Днес отбелязваме Денят на българската община (бел.ред. интервюто е проведено на 12 октомври). От тази дата през 1882 година Княжество България има своя първи закон за общините и градското управление, публикувано тогава в бр. 117 на Държавен вестник. С този закон се регламентира за първи път устройството и дейността на местните органи на държавната власт, а именно Общинските съвети, кметове и техните помощници. Българската община играе важна роля в различните историческите периоди от развитието на държавата. 12 октомври е избран за празник на работещите в общинската администрация през 1998 година от делегатите на Общото събрание на Националното сдружение на общините в Република България. С това се поставя началото на една традиция в историята на българските общини, която да бъде своеобразен мост на миналото, настоящото и бъдещето на местното самоуправление у нас. Честит празник на всички, които работят в администрацията на българските общини.



Кметът на Община Казанлък г-жа Галина Стоянова, която е и член на Контролния съвет на Националното сдружение на общините в Република България, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Честит празник, г-жо Стоянова.

Честит празник на усмихнатите и колеги от Община Казанлък и на всички колеги от цялата община! Честит празник и на Националното сдружение на общините в Република България, което е наш партньор, и от което разбира се зависят и промените в местното самоуправление!

Г-жо Стоянова, каква е ролята на общината и местната власт?

Ролята днес е не по-различна от тази, която  е била преди много години. И ще ви кажа защо. Община Казанлък е създадена веднага след Освобождението, тя е една от първите сформирани местни общини още през 1878 година. Интересното за тогава, ще видите, че то важи и досега, как е сформиран бюджетът на общината. В архивите намираме бюджет на общината, в който се казва, че доходите на общината се набавят от интизап – това е продажба на едър добитък, сергийно право, продажба на месо, такса за печат върху картите за игра, отдаване под наем на месарските магазини, наем от баните,. В края на всяка година или в началото на следващата се провеждат търгове за отдаване под наем на тези обекти. И това е в далечните години на създаване на местното самоуправление. За благоустройството на Казанлък и неговото разхубавяване се създава комитет, който разработва устав за тази цел. А малко по-късно, през 1932 година при обсъждане на бюджета на общината новото общинско ръководство посочва, че то е отново зависим от стопанската и финансова криза, от която се огъва българския данъкоплатец. Е, не сме ли в същите години?

Май сме в същите, да, за съжаление. Кризите са все повече. Г-жо Стоянова, има ли потенциал местното самоуправление да бъде по-ефективно?

Ние винаги сме казвали кметовете на общини, че местното самоуправление, за съжаление, в последните години на COVID кризата и на политическата криза остана единственият стожер и връзка на гражданите с властта. Както и в местното самоуправление, и в кмета гражданите намират не само вина за всичките си проблеми, но и решения за тези проблеми. Това, разбира се, показва колко е важно да се обърне специално внимание на общините и на въпросите, които решават, а въпросите и проблемите, които решаваме, са много. В последните години държава се освободи от доста услуги, които прехвърли за управление на общините, но за съжаление без достатъчен финансов ресурс. И затова местният бюджет е недостатъчен да обслужва всички ангажименти на местното самоуправление. Затова борбата на кметовете, на Националното сдружение, особено през последните години е за по-голяма децентрализация на местните власти, които съпоставимо с условията, в които работят общините във всички европейски държави, ни показва, че няма такава държава, в която местният бюджет е значително по-малък от субсидирането на средствата от държавата. Така че е време мисля, независимо че сме отново в политическа криза, националната власт, държавната власт да обърне по-специално внимание на общините. Защото в крайна сметка онези, които ги избират, са хората, които всеки ден чукат на вратата на кмета и на общинската администрация.

Така е, права сте много. Г-жо Стоянова, кои са нещата, които стоят на дневен ред в Община Казанлък?

При нас един от проблемите, който не намира своето решение вече година и половина, но не е само в Община Казанлък, а във всички общини, които имат големи строителни обекти, е компенсирането на строителните фирми заради инфлацията, която ги застигна, и заради което повече от строителните фирми фалираха и не можаха да издържат, и изоставиха недовършени общинските обекти. Но това са обекти, които както в Община Казанлък най-големият ни проект за 8 милиона лева "Светът на траките“, е от туристическата инфраструктура. Това са средства, които сме получили като грант от оперативната програма, и 25% кредит, който е теглила общината, за да изпълни този проект – такива бяха условията тогава. И в този случай при некомпенсиране на строителите, наистина нашите строители са местни фирми, и те продължават да работят, но на фона на тази криза, вече кредите, които са теглили, не могат да обслужват. И за какво става въпрос? Става въпрос, че държавата в лицето на Министерски съвет и на Министерство на регионално развитие готви една методика година и половина, която чакахме, чакахме да излезе. В крайна сметка през септември месец тя беше публикувана за обсъждане и приета от служебния кабинет. Сега отново чакаме указания от Министерство на регионалното развитие, за да приложим методиката. И някога, представете си вече на втората година, в края на бюджетната 2022 година не могат строителите да бъдат компенсирани. Това е проблем, който го споделям не само за Община Казанлък, защото касае всички строителни фирми и всички общини в България, които имат такива обети за изпълнение. И аз призовавам наистина държавното управление, служебното правителство в лицето на министър-председателя, да обърне внимание, че това вече е непоносимо. Наистина застрашени са, не, обречени са проекти, които са от изключителна значимост за общините. Не е нормално да зависим толкова много строители, цели общини от администрациите в съответните министерства. Това наистина не е нормално.

Споменахте, че това е проблем, който засяга цялата страна, всички общини. Предстои едно голямо събитие – годишната среща на местните власти от цялата страна. Какъв е ефектът от подобни събития?

Разбира се, че това е мястото, където имаме възможност кметовете да се срещнем първо помежду си и да споделим въпросите, които са общи и такива, които са индивидуални, и да търсим начини и добри практики за решение, но това е и мястото, и такава беше и практиката в Националното сдружение, на което да се срещаме с министрите на съответните министерства, с министър-председателя. За съжаление, тази година наистина нямаме отклик от държавното управление за такава среща, и се вижда от програмата на Националното сдружение, че няма голям интерес на Министерски съвет към тази организация. И независимо, че е празник, виждате, че у мен наистина напират проблемите и някак си не съвсем празнично говоря на този ден. Но време е държавното управление да се обърне с лице към общините, и то като партньори, а не само като коректив, проверяващи. Знаете, че общините сме най-проверяващи институции, винаги има съмнения. Но за да работим, ние трябва да бъдем партньори. Защото всички граждани наистина очакват промяна, но тази промяна трябва да дойде с разум. Тя трябва да е такава, каквато я искат гражданите, и е крайно време е да ги чуем, да се вслушаме в тях, защото изборите ще произвеждат едно и също. Всъщност, гражданите ще ни казват: "Вие не сте се обърнали с лице към нас. Вие не слушате и не чуваме какво искаме. И затова ние ще отвръщаме със същото към вас“. Затова ние можем да търсим разбиране от гражданите на всички избори, а в същото време да сме загърбили. Затова моят призив по повод на празника на българските общини е: държавата да стане истински партньор на кметовете, на общините, общинските администрации и местните структури в, забележете, 265 общини в България.

Добър финал на нашия разговор. Ние също се надяваме държавата да бъде добър приятел на местния парламент.