Емил Радев, заместник-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

След аплодисментите в пленарната зала на Европейския парламент думите от годишната реч на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен "България и Румъния са част от нашето Шенгенско пространство, нека ги пуснем вътре" бяха приети с голяма радост у нас. Заваляха изказвания, че до края на годината членството ни е в кърпа вързано. Ден по-късно вътрешният министър на Австрия Герхард Карнер и премиерът в оставка на Нидерландия Марк Рюте спряха фанфарите с категоричното, че към този момент няма смисъл да се говори за разширяване на Шенген. Непосредствено обаче след речта на Фон дер Лайен за състоянието на Съюза, в същия ден, в следващия час един български евродепутат не попадна под чара на розовите обещания и бе категоричен, че членството ни в Шенген със сигурност няма да стане през октомври, а Австрия и Нидерландия ни държат за заложници. Малко е да се каже, че у нас думите му не бяха посрещнати възторжено, защото все още не бяхме чули Карнер и Рюте. Самозаблуждаваме ли се, когато не различаваме пожелателния европейски изказ от реалната политическа логика? Наш гост е заместник-председателят на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП Емил Радев, който си позволи да прояви разум в миговете на еуфория. Здравейте и добре дошли в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Радев.

Здравейте.

Понякога не е ли опасно да бъдеш лошия вестоносец, който предлага на публиката бульон за изтрезняване?

Трябва да сме реалисти, защото когато само искаме да видим захаросаните новини, ние не можем да си направим на практика реална оценка за това, което се случва и да действаме трезво и реалистично. Вярно, имаше много силно послание в речта на Урсула фон дер Лайен, която засяга пряко българите. От една страна тя заяви, че в извънредните ситуации като последните наводнения и температурни аномалии ние не сме сами и можем да разчитаме на европейската солидарност. И второто, което особено беше важно за Българя, тя заяви, че “България и Румъния са част от нашето Шенгенско пространство, нека ги допуснем в него, без да се бавим повече". И това беше поредния много силен сигнал от страна на ЕК, която заедно с ЕП подкрепя напълно членството на България и Румъния като пълноправни членове в Шенгенското пространство. Но ние знаем, че нито ЕК, нито ЕП са пречка пред нашето членство, пречка е решението на Съвета и по-точно на някои държави, които вече 12 години ни блокират и налагат вето на нашето приемане. И за съжаление, сигналите от Австрия дойдоха почти незабавно. Тъй като тази тема е особено популистка в момента и в Австрия, и в Нидерландия, даже се говори и за затваряне на границите с Полша и с Германия от страна на Австрия с цел да се справят с миграцията и т.н. И това се използва много във вътрешно-политическите битки, които се разразяват в тези две държави. Ние виждаме, че надежда още в октомври месец, както беше заявило испанското председателство, да бъдем приети в Шенгенското пространство засега няма. Разбира се, остава резервната дата декември  и между впрочем от днес имаме много добра новина, която наистина е голяма победа за България. Днес ЕК и председателката Урсула фон дер Лайен прекрати механизма за сътрудничество и проверка, с който се наблюдаваха съдебните реформи и борбата с корупцията в България и Румъния, както и борбата с организираната престъпност у нас. Комисията въведе тези доклади още в далечната 2007 г., като първоначално се извършваха препоръки и проверки на всеки 6 месеца, по-късно веднъж годишно. През 2019 г. ЕК реши да прекрати издаването на докладите за нашата страна, заради достатъчно изпълнение на препоръките, които беше дала – тогава имаше 17 препоръки. И най-накрая вече е факт на официалното прекратяване на този механизъм. И Урсула фон дер Лайен заяви: “Бих искала да поздравя България и Румъния за значителния напредък, постигнат в присъединяването им към ЕС досега. Върховенството на закона е дало нашите основни ценности като съюз и двете държави-членки  постигнаха резултати по важни реформи през последните години". И именно заради това прекратяват механизма за сътрудничество и проверка, което беше една от темите, които Нидерландия беше поставила като условие пред България. И ето че ние след повече от 10-годишна борба за прекратяване на този механизъм вече виждаме и резултата. България и Румъния оттук нататък ще бъдат оценявани единствено по общоевропейския хоризонтален механизъм и няма да има вече такава дискриминация само ние и Румъния да бъдем подлагани на такава оценка и препоръки, отделно от всички други държави-членки, което е добрият сигнал. Защото ние знаем, че това беше условие, което беше поставила Нидерландия, когато наложи ветото ни в декември м.г.  за приемането ни в Шенген. Така че има някаква светлина в тунела, но ние трябва да работим много добре. Ние виждаме, че румънците правят наистина решителни движения, включително да заведат дело за понесените вреди и пропуснати ползи от неприемането им в Шенген. Даже в следващите седмици ние сигурно ще разгледаме и петицията от Румъния, която иска ЕП да се присъедини от страната на  Румъния пред това дело пред съда на ЕС. Така че не можем да оставим само да бъдем заложници на вътрешно-политическите битки в Австрия и в Нидерландия, ние трябва да вземем и някакви мерки, защото абсолютно дискриминационно и незаслужено стоим вън вече 10-11 години, след като сме изпълнили всички условия за приемането ни в Шенгенското пространство и търпим огромни щети, огромни щети. Само транспортния бизнес понася над 150 милиона евро щети годишно от това, че ние сме вън от Шенгенското пространство. Да не говорим за туризма, спедицията, да не говорим за всички граждани, които чакат с часове по граничните пунктове, камионите, които с дни чакат да преминат през границата. Всичко това нанася огромни щети и на бизнеса и на гражданите, на 26 милиона граждани и това на практика е много дискриминационно и поражда анти европейски усещания в България и Румъния.

