Елена Поптодорова, дългогодишен посланик на България във Вашингтон, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.    

Кой ще спечели битката за Конгреса в САЩ? Въпросът може да ви се стори елементарен, опростенчески, но политическия той е изключително важен. Първите резултати от междинните избори в САЩ за Камарата на представителите, за 1/3 от Сената, както и за законодателни органи и главни прокурори и губернатори в 36 щата ще можем да научим от коментара на дългогодишния посланик на България във Вашингтон Елена Поптодорова. Какви са залозите в тези избори?

Залозите са много високи, както мисля, че стана известно и на неизкушените читатели, слушатели и наблюдатели. В последните седмици новините, които идват от САЩ, са все по-напрегнати по отношение именно на начина, по който върви предизборната кампания в САЩ, и очакванията от това какви резултати биха се получили, както и какъв ефект ще имат тези резултати. Сега, едно нещо, което трябва веднага също да кажем, е, че като че ли няма много различия, няма много спор между наблюдатели и анализатори не само външни, по-важни в случая са вътрешните наблюдатели, в самата Америка, но и в самите партии, като че ли този път изборният шанс е на страната на републиканците. С една дума очаква се Републиканската партия да вземе мнозинство в Камарата на представителите, а за Сената ще се води ожесточена битка, защото и към момента там силите са разделени почти по равно. Разликата е с един-единствен глас, е той е гласът на вицепрезидента Камала Харис. Така че дори и едно сенатско място ще има много голямо значение в много отношения, в много посоки на развитие на вътрешната и на външната политика на САЩ. Така че да, това са избори с много висок залог. То личи по някакви такива съвсем номинални външни белези. Исторически голяма сума е изразходвана досега за провеждането им – 17 милиарда долара. Това са също така избори, които за първи път стават веднага след извършено преброяване на населението в САЩ, което означава веднага прекрояване на електоралната карта. Така че ще видим и това, какъв ефект би имало. За разлика от нас в България, там преброяванията са много по-чести и веднага намират отражения в администрация и в изборните тактики. Така че има много елементи, които ще предизвикват интерес, предизвикват вече интерес за това, как ще приключи изборния ден.

Известно ли е каква е избирателната активност? Какво е отношението на американците към тези избори?

Ами то още там е рано. При 7-те часа разлика е рано да говорим с окончателни числа, дори и тенденции за изборната активност. Но знаете ли, това е много добър въпрос, защото ми направи впечатление, че в последните дни абсолютно еднакви бяха призивите и на двете партии: "Гласувайте! Излезте и гласувайте!“. Това беше призивът и на Тръмп, това беше призивът и на Байдън, и на всички оратори и публични фигури от двете партии. Даже в някакъв момент усетих много такова едно близко чувство, защото у нас също като че ли това стана най-силният лозунг в края на всяка една от последните кампании у нас – да излязат хората и да гласуват. Така че това е много, много важен въпрос. Истината е, че има разочарование у избирателите в САЩ. Вероятно то ще се отрази повече в демократическите среди дотолкова, доколкото управлението на държавата е в техни ръце. Но като цяло има фрустрации, има напрежения от всички събития, които се развиват. Ще стане банално да повторя, но разбира се, това беше тежката КОВИД вълна, оттам насетне вече инфлация, повишени цени на всякакви стоки за основно потребление плюс цената на газовата помпа, както казват на бензиновата помпа, защото предвижването с автомобил в Америка е всъщност много важна част поради големите разстояния, това е една неотменна необходимост в живота им. И всичко това в един такъв вид като се подреди в обща картина, води до това тягостно чувство у повечето американци, че животът всъщност става по-труден, по-непредсказуем отколкото  е бил и отколкото са очаквали. Да не говорим за това, че покрай КОВИД се сринаха вериги за доставки, бяха освободени много хора от работа. Тръгна обратно процесът, но разбира се, с много по-бавно темпо. Тоест, много, много са причините за такава дълбока стомашна тревога сред избирателите. И това ще се отрази, естествено, на управляващата партия. Впрочем това е почти научно доказан факт, че в първия мандат на даден президент, тези първи междинни частични избори обикновено носят щета на неговата партия, на управляващата партия. И това да ви кажа е потвърдено от Втората световна война насам – абсолютно редовно в 19 последователни такива междинни избора. Така че да, има и обективна политическа тенденция, която винаги се е случвала. Може пък сривът да не бъде много голям, защото аз ще ви върна към 2010 година, когато демократите при Обама загубиха Камарата на представителите. То  беше трус, абсолютно разтърсващ резултат, много драматичен. Сега може да не бъде чак толкова  драматичен, но така или иначе на републиканците са им нужни едни 5 места в Камарата, за да могат да имат свое мнозинство. Друго, което са установили през годините изследователите, е, че средното число, което губи управляващата партия при такива първи частични избори за даден президент, е някъде 29-29,5 места. Сега ще видим дали тези избори ще потвърдят дотук направената статистика. Така че това е от гледна точка на числата. Избирателната активност ще я видим малко по-късно в рамките на техния ден. Имаше ранно гласуване – то не беше толкова масово, колкото беше при президентските избори, но така или иначе милиони хора излязоха и пуснаха гласа си предварително, и ще видим, след няколко часа вече ще има картина и за броя американци, които са излезли да гласуват.

