Габриел Вълков, председател на Младежкото обединение в БСП и член на Бюрото на младите европейски социалисти, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Гост в студиото е председателят на Младежкото обединение в БСП - Габриел Вълков. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Вълков.

Здравейте. Добър ден на вас и на вашите слушатели.

Предлагам разговорът ни да върви по две теми. За едната – законодателните инициативи на младите социалисти – има информационен повод: Младежкото обединение в БСП заедно с парламентарната група внесоха в Народното събрание законопроект за насърчаване на доброволчеството. Темата е интересна и заради факта, че от Европейския съюз България е единствената страна, в която все още няма такъв закон. И другата тема е с продължителна давност от няколко години: напрежението заради непримирими конфликти в БСП. Ако не възразявате обаче, г-н Вълков, започваме с първата. Защо чак сега на 8 февруари БСП внесе в Народното събрание Законът за доброволчеството?

Защото смятаме, че 10 години стигат. Повече даже вече  от 10 години, не може да бъде приет такъв закон по една или друга причина, липсва политическа воля от една страна. Всички останали държави в Европейския съюз вече го имат, тоест ние изоставаме. И ние решихме, че е време да бъдат взети съответните решения. В момента има някакво що-годе стабилно правителство за разлика от последните 2 години. Вече това е най-дълго изкаралото правителство може би от 3 години насам. И заради това решихме, че сега е моментът да регистрираме такъв закон за доброволчеството. Той би трябвало да бъде консенсусен между всички партии. Надяваме се, че ще бъде приет с почти пълно мнозинство в Народното събрание, защото не виждам, кой би имал против подобен закон. И се надявам да бъде взето правилното решение за младите хора. И не само за младите хора, между другото. Защото доброволците в България са над 100 000 човека и това не са само млади хора. И много по-големи и възрастни дори в различни каузи се включват като доброволци: дали да издирват деца в планините от сутрин до вечер; дали да помагат на случаи като наводненията в Карлово, например. Тоест доброволците са различни хора, различни типове хора и този закон е важен за всеки един от тях.

Проекти за Закон за доброволчеството са внасяни няколко пъти от 2006 г. насам, но все не стигат до приемане. Защо?

Според мен липсва политическа воля.

В какво се изразява тази липса на политическа воля? Толкова ли плаши политиците доброволчеството?

Не, не мисля, че ги плаши, по-скоро големият проблем е, че вече слабо ги интересува. Там е проблемът в българската политика, че повечето законопроекти и повечето решения, които се взимат особено през последните 12, даже вече 15 години станаха управление на основно десни партии, и то най-много на ГЕРБ. Според мен повечето решения се взимат на база на това: какво може да се вземе, тоест да се прибере в джоба и какво не? От Закона за доброволчеството нищо не може да се прибере, той е за хората, а този тип закони явно не са били интересни  на тогавашната власт. Надявам се сега да бъдат малко по-интересни, защото стига мислиха политиците само за себе си. Време е да помислят малко и за хората,  особено за доброволците, които допринасят за бъдещето на България и на хората като цяло.

На 8 февруари в Народното събрание са внесени два проекта за Закон за доброволчеството, първият е вашият, другият проект е на парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Бихте ли ни обяснили, с какво вашия проект се различава както от другия сега  внесен от ГЕРБ-СДС, така и от предишни проекти?

