Как се отразява на България, Европа и света политиката на президента на САЩ Джо Байдън? Интервю в предаването "България, Европа и светът на фоксу" на Радио "Фокус" с Елена Поптодорова – дългогодишен посланик в САЩ и вицепрезидент на Атлантическия клуб в България 

Г-жо Поптодорова, през последните две години повечето икономисти прогнозираха рецесия в САЩ. Всъщност това беше най-широко очакваната може би рецесия, която обаче не се случи. Какво е налице в САЩ обаче и как политиката на Джо Байдън резонира във България, Европа и света?

Права сте, очакванията бяха за едва ли не срив в американската икономика, който срив или какъвто срив да повлече след себе си, както това се случи в 2008 година, и европейската и други световни икономики. Вместо това обаче, американската икономика се развива не просто стабилно, но и възходящо, и то така изглежда, че ще бъде в обозримото бъдеще. И докато обикновено икономическите показатели, икономиката, нивата на безработица, ръстът на вътрешния продукт са бивали обичайна тема в президентските кампании, то в тази много необичайна кампания като че ли това не е достатъчно на президента Байдън, за да трупа по-мощна подкрепа за предстоящите избори. И виждате, че съвсем други въпроси излизат като приоритетни в кампанията към момента. Така вероятно и ще остане.

А защо това е така според вас? Защо не му достига на Джо Байдън?

Защото съвсем различна вече е средата, външната политика, политиката за сигурността, войните, които вървят вече много по-дълго отколкото някой е предполагал, сложиха свои отпечатък. И всъщност те оказват най-сериозно влияние върху политическите процеси във всички държави. В България това го виждаме ежедневно, но и в САЩ. Защото по силата на една перфектна буря се отприщи войната на Русия срещу Украйна, но и по така особено стечение – особено подчертавам, на обстоятелства и на събития и "Хамас“ се избра да нападне Израел точно в критичната фаза на войната на Русия в Украйна. Така че между тези две войни са впримчени повечето правителства, най-много обаче американското.  Събитията, които се развиват в Израел последните дни, носят също нови обстоятелства. И според мен точно сложната дипломатическа акробатика, която трябва да изпълни Байдън в тези дни, седмици, дано да не са месеци, по повод обстановката в Рафах, в Газа и поведението на Израел, ще предопределят в голяма степен резултатите от изборите в САЩ. Но това оказва своите влияния и върху Европа, защото Европа винаги е била силно ангажирана с процесите в Близкия изток. Не само, тя беше равностоен участник, равностоен играч в усилията да се търси решение, каквото вече десетилетия не се намира на Близкоизточния проблем. За съжаление отслабнаха позициите на Европейския съюз в опитите да се търси дипломатическо решение, много силно се промени съотношението на силите в Близкия изток. Така че досегашните опити да се търси дипломатическо решение очевидно се провалиха. И сега сме на прага да търсим някакви нови решения.

Същевременно, говорейки пак за Америка и за обстановката в момента, и особено за сложната позиция на президента Байдън, Америка, САЩ, говорим за Байдън, но това е вярно практически за американската външна политика и въобще политика, трябва да се намери много сложен баланс между това да се поддържат отношенията с Израел – традиционни, много близки, не просто ритуални отношения, отношения на най-тясно съюзничество и подкрепа, включително военна помощ за Израел, и неудържимото вече поведение на правителството на Нетаняху по отношение на цивилното население, гражданското население в Газа, разбира се където се твърди за близо 35 хиляди жертви вече на тази война, но и вече по отношение на Рафах. Така че последните действия на Байдън, които са наблюдавани под лупа, можем да кажем, са как той ще отиграе тази сложна ситуация.

Г-жо Поптодорова, президентът на САЩ Джо Байдън каза, че държавата Палестина трябва да бъде създадена чрез преговори, а не чрез едностранно признаване. Това стана в отговор на решенията на Ирландия, Испания, Норвегия да признаят палестинската държава през този месец. Последователен ли е Джо Байдън и колко тежи днес мнението му като президент?

Първо нека да кажем, че това заявление, направено от четирите държави, носи повече символична стойност. Разбира се те ще обявят признаване, но то ще е по-скоро политическа декларация отколкото някаква практическа стъпка напред. По-скоро това е намерение да се упражни натиск върху повече други държави да признаят официално и да действат най-вече, да се предприемат практически стъпки за създаването на две държави, което е тема много отдавна – това е вид решение, което е много отдавна на масата. И с интерес на истината Байдън заговори за решението две държави още миналата календарна година. Сега, той е последователен в смисъл на това, че признава политическата необходимост от две държави, но същевременно очертава трудностите към постигането на тази цел незабавно и сега и без допълнителни условия, които са необходими. Сега, като са въпросителните около две държави, въпреки че Европейски съюз винаги е подкрепял тази политическа линия, още когато съществуваше квартетът, в който участваше Европейския съюз, и който беше едно средство, един инструмент за търсене на решение в Близки изток, та, задачата, идеята за две държави беше постоянно на масата, винаги обсъждана.

