Емануил Йорданов, бивш министър на вътрешните работи, сега адвокат, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

  

При закрито заседание на парламента депутатите не гласуваха на второ четене във вторник проекта на Закона за противодействие на корупцията. В него се предвижда, припомням, КПКОНПИ да бъде разделена на две части: едното звено ще се занимава с противодействие на корупцията, а другото с отнемане на незаконно имущество. Именно създаването на нова комисия за противодействие на корупцията спъна народното представителство и не бе гласуван нито един текст за нея. Предложеният проект предвижда тя да се състои от трима членове, избирани от парламента с мандат от 6 години, като всеки един от тях председателства комисията на ротационен принцип за по 2 години и трябва да има 5 години юридически стаж. Само това като анонс е достатъчно,  за да се досетим, че неразбориите предстоят. Експерти вече определиха проекта за новия антикорупционен закон като “мижи да те лажем". След като неговите текстове предопределят неефективна антикорупционна комисия, защо изобщо е необходимо да се приемат? Наш гост е Емануил Йорданов, бивш министър на вътрешните работи, сега адвокат. Здравейте и добре дошли в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Йорданов.

Добър ден.

Когато ви поканих за този разговор, вие изразихте съмнение, че в Народното събрание ще се разберат по текстовете на законопроекта, поради което няма и да го гласуват. Точно така, не го гласуваха. Как познахте?

Не е лошо да помним, какво се е случило във времето, когато ГЕРБ управляваха. Това бяха три мандата, за които самият Бойко Борисов каза: “в този период нямаше съдебна реформа". Т.е. ГЕРБ никога не са се интересували от правосъдието, като една от причините за това е фактът, че правните им познания са доста бедни. Да си припомним само Конституцията, която се появи като боливийски сирак в парламента и никой не каза, че той е авторът й.

Ще направят ли както трябва депутатите така лелеяната реформа в антикорупционното законодателство?

Едва ли. Аз по принцип съм крайно скептичен към този вид закони. Хората, които сме по-напреднали с  възрастта, си спомняме как по време на социализма имаше една глава 3-та  от Закона за собствеността на гражданите. Първите простотии в тази насока бяха именно в глава 3-та. След това нещата се възобновиха по времето, когато управляваше НДСВ и странното беше, че по онова време в НДСВ беше елитът на Софийския университет и по-конкретно на Юридическия факултет на университета. След това се правиха поредица от промени, докато накрая се оказа, че КПКОНПИ е една комисия, която създава хора, притежаващи хубави тераси и балкони или пък насочени към външната политика, не знам защо. Но някаква ефективност от работата на този орган не сме видели.

Защо без никой да ни кара България сама заложи създаването на Комисията за противодействие на корупцията в Плана за възстановяване и устойчивост.  И сега ЕК очаква въпросната структура да бъде създадена. Защо си сложихме вилицата на шията, като се знаем, какви сме?

Трудно ми е да кажа, този въпрос би следвало да се насочи към хората, които са го направили. Не виждам някакъв особен смисъл. Когато говорим за конфискация на незаконно придобитото имущество, според мен, това, което е най-добре да се направи, е да се погледне към Наказателния кодекс и в него да бъдат включени по-сериозни текстове, свързани с конфискацията, като наказания именно по Наказателния кодекс. Но конфискация, свързана с конкретно извършено престъпление.

Казват, че се бърза със Закона за противодействие на корупцията, заради членството ни в Шенген. Но след като ЕК прекрати преди 5 дни Мониторинга за наблюдение на съдебната реформа и корупцията, продължава ли да стои на дневен ред приемането на този закон?

Зависи за кого, но в крайна сметка, когато е поет някакъв ангажимент, мисля, че е хубаво да бъде изпълнен, защото иначе ще изглеждаме крайно несериозно.

Ние много ангажименти поемаме, ама нещо не ги изпълняваме. Затварянето на “Мариците", готовността за Еврозоната и т.н.

Всичко това трябва да се постави като въпрос пред управляващите във всеки един момент. Но както се вижда, в много от случаите управляващите бягат от отговори.

Те се крият, г-н Йорданов. Не просто бягат, те се крият.

Да, имат и удобна сграда за това. Партийният дом си е партиен дом, в крайна сметка.

Изглежда ли ви професионално Комисията за противодействие на корупцията да се състои от трима членове, избирани от парламента с мандат от 6 години, като всеки един от тях председателства Комисията на ротационен принцип за по 2 години, така че всеки един ще стане председател и трябва да има 5 години професионален стаж, каквото и да означава това професионален. Подчертавам, не юридически, а професионален. Вие сте експерт с голям опит, това как ви звучи?