Различава се по един основен параметър. Другите проекти са вкалвани и забравяни от една и съща парламентарна група – между другото през 2009 г. Цветан Цветанов вкара за първи път такъв закон. Въпреки, че те сами си го вкарват, те сами не си го приемат, явно търсят само пиар, а не реални действия. Основната разлика е, че те вкарват тези закони от 2009 г. насам в различни такива моменти, когато се заговори за доброволчество. Между другото и сега беше такъв моментът: ние вкарахме закона и веднага след нас дойдоха и те го вкараха. Те го вадят от шкафа и просто го входират в Народното събрание. Да де, но той е остарял, защото вътре говорят за едни, примерно доброволчески книжки, които да бъдат с подписи, печати от инициативи. Да де, но сме в XXI век и вече тези книжки са отживелица малко или много. Ние предлагаме примерно електронен регистър, който да бъде под шапката на Министерството на младежта и спорта и вътре в този електронен регистър от едната страна да се регистрират всички доброволци, от другата страна да се регистрират доброволческите организации. И в същия момент да има и комуникация между тях от една страна, от друга страна вътре в този регистър да се вижда: ето, примерно има еди къде си някаква акция. И ти като доброволец, регистрирал се в Министерството на младежта и спорта,  виждаш подробности за тази акция, отиваш и се включваш, което създава и организация на целия процес, която иначе липсва. В момента доброволческите кампании минават основно през социални мрежи, където някой е публикувал нещо за определена кауза. Това трябва да бъде регламентирано и да бъде уредено от държавата.

Казахте, че в България с доброволчество се занимават над 100 000 души. Дори на 16 февруари, тоест, седмица след като вие внесохте вашия законопроект, председателят на Българския червен кръст акад. Христо Григоров призова парламентът за приемането на такъв закон. Защо приемането му е наложително?

Наложително е. В последните 2-3 години видяхме породената от Ковид кризата пандемия. Там имаше доброволци в болниците, които от сутрин до вечер помагаха на нашите лекари и медицински сестри да се справят с проблема. Тези доброволци, за разлика от това, което предлага закона, до момента те просто отиват там и помагат на доброволни начала. Сега този законопроект, това, което им помага на тях например, е да получат медицинска застраховка, здравна застраховка, тоест, ако им се случи нещо, да има застраховка, която да им покрие разходите по лечението, например. Това също така помага и за тези, които обикалят планините от сутрин до вечер, за да търсят деца, ако паднат, счупят крак или нещо от този тип, те имат застраховка “Злополука". Също така преминават през задължително обучение за целта, което ги прави и много по-ефективни. От друга страна, те получават и отпуск от работодателите, което до момента го нямаше регламентирано по никакъв начин. Това, което ние предлагаме, е 3-дневен отпуск от работа, ако искаш да се включиш в доброволческа кауза, говорим за платен отпуск, който работодателите да ти изплатят като болничен, например.

Този отпуск обаче не е част от редовния полагащ се отпуск от 20-21 дни?

Не, не, това е отделен отпуск, който е специален за доброволчество. Това от една страна насърчава доброволчеството, от друга страна маха това малко или много оправдание на някои хора, които казват - аз съм на работа, не мога да се включа. Затова: ето, вече можеш да се включиш.

А има ли напрежение между работодатели и доброволци?

Има, защото пък има много проактивни хора, които искат да се включат, а работодателят не ги пуска, защото той казва: “Аз ти плащам заплатата, ти ще работиш". Това е и лява мярка, от друга страна погледнато, защото то това винаги е идеята на бизнеса: да седиш и да работиш колкото се може повече, за да може собственикът да печели повече пари. Ние искаме обаче да допринесем и за доброволния труд, за да може и младите хора, и не само младите да се включват в различни акции. А не мислим, че е голям проблем работодателят да плати три дни отпуск на един човек в годината, това като разходи не са нещо голямо.

Каква е разликата между доброволчество и благотворителност?

Голяма, защото в доброволчеството ти се включваш и помагаш на едни хора с личен труд. А в благотворителността просто подаряваш едни пари в повечето случаи. И между друго, според мен даже те се разминават, ако тръгнем и по идеологически план, те се разминават и между ляво и дясно. Защото благотворителността много често е дясна мярка. Това е мярка, в която ти си изкарал много пари и казваш: аз тук ще дам примерно едни 100 лв., 200 лв., 1000 лв., независимо колко на една организация или на един човек, или на определена кауза. Което е малко или много така да си измиеш съвестта, че ти си взел много пари и решаваш  да ги дариш. Не казвам, че е лошо, правилно е да се прави. Но от там идва лявото, че ние искаме да направим това чрез данъци, чрез повишаване на данъците на богатите, чрез прогресивен данък, например. И по този начин ти взимаш достатъчно пари от богатите, за да ги дадеш на този, който има нужда. Защото така работи цяла Европа, най-малкото и така трябва да работим и ние като държава.

