Вицепрезидентът на Българска федерация по Ушу и главен треньор на СК “Черен дракон" Петър Драгоев и д-р Лили Чобанова - член на Управителния съвет и главен треньор на СК “Златен Тигър" в интервю за предаването "Спортът на фокус" по Национална радиоверига "Фокус".    

Какво е ушу, какъв спорт е ушу?  

Петър Драгоев:  За начало за вашата аудитория да кажем няколко думи какво всъщност представлява ушу. Ушу или така по-популярният термин кунг фу са всички китайски бойни изкуства под един знаменател. Те са може би над 150-160 стила плюс още около 300 разклонения на тези стилове, които формират цялостното богатство от китайски бойни изкуства. Това, което е любопитно, че в средата на миналия век е изградена една част от стилове, които са започнали да  бъдат практикувани като спортни такива. Създаване на Световната федерация по ушу и съответно състезания, световни първенства, континентални такива и на местно ниво, където ушу да бъде разпространено и да стигне до повече хора да не остава само в Китай, както е било дълги години преди това.  

Защо обаче в България е придобило гражданственост по-популярното название кунг фу, д-р Чобанова, може би от онези легендарни филми от 80-те години за “Хон Гил Дон" или “Шаолин".  

Д-р Чобанова: Точно така, изобщо на Запад терминът кунг фу е доста по-популярен и това се дължи на киното и най-вече на тези филми, които споменахте, с които нашето поколение е израснало, и които са ни запалили по тези бойни спортове. А и не само по кунг фу, запалило е много хора и по карате, джудо и всички останали източни бойни изкуства. Всъщност кунг фу означава майсторство, затова във филмите всички обясняват “моето кунг фу е по-добро от твоето", т.е. моето майсторство е на по-голяма висота. Докато ушу буквално в превод означава бойно изкуство “у" и “шу" са две думи и се използва като общ термин обединяващ абсолютно всички китайски стилове. Интересно е да отбележим, че освен спортното ушу в ушу като различен тип стилове влизат много популярните тай чи или тайдзицюан, както е пълното му наименование, а също така и уин чун, което набира все по-голяма популярност и е изключително бойно, приложно и е много интересно не само за младите, но и за всички поколения, и шаолин също е част от това нещо.  

Винг чун е известно в България като Винг чун иначе вие го казвате Уин чун, което е по-популярното световно название.  

Д-р Чобанова: Да, зависи от транскрипцията вече, чия транскрипция се приема дали уин чун е по-скоро превод през английски, винг чун е по-скоро през руско говорящите страни, но е едно и също.  

Добре, тук е важно според мен да се уточни, че ушу всъщност не позволява контакт със съперника, няма противник в тази дисциплина, къде е разликата - да разясним на нашите слушатели?  

Драгоев: Всъщност има различни стилове на ушу, в някои от тях няма контакт със съперник или партньор, така да се каже, но има и дисциплини, в които контактът е разрешен. Такива например са т.нар. “бутащи ръце" или туи шоу, както и може би набиращото все по-голяма популярност санда или това са двубои, контактни двубои малко наподобяващи така популярното ММА в днешно време, миксираните бойни спортове. Санда е точно такава дисциплина на ушу, където има разбира се теглови категории, различен вид екипировка, съответно според възрастовата група, така че и по-малките, разбира се, да бъдат запазени като здраве, контузии и т.н. и вече в по-горните възрастни има и по-професионални категории.  

Кога ушу пробива в България?  