Хубаво е човек да има професия, но при нас професионализма никога не е бил уважаван, кой знае колко. Да си припомним, че ние сме имали министър-председатели, при които първото вписване в трудовата книжка е министър-председател. Други стават така министри, въобще не знаеш, кой откъде идва и какво е правил към момента, в който влиза във властта. Но това е и нещо, което опира до начина, по който гласуваме. Защото при нас емоцията е най-силно заложена в изборите. И почти на всички избори се гласува крайно емоционално.

На заседанието на Правната комисия при обсъждането на този текст бившият вътрешен министър Бойко Рашков е напомнил, че Комисията за противодействие на корупцията ще разследва корупционното поведение на висши държавни служители чак до президента. И не може да се остави в ръцете на хора, цитирам: “с два петъка служба като юрисконсулт". Не започва ли да придобива вицаджийски характер създаването на тази комисия?

Може би трябва да почакаме да се появи Закона в “Държавен вестник", но това, което за мен беше потресаващо от вчера, е, как депутат от ГЕРБ излиза и казва: “Ние ще гласуваме тези текстове и след това ги изпращаме в Конституционния съд, за установяване на противоконституционност". Това е някаква нормотворческа шизофрения, може би, и аз не знам какво точно.

Оксиморон юридически – хем го гласуваме, хем го оспорваме?

Въпреки че когато се познават управленските практики на ГЕРБ, не би трябвало толкова да се чудим на нещо подобно. Защото беше пределно ясно, че много преди последните избори Бойко Борисов беше заредил бобслей за останалите партии, които се представят за десни. И вече се вижда ефектът от тази готовност.

Как гледате на идеята, че  НПО-та ще могат да предлагат кандидати за комисията?

По принцип в един подобен подход не мога да видя нещо лошо. Но тревожното е, че в България има НПО-та, които се образуват за обслужване на един човек, който в определения момент заема висша държавна длъжност. И е много възможно всъщност въпросното НПО да е просто прикритие на волята на някой друг, а не да е на неправителствена организация, както би следвало да бъде по закон.

И тук ще ви обърна внимание на един текст, който мен специално ме изуми. В проекта на Закона е написано още, че при всеки избор на ръководство на Комисията за противодействие на корупцията се формира нарочна Номинационна комисия от петима независими членове, по един член предложен от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, омбудсмана на Република България и от Сметната палата. Номинационната комисия ще извършва оценка на професионалните и нравствените качества на всеки един от кандидатите и ще изслушва концепцията им в открито заседание. И сега, нали са трима членовете на въпросната антикорупционна комисия, които ще се редуват като председатели на ротационен принцип за по 2 години. Защо им е необходима тази странна Номинационна комисия, като редът за ръководството може да бъде определен с жребий? Ето това мен ме изуми, признавам.

Когато говорим за конкурси за заемане на определени длъжности, има един виц, че конкурсът бил метод за отсяване на нашия човек. Номинационната комисия може би е следващо поколение метод за отсяване на нашия човек.

Ама те са общо трима членове в тази антикорупционна комисия. И всеки един от тях по 2 години ще бъде председател.  Как ще отсява Номинационната комисия между тримата, като един ще бъде 2 години, друг другите 2, трети - третите 2 и мандата им е свършил. Къде е логиката?

Може би ще ги отсяват едновременно.

Това може да стане като членовете теглят клечка или хвърлят монета ези-тура. Както и да е.

Ако трябва и боб може да хвърлят.

Законопроектът предвижда Комисията за противодействие на корупцията да развие собствен капацитет: да прослушва и проследява. Това не ви ли прилича на спец прокуратура?

Припомнете си чутовните успехи на спецпрокуратурата и мислете, какво би се случило тук. Ако няма някакъв механизъм за злоупотреба с власт, който е политически по-сигурен, както беше със Специализирания съд и  прокуратура, мисля, че резултатите ще бъдат смехотворни. Ако има онзи механизъм за злоупотреба с власт, тогава вече нещата ще бъдат ужасяващи. Тъй че хубаво е да се внимава, когато се пишат закони. И тези неща да се консултират с хора, които имат практически опит. Може би затова един по-нормален подход в промените в Комисията би бил, ако се назначи един председател, който е грамотен човек, който да обобщи практиката на тази комисия, защото когато човек управлява такива структури, вижда много ясно, че това, което се вижда отвън, не винаги е това, което съществува вътре. И нещата се различават много. Когато влезе грамотен човек там, той би могъл да подготви проектозакон, включително и с помощта на други хора, които имат компетентност в тази сфера и нещата да се получат. Но тук мисля, че тръгнахме съвсем по обърнат модел. Приема се нещо пълно с ексцентрични идеи и накрая ще трябва да се избере някой човек, който да си слага студени компреси на челото, а не да работи.

