Емануил Йорданов: Днешният Андрешко вместо бирника праща в блатото ЕК

©
Увеличаване на защитата от домашно насилие и по-строги наказания предвиждат два законопроекта, внесени общо от парламентарните групи на ДПС, ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. По тях Правната комисия в парламента ще заседава извънредно утре – в четвъртък, а всички депутати ще прекъснат ваканцията си за извънредно заседание на парламента в понеделник, на 7 август. Въпреки че в последния работен ден преди ваканцията депутатите гласуваха над 50 промени в Наказателния кодекс, случаите като този със зловещото малтретиране на 18-годишното момиче в Стара Загора не попада под силата им. Защо досега депутатите не са догледали необходимостта от тези промени в Наказателния кодекс, въпреки че домашното насилие е със зачестили от години зверства? Наш гост е Емануил Йорданов, бивш министър на вътрешните работи, сега адвокат. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус", г-н Йорданов.
Добър ден.
Защо политиците се сещат да ревизират закони винаги, когато има натиск от гражданите?
Очевидно се търси някакъв начин да се отговори на обществените настроения, това не е нещо изненадващо или невиждано досега в историята ни. Но това, което притеснява, е, че поради прибързаност е възможно да се приемат текстове, които да позволяват нееднозначно тълкуване, съответно да се създаде противоречива съдебна практика и всичко това да доведе до отрицателен резултат вместо до това, което се прокламира към този момент, че ще се получи.
Кои текстове позволяват нееднозначно тълкуване от направените от трите коалиционни партньора промени?
Примерно, текстът, който говори за връзка между страните, без тази връзка обаче да е съчетана със съвместно живеене.
Как може да бъде тълкуван повратно този текст или двояко, както вие казвате?
В него се употребява някакво прилагателно, не се разбира точно за какъв период става въпрос. Въобще има достатъчно варианти за спор при влизане на едно подобно дело в съдебна зала, така, че накрая на никой да не му е ясно, какво точно се случва и кой е прав, кой – крив.
Защо бяха приети компромисни текстове в Закона за домашното насилие, а в Наказателния кодекс има бели петна, според омбудсмана Диана Ковачева, та се налага парламента да се събира на извънредно заседание?
Става въпрос за един случай, който не е често срещан в нашата практика и очевидно, това е една от причините да не бъде регламентиран по съответния начин, със законов текст. По принцип в правото, когато се създава една нова правна норма, тя или регламентира вече съществуващи обществени отношения, или пък създава нови, така че това е възможен подход.
Г-н Йорданов, сходни зверства с жени започват още през мутренските времена на 90-те години, често се появяват и информации за убийства, те не са рядкост, не са изключение. Защо депутатите досега не им обърнаха внимание, та трябваше един психопат да обезобрази младо момиче до сами местните избори и да се задействат депутатите през ваканцията?
Когато говорим за убийства, там си има съвсем ясни текстове в Наказателния кодекс и не се създават никакви правни проблеми. Същото се отнася и за средните и тежки телесни повреди. В случая обаче нещата са твърде необичайни, защото поне на първо време се възприе идеята, че става въпрос за леки телесни повреди. Впоследствие, когато общественият натиск нарасна, се оказва, че има и въпроси, които би следвало да се обсъдят допълнително в този казус. И това нещо се прави в движение до този момент. Аз смятам, че по конкретния случай за който говорим, правоохранителните органи в крайна сметка ще дадат задоволителен отговор за обществото.
Жертвата, Дебора Михайлова, преживява кошмара преди месец. По неясни причини престъплението не попада в полицейския бюлетин. Цял месец историята е замитана и получава гласност едва миналата седмица благодарение на родителите на момичето. Защо се оказва накъсана цялата институционална верига - Бърза помощ, полиция, прокуратура, съд? Питам ви като бивш министър на вътрешните работи.
Има няколко варианта, единият е небрежност при изпълнение на служебните задължения, а втория вариант би могъл да бъде нещо, за което вече се говори, доколкото знам в Стара Загора, а именно, че извършителя е лице, което има добри контакти със силни хора на деня в Стара Загора.
Тези събития не идват ли да покажат, че насилието е на път да се превърне в норма на поведение и че отношението към съдебната система у нас вече граничи с отвращение. Изобщо, как може да се противодейства на такъв социален комплекс?