Да се върнем пак на вашия законопроект. Какви са акцентите в него?

Акцентите основните са, както казах: 3 дни отпуск от работодател от една страна. Другото много важно е това, че даваме застраховка на всеки един, осигуровки на всеки един и обучение на всеки един доброволец. И третото много важно е тази електронна платформа, на която може да се регистрират такива доброволчески организации и организации, които организират доброволческа дейност и да участват в различни видове акции.

Ако обаче някои от доброволците са безработни, как ще бъде регламентиран, уреден техния труд?

Там вече идва въпросът за организациите, които дават доброволчество, на доброволческите организации. И те всъщност са тези, които трябва да платят тази застраховка. Това вече е механизъм на Министерството на младежта и спорта да го изработи докрай, защото то ще бъде към тях вързано това като звено за доброволческа дейност. И те трябва да го разработят като механизъм, в който механизъм те осигуряват да кажем за определената кауза. Например: аз съм регистриран, лицензиран едва ли не от министерството вече като доброволческа организация и те казват, примерно ние казваме като организация, ето тук пращаме 10 човека и министерството казва “окей 10 човека ще се включат в тази акция, които вие ще сертифицирате. Защото даваме и  сертификати за доброволчество, което е нещо друго, и ново, и важно. Защото до момента нямаше такива неща, а това го има в цяла Европа. И даже много често между другото доброволци си намират работа заради тези сертификати. Защото работодателя вижда един човек, който е участвал в 5-10 различни доброволчески акции и явно той е проактивен, явно не е мързелив, явно е склонен да помогне. И на Запад много от работодателите предпочитат да вземат точно тези хора на работа, за сметка на други, които си седят вкъщи и не се включват в различни акции.

Колко човека работихте върху текстовете на този законопроект? Той не е голям, но се изисква работа?

Не мога да кажа, че е малък. То беше труд месеци наред, група от млади юристи 5-6 човека членове на нашето Младежко обединение работеха върху  него. Съвместно с Кристиян Вигенин бяхме направили нещо като работна група. И те реално го разписваха този законопроект и го входираха след  това в Народното събрание, заедно с мен, като председател на Младежкото обединение. Не мога да взема дивидента, че аз съм го писал, защото аз не съм юрист, най-малкото.

След като БСП е в опозиция, оптимист ли сте, че вашият законопроект ще бъде гласуван? Да бъдем реалисти, виждаме гласуването в пленарна зала. Как ще успеете да мобилизирате усилията и на управляващи и на опозиция да подкрепят вашият законопроект?

Например това, че и ГЕРБ входираха и те законопроект, веднага след нас като ни видяха, може да допринесе за това да бъде приет най-накрая този законопроект. Защото малко или много и опозицията явно смята, че има необходимост от такъм законопроект, и управляващите - също. Защото в момента ГЕРБ са управляващи и участват в тази сглобка, но искат такъв закон. По принцип процедурата е, че най-вероятно в Народното събрание ще влязат и двата законопроекта и оттам нататък ще бъдат обединени в един от Комисия в Народното събрание. Чува се, че Министерството на младежта и спорта иска да входира също Закон за доброволчеството от тяхна страна. Това е още по-добре, защото те пък са от страна на “Продължаваме промяната", министърът е техен. Тоест, би трябвало да се получи смесица от трите различни законопроекта на всички политически сили. Народното събрание да ги обедини в един и най-накрая Законът да стане факт. Като от друга стана между другото, това е и полезно, защото най-вероятно тази комисия в Народното събрание трябва да вземе най-добрите неща от трите законопроекта и да изгради общ, който да бъде по-добър и от трите.

