Паихологът д-р Филипа Каменова в интервю за дневния блок "Добър ден, България" на Радио "Фокус"

Два пъти всяка година в по-голямата част от света местим стрелките на часовника. През пролетта стрелките на часовника се местят 1 час напред, а през есента ги връщаме с един час. Тази неделя ние на 30 октомври в 04.00 часа през нощта ще сменим стрелките на часовника си с час назад, тоест, от 04.00 часа ще стане 03.00 часа. Тази смяна се отразява отрицателно на някои хора. Проучване от 2021 година показва, че 3/4 от анкетираните многократно са се оплаквали от смяната на времето и настояват това да бъде премахнато. Те твърдят, че промяната на времето има лош ефект върху съня им. Всеки втори анкетиран изпитва негативни последици върху съня си и здравето си. Как се отразява тази промяна на здравето и организма ни? Сега разговаряме с психолога д-р Филипа Каменова. Добър ден.  

Как ни се отразява връщането на стрелките с един час назад?  

 

Да, наистина има промяна в психиката и във физиката на хората, тъй като с тази смяна се нарушава основният биологичен ритъм или т.нар. "циркален ритъм“ на организма. И в тази най-рискова група попадат хора с ендокринни, сърдечни заболявания, също така и има вероятност и възможност да се увеличат случаите на депресия след промяната на времето. Има такива проучвания и в Дания са правени, че 11% се увеличават случаите на депресия, както и се появява високо ниво на тревожност, дори по-голяма честота и на мисли за самоубийство. Както и са правени проучвания, че се увеличава честотата на самоубийствата при мъжете в дните след смяната на времето. Също така, тази смяна може да увеличи риска от сезонно афективно разстройство. Това е т.нар. "зимна депресия“. И тъй като когато има смяна на сезона и достъпът ни до дневна светлина, смяната на времето и на това, че нямаме до достъп до дневна светлина води до това, че телата и психиката започват да се борят да се приспособят, и според различни проучвания има различни фактори за това защо се случва така и се увеличават тези случаи, една от причините може да е, че промяната на времето нарушава циркалните ритми, известни още като основните функции на тялото, които се изпълняват на 24-часов цикъл. И всъщност, така се нарушава нашият цикъл сън-бодърстване, който влияе когато се чувстваме уморени, заспиваме и се събуждаме. Другото, което е, че когато се излагаме на по-малко слънчева светлина настроението ни се влошава, променя се така да се каже производството на хормони в мозъка, особено когато хората при смяната на времето прекарват много по-малко време навън и повече време в затворени помещение, това влияе и върху центовете на химичната система, които контролират настроението и емоциите в мозъка. Други поучавания показват това, че когато по-голямата част от хората прекарват повече време в затворени пространства също показва, че водят и по-заседнал начин на живот, което може да увеличи процентите на тревожност, на стрес, на депресия.  

 

Д-р Каменова, всъщност, местенето на стрелките причинява ли стрес на по-тревожните хора или всички попадаме в тази графа, няма човек, който да е защитен от тревожността и промяната на настроението?  

 

Ами да, има особено при хора, които са податливи на тревожност или на депресия. Може тази промяна във времето да предизвика епизоди на депресия, на тревожност, както може тази смяна на времето да влоши или да увеличи случаите на това, което споменах, на сезонно афективно разстройство, което е вид депресия, която се появява при смяна на сезони, при смяна на времето. Да, когато хората са по-уязвими към стрес, към тревожност, и когато имат такава податка или така да се каже или наследственост, или някакви такива вече установени разстройства, може да се появят по-високи нива на тревожност и на депресия.  

 

Има много тревожни данни за влошаване на физическото ни здраве, както споменахте и вие, по-заседнал начин на живот заради зимния сезон. Какво може да ни посъветвате, как можем да се адаптираме по-лесно, по-безболезнено, да си съхраним здравето?  

 

Ами да, има различни, влияят както върху психично, така и върху физическото ни здраве. И различни проучвания дори показват, че се увеличава честотата на инфаркти, на инсулти, също на проблеми в здравето, хората казват, че има такива рискове. Това, което може да се направи, едно от нещата всъщност е адаптацията и специално към времето отнема от 1 до 2 дни, до максимум 2 седмици, но най-често се случва около седмица. Това трябва да е един лек естествен процес на адаптация, като разбира се може да се има в предвид, че ние се нуждаем от повече сън, така че да имаме поне от 7 до 9 часа сън. Също някакви ритуали преди лягане. И най-често, аз казвам така и на моите клиенти, има различни техники за дишане, човек се успокоява, или практикува други релаксиращи техники, упражнения като прогресивната мускулна релаксация преди лягане, за да може човек да се отпусне, както и психиката и съзнанието му, за да може да успее организмът да се отпусне и да заспи. Другото нещо, което може да се направи, може да се наличното mindfulness или изпразване на съзнанието, тоест, човек да не мисли за неща, които са се случили през деня, да се успокои. Много често правим една такава таблица, в която записваме мисли и чувства. Много често ако е преди заспиване, хората може да си държат лист хартия до леглото ида си записват всички мисли, които са имали през деня и преди да заспят, и да ги оставят така да се каже през деня. Също така може да прекарват време, сутрините, тъй като времето вече ще позволява, ще има светлина, да може да прекара повече време сутрин на отворени пространство, където да има повече излагане на светлина. Също и поддържане на някаква физическа активност, редовно някакви упражнения, които имат голям ефект и върху настроението…  

 

Повишаване на ендорфина.  

 

Да.  

 

Местенето на часовника влияе ли и върху децата? Дайте съвет на родителите какво да предприемат, какви действия превантивно, за да приспособят децата към тази смяна?  

 

Да, наистина има влияния и някои проучвания показват, че промяната на времето има влияние и върху самите децата, тъй като родителите споменават, наблюдавайки децата, че им е най-трудно да регулират лягането навреме и ставането. Също и проблеми и в темперамента се наблюдават – децата имат загуба на сън, намаляване на бдителността, проблеми с когнитивните функции, тоест, концентрация на внимание, стават по-капризни, по-раздразнителни. Също децата, които пък имат някакви проблеми, свързани с хиперактивен дефицит на внимание, при тях, тъй като те са на стимуланти, много често могат да имат проблеми със заспиването, и имат такива. Както примерно тези, които имат деца и юноши с разстройство на настроението, те са по-склонни към това, което наричаме нарушение на циркалния ритми, може да с получи високо ниво на възбудимост. И всъщност, често и самите деца, и родителите се оплакват, че сънят е неосвежаващ, че са уморени сутрин, раздразнени. Какво мое да се направи? Процесът при децата, това, което може да се направи, едно от нещата е просто например родителите да ги слагат по-рано да спят, 15 минути по-рано, и след това да ги събуждат 15 минути по-рано. Другото, което е, също родителите могат да регулират времето и на други ежедневни процедури, които са времеви сигнали за нашето тяло, например да се опитват да вечерят малко по-рано всяка вечер. Ако децата са по-големи, в тийнейджърска възраст, може да се разговаря, родителите да разговарят с тях и да им покажат, разкажат колко е важен сънят и че той е съществена част от здравословния начин на живот и е важен за тяхното бъдеще, и всъщност, да създават такива възможности да имат един добър сън, за да може децата да бъдат възстановени.  

 

Д-р Каменова, много благодарим ви за съветите, които ни дадохте.