Може да се противодейства по много начини, като в случая обаче не трябва да се взираме само в съд и прокуратура, а да си дадем сметка за това, че нещата започват много по-отдалече и че тук има неща, за които отговарят и семейството, и училището, ако щете и Църквата. Защото моралът се съдържа в християнската религия. Нещата са много ясно посочени в Библията, но Библията не е книга, която е на някаква особена почит в България. Що се отнася до насилието по отношение на жени, то е дълбоко заложено в психиката на българина. Покрай този случай си спомних друг случай от преди много години, беше още времето на социализма, когато в голям хотел на окръжен център за онова време бях в лоби бара и в съседство с мен имаше група момичета, които разговаряха помежду си на доста висок глас, така, че и аз чувах всичко. И едното от тези момичета казваше, “аз снощи се прибрах и им казвам на нашите, ще ме биете ли тази вечер, че искам да си лягам".
Такава история ни оставя безмълвни, буквално безмълвни. Насилието очевидно е кодирано във всекидневието и в бита ни?
Това е действителен случай от преди години, включително аз съм чувал, разказвали са ми за изказване на младо момиче, което е заявило, че смята за нормално в едно семейство мъжът да бие жената до 2 пъти седмично, тоест това момиче е виждало подобен модел на поведение, възприело го е и приема, че това е нормалното.
Аз си спомням през 90-те години на мутренските времена, тогава вървеше градски фолклор, че мутрите, които подаряват на приятелките си “Мерцедес"-и или “БМВ"-та, с тях върви и як тупаник. И това се знаеше, и широко се коментираше.
Тупаникът си е вървял системно, и пострадалите тогава очевидно не са имали нищо против, издържали са, просто защото са смятали, че това е моделът на живот, който искат да имат.
Такъв тип малтретиране, както на това 18-годишно момиче от Стара Загора и последвалите събития с протести и всичко останало, какви провали на съвременната държава и на съвременното общество показват?
Провалът на съвременното общество започва още от семейството и от тези неща, за които говорихме досега. Когато в семейството не се възпитава някакъв дух на уважение към жените, защото всички знаем израза, че за цивилизованост на едно общество се съди по отношението към жените. А се вижда в България, какво е то, и за съжаление това се приема за нормално и за приемливо.
Мога ли да ви изведа вън от тази тема и да ви задам още няколко въпроса, които пак са свързани с промени в законите за съдебната система. Поправка в Съдебния закон беше внесена изненадващо, дни след приемане на механизма за разследване на главния прокурор, внесена бе от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. Но вчера президентът наложи вето, на тази така изглеждаща поправка на поправките в Съдебния закон. Какъв е смисълът да се приемат спорни текстове, които след това биват отхвърляни, прегласувани и т.н.?
Смисълът очевидно е такъв, че да се търси някакво забавяне на действието на закона. Може би има промяна в оценката, която управляващите дават на това, което са приели съвсем наскоро. Но както се вижда, има и реакции по случая, така че ще следим развитието.
Странното е, че именно поправката във вид, в който бе приета първоначално, е одобрена от Европейската комисия в последния й годишен доклад. А ето сега се оказва, че тя трябва да бъде променена.
Да си припомним разказа “Андрешко", на мястото на бирника слагаме Европейската комисия и тя си остава в блатото.
Тоест, ние се надлъгваме постоянно с тях, така ли?
Андрешковщината е широко разпространена не само в българската политика, а и за съжаление може би на целия Балкански полуостров, като много напред в това отношение са нашите съседи, от т.нар. Северна Македония.
И още един казус по промените в съдебната система. Този път се спираме върху внесените буквално последния ден от сесията на 49-ия парламент конституционни промени. Един от участниците в изготвянето им, неправителствената организация “Правосъдие за всеки" скъса споразумението с ПП-ДБ с аргумента, че няма нищо общо с конституционните промени, за които първоначално са се разбрали като екип, и които са анонсирали на най-първата си пресконференция. Те смятат, че в общия проект с ГЕРБ и ДПС е отстъпено значително от духа и първоначалната идея. Това как ви звучи?
Аз мисля, че притесненията са малко по-засилени, отколкото е необходимо. В случая, за мен голямата цел на тази конституционна реформа е веднъж завинаги да се разбере, че прокуратурата и съда са две различни неща, и че те имат различна роля в осъществяване на правосъдието в България. Не може прокурорите да се възприемат като някакъв втори съд, който едва ли не стои над истинския съд. Имахме такива изкривявания, които се видяха много ясно в Специализирания съд, докато съществуваше в онзи му вид. А вече, стигнем ли до там, нещата да си отидат на мястото и да се разбере, че прокуратурата е страна в наказателния процес и като такава би трябвало да бъде на едно ниво със защитата, а съдът няма за задача да угажда на прокурорите и да изпълнява всичките им прищевки, включително и в нарушение на закона, тогава нещата ще започнат да се наместват, но трябва време.