В Младежкото обединение на БСП имахте и две инициативи, които не бяха приети: така нареченият културен чек и по-ниски лихви по студентските кредити. Каква е съдбата им?

Останаха тогава в Народното събрание неприети. Аргументите бяха, поне за мен абсурдни. Законът, който беше културния  чек, реално така наречен, идеята беше, че всеки 18-годишен младеж получава по 200 лв. за култура. Като, разбира се, не ги получава под формата на пари, а под формата на ваучер. В Министерството на културата има всички изредени културни институции, в които може да отиде: дали ще е музей, дали ще бъдат театри и кина, български постановки и т.н.

Книжарници?

Да, също така работи и за учебници и помагала.

И за художествена литература, защо не?

Да, да, също. И идеята на този законопроекти беше да дадем 200 лв. на 18-годишните, когато завършат училище да имат възможността да си купят тези дали ще са постановки, дали ще е култура. Въпросът е, че той не беше приет. Основната причина там беше, че нямало пари в бюджета. Изчисленията бяха, че той ще струва около 8 милиона. На фона на милиардите държавен бюджет тези 8 милиона са капка в морето. Явно там обаче беше друг проблемът, че го предлага опозицията и те не искаха да го приемат. Четири години, между другото нищо не са приели, което опозицията е предложила. Сега смея да твърдя, че колкото и лоша да е опозицията, все едно нещо за 4 години хубаво е имало. Но те явно виждат всичко като лошо, което е проблем. То е и проблем на българската политика, че липсва диалог, липсва комуникация вътре. Липсва и това да чуеш мнението на другия. Те казват: “Ние управляваме, правим диктатура на мнозинството, всички останали вън". Но това не е решението. Да добавя само и за студентското кредитиране, защото също беше интересно. Там основният аргумент беше, че ощетяваме банките. Понеже идеята е, че в момента банките дават 7% лихва на студентските кредити.

О, това са доста високи лихви.

На всички останали са около 3-4%. И освен това разликата между всички останали кредити и студентският кредит е, че той е държавно гарантиран. Тоест, банката няма как да изгуби пари от него и въпреки това дава 7% лихва на този кредит. И аргументите, които ГЕРБ дадоха, че всъщност ощетяваме банките и не е редно такова нещо да се случва. Явно за тях банките са по-важни от образованието на младите хора и от тяхното бъдеще.

А обмисляте ли и други инициативи?

Обмисляме, в момента даже започнахме да работим върху една нова инициатива, след Закона за доброволчеството, която е свързана с модерната в момента Зелена тема, защото както знаете, в България и в цяла Европа се строят много фотовалтаици и ветрогенератори. Големият проблем на България, и той пак минава през корупцията, която е постоянен проблем у нас, е, че земеделска земя се купува от бизнесмени, сменят статута на земеделската земя, която е високо плодородна, пишат я ниско плодородна, ниско качествена земя - 7-8 категория, едва ли не един чукар, за нещо, което е произвеждало години наред различна земеделска продукция и строят фотоволтаици и вятърни турбини върху тази земя. Това е нещо недопустимо, това нещо трябва да бъде контролирано, защото на първо място ние трябва да ядем, преди да консумираме ток. Нали първо идва яденето. А ние сме известни с житниците на България, в момента например около Добрич, Генерал Тошево, там са едни от най-силните житници на България и там се купува земеделска  земя, за да се строят върху нея фотоволтаици и перки.

Е, това е кощунство.

Това е абсолютно кощунство, това е нещо, което не трябва да бъде допускано. И ние сега в момента започваме дискусии с кметовете, защото сигналът дойде от нашите кметове към БСП и към нас като младежка организация. Имаме един млад общински съветник в Генерал Тошево например, той ми разказа, там какви са проблемите и на околните общини какви са проблемите. И затова започваме да решаваме тези проблеми, защото няма как да позволим едрият капитал малко или много и големият бизнес да изкупи земеделската земя, за да си строи вятърни турбини. Има места,  на които това е позволено, но не на земеделска земя и не в гори, между другото, защото изсичат и гори по същата причина.

