Интервю с Марк Христов, европейски шампион по джудо до 23 години в категория до 73 кг за 2022 година в предаването "Спортът във Фокус" на Радио "Фокус" 

Здравей, Марк, и честита европейска титла! Ти стана шампион на първенството до 23 години при 73-килограмовите, което се проведе в Сараево. Как оценяваш представянето си и очакваше ли, че ще стигнеш върха на почетната стълбичка? 

Очакванията ми за това състезание – хорските очаквания бяха доста по-големи от моите, но не позволих да ме натоварят и може би затова успях да стана и първи. 

Искаш да кажеш, че всички са очаквали от теб да се качиш на върха? 

Ами след Европейското за мъже в София, на което заех трето място, може би на повечето хора им се струваше логично, че ще ми е по-лесно при 23-годишните, но първенството беше доста силно, имаше доста медалисти от сериите "Гран при“ и "Гранд шлем“ и реално не беше лесно. 

По пътя към златото победи състезатели от едни от най-силните страни в този спорт, като Грузия и Франция, както и такива от Финландия, Украйна и Молдова. Коя победа смяташ за най-изстрадана или най-трудна в турнира? 

Не мога да определя някоя като най-изстрадана. На полуфинала с молдовеца имаше по-дълго продължение, бях най-притиснат до стената, защото имах две наказания. В предишни турнири тази година загубих няколко пъти с наказания и сега просто, като видях, че имам две, и знам, че третото е фатално, трябваше да се мобилизирам и да направя нещо.  

Да разбираме, че си се поучил така да се каже от грешката си преди това? 

Да. 

Може ли да се каже, че Сараево ти е на късмет? Преди три години точно там спечели първата си европейска купа при юношите? 

Засега съм се представял добре в Сараево, да се надяваме, че и занапред ще е така. 

Тази година е най-силната в твоята състезателна кариера – еврошампион до 23 години, а пролетта стана и трети в Европа при мъжете, а си само на 22 години. Как ще коментираш това? 

Това е така, но също имаше и доста разочарования. Все пак на Световното загубих втора среща, имах амбиции за медал там. Но всяко нещо с времето си. Следващото Световно първенство е през май месец. Главната цел е там и след това вече – Олимпиадата. 

Кое отличие смяташ за по-ценно – златото сега при 23-годишните или бронза при мъжете? 

Смятам, че е бронзът при мъжете. 

Тази година стана първи и на Европейската купа в Прага и вече си №22 в света при мъжете в твоята категория. Ще успееш ли да пробиеш в топ 20 в оставащите месеци до края на годината? 

В месеците до края на годината има "Мастърс“ декември месец, в който играят само първите 32 в световната ранглиста. Той носи доста точки и при едно добро класиране на "Мастърс“ мога да вляза дори в топ 10. 

Това ли ще бъде последният ти турнир за тази година? 

За тази година – да, Финалният Мастърс в Йерусалим.  

Да те върна пак към Световното първенство. Там записа победа над грък и загуба от опитния представител на Израел Тохар Бутбул, който мисля, че преди време оглавяваше световната ранглиста. Разкажи ни какво не се получи в Ташкент. 

В Ташкент малко беше възпрепятствана подготовката преди това – от травма в травма, което не е оправдание, но не успях да отида в оптимална форма. Първата среща беше срещу натурализиран грузинец, който се бори за Гърция – също трудна среща. С израелеца имаме доста срещи по лагерите, знам, че е труден противник. Смятах, че ще успея да го победя, но явно нещо не ми стигна. 

Казваш – контузия тогава. А сега как се чувстваш? Имаш ли контузия след това Европейско? 

Не, след Европейското съм напълно здрав.  

С оглед класирането и резултатите ти до момента си един от най-постоянните родни джудоки през годината. Да очакваме ли, че няма да имаш проблем с класирането за игрите в Париж, които са след по-малко от две години? 

Аз не го гледам така – дали ще успея да се класирам за Олимпиадата. Аз съм се фокусирал върху това да взема медал, а не да се класирам за самата Олимпиада. Ако само се класирам, за мен не е постижение просто участието.  

Значи да разбираме, че целта ти е не само класиране, ами и минимум отличие, така ли? 

Със сигурност. 

Накъде върви родното джудо според теб? Виждаме, през последните години все повече българи в различни категории се справят добре и напредват в ранглистите. Какво е твоето мнение? 

Резултатите ясно показват, че явно се движим в правилна посока. Има доста треньори, които хвърлят всичко за нас, така да се каже, много момчета, които тренират усърдно, и като се тренира така, с целия отбор, малки и колеги, няма как да не се върви напред. И все пак имаме добри примери от нашите по-възрастни състезатели.  

Някои от тях, като примерно Ивайло Иванов… 

Ивайло Иванов, Янислав Герчев, Борис Георгиев. 

Да, те помагат ли със съвети? 

Със съвети помагат, да, но може би и ние ги учим на нещо, по-младите. Ние – от тях, те – от нас, и така се дърпаме напред. 

Имаш ли конкуренция у нас в твоята категория? 

Има много добри момчета, които все още просто не са повярвали в себе си, но аз се боря с всички хора по света, боря се и с тях и им казвам, че реално не са далеч от световния елит, просто трябва да повярват в себе си, да участват в състезания и така.  

Казваш, че се бориш с цял свят. Кой държави, кои състезатели са най-трудни за побеждаване в твоята категория, най-голямата конкуренция? 

В моята категория специално са японците. Имат един представител, който няма загуба доста дълго време – аз не съм се срещал с него. Друг представител, който е два или три пъти световен шампион, медалист. Има и по-млади момчета, които също участват и се класират в призовите места.  

Да те върна към първите ти години в спорта. Защо избра именно джудото? 

Преди джудото минах и през гимнастика, футбол и чак след това джудото. Баща ми е джудист, по-големите ми братя също са джудисти. Първоначално ходех в залата само да гледам тях, нещо да си играя отстрани, но един ден – не знам как точно се е случило, борех се с едно момче и от тогава все си се боря.  

Не си мислил след това да се върнеш пак към най-популярния спорт – футбола, примерно? 

Ами не, не съм мислил. Все още имам страст към футбола. Когато имам почивка, играя футбол, но чак да се връщам към футбола не съм мислил. 

България последно спечели медал от Олимпийски игри в джудото през 2004 г. на игрите в Атина. Там Георги Георгиев ни зарадва при 66-килограмовите с бронз. Той се е състезавал и в твоята категория – до 73 кг. Получавал ли си съвети, подкрепа от него в хода на твоята кариера? 

В началото на тази година той беше старши треньор на целия отбор. Доста съвети имам от него. Със сигурност ми е помогнал по някакъв начин.  

Добре. Има ли още нещо, което би добавил, което ще бъде интересно да чуят нашите слушатели?  

В момента моят треньор е моят баща. Смятам, че когато съм с него на състезания, може би се представям най-добре. Просто цари някакво спокойствие преди, след срещи, по време на цялото състезание, по време на пътуването. 

Благодаря за това интервю. Пожелавам успех, здраве, късмет и всичко най-хубаво. 

И аз благодаря. 

Георги КУСИТАСЕВ