А ще продължат ли след изборите взаимните обвинения за откраднат вот?

Ами това е също много правилно навеждащ въпрос, защото още една отлика на тази кампания е, че освен по подобен, по абсолютно идентичен начин призоваваха твърдите си ядра да гласуват двете партии, което означава, че и за двата полюса, и в двата лагера има такова разколебаване, по същия начин вървяха и обвиненията и по-скоро очертаваха се рисковете, ако отсрещната страна спечели изборите. И тези обвинения, тези страхове се свеждат до едно и също нещо, до един и същ да го наречем риск, а той е авторитаризъм в едната страна в случай, че републиканците спечелят, и особено ако техен бъдещ кандидат е Тръмп, и съответно обратното обвинение – "Тези, те крадат избори, те отнеха предишния резултат, сега ще отнемат и този“. Така че и това е част от кампанията сега. Това, което също може би е важно да се каже, е, че говорейки за разочарование и за колебания на избирателите, всъщност демократите не са отбелязали много силен срив в собствената си подкрепа. Но както винаги, така и сега, резултатите ще зависят от онази група на неопределили се гласоподаватели, която в Америка варира между 15 и 20%, и накъде ще поемат тези гласове – към републиканците или демократите, в крайна сметка ще предопредели и окончателния  резултат.

А при републиканско мнозинство да очакваме ли силен завой към Русия?

Много се спекулира за това. Само че аз правя разлика между републиканско мнозинство и бивш президент републиканец, тоест, Доналд Тръмп. Истината е, че завоят към Русия го направи Тръмп, и при това доста самостоятелно. То това е поводът за тревоги, които изразяват демократите, а и не само, тук имаме и неутрални професионални анализатори, които пишат за това, говорят за това, че при Тръмп има една такава склонност, едно изкушение сам да определя външнополитическите действия и да не се съобразява с натрупаната практика и механизми най-вече на формиране на външната политика на САЩ. Това го видяхме и по отношение на Русия, и по отношение на Северна Корея, и въобще по отношение на връзките на САЩ с външния свят. Така че аз, пак казвам, аз не слагам знак на равенство, еднозначно равенство между Тръмп и републиканската партия. Ще дам един пример: лидерът на сегашното малцинство в Сената републиканецът Мич Макконъл критикуваше Байдън съвсем неотдавна за това, че помощта за Украйна се дава бавно и е недостатъчно голяма, не че е недостатъчна. Така че поне по този въпрос, по отношение на Украйна, колкото и Кремъл и Путин да имат очакване и надежда, че с републиканска победа ще настъпи пълен обрат в политиката по отношение на войната в Украйна, то това просто няма да е така, няма да се случи. Фактът, че всички мерки за помощ било военна помощ, било финансова помощ, се случваха с пълно двупартийно одобрение, би трябвало да говори достатъчно ясно, че това е една от политиките, които няма да претърпят драматична промяна. Сега, за да сме докрай прецизни, трябва да кажа, че не толкова при смяната на мнозинството в Камарата, а поради обективни обстоятелства – икономически, финансов и в страната е възможно да се появят организирани гласове за намаляване на размера на тази помощ, за това да се прехвърли някаква част от тази финансова тежест към Европа. Това е напълно възможно и напълно очаквано. Но то няма да е като политически акт, а по-скоро като опит да се омекотят вътрешноикономически и вътрешнофинансови трудности на страната.