Как приемате предложението на Министерски съвет за промени в Закона за висшето образование, с които да отпаднат таксите за обучение на студенти и докторанти, които са по държавна поръчка. Разходите ще бъдат осигурявани от държавата.  Това ще облекчи ли по някакъв начин бюджета на младите хора?

Със сигурност, това е една много добра мярка. Ние от години наред работим това нещо да се случи в България. Поздравявам правителството за това, че в крайна сметка взеха това решение. Разбира се, виждам един проблем там. Той според мен се измерва през това, че много често се работи на парче в България, почти винаги и за всичко. И в случая донякъде тази мярка е взета на парче, защото тя трябва да има и продължение. А продължението ние сме го казали, какво е. Трябва да се изготви обща платформа, на която да се срещнат като в триъгълник бизнесът от една страна, от другата страна образователните институции, от третата страна държавата. И на тази среща да се говори с бизнеса и бизнесът да каже имаме нужда от тези кадри, има недостиг на такива кадри. Това са липсите, това са дефицитите, които виждаме. И от там нататък образователните институции съвместно с държавата да подготвят и да разширят програмите по тези специалности по които има нужда, за сметка на други, от които няма нужда.  Защото това, което се случва в момента, е, че държавата плаща образованието на едни хора, които след това отиват на трудовата борса или заминават в Европа, защото тук няма реализация по тяхната специалност. Тоест, трябва да се регулира това, не да произвеждаме хиляди юристи, примерно, като за сметка на това нямаме да кажем заварчици, ами да стане така, че да се разшири квотата за заварчици, след като бизнеса има нужда от такива кадри. Може да са IT -та, може да е всичко, аз казвам заварчици, примерно. Тоест, там е големият проблем според мен, че не е само идеята да бъде безплатно образованието. Идеята е да бъде вързано с нуждите на бизнеса, за да има смисъл, когато държавата дава тези пари, те да бъдат използвани по предназначение, а не да отиват в кошчето накрая. Защото този млад човек, който е завършил, няма какво да работи.

Прави ми впечатление, че младите хора, студентите, и наскоро завършили и т.н. докторанти, или на тези, които предстои да бъдат, подкрепят този законопроект, тази идея. Обаче, от преподавателското тяло на различни ВУЗ-ве реакциите са доста отрицателни. На какво се дължи това разминаване? Вашите преподаватели от различни университети предлагат да се дават стипендии на социално слаби или на много отлични, силни студенти, за да се стимулира тяхната работа.

Реално погледнато, аз не мога да разбера, наистина къде им е проблемът в цялата тази работа. Аз мисля, че младите хора наистина подкрепят. Но не съм чул някой млад човек, който да каже “Аз  искам да плащам такса" нали,

Да, аз също.

Нормално е да не искаш да плащаш такса, ако държавата може да го осигури. Сега най-вероятно там имаше и едно такова финансиране, което беше “парите следват ученика", малко като система. Не знам, дали това не е някакъв проблем по някакъв начин за университетите. Но аз реално погледнато, не мога да разбера, къде е проблемът в цялото нещо. Аз ви казах,  моят проблем е, че малко или много даваме едни пари за едно образование на хора, които могат да останат без реализация. И там просто трябва да се регулират квотите, което става в разговор с бизнеса за нуждите му.

Лидерът на Градската организация на БСП Иван Таков определи като “Действие без значение" снетото доверие от “Позитано" 20, защото представителите на БСП са участвали в избора на председател. Разумно ли е да се развива такова напрежение във вашата партия, близо до европейските избори? Така преминаваме към партийните въпроси.