Г-н Радев, какво може да предприеме нашата държава? Ще й стигне ли куражът да заведе дела като Румъния за пропуснати ползи и нанесени щети?

От тук нататък ние трябва да вземаме някакви реални мерки, защото виждаме, че ние направихме всички възможни крачки, включително да изпълняваме условия, които не са свързани с критериите на Шенген. Каквото са поискали от нас направихме, правим и реформите, които поискаха. От тук нататък, ако ние оставаме заложници на вътршено-политическите битки в някои държави-членки, ние трябва наистина също да защитим своите интереси. И има няколко начина: да, ние можем също да се присъединим и да заведем дело за пропуснати ползи и за вреди, които търпим. Можем също така, както предложиха и общините, и бизнеса, да свалим с двустранно споразумение с Румъния контрола по Дунавската ни граница, така че да улесним и бизнеса, и туристите, и гражданите, които ежедневно преминават през тези особено натоварени гранично-пропусквателни пунктове. Както и да положим всички усилия и да втвърдим тона и във външно-политическите си разговори с тези държави-членки.

Докога Нидерландия и Австрия ще бъдат против членството ни в Шенген? При какви условия ще вдигнат ветото, те казват ли ги?

Нидерландия е поставила условията, едно от които вече днес е изпълнено - свалянето на механизма за сътрудничество и проверка, доклади за върховенство на закона. Там имаме положителни сигнали в последните дни. Ние, разбира се, сме предприели всички мерки за приемане на законодателство, с което те искат да направим нужните реформи.  Но все пак да не забравяме, че в края на ноември там има избори и темата с миграцията и темата с приемането на България и Румъния също се използва много популистки в тези предстоящи избори. Виждаме, че и в Австрия тази тема е първа в дневния ред - мигрантите, миграцията, миграционния натиск, въпреки че аз съм уверен, че огромната част от мигрантите в тази държава не идват през България и Румъния, а идват и по Средиземноморския маршрут и през балканската граница на Хърватска и т.н., където на практика огромната част от мигрантите минават от там. Ние сме показали особено добри резултати в охраняването на най-тежката външна европейска граница – тази с Турция. Виждаме, че загубихме и живота на полицейски служители, даваме много и парични средства,  и харчим огромен човешки и технически ресурс, за да опазваме тази граница. И абсолютно незаслужено е да стоим извън Шенгенското пространство, въпреки, че охраняваме тази особено тежка граница и държавата плаща на практика огромен ресурс за това.

Казвате, че Нидерландия започва да се настройва благоприятно към нас, но ето, тя не престава да заявява, че не е против Шенгенското  членство на Букурещ, а само на София, докато Австрия е против и за двете държави. И тук въпросът е: съществува ли вероятност да бъдем разкачени с Румъния?

За съжаление, винаги е съществувала такава вероятност. Аз смятам, че това би било огромна грешка. Двете държави винаги са били в пакет и когато говорим за механизма за сътрудничество и проверка и в кандидатстването за Шенгенското  пространство, така са паснати условията по граничните контролно-пропусквателни пунктове, такава е и настройката на двете държави, те винаги са вървели ръка за ръка и са се борили за тези две неща. Такава опасност теоретично съществува, но аз се надявам въобще да не се стига до такава дилема и такива решения.

При положение, че мигрантският натиск по информация на министъра на вътрешните работи се увеличава, дали ще имаме изобщо някога възможността за членство в Шенген?