При промяна на мнозинството в двете камари на Конгреса в какви посоки да очакваме промяна на политиките на САЩ?

Това ще бъде лошо, това ще бъдат много трудни две години тогава за администрацията на президента Байдън и за самия него, защото ако републиканците вземат целия Конгрес, много трудно ще могат да се прокарват каквито и да било административни, управленски решения и ще сме свидетели на постоянен сблъсък между Конгреса от една страна и администрацията на президента от друга страна. Ще има такива, разбира се, те ще се изразят вероятно по отношение на климата, по отношение на данъчни политики, това, което вече за борсите – това вече даже е в някаква степен доста окастрена политика на Байдън, дотолкова, доколкото Върховният съд вече се произнесе. Така че да, ще има такива трудности, но пак казвам, аз ги свързвам по-скоро с вътрешната политика в САЩ, не толкова с външната. По отношение на външната политика – пак казвам, по-скоро ще бъде въпрос на обем на помощ за Украйна, доколкото това е водещата тема, и действия по отношение на Русия, отколкото да бъде промяна на политиката като принципи и като постановки. Сега по Китай ще имат единомислие, каквото имат и в момента, там не виждам някакви промени да настъпят.

А спрямо Близкия изток?

Смятам, че понеже все още имаме демократически президент, това, което се прави в Конгреса като цяло, то все пак става с участието на всички представители, на целия републикански корпус, разбира се, и на демократическия корпус. Всъщност смятам, че няма да има голяма промяна по отношение на Европа. Простете, чух, че ме питате за Близкия изток, но аз се тревожа за Европа, защото при Тръмп видяхме неблагополучни развития. Надявам се – сега тук не можем да се закълнем на живот и смърт, но надявам се, че няма да има подобно отдръпване от Европа, каквото видяхме при Тръмп по отношение на НАТО и от страна на по-различен Конгрес, дотолкова, доколкото е много сменена обстановката и има много ясни причини, поради които Европа и САЩ са много, много тясно свързани. По отношение на Близкия изток и по отношение на Израел – не мисля, че ще има някакви драматични промени. Ще се търси пак, особено с емиратствата, със Саудитска Арабия ще се търсят начини на омекотени, да ги нарека уважителни отношения, и то всичко това основно минава през призмата на енергетиката, дотолкова, доколкото държавите производителки на петрол придобиват все по-голямо значение, на фона отново на поведението на Русия и в енергийната сфера. А и откровено да си кажем, оттук насетне двете партии ще започнат да се готвят за президентските избори, тъй като това ще е наистина важната, голямата стъпка в САЩ. Чуваме едни да ги наречем намеци и от по-ярки, по-ясни от бившия президент Тръмп, по-плахи, по-неконкретни, така да ги наречем, от страна на президента Байдън за явяване и през 2024 г. Но мисля си, че на президентската кампания ще бъде посветено времето оттук нататък и на двете партии.

Посланик Поптодорова, на финала – ще се промени ли политиката на Балканите и какви могат да бъдат отраженията от тези междинни избори в България?