А те са неизбежни, защото в нашата партия често има скандали. Сега, за мен поне не е правилно, независимо дали са европейски избори, независимо какви избори има, не е нормално ние вътре като партия, като приятели и другари, да се караме помежду си, да имаме скандали. Защото всички работим за една обща лява кауза. Тоест, би трябвало вътре да няма напрежение, но уви, истината е различна. Сега, тук обаче, аз искам да добавя щрих малко или много за това, че скандали, проблеми и такива реакции има вътре във всички партии. Разликата между БСП в случая и всички останали партии е, че ние го правим публично, ние сваляме доверие през медиите, докато примерно ДПС сваля доверие от Карадайъ без да разберем, просто разбираме, че той си е подал оставката и се сменя председателя на партията. При нас всичко минава през медиите, караме се през медиите. Това е като да се караш с жена ти на улицата, аз така го определям. И това не е редно. Нали, когато си имаш семейни скандали, вътрешно-партийни такива, карай си се на “Позитано", на “Леге", в случая, където ни е Градската организация, но не на улицата, не по медиите и нека не се замеряме с различни обиди и квалификации през медите и да сваляме доверие по този начин, защото това руши целият авторитет на партията. А ние години наред работим, за да може лявото в България да съществува и в един момент да се руши авторитетът мисля, че не е редно.

Още в първите 7 години от възпитанието на всеки човек, струва ми се, се обяснява, че мръсното бельо се пере вкъщи. Май във вашата партия тези 7 години са в дефицит?

Липсват, не мога да разбера, защо се случва това. Не мисля че е редно.

Защо са толкова чести скандалите? Защо постепенно нещо изригва, някого изключват,  на някого замразяват членството? Тук от две години и половина-три години насам, вие сам знаете, аз мога поменик да ви изредя.

Така е. Според мен, основното е различията вътре. Разликата е, че до момента ръководството на партията е успявало тези различния да ги запази вътре в залата, да чуем мнението на всяка страна и да намерим максимално консенсусното решение, за да защити всички страни вътре във взетото решение. Разликата е, връщам назад разговора към ГЕРБ, че те правят диктатура на мнозинството и това, че на опозицията нито един законопроект не се приема през последните 4 години. Нещо подобно в момента се случва при БСП. Понеже ръководството на БСП, да, има мнозинство в Националния съвет и националните органи, но това не значи да тъпче всички останали и да взима решенията само в тяхна полза. Трябва да се чуе гласът и на опозицията, на инакомислещите. Даже опозиция е малко  с времето наложен термин, с който аз не съм съгласен. Защото това, че не съм съгласен примерно с лидера, не ме прави опозиция, прави ме човек с различно мнение. В много ситуации аз съм гласувал с ръководството на БСП, на други не съм, защото съм виждал, че на места не ми харесва решението, което ще се вземе и аз имам право като член на Националния съвет да не го гласувам и да не го подкрепя. И там се получава така, че в годините се обърнаха нещата: ако ти не си съгласен и не подкрепиш, ти си опозиция, ти си лош и т.н. А реалността е различно, че просто имаме различно мнение в много ситуации, а няма кой да го чуе това мнение, затова в един момент се стига до медиите, когато няма чуваемост вътре. Защото ако вътре си решаваме конфликтите, никой от тях няма да стига до медиите.

Как ще завърши този пореден конфликт между БСП централа и Софийската организация, между “Позитано" и “Леге"?

