Елена Поптодорова, дългогодишен посланик на България в САЩ, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

В президентството завърши консултативната среща, на която бяха обсъдени последиците за сигурността, икономиката и социалната сфера от ескалацията на войната в Украйна. При президента бяха поканени служебният министър-председател, министри и ръководители на служби. Закъсняла или навременна е консултативната среща за последиците за сигурността, икономиката и социалната сфера от ескалацията в Украйна и защо тя бе предпочетена пред Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС)? Наш гост е дългогодишният посланик на България в САЩ Елена Поптодорова.

В отговор на въпросите ви да кажа, че има една формална причина наистина да не се свиква КСНС като формат дотолкова, доколкото предстоят избори и ще има различна, макар и много подобна на предишната конфигурация на партии в Народното събрание. Така че това може да се използва за формално обяснение, защо не е КСНС, а е консултативна среща. Но все пак тя се състоя, което означава, че без подобно събиране на информация, обсъждане на гледни точки и на позиции по тази нарастваща катастрофа, която се разиграва недалеч от нас, не може да се мине. Сега, разбира се, тази консултативна среща не е представителна, дотолкова, доколкото в нея участва служебното правителство и службите. Т.е. това е работен формат, който би могъл да се състои и без да има някакво тържествено наименования като консултативна среща. Очевидно целта е да се стигне най-близо до исканията, които се умножиха напоследък за свикване на КСНС. Да, такъв е необходим, за да застанат в него като участници лидерите на политическите партии. И може би в тази ситуация няма толкова голямо значение дали са управляващи, или опозиционни въпросните лидери, по-важно е онези политически фигури в страната, които така или иначе имат публични изяви, определят някакви линии на поведение сред свои избиратели, да бъдат заедно, когато се обсъждат тези все по-драматични въпроси. Истината е, че такъв КСНС трябваше да стане много отдавна. Без да преувеличавам значението на собствените си мнения, в една от големите телевизии, в националната телевизия призовах президента за такъв КСНС веднага след преизбирането му за втори мандат – нямаше война още, защото смятах, че такъв КСНС по отношенията с Русия и по сигурността в Черно море, обхващайки Русия, е остро необходим и е закъснял, защото не е провеждан дълги години. Искам също да добавя, за да кажа колко сме се забавили като национална политическа отговорност по този въпрос, че последната политическа дискусия по отношенията ни с Русия е от 1997 г. Аз още бях депутат в Народното събрание, когато беше гласувана една декларация точно за отношенията ни с Руската федерация – съвършено друга историческа епоха. От тогава насам никой не е посмял така фронтално да адресира този все по-набъбващ цирей, ще го нарека, който в крайна сметка се разцепи, избухна, и сега вече трябва да мислим за овладяване на последствията.

Защо бе това забавяне? Кое го наложи, кое го предизвика? От какво се страхуваха политиците?

Темата е наистина горещ картоф, защото толкова десетилетия наред е изграждана имагинерна представа за ролята на Русия, не само исторически, но и в днешно време. Толкова вече са преплетени отношенията с руската страна като цяло, ще кажа на различни нива и невинаги по регламентиран начин, че наистина се иска политически кураж и политическа независимост, да нямаш букаи на краката, които да те държат ниско долу, за да не смееш да съобщиш факти, констатации и истини. Така че веднъж – кураж, втори път – зависимости не позволиха да се проведе тоя разговор. И той продължава да не се води. Всъщност, като изслушах съобщението на президента като резултат от дискусията в рамките на тази среща, най-важното беше, че най-накрая много еднозначно, много ярко се заяви, че – да, България подкрепя санкциите, да, България ще изпълнява, ще следва санкциите. Една от – няма да кажа ползите, защото не е правилната дума, но един от положителните да го нарека елементи в днешните събития – за България говоря, е, че най-накрая, след 24 февруари насам няма колебание какво се случва на украинска земя. Шест месеца бяха необходими, за да се стигне до единствено възможното определение и заключение, че Русия води агресивна война в Украйна. Но шест месеца са дълъг, много, много дълъг период в политиката. Седмица е, както е казал Чърчил, дълъг период в политиката, какво остава за шест месеца?

