че българските ВВС имат своето бъдеще, и то с придобиването на супермодерния самолет, какъвто е F-16 Block 70. Аз се радвам, имах възможността да видя млади летци, снажни, които преминават подготовката за обучение на F-16.

Завиждахте ли им?

Ами да, разбира се, че ще им завиждам, и то не само за младостта. Завиждам им, че те ще летят на един фантастичен самолет, че те ще бъдат тези, които ще подготвят следващите, защото те са първите. Разбира се, не им завиждам за едно нещо, за това, че те ще бъдат в центъра на вниманието на всички.

Вие го изпитахте, макар и вече не като летец.

А това не винаги е много приятно.

Каква е разликата между времето, в което вие летяхте, и възможностите пред днешните бойни пилоти?

Сигурно има много разлика. Българските ВВС бяха много по-многолюдни, имаше много повече летателни апарати, имаше по-голяма възможност да служиш в Доброславци, в "Узунджово“ ако искаш, в "Граф Игнатиево“, в Добрич, Балчик, цялата страна беше покрита с действащи летища. Много повече хора, много повече приятели, с които може да си говориш на един и същ език и да споделяш всичко това, което ти се е случило, когато си бил сам във въздуха. Но и сега, и сега мисля, че в авиобазите, в бригадите, в свързочните възли, в радиолокационните възли, има така създаден дух, който е на приятелство и включително като някакво семейство се чувстват хората – те живеят заедно, работят заедно и се уважават, защото разбират, че един без друг не могат. Тази близост продължава да съществува така, както беше и преди.

Докато дойдат новите самолети F-16 Block 70, какво е състоянието сега на авиацията?

Е, това е широко коментирано, да не го преповтаряме. Да, има проблеми с поддръжката на МиГ-29, полагат се усилия. Знаете за прословутите и шест двигатели от Полша и т.н. Това надали е вече някаква интересна тема. Но аз пак няма да пропусна да подчертая, че в нашата високорискова професия едни такива недостици могат да бъдат фатални. И това, че командванията на ВВС, на авиобазите, летците, техниците успяват да летят безопасно и да изпълняват основните си задачи, е достойно за уважение и просто шапки долу.

Защо се получи така, че през годините армията се оказа в по-лошо състояние на оборудване? Трябваше да тръгнат войни, за да се сетим, че имаме и армия, и да ускорим модернизацията, за която иначе от 20 години говорихме?

Е, ние винаги сме си говорили за модернизация, винаги е имало недостиг на ресурси, винаги имало други приоритети, но хубавото е, че ние всъщност сключихме договора за превъоръжаване с F-16, договора, който е за построяването на многоцелеви кораби, преоборудването на Специалните сили с бойна техника. Далеч преди да почнат войните, имам предвид и войната в Украйна, и сега това, което става в Газа, защото я си представете, ако трябваше сега да почнем, щяхме да сме с 5-6, може би и повече години назад, просто защото сега има голямо търсене, сега слотовете са запълнени и трябва да чакаш доста време, за да получиш нещо. Така че все пак имаше някаква здрава мисъл, и аз се радвам, че между другото участвах в тези процеси, без да си преписвам някакви лични заслуги.

Затова ви зададох и този въпрос, при вас всъщност модернизацията се отпуши.

Това са усилия на много хора, разбиране и много съгласуване на най-различни нива. Така че има много участници. И аз се радвам, че има много хора, които участваха в тези процеси, защото това трябва да е общо разбиране, това не трябва да е само лично дело на някой.

Страната ни сега се намира в менгемето на два кървави военни конфликта: на изток в Украйна и на юг в Израел и Ивицата Газа. Какви са рисковете пред нея? Какви са рисковете пред нас?