Пак казвам, ние вземаме всички мерки да ограничим мигрантския натиск. Виждаме, че акции има ежедневно, залавят се мигрантите, България и Румъния получават оценка и от ЕК и от Фронтекс за всичко това, което прави, така че България и Румъния на практика изпълняват абсолютно своите задължения по охрана на външните европейски граници. От тук нататък трябва да разберат държавите-членки, че не слагането на препятствия по вътрешно-европейските граници ще спрат мигрантския натиск, а напротив, когато увеличим сигурността по външните европейски граници, от там нататък ние можем да запазим най-голямата ценност на Съюза, а именно свободното придвижване на хора в целия ЕС. Показаха изминалите години, че въпреки че държавите-членки въведоха за много дълго време обратно-граничен контрол вътре в Шенгенското пространство, това не спря  движението на мигранти, които веднъж влезли в ЕС от там нататък имат много добра възможност и няма как да бъдат спрени да отиват в една или в друга държава-членка. Единствено добрата охрана на външните европейски граници, бързите процедури по връщането им обратно на тези, които нямат право на убежище в ЕС, много добрата охрана и с технически средства, и със създаването на мобилни екипи и на помощ там, където има криза в мигрантския натиск на дадена граница. Тогава ЕС трябва да действа много бързо и солидарно, това е и ролята на Фронтекс да се пращат и гранични служители, и техника, да се подпомагат и с дронове, и с хеликоптери, и с термокамери там, където наистина имаме особено голям мигрантски натиск. Това е рецептата за опазването на Европа от нелегалната миграция. Въвеждането на граници вътре в Шенгенското пространство не води до нищо добро. Напротив, само спъва и бизнеса, спъва и свободното придвижване на гражданите.

Какво влияние би имало върху правителството неприемането ни в Шенген? А както вече и финансовия министър призна, параметрите ни се отдалечават и от Еврозоната. Това как ще се отрази?

Бих казал, че ще бъде демотивиращо за всички проевропейски сили и в България, и в Румъния. Знаем, че членството ни в Шенген, пълноправното членство, членството ни в Еврозоната са наистина много важни стъпки, които стоят пред нас и те ще завършат на практика пълноправното ни членство в ЕС. Защото когато сме извън Шенген, когато не сме въвели еврото, ние не можем да вземаме много важни решения, да участваме във вземането на тези решения свързани и с икономиката, и със сигурността в ЕС. Докато двете членства биха засилили вярата на българските граждани в европейските ценности.

Да ви върна към речта на председателя на ЕК, какво съобщи в нея Урсула фон дер Лайен?

Това беше последната реч на г-жа Фон дер Лайен до края на този мандат. И тя направи няколко големи акцента в нея. Първо впечатление направи, че за разлика от миналата година Украйна не беше централната тема в речта й този път. Въпреки големия напредък на Киев по пътя към членството в ЕС, да, тя подкрепи подкрепата на европейците за Украйна, и също така обаче, на практика се спря и на други икономически теми, най-вече свързани с амбициозния Зелен пакт, който цели да намали драстично въглеродните емисии на нашия континент. Също така тя даде гаранции  пред европейската индустрия, че “зеленият преход трябва да се извършва в рамките на справедливата конкуренция“. Председателката на  ЕК обяви началото на разследване на китайските държавни субсидии за електромобилите, с цел да се защити европейската индустрия от изкуствено поддържането им на ниски цени. Защото ние видяхме, какво става и с фотоволтаичните панели и как те се спонсорират от китайската държава и това уби много европейската икономика и европейските производители. Виждаме, че същото става и с електромобилите. Така че наистина ЕС трябва да вземе мерки да защити индустрията в ЕС, защото ние видяхме и в ковид кризата и в другите икономически кризи, колко е важно да поддържаме собственото си производство в ЕС и да не разчитаме в случай на кризи да получаваме жизнено важни лекарства, маски, техника от държави извън ЕС. Също така Зеленият пакт остава и незавършен с 37 текста, по които все още се преговаря. Виждаме, главно с Европейската народна партия, как ние искаме гаранции за справедлив и равнопоставен преход, и за това, че няма да спре диалога с индустрията и със земеделците, и разбира се, трябва да се дадат гаранции, че зеленият преход няма да удари конкурентоспособността на европейския бизнес да се справя във все по-трудната световна икономика и ситуация с пазара.

Отразява ли казаното от Урсула фон дер Лайен реалните проблеми на общността?

Разбира се, че отразява. Тези проблеми, ето например членството на Украйна, разширяването на ЕС, защото Урсула фон дер Лайен даде ясна заявка, че процесът  ще продължи за разширяването, че няма да се чака промени в договорите. Говори се ясно за членството на Украйна и Молдова, за членството на петте страни от Западните Балкани, като някои от тях повече от десетилетие продължават преговорите. От тук нататък и реформата на миграционната политика също е много важна за ЕС. Ето сключването през юли месец на споразумението с Тунис за стратегическо партньорство, особено помага за защитата на външните ни граници. Трябва да продължат такива партньорства да се сключват и с други държави по външните европейски граници. Също така тя  наблегна и на влошаващата се икономическа ситуация, високата инфлация, намаляването на растежа в много държави-членки. Всичко това са елементи, които засягат всички 450 милиона европейски граждани и бизнеса в ЕС.