Посланик Поптодорова, на 21 септември Владимир Путин обяви частична военна мобилизация в Русия. Риск за националната сигурност на България има, но пряка заплаха няма, твърди служебният министър на отбраната Димитър Стоянов. Обаче бившият президент и премиер на Руската федерация Дмитрий Медведев, който сега е заместник-ръководител на Съвета по сигурността на Русия, предупреди в социалните мрежи, че обратен път няма и страната му може да използва и ядрено оръжие. Въпросът е: при това динамично развитие на събитията все още ли можем да смятаме, че няма пряка опасност за нас?

Вижте, първият публичен анонс, ако мога така да кажа, първият публичен намек за такава възможност беше направена още през месец април от шефа на ЦРУ посланик Уилям Бърнс. За да се стигне до изричане публично на това изречение, че е много вероятно Путин да прибегне към ядрената опция, означава, че натрупаната разузнавателна информация, данните, които имат чуждите служби, американските и западните, защото това после беше потвърдено и от английските служби, са толкова тревожни, че трябва вече да се направи и публично предупреждение. Така че това, което казва Медведев, то е само потвърждение на разузнавателна информация, на заключения, на анализи, до които вече са стигнали специализираните служби. И да, разбира се, това е заплаха. Да, разсъждава се върху това, дали ще стигне, ако въобще стигне до такава употреба Путин, дали това ще бъдат тактически оръжия, които да изпепелят просто и само Украйна, или ще се посегне към по-тежко, по-опасно оръжие. Дори и да е тактическо ядрено оръжие, вкарано в употреба, то ще бъде използвано за удари по инфраструктурни обекти. Представете си само – ядрени централи три на брой има в Украйна, представете си други инфраструктурни обекти, които имат непосредствено значение и навън, извън украинската земя. Да не говорим за ефекта "Чернобил“. Разбира се, че това е заплаха. Но вижте, още нещо ми се иска да кажа. Аз чух това първо изявления на временния военен министър още в четвъртък, мисля, беше.

В четвъртък, да.

В петък беше потвърдено. Президентът предпочете да използва същата формула. Вижте, има военна терминология и да, ако погледнете документите на НАТО, там се говори за риск и за заплаха. Но има политически оценки също и ако погледнем, отново ще кажа, заключения, резолюции и на Европейския съюз, и на НАТО, там Русия е определена като заплаха и трябва да кажем на българите, че България се е присъединила, тя е гласувала "за“ определението на Русия като заплаха за двете семейства, към които принадлежим, следователно и за нас. Така че ако изборът е тук, у нас да се използва по-мека формулировка по обясними причини, тя не отговаря на колективната оценка, която е дадена отново стъпила на базата на анализи и на базата на секретна информация, на политически оценки на 30-те члена на НАТО и съответно, пак казвам, същата оценка присъства и в заключенията на Европейския съюз, на Европейския съвет вече като органа, който ги одобрява. Така че пак казвам, може да играем с всякаква терминология конюнктурно, но голата истина е, че Русия е заплаха, не просто въображаемо, а военно. Да, няма да пресекат Черно море вероятно с военни кораби, за да дойдат до нас или да дойдат сухопътни руски войски у нас, но хибридната война ще продължава, дезинформацията ще продължава, вкарване на пета колона ще продължава. Тук ми се иска много, ако имаме такава тема тая вечер или интерес, това начално напускане на Русия от хиляди руснаци, но това е, пак казвам, отделен, много любопитен и много интересен сюжет. Но постоянното създаване на пета колона в европейските държави от страна на Русия – та нима това не е заплаха? Така че тази заплаха, тя съществува, тя е налице и разбира се, ще се увеличава главоломно.

Посланик Поптодорова, ако Русия използва, макар и стратегическо ядрено оръжие в Украйна за инфраструктура, какво ще стане

Тактическо или стратегическо, извинете?

Стратегическо.

Това е лошо. 

Дали няма да доведе до намесата на НАТО?

То, ако е стратегическо, то непременно ще обхване и други държави и това вече е страшно. Затова се обсъжда вече в такъв детайл, дали ще се използват тактически ядрени оръжия само с цел Украйна, или ще се прибегне към по-мощното и пос-страшно оръжие. Връщаме се отново към главните постулати първо на самия Атлантически договор и на заявленията, които направиха всички лидери, и на НАТО, и на Европейския съюз по повод вече на конфликта. А той, този основен постулат и това изявление е: ако територия на държава член на НАТО бъде по някакъв начин, под някаква форма засегната, то това ще означава нападение срещу целия Алианс. И да, тогава вече ще има ответен отговор. И Столтенберг го казва ясно. Той никога не е използвал полутонове, за да заяви ясната си позиция.

