Кирил Милов, актуален европейски шампион по борба за мъже в категория до 97 кг на класическия стил в интервю за "Фокус"!

Здравей, Кириле. Радваме се, че прие поканата да гостуваш във "Фокус“. Отминаха ли емоциите след спечелената втора европейска титла за мъже?

Здравейте. Да, поотминаха емоциите. Вече се съсредоточавам над това да се възстановя от травмите, които съм получил следствие на финалната среща. След няколко дни ще почна да правя физиотерапия и да видим колко време ще ми е необходимо да се възстановя, за да мога да съм в максимална форма за световното първенство.

Да те върна към форума на Стария континент, провел се в Словакия. Записа пет успеха, с което оставаш непобеден на тепиха в категория до 97 кг от старта на 2025 година. Видимо най-тежка беше срещата с легендата в този спорт Артур Алексанян. Разкажи ни за нея.

Ами, това беше много дълго чакан момент за мен, защото от няколко години назад винаги на финали на европейско и на световно съм губил именно от този съперник, Артур Алексанян, който е доказал се легендарен борец. Много подготвен бях, също така и технически обран, както винаги съм правил с него една и съща грешка от партер – тъй винаги е успявал да направи хватка от партер, която му е коронна. Тренирах страшно много за това, да не мога да позволя да се случи, и се радвам, че точно това успях да не допусна и точно по този начин успях да го победя. Значи, всичкият този труд, който съм вложил и всичките лишения, които съм претърпял, най-после добиха смисъл и вече виждам, че всичко си заслужава.

Арменската легенда, който притежава седем европейски, четири световни и олимпийска титла, заедно с още куп медали от големи шампионати, беше видимо разочарован след схватката. На тепиха се видя, че дори нямаше желание да те поздрави, освен една стисната ръка с гръб към теб. Впоследствие направи ли го под формата на това да ти каже нещо?

В същия ден не сме говорили, защото след загуба почти никой не иска да говори. На следващия ден, точно преди самия финал, той дойде при мен лично и ми каза: "Успех на финала“.

Той е от тези борци, които загубят ли преди или на полуфинал се оттеглят след това. Неведнъж го е правил, направи го и на Евро 2025. Правилно ли е според теб легенда, като него, да постъпва по този начин, и толкова ли тежи загубата от това, че няма да вземе златото, че задоволяването с бронз не е на дневен ред, освен на Игрите в Лондон през 2012 и мисля, че и на едно европейско?

Не знам каква е причината за това никога да не излиза. Дори на световното първенство през 2018-а година, когато аз станах световен вицешампион, той загуби мисля от руснака и след това наистина пак не излезе да се бори за трето-пето място с иранския състезател, ако не се бъркам. Може би така е преценил и когато не се бори за златото, няма желание, но не знам.

Тренирали ли сте заедно и въобще учиш ли се от него?

Още може би 2018-а година, преди да отида на световното, даже може би и по-рано съм тренирал с него. Ходихме на лагери в Армения и съм тренирал с него. Тогава аз бях доста по-слаб, бях 92 кг, категорията е 97 и ми беше много по-трудно да се боря срещу тях. Но се радвам, че с времето успях да покача килограмите, да ги превърна в мускулна маса и вече усещам разликата в това, когато съм точно на моите килограми и съм в най-голямата си сила виждам, че резултатите идват.

Вкара ли някакви промени в тренировките наставникът ти в ЦСКА и такъв доскоро на вас - националите в класическия стил, Сослан Фарниев? И въобще колко различни са те с това, което преди това сте тренирали?

В момента по тази система, по която тренираме, няма нищо общо с това, което ние до момента сме тренирали. Абсолютно всичко е различно. Когато правим борба в залата, борбата си е борба, 6 минути се бориш. Но реално тренировъчният процес е много по-интересен, много повече елементи се вкарват в самите тренировки и са много по-интересни. Дори на функционалните изследвания, когато отидохме след един лагер на Белмекен за 20 дни, целият отбор, не само аз, целият отбор е повишил резултатите си страшно много над това, което е било преди. И дори лекарите, които са на изследванията, казаха, че за първи път виждат целия отбор да е толкова израснал за 20 дни, което мисля, че е добре.

То, мисля че се видя и на форума на Стария континент. Ти изглеждаше много мотивиран и някак физически много по-здрав от предходни състезания, в които сме те гледали. На това ли се дължи?

Ами мисля, че да. Мисля, че се дължи точно на тренировъчния процес, защото аз в залата съм претърпял толкова много трудни моменти, дори имало е тренировки, които си мисля, че няма да мога да издържа самата тренировка, и после, когато отиваш на състезания, тези 6 минути ти се струват много малко и ти е много по-лесно. Това е идеята, да тренираме толкова много и добре, че когато отиваш на състезания, тези 6 минути да не те притесняват, да дадеш максимума от себе си.

Сега треньор на националния отбор в класическия стил ще бъде друго голямо име, който се доказа в чужбина, извеждайки сръбската класическа борба до най-големите успехи в исторически план, Стоян Добрев. Какво е мнението ти за него?