За първи път обаче в САЩ, американска администрация толкова еднозначно декларира същата цел. Така че по отношение на целите, това може би някакъв успокоителен елемент, по отношение на целите Европейският съюз и САЩ са единомишленици, а разликата е в, както често се случва, в това как да се постигне. В едно нещо има право Байдън, и това е, че в състояние на война, на въоръжени действия, без яснота кой ще управлява всъщност тази друга държава, тази нова или все едно призната най-сетне държава, каква ще бъде властта там, как ще се гарантира сигурността, как ще се оформи границата, кой ще охранява тази граница, за да няма следващи случаи, следващи драми, като тази от 7 октомври миналата година. Това наистина са открити въпроси, на които засега отговор не се дава, даже има и сдържаност, има като че някакъв страх да се навлезе в по-голяма дълбочина по прагматиката на това решение.

Не се ли отнася това според вас и към Украйна, където там виждаме забавянето на помощта от САЩ за Киев, която може би почти доведа Украйна до ръба на катастрофата, тези  въпросителни?

Не същото, не бих сравнила в никакъв случай юридическата страна, нека така да кажем – за Украйна говорим за една абсолютно пълноценна, исторически създала се, призната в ООН държава, функционираща с всички белези на държавност, на суверенитет. Така че в никакъв случай не бих сравнила тези два казуса. Имаме забавяне на помощта, която изцяло се да дължи на вътрешната политическа обстановка в САЩ. Вижте, сигурно малцина знаят, че има и предишни случаи, когато САЩ са спирали помощ именно за Израел, като пак казвам, най-близкият, най-внимателно обгрижван съюзник от всички останали за САЩ, само, че в съвършено различна политическа и геополитическа обстановка. Два на президенти са спирали такава помощ. Единият е Рейгън, а другият е Джордж Буш баща. Само че тогава никой дори не е обърнал особено внимание на това, че още в 81-ва и 82-ра Рейган е спирал доставки, военни доставки, просто тогава инвазията… Не, първо беше заради удари върху един ядрен реактор в Ирак, после заради Ливан. Отделно, 10 години по-късно и Буш баща спря военна помощ за Израел. Това се случвало в някаква конкретна среда, но повтарям отново, никога толкова напрегнато, нервно, политизирано не са се обсъждали тия въпроси.

Така, че на всичко това, което обсъждаме в момента, влияе първо вътрешното поляризиране на американската политика, много много обострените отношения между демократи и републиканци, нечувано бих казала, и невъзможността по въпроси, които винаги са били предмет на двупартиен консенсус, сега да не може да се намери едно разумно решение, което и двете страни могат да намерят, могат да припознаят, ако не беше разбира се кампанията и предстоящото гласуване за президента на САЩ.

Американският президент Джо Байдън и бившият президент Доналд Тръмп, знам, са основни конкуренти в битката за Белия дом. Защо предстоящите избори са важни за САЩ?

Защото това ще предопредели поне за още един политически период, за още една легислатура ще предопредели отношенията на САЩ със света. Аз ще върна разговора към началото му, като ви кажа, че няма причини да имат особени тревоги за това как ще се развива Америка икономически, финансово ако щете, толкова дебел е този слой от корпоративни установени отношения, норми, регулации, че няма изведнъж рязко да има някаква промяна в една много добра икономическа тенденция, която отбелязахме вече в началото на разговора. Затова казвам, че основно всичко е съсредоточено върху това Америка как се отнася към и с външния свят. Именно тук за нас е голямото значение на тези избори. Дали Америка ще се придърпа обратно към себе си, ако Доналд Тръмп като известен с изолационистичните си възгледи влезе в Белия дом, или там ще успее да продължи Джо Байдън, който има познание за света, дълголетен, 50 годишен опит в международните отношения както в формалната им страна, държава към държава, така и в по-широката, по-популярната среда и страна, и ще укрепи тези отношения повече. И това ще е големия залог.

А пак повтарям, в един размирен свят, в който вече трябва да се справяме със съвършено нови заплахи, отдавна сме напуснали вече епохата и терена на конвенционалния сблъсък, отдавна вече не говорим за обичайно противопоставяне, както беше преди 90-та година Изток-Запад, когато много по-ясно бяха оформени така да ги нарека съперничещите си, не искам да ги нарека враждуващи, но съперничещите си две сфери на света, сега сме вече в епохата на хибридни войни, на кибератаки. Тази хибридна форма на атака на противника, тя става все по-трудно познаваема и овладяема.

А сътрудничеството ни с Вашингтон, г-жо Поптодорова, от решаващо значение ли е за осигуряването на киберсигурността за стратегическите инфраструктурни обекти според вас?

Именно.

В САЩ е и енергийният ни министър. Колко надеждни са тези взаимоотношения и кой има по-голям интерес: САЩ или България?

Именно за това изброявам толкова подробно новата фаза в съперничествата в света и новите заплахи, новите рискове, защото Америка е критично необходим съюзник на Европа и на Европейския съюз вече и в тази нова, високотехнологична сфера. Много добре е, че министърът на енергетиката е в САЩ – това е продължаване на едни отношения. Искам да ви кажа, че разговорите с "Уестингхаус“, с Ексим Банк, виждам новините за Ексим Банк и заема, които дават, ами извинете, аз съм го договаряла този заем 15 години назад, когато започнаха да се появяват за първи път тези възможности, които за съжаление бяха осуетени поради наша политическа конюнктура. Така че това са едни стари взаимоотношения, слава Богу, те следват своята обективна и полезна логика, и така би трябвало да продължи, но повтарям отново, от огромно значение ще бъде как ще приключат изборите на 6 ноември.