О, те могат най-общо да се опишат, но конкретни рискове като че ли трудно би могъл някой да провиди. Всъщност, трябва да кажем, че освен на ужасяващата война в Украйна, където говорим за стотици хиляди загинали и за милиони бежанци, за ужаса, който се случи в Газа с "Хамас“, който тръгна на лов за хора. Дори и при лова има някакви правила, а там ги преследваха без никакви правила, изнасилваха, колиха, палиха – ужасна работа, човек е трудно да си го представи дори. Но да не забравяме, че имаше криза и в Кавказ.

Нагорни Карабах.

Бежанци около 100 хиляди. Да не забравяме, че на Запад имаше доста сериозни вълнения, убийства на полицаи в Косово…

Западните Балкани също.

Западните Балкани. Така че ние сме заобиколени с различен по характер кризи.

Конфликти.

Конфликти и войни. И тука според мен би трябвало да има малко по-сериозно държавническо отношение от висшия политически ешелон, от елита, така, както аз го казвам. Много лошо впечатление на мен лично ми направи тези някакви уж консултативни срещи ли са, съвети ли са, за информация ли са.

Един при президента, един при премиера – едни и същи участват. 

Някаква жалка картинка беше и ситуацията изглеждаше много жалка. Някакви лични амбиции, егота, неразбирания. Хубавото е, и аз го споменах и днес пред други колеги, че когато отидоха в синагогата пред други посланици – американския посланик, френския посланик, израелския посланик, пред други хора, и президент, и председател на Народното събрание, и вицепремиерът всички говориха с едни и същи думи и казаха: "Да,изключително сме съпричастни с това, което става в Израел. Изказваме съболезнованията си към всички“, и че Израел има право на отговор, което вече е политическо послание – всички това го заявиха, и там имаше един единодушие. Та за мене това беше един по-добър сигнал, който като че ли поизми срама от челото.

В състояние ли са обществото и институциите да приемат идващите от военните конфликти заплахи при разделението между тях?

Е, нямам право да давам оценка в качеството, в което съм в момента. Но ако трябва да говорим за мигрантски вълни – да, сигурно ще  има повишен натиск. Дали ще можем да ги приемем, по какъв начин ще ги приемам, дали ще ги възприеме, доколко има възможност за възпиране, надявам се, че има и че ще могат да се възпират, но има другия фактор, който като че ли също не е за подценяване – това е възможност за терористичния актове.

Спящите клетки?

Защото напрежението, изострените емоции, силната възбуда може да активират някои спящи клетки или някакви, които ще дойдат, и наистина да имаме сериозен проблем. И затова засилването на ролята на службите, усилването им е нещо много важно, което трябва да бъде огледано и подпомогнато. И не говоря само за ДАНС, говоря и за военно разузнаване, за ДАР, да придобие своевременна информация. Виждате, Израел беше изненадан! Израел беше изненадан при положение, че има фантастични, може би най-добрите света разузнавателни служби. Така че това не е за подценяване. И ако в медицината говорим за профилактика, при нас трябва да говорим за предвидимост, за достатъчно, своевременно, точна, конкретна, ясна информация. Това изисква средства.

Изисква и отношение.

И изисква и отношение, разбира се – ясното разбиране за тази необходимост. По същия начин както трябва да е безпределно ясно, че трябва да се развиват въоръжените сили, че трябва да имаш отношение към хората вътре в тези въоръжени сили, че трябва да даваш перспектива, че трябва да можеш да осигуряваш и условия за работа, и техника, с която те да си изпълняват задачите, а не да им поставяш задачи без да ги осигуряваш – това тотално демобилизира, срива бойния дух, а при нас не става въпрос за мотивация – мотивация може да има в много други професии с увеличено заплащане или нещо друго, с някакви други средства, при нас говорим за боен дух. И затова моето послание винаги е било към нашите държавници, които сме избрали: нека да си дадат правилната оценка, и нека да приоритизират своите дейности съобразно изискванията на днешния, но и на утрешния ден. Нека да могат да поглеждат малко по-далече, да виждат проблемите и да почват да работят сега, за да има утре.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

 

Цоня Събчева