Драгоев: Българска федерация по ушу е създадена през 1990 г. и това е една от първите спортни федерации след промените, която е учредена тогава. И вече сме на повече от 30 години.  Преди 1989 г., както може би повечето от вашите слушатели знаят, бойните изкуства са били забранени за практикуване у нас. Имало е определени среди, където е можело да се практикува, но въпреки това е имало ушу, имало е тай чи също. Но вече след 1990 г. се разпространява повече в България и към днешна дата има над 20 клуба, които са членове на Българска федерация по ушу, може би още толкова, които практикуват т.нар. традиционни стилове, които не са свързани със спортното направление. Така че интересът, за наше щастие и удовлетвореност, се увеличава с всяка изминала година. Разбира се, това е и една от нашите големи цели във федерацията да популяризираме все повече ушу като спорт, като бойно изкуство и в този ред на мисли, разбира се, отново да ви благодарим за поканата, тъй като вие помагате в случая да популяризираме този спорт сред вашите слушатели.  

Д-р Чобанова, кои са големите центрове на ушу в България като градове, региони и къде бихте искали да засилите влиянието на този спорт?  

Д-р Чобанова: Към момента може би големите градове в България са най-изявени, вероятно поради наличието на много хора и хора с различни интереси в тях. Освен София това са Варна, Пловдив, Стара Загора, Русе също, и някои от по-малките градове като Монтана дори Радомир, но все повече набира популярност и по по-малките населени места.  

Да не ни се разсърди президентът на федерацията, че пропуснахме Бургас.  

Д-р Чобанова: Забравихме Бургас, но той е център на вселената, той е извън нашите измерения.  

Драгоев:  Тук можем спокойно да добавим, тъй като в Бургас всъщност е централата на нашата Федерация, една от малкото федерации, които са с централи извън столицата. В гр. Бургас в момента се изгражда и е на финалната права Световен тренировъчен център по ушу такъв, какъвто в Европа няма. Това е много важно да го отбележим, може би ще бъде третият такъв в света, където подготовка ще могат да водят, както разбира се националните гарнитури на България, така и много наши приятели от чужбина, други федерации, които ще идват, за да правят подготовка. Така че в най-скоро време се надяваме да срежем лентата и, разбира се, вие и вашия екип сте поканени на откриването на центъра.  

Що за ентусиаст и наивник, в добрия смисъл на думата, е президентът на федерацията, който влага лични пари в изграждането на този център. Защо го прави?  

Драгоев: Да, г-н Стефан Колев, президентът на нашата федерация, честно да ви кажа го кара на ентусиазъм.Чрез следване на кауза са формирани пътищата на много хора около нас, не само във федерацията, но и наши близки, познати, които се занимават с ушу дълги години и влагат, както усилия, енергия, време, така и лични финанси. И отговорът на този въпрос може би се крие в това, че просто обичат много ушу, обичат спорта и най-вече спорта към подрастващите, тъй като те са бъдещето, нашите деца,  което разбира се продължава и напред в по-високите възрастови групи така, че да обхванем всички. Ушу затова е уникален спорт и бойно изкуство от 6 до плюс 666 години, което може да практикувате без проблем. Винаги може да намерите вашият стил, този, който е за вас.  

Д-р Чобанова, какви ползи има от ушу при децата. Ако искате да се обърнете към един родител с малко дете в 1-ви, 2-ри, 3-ти клас, защо то да се запише в “Златен тигър"?  

Д-р Чобанова: Благодаря, ще започна с ползите за здравето и за физиката на децата. Ушу е такъв спорт, който изключително добре изгражда мускулатурата на децата, за разлика от някои от спортовете, където има травматичност. В ушу травматичността е сведена до минимум, тъй като се използва изключително много изправен гръбнак, много близки до йога техники на разтягане, изгражда се сила, издръжливост, т.е. работи се за петте качества - издръжливост, сила, гъвкавост, ловкост и бързина.Това се отразява изключително добре на децата. Нататък ще ви кажа за психологическите ползи. Знаете, че в момента децата живеят в доста затворено пространство и единственото, което привлича техния интерес са компютрите и електронните устройства. Ушу е достатъчно атрактивно за децата със своите оръжия, което да ги привлече изобщо да влязат в залата. От там нататък бих казала, че методът на преподаване и самия начин на построяване на възрастовите категории, които китайците са направили е изключително подходящ за възрастовото и емоционално развитие на децата и в голяма степен спомага, както за изразходване на излишната енергия, така и за успокояване на много от техните безпокойства. В комбинация с морала на бойните изкуства и с психологическите ползи от състезание ушу става едно изключително завършено, бих казала не само бойно изкуство, но и един завършен феномен, какъвто би трябвало да бъде всеки един спорт. Имаме ползи за здравето, имаме социални контакти, имаме психологическо израстване и емоционално израстване при децата, защото в ушу и състезанията емоционалната интелигентност няма как просто да не бъде повишена в процеса на работа.  