За Стоян Добрев мога да кажа, че е един много добър треньор, доказал се. Говорил съм си много пъти с него, ние сме в добри отношения. Също така били сме на съвместни лагери, когато той беше треньор на националния отбор на Сърбия, и сме правили интересни тренировки също. Само хубави неща мога да кажа за този човек.

Няма как да не подмина въпроса за проблемите във федерацията. Ти как си обясняваш това, че в едни от най-успешните ни спортове в последните години, а и като цяло в историята, каквито са борбата, вдигането на тежести, плуването и куп други, се случват проблеми във федерациите?

Точно това и аз не мога да си обясня защо точно се случват такива неща, и то в спорта. И реално от цялата тази ситуация страдаме спортистите. Надявам се час по-скоро да се оправят тези неща, за да може да се концентрираме и да тренираме за предстоящите състезания, защото след няколко месеца има световно първенство и искам да отида и да взема световната титла. Дай Боже, да се случи.

Пожелаваме ти го. На какво отдаваш това? Дали не се дължи на българския нрав, тези проблеми във Федерациите ни като цяло?

Не мога да кажа на какво се дължи, но се надявам, пак казвам, по-бързо да се оправи това положение.

Виждаш ли и ако да, как могат да се оправят нещата в борбата?

Не мога да кажа с точност как ще се оправят нещата. Просто трябва спортистите да имаме подкрепата на федерацията и на всички, да имаме условията да тренираме спокойно, а не да мислим за такива неща, които в момента се случват, защото докато мислим за тези неща, ни отнемат от енергията, която ни трябва, за да отидем на тренировка, да дам всичко от себе си и да знам, че когато отида на състезанието, всички са зад мен. А в момента не е точно така и това е голям проблем за нас.

Може ли да видим обединена родната борба с оглед факта, че успехите, въпреки проблемите, не стихват?

Силно се надявам да я видим в най-скоро време.

Получи ли поздравления от всички ръководни фигури в твоя спорт след втората европейска титла?

Два дни след като спечелих финала ми се обади новият председател на Българската федерация Станка Златева и ме поздрави. Каза: "Честито за медала, много хубаво се сбори“.

След европейското разкри, че си имал контузии в реброто и коляното. Към ден-днешен какво е състоянието ти?

Първо си мислехме, че може би коляното ще е по-сериозната травма, защото много ме болеше. Реброто също много ме болеше. Но когато си под този адреналин, ти не можеш да усетиш точно какво ти се е случило. Веднага след като се прибрахме на другата сутрин отидох на ядрено-магнитен резонанс за коляното и на скенер за ребрата и се оказа, че седмо ребро в края, където започват хрущялите, се е счупило и разместило, и на лявото коляно съм разкъсал странична връзка, но за щастие не трябва да се оперирам, просто трябва да нося шина 30 дни и след това да правя физиотерапия. Но болката от реброто е много, много гадна. Когато лягам, когато ставам постоянно има болка, когато дишам и може би това е много гадно.

А смяташ ли, че това може да ти повлияе по някакъв начин за световното първенство, ако да речем дотогава си донякъде готов?

Силно се надявам да не ми повлияе, защото не е първата контузия, която имам. Може би всяка година имам много тежки контузии, за мене почна да става ежедневие да правя операции. Даже сега се радвам, че няма да се оперирам и че може би самият възстановителен процес ще протече по-бързо, отколкото мисля.

На шампионата на Стария континент не бе допуснат до участие може би най-известният титулуван борец в последните години Абдулрашид Садулаев, а причината бе проблеми с виза. После се оказа, че има забрана да влиза в страни от Шенгенското пространство за срок от 59 месеца. Подкрепяш ли това решение да не бъде допусната легенда като него на такъв форум?

Не мисля, че когато не допуснеш такъв спортист, нещо ще спечелят те. Той е спортист, той не е нито политик, нито… Не знам точно каква им е причината, доколкото разбрах, може би е политическа. За мене не е хубаво спортистите да бъдат лишавани от това да участват на големи първенства поради политически проблеми.

Преди дни Карлос Насар разби конкуренцията на европейското по вдигане на тежести със световни рекорди, а през март дойде млада суперсилна генерация в сноуборда, Тервел и Малена Замфирови. Влияят ли успехите на състезатели в други спортове на вас, борците, положително и виждаш ли светлина в тунела за българския спорт?

Ами мога да кажа, че виждам светлина в тунела и когато гледаш спортисти на такова ниво, като Карлос, няма как да не се почувстваш горд. Защото мисля, че даже хора, като него, са феномени. Това са може би един на милиард или не знам колко. Да направиш такива резултати на 20-годишна възраст, мисля че това е достойно за уважение, независимо в какъв вид спорт е.

Състезаваш се от много години независимо, че си на едва 28. В кой период смяташ, че родната борба е била или е най-силна от старта на кариерата ти до момента?