Вие сте юрист с богат опит и известен адвокат по наказателни дела.  Някой потърси ли ви за мнение по антикорупционното законодателство?

Журналистите ме търсят.

Ние ви търсим, да, защото сте компетентен. Имам предвид от властимащите, от депутатите, от политическите партии?

Изглежда няма нужда. Явно в България е пълно с хора, които разбират едновременно от МВР и от съдебна власт. Така че конкуренцията е силна и могат да се използват най-различни хора във всеки един момент.

В крайна сметка, ако такава комисия все пак се създаде, колко време живот й давате?

Възможно е да бъде и дълъг животът на подобна комисия, но за резултатите от работата й е съмнителна дали ще има някаква полза за обществото.

Според вас, как трябва да изглежда антикорупционното законодателство?

Според мен, такъв социалистически закон не би следвало да съществува. Преди малко говорихме за това, че в Наказателния кодекс би могло да се прецизират текстове, свързани с конфискацията и вече да говорим за конфискация, която е мотивирана от извършено конкретно престъпление и от него е придобито конкретно имущество.

Г-н Йорданов, ползвам възможността, че сте наш гост и като бивш министър на вътрешните работи да ви задам още един въпрос, буквално с актуалност от последните минути. Генерал Атанасов подаде оставка като ръководител на Комисията за контрол над службите в парламента. Действието му е в отговор на изявлението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че е против сливането на двете структури на спецслужбите - Военното разузнаване с ДАР. Един проектозакон, чиито вносител всъщност е генерал Атанасов. Как гледате на тази идея за сливането на Военното разузнаване с цивилното (Държавна агенция разузнаване)?

Не виждам някаква пречка да се извърши нещо подобно. В годините назад може да се каже, че двете структури са работили всяка една по своя начин и резултатите от работата им са били различни. Нищо лошо не би могло да се случи от едно подобно обединяване. И може би сте обърнали внимание, че хората, които са питани по тази тема, когато излизат от средите на тези служби, вещаят някакъв апокалипсис, но не дават абсолютно никаква конкретика, кое е толкова страшното, което ще се случи. Защото, когато примерно съм гледал документи, създавани в миналото от разузнаването, съм виждал неща, които са ме потрисали.

Например?

Веднага ви казвам конкретен пример. Винаги се е твърдяло, че разузнаването във вида на Първо главно управление на Държавна сигурност било нещо като връх на службите, там работили уникални патриоти, и не знам какво още, суперлативи колкото искате и за колкото се сетите. Но съм виждал материали,  писани от човек, който е бил изпратен в Мадрид да следи Царя. Навсякъде в тези документи Мадрид беше написан с Т. А най-великият израз, който видях в тези материали беше: “Царят е отчаян комарджия, постоянно играе на рулетка и постоянно печели". И за такова нещо българската държава е давала пари и то очевидно не малко. Да не говорим, че примерно в други случаи не се е случвало покрай делата, които се водеха при обявяване на принадлежност към  Държавна сигурност, има случаи, в които т.нар. водещ офицер може и да не се е срещал с човека, с който уж е работил. Но си пише:  “Срещнах се с агента, пихме две коли и два коняка, общо на стойност 10 лв." И си прибира 10 лв., и това е разузнаване, или контраразузнаване, както искаме така да го наричаме. Всички тези приказки, които са насочени единствено към това да се запази някакъв периметър, който да остане винаги на сянка, са действия, които не ме вълнуват.

И накрая на нашия разговор, вече ще ви попитам като политик, защото вие бяхте и такъв. Как оценявате 100-те дни от работата на правителството? Изобщо взаимодействието правителство - парламент и т.нар. сглобка,  не коалиция, пък коалиция и т.н.?

Всички виждаме, че взаимодействието е тъжно. Преди малко стана въпрос за това, ще ви гласуваме закона, след това го пращаме в Конституционния съд. То даже няма и сглобка. И сглобените партньори трябва да си направят някакви изводи, и в един момент ако трябва да преосмислят въобще участието си в този купон.

Да се разглобят?

Докато не ги разглоби вятъра на промените.

Благодаря ви за това, че бяхте наш гост, за това, че приехте поканата за този разговор, за експертната оценка и за времето, което ни отделихте.

Благодаря и аз.

Гостува ни Емануил Йорданов , бивш министър на вътрешните работи, сега адвокат.

 

Цоня Събчева