Това са чудесни думи за трудностите и за изпитанията, обаче едно такова изпитание г-н Драгоев, без съмнение беше Ковид 19. Как запазихте децата в тази ужасна обстановка, която всички помним за съжаление, когато тренировките бяха онлайн, в къщи между канапетата, фотьойлите, покрай мебелите.Трудно ли беше?  

Драгоев: Със сигурност периода на Ковид 19, който може би все още не е отминал, макар че фокусът на световните медии вече е в друга посока, трудно ще бъде забравен от всички нас, а пък за спортистите това беше може би най-тежкия им период въобще в спортните кариери. Както вие казахте, тренировките се провеждаха онлайн вкъщи, в хола, кой където намери. В този период, разбира се, голяма част от тренировките преминаваха преди всичко в психологически аспект това, което д-р Чобанова спомена. Доста повече беше необходимо говоренето, защото на една физическа тренировка на живо, разбира се, има много упражнения, които се практикуват, треньорът ги обяснява и т.н., говори. Но когато сте онлайн, човекът е някъде там от другата страна на монитора и няма много място за тренировка. Разбира се давате му 1-2 упражнения, но всичко останало е свързано с начина по който ще говорите с него, особено с децата и подрастващите. И смея да твърдя, че точно в този период ние успяхме да проверим, образно казано, докъде сме стигнали като преподаватели. Спортно-техническите и психологическите резултати показват, че наистина има много добро надграждане, тъй като голяма част от хората продължиха да практикуват и след Ковид. Когато се върнахме в залите те бяха там. Естествено, имаше и такива, които се отказаха, това е неминуемо, няма как да е по друг начин, но честно казано лично аз съм доволен от това, което успяхме да постигнем. И не само тренировъчен процес, правехме семинари, които бяха свързани с организацията и с развитието на кадрите във федерацията треньори, съдии, административни лица и т.н., което също помогна. Нали си представяте, че в един такъв период от около 3 години, ако се спре дейността много трудно след това би могло да се възстанови каквото и да е. И много примери има за това нещо. В момента някои спортни федерации доста тромаво тръгват обратно, така да се каже, да се върнат по пътя на физическите състезания. Така че да се надяваме просто този период да не се връща никога.  

Как работите с българското спортно министерство? Има ли колаборация, има ли разбиране, защото ушуто, да го кажем така, не е от най-популярните спортове, може би за съжаление?  

Драгоев: Със сигурност не е от най-популярните спортове, от една страна това, от друга страна, разбира се, не е олимпийски спорт, което го прави още по неатрактивен за Министерствто на спорта, което вие споменахте. Но наистина тук е моментът да отбележим, че в последните 2 години имаме изключително добра колаборация с Министерството на спорта като спортна федерация. Приети сме, така да се каже в техните структури, част сме от Програмата за финансиране на спортните федерации, което преди това не беше се случвало никога, това трябва да се отбележи. 2022 г. беше първата година, в която получихме финансиране от Министерството на спорта.То е целево, за определени неща се използва.Например за държавен спортен календар, подготовка на националния отбор и т.н. И през 2023 г. за щастие, отново попаднахме, така да се каже в полезрението на министерството и продължаваме да имаме много добри отношения с тях.  