Искам да ви задам няколко въпроса, които се отнасят до вашата работа. Вие работите в две специализирани комисии: по правните въпроси и по гражданските свободи, правосъдие и вътрешни работи. Кои са основните ви инициативи и дейности в тях?

Що се касае до Правната комисия дигитализацията на правосъдието е може би основната тема, по която работя в този мандат. Аз съм докладчик на повече от 4 доклада, свързани с дигитализацията и на търговските регистри, и на дружественото право, както и на процедурите по гражданско, наказателно и административно право. Да може при трансгранични случаи да имаме телекомуникационна връзка, да се намалят таксите, да станат много по-лесни процедурите, да не се налага един свидетел  да се разкарва от една държава-членка в друга, за да може да свидетелства по дадено дело. Да могат да се направят много по-бързи и много по-сигурни наказателните производства, да не се бавят от трансграничните съдебни поръчки, които обикновено над година се изпълняват и това бави особено наказателния процес. В областта на дружественото право да можем да регистрираме много евтино дистанционно фирми в друга държава-членка. Да не се изискват веднъж подадени в един търговски регистър на една държава-членка документи, да се подават и в другите регистри, трябва да има свързаност. И всичко това да се въведе, както и европейски сертификат за фирмите, който надявам се да бъде и безплатен и да важи в целия ЕС, без някакви ненужни формалности, нужда от легализация, от апостили и т.н. В Комисията по правосъдие и вътрешен ред основните теми, с които се занимаваме, е пакета за борба с прането на пари и финансирането на тероризма. Аз съм докладчик по особено важния доклад за създаване на общоевропейски орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, което ще надзирава в целия ЕС тази агенция и ще координира борбата с  изпирането на пари. Една тема, която е особено важна, защото виждаме, че в ЕС успяват за съжаление да прихванат правозащитните органи едва 1% от прането на пари. Огромни средства,  генерирани от престъпна дейност, на практика остават незабелязани и не можем да ги отнемем от престъпниците, и за съжаление тези пари генерират нова престъпна дейност. И тук трябва да направим много решаващи стъпки, за да можем да отнемаме  незаконно придобитото имущество от престъпниците  и да спрем финансирането на тероризма, което може да дестабилизира всяка държава-членка в ЕС. И ние видяхме, как бяха парализирани от терористичните актове преди няколко години и Франция, и Белгия, и не трябва да позволяваме по никакъв начин това отново да се  случва в ЕС.

А получихте ли от ЕК отговор на вашия въпрос за нарастването на антисемитизма и речта на омразата в България?

Получихме, имаме пълната подкрепа и ние вземаме мерки както на европейско ниво, така виждаме, че се променя и законодателството и в България. Наистина, трябва да спрем това, за съжаление много разширяващо се действие през последните години, защото речта на омразата и антисемитизма, водят  единствено и само до създаване на много неблагоприятна обстановка, която води и до други престъпления срещу личността, което е немислимо да се случва в европейска държава-членка в XXI  век.

И понеже вие сте и политик, и ви намирам сега във Варна, моят въпрос към вас е: как се готви Варна за местните избори?

Много сериозно се готви Варна за местните избори, моята политическа партия – ГЕРБ – отделя огромно значение на тези избори, защото ние видяхме и в последните мандати, променяме Варна към много по-добро. Виждаме как града, който се  разраства все повече и повече и става един модерен европейски град . За съжаление, спрените проекти за магистрала “Хемус", за магистрала “Черно море", за втори мост над Аспарухово водят до трудности пред целия град. Но ние смятаме, че от тук нататък, виждаме как през последните 2 години централната власт повече пречи на Варна, отколкото помага и със спирането на бюджета на общината, и с това, че нито един лев не е получила Община Варна в последните 2 години от централния бюджет по инфраструктурни проекти. И се надяваме, че след тези местни избори ние ще продължим линията този град да става все по-хубав, все по-европейски и, разбира се, ще се надяваме и на помощта на държавата, защото знаете, с общинските бюджети е много трудно да постигнеш амбициозните цели, които се поставят, особено в областта на подобряване на инфраструктурата.

Много ви благодаря за времето, което ни отделихте, за богатата информация, която предоставихте съпътствана с анализ. И до нови срещи.

Благодаря и аз.

Гостува ни заместник-председателят на Комисията по гражданските свободи, правосъдие и вътрешните работи на ЕП Емил Радев.

Цоня Събчева