България няма да признае референдумите в части на Украйна под руски контрол, информират от Министерството на външните работи. Но ако отново се позовем на думите на Медведев, че референдумите ще се състоят, а Донбаските републики и другите територии ще бъдат приети в Русия, и това се случи, каква ще бъде реакцията на НАТО?

То вече има днешна реакция на Европейския съюз по повод всичко това – една много силна, много изрична декларация точно по повод на т.нар. референдуми и по повод завземането на територия. НАТО отдавна – аз неслучайно цитирах думи на Столтенберг и на други европейски лидери – отдавна вече е заявено, отдавна е казано, че при всяко навлизане на натовска земя, в натовска държава НАТО ще има своя съответен адекватен отговор.

Но Украйна натовска държава ли е?

Не, не, не, не, не, не става дума за това. Аз затова повтарям за какво става дума – става дума стриктно за   членове на НАТО. Така че тези референдуми, те вероятно ще преминат отново под дулото на пищова, и да, възможно е и да успеят, но те само ще удължат тази – аз ще я нарека даже гражданска война, вътрешна война в рамките на територията на Украйна, когато вече ще започнат да се оспорват земи, селища. Те вече се оспорват в рамките на двете области. Но това все още ще продължи да бъде война на Русия срещу Украйна.

Посланик Поптодорова, обаче ако тези референдуми са с предизвестен край и след Крим бъдат присъединени към Русия Донецката и Луганската републики, Херсон и Запорожието, това няма ли да удовлетвори руския президент и той да се изтъкне като победител в конфликта, защото в крайна сметка е успял да си направи връзка с Крим, успял е да откъсне украински територии?

Вижте, то това се вижда отчаяно очевидно чрез последните му действия, защото пред Путин нямаше много избор. Той или трябваше да отстъпи, или да свика тази мобилизация, която обяви вчера, за да запълни, за да засили живата част, военната част в Украйна, точно за да може да обяви победа. На него това му трябва отчаяно – някаква форма на завоевание, за да може да стигне до края на войната. Защото вече войната, всички го казаха – помня, че в първия момент и аз съм го казвала с повторяемост, за съжаление, но да, войната влезе вече в домовете на руснаците. Затова е този екзодус, затова е това масово напускане на държавата. Така че той има – аз мисля, че и с вас го говорихме преди много месеци, – че всъщност два са фронтовете на Путин. Единият фронт е украинският, но другият е вътрешният му фронт и той ще трябва да мисли и за него. Така че ще трябва да намери някакъв благовиден претекст, който да се използва, за да се прекратят военните действия, но аз не смятам, че това ще е толкова близко и предстоящо. Аз смятам, че войната ще отиде спокойно и в следващата година, ще има следващи изтощения на силите. Не се вижда бърз завършек. Защото вижте, от друга страна, да не забравяме, че Украйна също е заявила своята готовност. Ние все говорим за Русия и за Путин, но да кажем и няколко думи за Украйна. Украйна е решена на всичко, украинците са решени на всичко, за да защитят земята си. Така че тази т.нар. победа, както я определяме ние, тя няма да е нито автоматична, нито бърза. И затова е толкова тревожна перспективата, тревожно бъдещето – украинците ще продължат своята битка за земята си наистина до последен дъх.

Говорехме за петата колона. Защо смятате, че напускащите Русия след обявяването на частичната мобилизация имат потенциал да се превърнат в европейските държави руски пети колони?