Д-р Чобанова, ако може малко да разширим темата, защото и вие и Петър Драгоев ежедневно работите с деца  и тяхната психология. Какви са днешните деца, какво наблюдавате, как се променят децата ни? Защото във вашите клубове има деца и юноши от 1-ви до 12-ти клас.  

Д-р Чобанова: Да, така е, едва ли ще бъде изненада за хората, които работят с деца това, което ще кажа. Децата все по-трудно се социализират и все по-трудно намират начин да играят и да измислят игри.Това, което е толкова естествено за едно дете. Да превърне всичко в игра. Доста им е трудно да се социализират наистина, и затова ми се струва, че спорта като цяло, не само ушу, много помага на децата в това отношение да създадат контакт, да влязат в една общност и да се научат да бъдат част от тази общност по най-добрия начин като членове на общество.  

Срещате ли разбиране от родителите?  

Д-р Чобанова: И да и не, разбира се има всякакви хора. Приоритетите са различни, но тъй като засегнахте темата за Ковид 19. Изглежда, че въпреки всичките си лоши страни, той имаше и много положителни. Хората осъзнаха какво се случва и видяха какво се случва по цял ден с техните деца, видяха ефекта от стоенето вкъщи, много гръмко изразен по време на Ковид 19. И в момента, в който залите бяха отново отворени трябва да кажа, че имаше изключително голям наплив на деца, и отношението на родителите беше определено променено. В България си битува едно такова отношение към спорта, че това е нещо там нали, колкото да се занимават децата. Не бих казала, че повечето от родителите имат някакви амбиции децата им да успяват в спорта. След Ковид 19 това доста се е променило въпреки, че отново родителите не натискат децата си да постигат невероятни успехи, те държат на тяхното присъствие в залата, държат на това в залата да има качествен тренировъчен процес, за да може децата им физически да се развиват правилно. И държат на това те да имат развитие и като състезатели, не просто заради спортните успехи, а като начин те да се развиват и да подобряват своите умения за успех, за изпит, за взаимоотношения също.  

Г-н Драгоев, кога българският родител, българското дете, българското общество ще  спечели битката със смартфона при децата? Ушуто ще спомогне ли за това според вас, и спорта като цяло?  

Драгоев: Прекрасен въпрос, аз ще си позволя просто една вметка към последното, което каза д-р Чобанова, един апел към родителите: запишете си децата на някакъв спорт.  

Какъвто и да е?  

Драгоев: Някакъв, какъвто и да е. Няма значение ушу, карате, таекондо, джудо, борба, каквото и да е, нека бъде спорт. Футбол, всички обичаме цар футбол и вие, и аз също сме привърженици на този спорт. Децата имат нужда да спортуват, и както каза д-р Чобанова, спортните резултати те може и да не дойдат за високо спортно майсторство, но със сигурност тренировките по вид спорт ще изградят у първокласника, второкласника и другите, едни определени навици, които ще му помагат за всичко в живота. И това е доказано, ние не откриваме топлата вода. Клишетата като дисциплина, отговорност защо са клишета, защото работят, защото са факти. И сигурен съм, че и вашите слушатели, и треньорите от другите спортове ще се съгласят с мен, че всъщност това е основното и водещото, когато работим с подрастващите да ги научим на тези неща. Може би ще станат световни шампиони, може и да не станат, но ще станат световни шампиони в друго. И най-хубавото би било, ако успеем да им дадем избор ... Нека имат електронни устройства, но ние да успеем да им покажем красотата на всичко останало, което ни заобикаля. Електронни устройства винаги ще има от тук нататък в нашия живот, няма как да ги избегнем. Но, ако е възможно от 30 минути, в които детето вкъщи и се чуди какво да прави и сме му дали смартфон, за да гледа някакво филмче или клипче, 15 минути да прави някаква физическа активност. Например, в Ковид можеше на 1 кв. м, значи винаги може, ако ме разбирате.  