Аз винаги съм твърдяла и за щастие не съм бивала опровергавана досега, че политиката на САЩ на Балканите се предава от ръка на ръка, от мандат на мандат и от президент на президент, и нямаме драматично различие при смяната на караула в Белия дом в САЩ или в Конгреса. Така че аз не смятам, че ще се промени нещо много радикално. Надявам се да останат все така ангажирани американските политици с нашия регион. Напоследък видяхме много посещения на високо равнище – да, от администрацията, но също така и от Конгреса, така че се надявам да имаме все така редовни посещения от страна на конгресмените и сенаторите на Американския конгрес, независимо от това в какво съотношение ще изглежда той вече от януари нататък.

А за България?

О, за България е също така. Аз това ви го казвам не като пожелателно мислене, а като човек, който го е живял и го е работил десетилетия. Няма как да има някаква промяна, дотолкова, доколкото България все пак има своите основни репери, като членство в Европейския съюз и членството в НАТО. България, слава Богу, не е Русия, България не е вражеска държава. За САЩ е съюзник. По-скоро сме вражеска държава за Русия. Така че в този смисъл България ще продължи да бъде съюзникът, какъвто е вече от много години насам, съюзник, който се намира в много невралгична, много важна зона на Европейския континент и фактически на цялата тази зона на сигурност, която очертава НАТО. Случи се нещо много важно и аз смятам, че това е добре за нас, като че ли – линията на отбрана, на защита на Алианса се измести на Изток. Много години минаха, когато тези от нас, които следяха обстановката в региона от много време, настоявахме да имат по-силно внимание към югоизточната част на НАТО, но някак си се смяташе, че тук, както се казва, нещата са подредени и няма причини да се отделят специални грижи и внимание. Да, но събитията опровергаха тази самозаблуда и спокойствие, бих казала, така че при следващ мандат на новия Конгрес на САЩ и при следващ президентски мандат вече Югоизточна Европа, Черноморският регион стават особено важна част от сигурността и на САЩ, не просто на Европейския съюз, а и на САЩ, което е добре. Още едно нещо ще кажа, един щрих – мисля, че съм ви го казвала и по-рано, макар и в съвсем друг контекст. В България никога не е имало политически назначения на посланическото място. Всички посланици, които са били назначавани в Българя, са били професионални хора, което означава, че във всички случаи тази зона, нашата зона се възприема много сериозно от американските институции и експерименти тук с недостатъчно подготвени специалисти не се правят.

Въпрос, който винаги се задава в такива ситуации – той се отнася за американските бази. Да очакваме ли такива или бази на НАТО в региона?

Вижте, в плановете на НАТО, които бяха преразгледани, адаптирани към новите условия, разбира се, се говори за укрепване на военноморската сигурност в Черно море и сигурността по Източния фланг на НАТО.

Да.

Аз смятам, че във всички случаи военноморска база на НАТО – на НАТО, подчертавам, е необходима, защото ние, държавите които сме по този край, даже и Турция, която е в пъти по-самозащитена от собствената си армия, собствените си въоръжени сили, но дори и там, в целия този отрязък от крайбрежие ние нямаме никаква способност, която да има качеството да отбранява, да защити територията на отделните държави и оттам насетне – на Алианса, в неблагоприятни ситуации, при инциденти. Така че аз лично смятам, а и не съм сама в това, смятам, че трябва да има укрепване на военноморската сигурност в Черно море. И да, необходими са такива бази по протежението на Румъния, България, Турция – трите държави, които са членове на пакта. Смятам, че за това има разработени планове. Вижте какво се случи – извинете, това е малко препратка, но е в същия контекст – какво се случва с бойните групи, които се изграждат вече навсякъде. По цялото протежение на Източния фланг на НАТО се укрепват бойните групи. Ние, за съжаление, нямаме достатъчно собствен капацитет, но това има пък и друга добра страна – това, че по този начин пък много по-бързо ще се модернизира, ще се осъвремени армията и като умения на нашите бойци, а и като военна техника. Така че това аз виждам като реалистично развитие в бъдеще.

Цоня Събчева