Мисля че в момента сме на много прав път, защото сега виждам, че като цяло целият отбор се представя на много високо ниво. Имаме три финала – ние три финала не сме имали може би от 20 години, доколкото си спомням. Също така, тези момчета, които допуснаха грешки, дори Семен Новиков, който е олимпийски шампион, той допусна грешка на финала, която му костваше златния медал. Но това е големият спорт – когато допуснеш една грешка, губиш, но гледаш да се учиш от тези грешки, за да можеш на следващото състезание да не ги допускаш. Т.е. ние тренираме цял живот за тези 6 минути, които са на състезанието, за да можеш да покажеш най-доброто от себе си. Ти тренираш цял живот точно за тези 6 минути. Но мисля, че в момента сме на доста високо ниво целият отбор.

След като спечели златото на европейското, ти посвети титлата на своята дъщеричка. Това ли е най-голямата титла, да станеш баща?

Ами това не може да се сравни с абсолютно нищо друго. Няма по-голямо щастие от това, когато видиш дъщеря си или сина си. Не можеш да го опишеш с думи. Няма нещо, което да може да се сравни или да се доближи до тази емоция.

Да излезем от спорта и да поговорим за войната по пътищата. Ти си шофьор и предполагам си чул за случилото се с малката Сияна. Предполагам, не бил останал равнодушен към случилото се.

Откакто ми се роди моята дъщеричка, в момента като гледам такива новини, със сигурност виждам нещата по много по-различен начин, защото само мисълта да си представя да се случи нещо такова на моята дъщеря, и не мога да го опиша. Надявам се всички да си вземат поука от този случай и да не се случват повече такива неща, защото такива душици млади е много лошо да умират по пътищата. Надявам се всеки един шофьор да се замисли когато превишава скоростта и да не го прави.

Не живееш в София и ти се налага често да пътуваш. През призмата на това, че си шофьор, как виждаш твоите колеги на пътя? Има ли много безразсъдни шофьори у нас, такива, които избиват комплекси или за които това, че натискат педала на газта до долу е голямо геройство с оглед вдигнатата скорост?

Тук мога да кажа, че наистина лошото е, че има страшно много такива хора, които избиват комплекси. И ако гледаме в голям план, тези, които се състезават професионално с мотори, коли, каквито и да би било моторни спортове, те на улицата не избиват комплекси и не карат бързо. Те отиват на пистата, дават газ и там показват колко могат да карат. Но не на улицата. Защото на улицата можеш да застрашиш един невинен живот, можеш да отнемеш дори един невинен живот, само заради това, че ти си решил да караш с 200 км/ч. Това не трябва да се случва и се надявам повечето хора да вземат поука от тези новини, които виждаме, и те да изчезнат.

Експерти заявяват, че 95% от катастрофите у нас са поради човешкия фактор, поведението на водачите. Ти като какъв шофьор се определяш и кое смяташ, че е в основата на войната на пътищата в България – човешкият фактор или лошата настилка, или и двете? А може би и друго?

Ами мисля, че и пътищата не са най-добрите. Със сигурност има много проблеми от лошата настилка, дори и по пътищата, по които пътувам всеки ден от Дупница до София, когато завали дъжд, винаги има аквапланинг, винаги има катастрофи, и дори и на Околовръстното, където и да е, винаги има катастрофи, само да завали леко дъжд. Така че надявам се и пътищата да бъдат отправени, и ние, хората, да си вземем поуки от тези неща, които се случват, и да караме малко по-внимателно.

А след като стана баща, промени ли се у теб мисленето като излезеш на пътя да шофираш?

Ами мога да кажа, че наистина, и то много се промени, защото в момента винаги, когато дори возя дъщеря си или карам, дори тя да не е с мен, аз се чувствам длъжен да карам внимателно, защото искам да се прибера вкъщи и да си я видя.

Към кого и какъв апел би отправил от трибуната на това, че си един от най-големите ни спортисти и си модел на подражание на много от младите у нас по отношение на войната на пътя?

Бих искал да отправя апел към всички институции да гледат малко повече за качеството на пътищата, да може не само да се гледа, да се слагат камери и да ни снимат на участъци с 40 км/ч ограничение, а да се направи така, че самите пътища и настилки да са малко по-добри. Да направят така, че повечето хора да внимават как карат и институциите да свършат работа, да могат да направят по-добри пътища за нас, шофьорите.

За финал, целта в края на годината каква би била за теб? И ако можеш да избираш само едно от тези три неща, кое би било то, но само едно от тях: да се оправят нещата във Федерацията по борба, да станеш за първи път световен шампион за мъже или да останеш непобеден през 2025 г.?

Много труден въпрос. Със сигурност искам да стана световен шампион, дълго време съм го чакал, и със сигурност искам да се оправят и нещата. И мисля, че ще съм много по-щастлив, ако се оправят нещата във федерацията, защото със сигурност ще сме по-спокойни не само аз, а и всички спортисти, всички борци. И след това ще имаме възможността да тренираме спокойно, за да мога да стана световен шампион.

Пожелаваме всичко това да се случи.

Благодаря ви.

Георги КУСИТАСЕВ