Един от най-известните футболисти и треньори в България Иван Тишански наскоро беше гост в нашето предаване “Спортът на фокус" и даде за пример Германия, където са стигнали до извода по отношение на футбола, че на тях им липсва т.нар. “щрасен футбол" - уличен футбол. Няма го махленския футбол, няма ги игрите между блоковете в квартала. Защото днес, ако едно дете иска да спортува то трябва да бъде записано в школа, няма го масовият спорт. Школата обаче е свързана с такси, школата е свързана с логистика, докарване, прибиране, коли, транспорт, училище, занималня. Всичко това прави и превръща родителите във ваш партньор, във ваш съратник. И тук може би трябва да се работи и с родителите, защото, ако нямат примера у дома да запалиш едно дете със спорт, било дори с показване по телевизията на даден вид спорт, къде са родителите. Как се промениха и родителите, защото аз наблюдавам ужасяващи примери, за съжаление, около мен.  

Драгоев: Вие го казвате. Честно казано, така се опитвах да си го спестя това, но вие наистина подехте много добра тема, тъй като, колкото отговорността е при нас, толкова е и при родителя 50 на 50. И това, когато бъде осъзнато и от двете страни и от нас, и от родителите, тогава детето ще получи това, което всъщност се опитваме да му дадем. Примерът с училището е идентичен.Когато децата отиват на училище и почти цял ден са там, там учителите по някакъв начин им влияят, учат ги на различни предмети и т.н. При нас е същото, ние също ги учим на нещо различно. И да, логистиката е много важна това, което споменахте.  Има решение на този въпрос.До голяма степен степен се опитваме немалка част от школите, специално за ушу говоря, разбира се, да бъдат на места, където децата така или иначе прекарват почти целия си ден, т.е. училищата. И родителя си взима детето в края на учебния ден, разбирате ли? То ходи на училище, после на занималня, след това на тренировка и след това си тръгва, т.е. максимално се улеснява процесът за докарване и взимане на детето от страна на родителя. Разбира се, има такива школи, които са извън училищата, неизбежно е, и там вече родителя има много по-голяма отговорност към това да отведе детето си там. И, ако не сме партньори с родителите, както вие споменахте, наистина каузата става малко трудна за изпълнение. Така че, скъпи родители, много ви благодарим наистина, доста искрено го казвам сега, за подкрепата, която оказвате не само на спорта ушу и на нашите клубове и школи, където си водите децата, а и всички други спортове, защото навсякъде е така.  

Д-р Чобанова, вашето мнение по темата за родителите.  

Д-р Чобанова: Родители, разбира се, има всякакви, както има всякакви хора, нали при някои нещата са се задълбочили в отрицателна посока след Ковид, при други напротив, осъзнали са важните неща и дават все по-значима подкрепа на децата, както за тренировка, така и за други дейности. Без родителите наистина процесът няма как да стане. Освен логистично, родителят има избора да подкрепи или да не подкрепи учителя в училище и треньора. Тоест, ако детето чува някакви неща в училище и на тренировка, все пак крайния авторитет е родителя. Ако родителя подкрепи това, което се казва на мястото за обучение, детето вече е твърде убедено в това, което треньорът казва и следва плътно правилата. Има случаи, в които дори и родителите се обръщат към треньора за помощ, след като доверието е било спечелено, при различни проблеми в училище, леки поведенчески проблеми. И в този случай треньорът наистина играе ролята пък на външния авторитет в спор между детето и родителя. Така че, както казахме, освен физическите ползи определено можем доста добре да работим с родителите, да се кооперираме за доброто израстване на децата. И наистина без подкрепа от родителите нищо не става.  

