Елена Венкова, майка на две деца и организатор на протеста в Стара Загора срещу насилието

 

Г-жо Венкова, Вие сте организатор на протеста. Сама ли организирате всичко или има и други хора, които помагат?

Цялостно аз организирах всичко, но и от града вече има хора, които ми помагат, защото толкова се разрастна, че е много трудно един човек да движи всичко. Така, че вече имаме екип.

Какво ви провокира да се наемете с организирането именно на този протест?

Доста хора ми задават този въпрос. Интересното е, че аз не мога да намеря нито една причина, поради която избрах конкретно този случай, защото аз съм се възмущавала и друг път. Просто някак това го усетих по този начин. Винаги реагирам първосигнално, на момента каквото реша и явно така е трябвало да се случи.

Тоест Вие не познавате жертвата или някой от нейното обкръжение?

Не, абсолютно никой не познавам от тях – нито момичето, нито нейни близки.

Очаквате ли наистина огромен брой хора, които да присъстват, защото в събитието, което е обявено в социалните мрежи от 48 хиляди души, едва 6 хил. са обявили присъствие, а други 42 хиляди са отбелязали, че имат интерес. Обикновено такива протести рядко са мащабни, въпреки множеството мнения и постове. Сякаш повечето хора предпочитат да стоят вкъщи и да пишат постове, отколкото да се включат в реалните събития и да покажат позицията си?

За разлика от други случаи, наистина вярвам, че ще има много хора, защото постоянно ми пишат. Аз дори не мога да смогна да отговоря на всеки, но се старая да им обърна внимание. Много хора от други градове ще дойдат в Стара Загора, защото се свързаха с мен. Затова и смятам, че ще се съберат много хора.

Нека да поясним, че протестът ще бъде мирен. Какви са исканията ви и посланията, които искате да достигнат до хората?

Посланията са много и аз не мога да обхвана всички. Аз искам да помоля хората да не използват събитието за разединение, защото виждам, че се набляга на пол, възраст, етническа принадлежност. Това е чисто човешки проблем и не трябва да се измества фокусът от главното нещо, трябва да сме единни, защото под каквато и форма да е, над когото и да е – това е насилие. Ние трябва да се обединим срещу него. Другите искания са хората да са по-адекватни в реакциите си спрямо насилието и когато видят такова или са участници, да сигнализират, да говорят и да не се покриват, защото по този начин помагат само на насилника. Никой друг не печели от това. Надявам се сега хората ще видят, че има надежда, че нещата могат да се променят и че е хубаво да се говори.

А за конкретното дело, ние искаме процесът да протече по-адекватно, да се наложи по-адекватна присъда и да не се набляга на това, че е описан случаят като лека телесна повреда, защото това е абсурдно.

Вече е променено на средна телесна повреда.

Да, така е, но ако не бяха тези реакции щеше да си остане пъвроначалното становище. Тези, които са го допуснали, нека да си понесат последствията. Има и друди неща, които сме предвидили като промени – искаме цялостно да се преразгледат присъдите на този тип посегателства, защото никъде не е упоменат психическия фактор, който е много важен, защото това остава за цял живот, независимо дали някакъв белег ще се вижда или не. Вътрешните рани са много по-големи и само един човек, който го е преживял, може да разбере.

Комисиите, които определят тези експертизи, според нас трябва да осигурят поне две мнения по този въпрос, от различни хора, защото явно човек не винаги е обективен. Също при разследванията трябва да се казва по-конкретно какво се върши, хората да виждат, да има прозрачност, за да не се прикриват подробности, както при този случай, за да се намали корупцията в съдебната система.

Тези искания ще бъдат ли формулирани и описани в официален документ и дадени на отговорните институции?

Протестът е само началото на всичко, което предстои. Тепърва ще се събираме, ще се организираме да говорим, ще представим и писмено исканията си като трябва повече време те да бъдат формулирани както трябва. Сами видяхте, че много бързо се случи всичко и реагираме до колкото се може в момента, но няма как всичко да е по конец и да е изрядно направено за 2-3 дни. Затова казвам, че това е само началото.

Тоест предвиждате и други протести през следващите дни?

Трябва ни повече време. Ще съобщаваме предварително за нещата, които сме предприели, но ако оставим всичко да отмине само с този протест, после ще стане всичко постарому. Идеята ни е да продължим да действаме.

Имате подкрепа и от кмета на общината. Получихте ли и мнение на други обществени лица?

Като за такъв случай очаквах доста повече известни обществени лица да се свържат с нас, които биха повлияли по някакъв начин, но не са много.

Значи можем да обобщим, че протестът е не само за този случай, а искате да кажете "Не“ на насилието като цяло и промяна в съдебната реформа.

Точно така. При положение, че паралелно има и други случаи на насилие, по които се работи в момента, някак е несериозно ние да се фокусираме върху един единствен, върху даден пол. За мен всеки трябва да се чувства защитен, да може да живее спокойно и всеки, който посегне на друг, да си поеме последствията и да си излежи присъдата.

Свързахте ли се с организаторите на протестите в другите градове?

Да, поддържаме връзка. Някои от тях не са от 18.00 часа, те самосиндикално са променили часа спрямо това до колко часа работят. Опитвам се да поддържам връзка с тях, защото непрекъснато се разраства бройката на градовете, които участват. Възможно е до последният момент да има промени, защото всичко беше организирано за много малко време. Затова всеки, който би искал да присъства, нека да потърси обновените списъци с градовете и часовете на протеста.

Рени АТАНАСОВА