Сега да видим. Нещо, което Украйна направи веднага в началото на войната, беше да забрани на своето боеспособно мъжко население да напуска Украйна. Вече два дни изтичат от обявяване на мобилизацията – никакви подобни мерки не са предприети от страна на Кремъл и от страна на Путин. Не само това. Виждаме едно наистина много масово напускане на страната точно от мъже, точно от средната класа, хора, които могат да си го позволят. Така че тук за мен има една голяма въпросителна – защо заедно с обявяването на мобилизацията Путин не сложи и ограничения за напускане на страната, което би решило въпроса за числеността. Другото, което ме кара да мисля по този начин, е, че за съжаление, имахме отделни изблици на съпротива срещу войната в Украйна сред руското общество, но те бяха минимални, на фона на едно масово одобрение. Социолозите мерят с 80% одобрение за войната в Украйна. И сега изведнъж, само когато се оказва, че Х, Y и Z ще трябва да отидат на фронта, ние да помислим, че тотално се е преобърнал манталитетът и разбиранията на мнозинството руски граждани, смятам, че не е реално. Т.е. това са хора, които искат да избягат от бойното поле, но които в никакъв случай според мен не са сменили разбиранията си, вижданията си за действията на Кремъл или на Путин. Ние нямаме доказателства, че това са истински борци срещу режима на Путин.

А защо толкова наивно за пореден път от Европейския съюз ги приветстват и приемат?

Защото това е нагласата на Европейския съюз – да приюти гонения, да приюти преследвания. Но да се върнем към дефинициите на "бежанци“. Бежанците бягат от преследване, от криза, а в случая няма такива обстоятелства, не ги виждаме при тези хора. Те просто са призовани да отидат да се бият на фронта за Русия и за Путин. Има огромна разлика във вида бежанци и това е казано, изследвано многократно. Германия е страната, която най-възторжено го обяви. Аз, честно да ви призная, когато чух това, си казах: боже мили, ефектът "Шрьодер“. Не може абсолютно безкритично да се приемат хора, които в най-добрия, в най-невинния случай от възможните казуси могат да се окажат, не всички, но определен брой от тях обект на диверсия, каквато върви в цяла Европа от страна на руските военни служби – ГРУ – срещу предатели, дезертьори и т.н. Да не забравяме, че имаме цял закон, който се прие, как да бъдат наказвани дезертьори, предатели, неизпълнили командванията на военния си командир и т.н. Значи тези хора попадат в този казус. Даже пак казвам, да оставим всякакви други по-тежки консервативни разсъждения настрана, но те вече могат да бъдат даже и обект на атака за това, че са избягали от своя патриотичен дълг.

Но тяхното масово излизане говори ли за това, че ще станат обект на такива обекти?

Не, не, в никакъв случай. Аз затова започнах с един любопитен въпрос – защо, ако са важни тези хора за армията, за въоръжените сили, те по никакъв начин не са възпрепятствани да напуснат страната.

Посланик Поптодорова, а как ще се отразят събитията около Русия и войната в Украйна върху държавите от Европейския съюз? Защото ето, виждаме, че крайна десница се готви да вземе властта в Италия – Джорджа Мелони се готви за министър-председател.

Да, да, виждам го това. Това е политическият кръговрат. Неминуемо идва момент, в който десницата сменя левицата и обратно. Това, което аз съм смятала винаги, е, че властта дисциплинира, и то не само властта като най-общо понятие, а държавното управление, за да съм още по-точна. Държавното управление дисциплинира. Извън държавното управление, всички знаем всичко, разбираме всичко, можем всичко. Веднъж поети отговорностите на ежедневното управление, нещата вече добиват различен вид. Освен това то ще бъде коалиционно правителство пак, отново. Но аз смятам, че ако г-жа Мелони стане, както предричат, следващ министър-председател на Италия, със сигурност ще редактира някои от своите линии, от своите гледни точки. Не казвам, не давам силно оптимистична версия, но няма да остане това, което слушаме сега от нея по време на кампанията. Европа в крайна сметка е по-силна, когато излиза с колективни действия и колективни решения. КОВИД беше много ярко доказателство за това. Тогава нямаше левица, нямаше десница по отношение на мерките за КОВИД. Смятам, че по подобен начин Европа ще успее и тя вече успява, защото са взети редица решения, най-вече в енергийната сфера. Има и предишен опит Европа от такива тежки моменти да ги нарека, критични моменти, когато се е справяла. Да, с лишения, да, с ограничения, но доколкото това е неизбежно – да, ще се плаща цена, цена, която не беше провокирана от европейските държави. И смятам, че пак един колективен разум, колективни решения и колективен фонд – за пари говоря, за подпомагане ще са най-доброто решение. Просто друго няма. И смятам, че и г-жа Мелони ще прозре тази истина, веднъж когато влезе и в заседанията на органите на Европейския съюз и на НАТО. Така че пак казвам, нямаме такова да го нарека магическо решение, тежки и трудни решения ще бъдат, но пък по-добра версия, по-добър вариант от това Европа да си помогне сама заедно няма.