Много важни теми. Бих искал да ви попитам г-н Драгоев, как се справяте с един период в развитието на всяко дете, когато, да речем първа опасност са матурите след 7-ми клас. Тогава много родители казват “спираш тренировките, край. Започваш да взимаш частни уроци по математика и български език". И след тази една година принудителна пауза детето не е същото като физика, като мислене, като развитие. След това идва следващия период, да речем 10-ти, 11-ти клас, когато децата ни започват вече да приемат със сетивата си по-голяма част от заобикалящата ни среда. С други думи казано на жаргон “животът започва да ги дърпа" - дискотеки, фейсбук, купони. Тези два съмнителни периода, тези два опасни периода, как вие като психолози, педагози и треньори успявате да ги преодолеете?  

Драгоев: Да, наистина това са двата периода, в които казано на жаргон “треньорите губят най-много от своите кадри" така да се каже, именно по причините, които вие споменахте. Превенцията е важна за това нещо. Ние всъщност, досега доста говорихме по темата. Много от нещата, които казахме са свързани с това да запазим децата. И връзката с родителя и осъзнатостта, както на родителя, така и на детето, което вече към 7-ми клас не е дете, вече е един младеж, който приема нещата по съвсем различен начин. Ако до тогава ние не сме си свършили тази работа, просто нямаме шанс да го задържим и ги губим, това е истината, почти на 100% се случва така. Работата преди това е от критично важно значение. Начинът, по който въобще се представят нещата първо пред детето, след това пред родителя, както спортно-технически, така и психологически. Това е начинът, работата отново преди това, т.е. да се мисли в перспектива, пак ще кажа, без значение дали виждаме някакъв сериозен спортно-технически потенциал, това е много важно да го отбележа. Без значение дали виждаме този потенциал в детето или виждаме, че вероятно няма да продължи в спортно-състезателна кариера. Но в ушу, както вече казахме, има стилове, в които не е задължително да се състезавате може да продължите да ги практикувате цял живот. Преди ефир с вас си говорихме за ползите от тай чи и колко е хубаво да се практикуват някои определени упражнения с цел да има по-добро здраве, тонус и т.н.  

Д-р Чобанова, вашето мнение за тези два критични периода 7-и и 10-и/11-и клас?  

Д-р Чобанова: Абсолютно подкрепям г-н Драгоев, работата преди това е изключително важна. Ако сме успели да накараме детето да осъзнае, че спортът е нещо приятно за него, нещо, където то може да получи своята изява, тъй като децата изключително много търсят да изявят себе си и да покажат това, което умеят. Ако детето се чувства добре в атмосферата в отбора и в залата, защото тя там е почти семейна атмосфера и се създава заедно с приятелите, които се възприемат почти като братя и сестри. Ако това сме направили - чудесно. В тези тежки периоди децата, обикновено децата, разбира се, наблягат повече на образованието, защото то е изключително важно. Няма как да спрем процеса и е изключително необходимо те да наблегнат повече на учението, за да вземат успешно матурите си. В такива случаи обикновено малко се намаляват тренировките като брой, като ангажимент, за да могат успешно да положат изпитите, след което, децата с много по-голям ентусиазъм обикновено се връщат, тъй като са осъзнали, че спорта им липсва като част от тяхното ежедневие. Имам случаи, дори когато има родители, които подкрепят децата си да продължат да тренират по време на подготовката за такива тежки изпити с мотивацията, че залата е място, където те разтоварват тежкото емоционално напрежение от подготовката за изпити.  

Казахте “залата" и тук отварям една също много голяма тема с материалната база. Вашите деца, вашите възпитаници тренират в читалища, училищни салони, полузали, полусалони. Как се справяте с това?  