Софийската организация на първо място, освен, че е най-голямата организация в БСП, смея да твърдя, че в нея има най-големите мозъци и кадри на БСП. Ако погледнем Софийската организация, в нея са почти всички значими фигури: примерно Сергей Станишев членува в Софийската организация, Корнелия Нинова членува в Софийската организация, Румен Овчаров членува в Софийската организация, дали ще е Калоян Паргов, дали ще е Иван Таков, дали ще са много-много други социалисти, които са известни на всички в цяла България, не само в София и всички те членуват в София. Тоест, тук имаме доста голям капацитет да взимаме решения и те да бъдат смислените решения. Там идва моментът, че когато се свика един Градски съвет, една голяма част от тези хора са и членове на Градския съвет, тоест, решението за това общинските съветници да подкрепят който и да било председател на Столичния общински съвет беше взето на този Градски съвет. Аз също съм член на Градския съвет. Имаше два часа и половина дебат по темата, дали е правилно или не е правилно това решение. В този дебат се чуха много неща - чу се, защо не е правилно, чу се и защо е правилно. В един момент стигнахме до гласуване след два часа и половина дебати и Софийската градска организация подкрепи общинските съветници да подкрепят който и да било председател на  Общинския съвет,  за да може да има избран председател, за да може града да не се руши. Дали ще завали сняг и не могат да го изчистят, дали ще паднат клони и няма кой да ги вдигне, дали ще има хиляди други проблеми, когато не работи Общинският съвет, няма и контрол над администрацията и над кмета. Тоест, ние хвърляме целият град в хаос и там надделя според мен в Градската организация разумът. Защото аз също подкрепих това решение. Разумно е да изберем председател, за да се отпуши работата на Общинския съвет. Този Градски съвет тогава също взе решение, че ние не влизаме в коалиции, не позволяваме на нашите общински съветници да влизат в коалиции с който и да било. Тоест, ние като партия в София сме в опозиция, единственото, което направихме, е да отпушим работата на Общинския съвет. По някакъв начин от “Позитано" не можаха да разберат явно това, не бяха съгласни, не можах да разбера защо. Защото ние всички живеем в София, а решенията, които взимат от Националния съвет, това са хора от цяла България. Не смятам, че е редно, примерно някой от Силистра като член на Националния съвет да взима решение за това какво правим ние в София, както не мисля, че е редно ние в София да взимаме решение за Силистра и за техния Общински съвет, например. Давам Силистра като случаен пример, не че нещо там се е случило. Тоест, тези решения трябва да се взимат на местно ниво. То и затова в Устава на партията е записано, че местната политика се взима от местните организации. Защото няма как ние като Национален съвет да взимаме решение за всяка община в България, защото ние не членуваме там, ние не знаем проблемите на тази община, ние сме от другия край на България. И затова местната политика остава на местните организации, и за София трябва да бъде така. То е така, въпросът е, че не се спазва.

Много ме изненадаха коментарите на вашия политически вестник “Дума" и дано да цитирам правилно г-н Александър Симов, който каза, че “Софийската организация нищо не са отпушили, а са залели избиратели, членове и симпатизанти на БСП с канализационна вода", дано правилно го цитирам, но тази метафора ме смая.

Тя канализационната вода в момента май се изсипва от “Позитано" към “Леге". Не мисля, че това е редно да се случва, както няколко пъти казах. Аз не съм привърженик на това да се караме през медиите. Това, което ние виждаме и като млади хора между другото, е, че всички млади хора подкрепят решението да се отпуши работата на Общинския съвет в София. И нашите членове от една страна, като  Младежко обединение на БСП, ние затова приехме и позиция на градско ниво. Защото младежите в София на БСП с почти пълно мнозинство, мисля, че с един против или нещо такова, взеха решение да се подкрепи Иван Таков като председател на София, да се подкрепят взетите решения от Градския съвет, защото това е правилното решение, това е отговорното решение. Ние сме 130 годишна партия, като такава ние трябва да сме отговорни към всеки жител в София, независимо дали е гласувал за нас или не. И отговорната позиция е това да подкрепиш който и да било председател, за да се отпуши работата, като между другото, в решението беше записано “с широко мнозинство", имаше над 2/3 мнозинство в Общинския съвет. Тоест, решението, което сме взели в София, беше 100%  изпълнено от общинските съветници в Столична община.

А как ще  процедирате, ако  все пак от ръководството на БСП наложат някакви наказания на общинските съветници?