А тези събития, в контекста на които България попада, как ще се отразят на изборите? Виждам, че държавният глава след консултативната среща е сложил акцент в своето слово, че "критично важно е България да има парламент и работещо правителство“. Критично важно, но дали ще има?

Това е вяно, това е абсолютно вярно и аз съм сигурна, че той искрено го казва и искрено иска това да се случи, защото много осакатено във възможностите си е едно служебно правителство, и в крайна сметка той като негов патрон няма интерес от такава задъхана фаза на политика в България, несигурна. Затова какво да кажа, и на този въпрос няма ясен отговор и никой го няма, никой не се наема да прави прогнози от този порядък. Ще повторя това, което и други са казвали, но то е малко в областта на пожелателното мислене – да се сглоби кабинет, който да преведе България през зимата, да няма ярка политическа окраска, т.е. да няма политически фигури вътре в него, но партиите, които го съставят, да си носят политическата отговорност. По-скоро да няма такива дразнители, които – виждаме, причиниха много напрежения в предходното правителство, когато всъщност стана сблъсък на личности и на лидери, а не толкова чак сблъсък на виждания. Така че ако някак го докараме до прословутото експертно правителство, може би за някакъв период от време, не дълъг, ще можем да прескочим трудния период и да се проведат едни по-спокойни избори след това.

Вие сте дипломат с дългогодишен, много натрупан опит. Очаквате ли ескалация на военните действия? Очаквате ли Путин реално да премине от заплаха към ядрено действие?



Аз го споменах и по-рано – не изключвам, нека така да кажа, не изключвам употреба на тактическо ядрено оръжие върху ограничен периметър. Смятам, че Путин си дава сметка или тези около него, ако въобще има някакъв там колективен разум – все повече информации стигат до нас, че решенията, военните решения Путин взима еднолично, но ако има, пак повтарям, здрав разум в главата му, той никога не би посегнал към ядреното копче. И говоря за стратегическите оръжия вече. Защото това предизвиква – разбирате ли, това е откат, моментално отсреща отговарят с ответното ядрено оръжие, което разрушава Русия. Разрушава я в буквалния, във физическия смисъл я разрушава. И би трябвало това да е пределно ясно на човек, който 20 години оглавява държавата.

А с какво да си обясним, че непосредствено след речта на Путин на 21 септември масовият коментар на анализаторите бе: отиваме в Трета световна или глобална война?

Аз съм от тези, които смятат, че няма да е Трета световна. Знаете ли по каква причина – поради това, че в предходните световни имаше военни коалиции. Путин е сам. Няма значение, че гледахме снимки от заседанието на най-високо равнище на ШОС, няма значение, че там изобилстваха двустранни срещи на Путин с останалите членове на тази организация за сътрудничество. Никой няма да изпрати своите войници да се бият в Путиновата война. Представяте ли си Си Дзинпин, който чака да получи трети и може би вече мандат начело на държавата си, да изпрати едни стройни китайски бригади, които да подпомагат Путин в неговата война, била тя вече и световна? Не се връзва това, не е така. Неслучайно толкова нашироко се дискутираше и езика на тялото на срещата в Самарканд, защото никога досега Путин не е чакал други свои колеги, да го кажа така, други лидери на среща, а тук се получи една поредица от закъснения за срещите с него. Това говори много. Тъй като ме питате за дипломация – ето това е език на тялото, дипломатически език, който ви казва много. Не само това – нямаше нито едно ярко изявления в подкрепа на войната. Моди от Индия – индийският лидер, Моди говори за постигане на мир. Си Дзинпин говори за това, че разбира, че Путин има притеснения за войната. Да, и ние разбираме, че има притеснения за войната, но той не отиде по-напред от това. Така че защо описвам така, почти пейзажна снимка в разговора ни – защото трябва много ясно да се види от всеки от нас: Путин е сам. Той ще води такава война сам. И това би трябвало, пак казвам, това да стигне до здравия му разум.

Цоня Събчева