Драгоев: Сега и тримата в студиото се усмихваме в момента, тъй като “полузали, полусалони" е много-много точно казано. Ами вижте, няма да е изненадващо това, което ще кажа за вашите слушатели, че материалната база в България свързана със спорта е не на ниско ниво, а някъде под ниското ниво, естествено за наше голямо съжаление. Със собствени средства, както по-рано казах, се опитваме да изградим един тренировъчен център, разбира се, той е крайно недостатъчен, тъй като ще бъде базиран в един конкретен град. От там нататък повсеместно в градовете, там където към момента има клубове, които са част от Българската федерация по ушу се опитваме, доколкото можем, всеки самостоятелно, имам предвид клубовете, да си намират подходящите помещения за тренировка, което много често се оказва доста трудна задача. Дори и в едно училище да си намерим зала за вечерно време, някой път е наистина кауза пердута, но така или иначе се опитваме да го правим, защото трябва някъде да се тренира, няма как.  

И в тази връзка, разговорливи ли са директорите на училищата, когато вие се появите в техния кабинет и кажете “искам да развивам тук ушу, ще ми дадете ли салона, залата" как се постъпва д-р Чобанова, как отговарят те?  

Д-р Чобанова: Ами, тъй като спорта е доста непопулярен обичайно подхождат с леко недоверие към нещата. Някои директно отказват. По различни причини - липса на място, липса на доверие в това, което им се предлага.  

Или не им се занимава.  

Д-р Чобанова: Предполагам, че има и такива, но след това трябва да ви кажа, че където сме успели  да влезем и да започнем тренировъчен процес първата година наистина подхода на родители, деца, директори, учители е изследователски, какво точно се случва тук в тази зала. На втората година обаче, приливът е огромен, защото не съм имала случай от клуб на федерацията, който да не са били останали очаровани деца като тренировъчен процес, родители като отношение и подготовка, директори като отношение и спазване на техните правила, зачитане на базата. Така че с всяка година все повече и повече затвърждаваме позициите си и все повече дечица ни търсят.  

Да поговорим за това, което се случи миналия уикенд в Стара Загора - републиканско първенство. Вашата оценка, вашият коментар, г-н Драгоев.  

Драгоев: Едно прекрасно състезание се получи. Първият за годината републикански турнир, който, важно е да отбележим, че беше и отворен турнир. Тъй като в републиканско първенство участват клубове, които са членове на федерацията, а отворения турнир е състезание, в което сме поканили абсолютно всички желаещи, които искат и практикуват. Разбира се беше едно много хубаво мероприятие, събраха много хора, много състезатели, стари приятели, познайници от близкото и далечно минало. Тъй като по-рано в разговора казах, че има клубове, които практикуват, не са членове на федерацията, но практикуват традиционни стилове, които не са свързани със състезателния характер.На едно такова мероприятие те имаха възможност да се изявят. Оценката на Управителния съвет на федерацията е много висока, може би една от най-добрите в последните 5-6 години, естествено включвам и ковид периода, а и отпреди това състезанията, които бяха откъм организация. Тук е моментът да благодарим на клуба-домакин от гр. Стара Загора, който се казва спортен клуб “Тайдзичюен" на семейство Ян в Стара Загора с ръководител Тихомир Тодоров и на Община Стара Загора, кметът на Община Стара Загора беше патрон на състезанието. И се получи наистина един много хубав спортен празник, както за състезателите, така и за старозагорци и гостите на града.  

Д-р Чобанова, говорим много за децата, за юношите, за вашите възпитаници, дали обаче ушуто е спорт и за хора, бъдещи пенсионери като мен например, които биха могли да практикуват не толкова бързи форми на самия спорт, а по-бавни като тай чи например.  