Аз вярвам, че в Националния съвет на БСП има достатъчно разумни хора, има достатъчно хора, които виждат, че това е проблем и това, че ръководството като Изпълнително бюро е взело решение, това не винаги значи, че Националният съвет трябва да го подкрепи. Националният съвет като върховен орган може да каже:  “Не, ние не сме съгласни с това решение, според нас не трябва да се пипа градското ръководство". Защото днес се маха ръководството в София, утре може да се махне в друга община. Тоест, надявам се да има достатъчно разум в  Националния съвет, защото те са представители на различни общини  вътре. Да видят, че не е редно да се караме вътре помежду си, да оставим малко или много  тази записана в Устава автономност на местно ниво, да се взимат решения за местни политики и оттам-нататък да не се пристъпва към някакви по-крайни действия. Да имаме сваляне на политическо доверие, това и преди се е случвало в БСП, понякога проблемът е бил решаван в последствие. Тоест, аз се надявам на разум в случая и на това, че вътре в партията са останали достатъчно много разумни и умни хора, които да видят, че това не е правилният път и да вземат решение, което да подкрепи Столичната организация.

Между другото, мнозина са склонни да сравнят това гласуване на общинските съветници на БСП за председател с другото, на депутатите на БСП  за избор за парламентарен председател на Вежди Рашидов?

Да, между другото и двете гласувания са доста идентични. И двете бяха направени с доста разум от гледна точка на това да се отпуши работата на Народното събрание, в случая да се отпуши работата на Общинския съвет.  Има една основна разлика, че ние предложихме в парламента, БСП предложи представител на ГЕРБ, което аз не го смятам за редно и аз тогава не бях съгласен с това, ние да предлагаме представител на друга партия. Да, ако говорим за отпушване на работата, това значи да подкрепим някой и да кажем “окей, той е консенсусен, нека да бъде той". Но защо ние трябва да предлагаме човек от друга партия, не виждам смисъл в това решение. И се радвам, че общинските съветници не направиха такава грешка, каквато направи парламентът тогава. Те подкрепиха просто един човек, независимо кой е той, такова беше решението, и да не говорим, че имаше и решение, докато за парламента нямаше решение. Това беше решение на парламентарната група само, тоест, нямаше санкцията на партиен орган. Те просто се бяха събрали депутатите и го бяха взели като решение, което след това видяхте, какви драми донесе, дори в БСП - съгласни, не съгласни с него и т.н.

И на финала, чуват се гласове за обща листа на левите партии за евроизборите. Такова обединение възможно ли е?

На всички леви партии за европейските избори? Може и да е възможно. То е възможно за София явно, след като всички леви партии подкрепиха Ваня Григорова за кмет, издигната от Иван Таков и от Софийската ни организация. Надявам се, че и в страната ще се прояви този разум. Той обаче изисква две много важни неща. Първо, много силен водач на листата, който да обедини лявото пространство в България, както направи Ваня Григорова в София. И също така, много голяма диалогичност от страна на председателя на партията, както беше в случая на София с Иван Таков. Това значи много голяма диалогичност от страна на Корнелия Нинова, да обедини лявото в България, да събере всички страни на една маса и да направим общ ляв фронт за европейските избори.

Вие виждате ли коя фигура би била обединителна за силна водеща лява листа?

Не съм мислил върху фигури, не искам да казвам фигура, която да бъде обединител, но със сигурност има такава. Това е въпрос и на партийно решение и на Национален съвет, тоест там да се дадат различни предложения за различни такива фигури, и да се стигне накрая до някакво решение на най-добрата фигура, която да води тази листа.

Много ви благодаря за това, че приехте да участвате в този разговор, приехте да бъдете наш гост, за времето, което ни отделихте. И за абсолютно откровените отговори на въпросите, които бяха анализ за това, какви решения виждат младите социалисти на проблемите в България. Гост в студиото бе председателят на Младежкото обединение на БСП и член на Бюрото на младите европейски социалисти Габриел Вълков.