Г-н Йорданов, от “Правосъдие за всеки" обаче твърдят, че мандатите на тримата големи във вече внесените в Деловодството на парламента промени са по-дълги от преди, от 7 на 5 години, но пък се предвиждат два поредни мандата, което им дава 10 години. Защо пак се опира до престоя във властта?
Това е абсурдно, главния прокурор и председателите на върховни съдилища не са селски кметове, за да имат подобни мандати. И е хубаво вносителите да се осъзнаят навреме и да коригират текста.
Пак според притесненията на “Правосъдие за всеки" с предложените текстове главният прокурор излиза по-силен, отколкото е досега. Така ли е?
Не, не бих се съгласил с подобна теза, още повече, че нещата са такива, че предполагат окончателно оформяне на базата на изменение на законите, говоря за процесуални закони, говоря за Закон за съдебната власт, така, че всички тези процеси трябва да се следят и да се реагира своевременно, за да може на практика да се стигне до резултат, който е бил обещан на хората.
Има и много съществен момент в историята – поне с конституционните промени и с т.нар. съдебна реформа не се проведе досега това очаквано обсъждане на тези идеи. Не бяха поканени представители на различните гилдии, ето сега, вас като ви слушам, вие много внимателно следите всички процеси, а хора като вас с мнение и позиция са необходими за такава дискусия. Защо тя не се направи? Двама-трима пишат, внасят текстове, други двама-трима ги подписват и до там. Защо?
В такива моменти си спомням един случай от преди 20-ина години, когато се приемаше първия закон за отнемане на незаконно имущество. Тогава се направи и обсъждане на проектозакона в МВР и в това обсъждане участваха редица изтъкнати дейци на културата, все едно ще откриваме художествена галерия, а няма да се занимаваме с незаконни доходи. Така че може би и тук сме изправени пред някаква такава хипотеза.
Едва ли ако тръгне такова обсъждане ще дойдат актьори, художници и режисьори, но за сметка на това юристите ще бъдат мощно представени от всичките си гилдии. Въпросът е, че трябва да се направи обсъждането. Вие като професионалист имате ли необходимост от такава дискусия?
Аз лично нямам никаква необходимост от нищо към тоя момент, но мисля, че държавата има нужда от сериозно обсъждане на проекта за изменение на Конституцията и от включване на хора, които имат познания в съответните области.
Вие как оценявате тези текстове от проекта за изменение на Конституцията, които са внесени сега в парламента?
Текстовете са едно добро начало, стига да не ги съсипят, докато дойде време да се появят в “Държавен вестник", защото процедурата е дълга и в нея може да се случи какво ли не.
Кои са елементите, които могат да бъдат съсипани?
Това с двата мандата на тримата големи е ужасяваща идея и не виждам, какъв е смисълът й. После трябва да се види, как точно ще излезе от пленарна зала текста за правомощията на главния прокурор. Много неща може да се случат, но това хората, които разбират, би трябвало внимателно да следят, какво се случва и съответно да огласяват всяко неблагополучие в процедурата, за да може или да се премахне то, или пък поне да се знае, че някой е предупредил за опасностите.
Затова ви поканихме да бъдете наш гост.
Благодаря ви.
Цоня Събчева
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | |
7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 |
14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 |
28 | 29 | 30 |
Андрей Новаков: Войната ни е вече до главите. България може да бъ...
07:30 / 27.04.2025
Проф. Милена Стефанова: Столична община в нито един момент не е б...
17:32 / 25.04.2025
Антон Хекимян: Между Васил Терзиев и Борис Бонев има взаимна непо...
12:10 / 24.04.2025
Еврошампионът по борба Кирил Милов: Ще съм много по-щастлив, ако ...
16:59 / 23.04.2025
Вицепрезидентът на федерацията по УШУ: Запишете детето си на изто...
13:55 / 19.04.2025
Иван Хиновски: Никой не може да каже защо доказани залежи на прир...
22:29 / 15.04.2025
Актуални теми
Анкета
Не (21278) | 40% | ![]() |
Да, но отложено и превъртам реклами и съдържание (19590) | 37% | ![]() |
Да, гледам по традиционен начин (12108) | 23% | ![]() |