Д-р Чобанова: Г-н Драгоев ви спомена в началото, че до около 600 години човек може да практикува ушу и винаги може да си намери подходящия за него стил като емоционална атмосфера, бързина и какво ли още не. Да, ушу е уникално с това, че освен с деца и зрели хора може да работи и с доста по-възрастни. Стилът тай дзи цюан или тай чи, както е известен, е подходящ наистина от детска възраст до пенсионерска, тъй като там нещата стоят по този начин движенията са плавни, изотонични и е много лесно човек да влезе. Нивата вътре в тай дзи цюан са много-много като бройка. Вие можете да работите на изключително леко ниво, за да оправите различни проблеми в тялото, най-вече свързани с кръста и колената, не само, но това са най-честите неща, и първите неща, които чрез стойката и специфичните движения на тай дзи цюан можете да коригирате като болки в кръста, болки в колената, скованост в ставите. Ако след това се окаже, че освен здравословно, на вас ви харесва този стил тай дзи цюан, вие можете да навлезете доста по-навътре в материята, където да видите, че тай дзи цюан може да се практикува като истинска тренировка, мускулна тренировка, каквато сме свикнали ние на Запад. Става дума за тренировка, която въпреки, че натоварва изключително много мускулите на цялото тяло, щади ставите и се отразява изключително здравословно на гръбнака. Тъй като в съвремието с нашия начин на живот заседнал, ставите и гръбнака са изключително често засегнати от всякакви неразположения. Да не говорим, че навлизайки още по-навътре в тай дзи цюан вече това се превръща в истинско бойно изкуство и човек може да открие и това ниво на развитие в тай дзи цюан. Тоест, вие започвайки можете наистина не само да го практикувате до около 150-годишна възраст, но и да намирате още неща в него, които да ви дърпат напред, да ви интригуват, да ви подсигуряват развитие в този вид бойно изкуство.  

И още нещо, което бих искал да кажа, че ушуто е източен спорт и това помага сякаш страшно много на децата да се сдобият, да почнат да мислят по този начин на спокойствие, уважение към съперника. Прав ли съм?  

Драгоев: Със сигурност да. Мисля, че всички спортове, особено източните бойни спортове възпитават тези качества, които казвате. Би трябвало и всички по принцип спортове да ги възпитават, но наистина бойните спортове са водещи в това.  

Има ли нещо, което не казахме за ушуто по повод вашето гостуване, което искате да допълните в този момент.  

Драгоев: Една вметка към последното, което каза д-р Чобанова и обясненията за тай чи и за спорта за здраве. Мисля, че е важно за вашите слушатели да знаят, че в ушу има спорт за здраве, има масов спорт, много добре го обясни д-р Чобанова, но има и спорт за високи постижения. И както в, бих казал всички спортове, в професионалният спорт, спортът за високи постижения е свързан с много физически натоварвания, т.е. там амортизацията на тялото е на много високо ниво. И в един определен момент, когато приключи кариерата ви на професионален спортист, контузиите, които вървят ръка за ръка вървят със спорта, се обаждат, няма как. Засега не е измислено как да няма контузии, като го измислят сигурно и професионалния спорт ще отиде на друго ниво. Като приключите със спортната си кариера може да преминете към стиловете, които всъщност да регенерират по някакъв начин вашето здраве и да се чувствате добре от това, което правите вече в бъдеще и в по-напреднала възраст, така да се каже. Ние и двамата сме били професионални спортисти, даже май все още сме в такава възраст, бихме могли нещо да понаправим още, това в кръга на шегата, разбира се. Но и ние самите сме се ориентирали към стилове, които да поддържат и тонуса ни, и разбира се, жаравата към нашата любов, която е свързана с ушу.  

Финални думи, може би апел към децата, към родителите, към българите, от всеки един от вас.  

Д-р Чобанова: Ами, спортувайте няма значение какво. Намерете това, което на вас ви доставя удоволствие и го правете, за да се чувствате добре. Спортът само ще ви помогне.  

Драгоев: Подкрепям напълно д-р Чобанова, спортът е не само здраве, спортът е и развитие, непрестанно развитие. И бъдете здрави, разбира се. Още веднъж благодарим за поканата и за възможността да представим ушу пред вашата широка аудитория.  

Д-р Лили Чобанова и г-н Петър Драгоев в “Спортът на фокус" по радио “Фокус".

Бойко СЕРАФИМОВ