Елена Поптодорова, дългогодишен посланик в САЩ и вицепрезидент на Атлантическия клуб в България, в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Проект, наречен "Закон за сигурността в Черно море от 2023 г.“, който го обявява за зона на стратегическите интереси на САЩ, е публикуван на сайта на Конгреса и предстои да бъде одобрен от Камарата на представителите и от Сената. Той има за цел да коригира недостатъците в американската политика. В него се декларира, че интересът на САЩ е да подкрепят усилията за предотвратяване на разпространението на по-нататъшен въоръжен конфликт в Европа чрез признаване на Черноморския регион като арена на руска агресия и затова следва да засилят военно-икономическото си присъствие. Тук трябва да подчертаем, че новата Черноморска стратегия на САЩ е предизвикана и от навлизането на руски военни кораби в изключителната икономическа зона на черноморски държави, включително в тази на България, както и обявяването на предупредителни райони в тях опасни за корабоплаване. Че въпросните провокации са недопустими и вредят на нашите икономическите и финансовите интереси бе изразено от българска страна на завършилите в неделя консултации в Джеда. Затова един от основните изводи в проектозакона на САЩ е, че Черно море е активен регион на геостратегическата конкуренция между САЩ, Русия и Китай и трябва да се превърне във важен приоритет за САЩ и за НАТО. Защо Черно море става гравитационен център за бъдещето на Европа и какво означава това за България? Наш гост е Елена Поптодорова – дългогодишен посланик на България в САЩ и вицепрезидент на Атлантическия клуб. Добре дошла в аудиокаста на "Фокус“, посланик Поптодорова.

Благодаря ви. Здравейте.

Според документа Вашингтон иска установяване на редовно ротационно присъствие на НАТО в Черно море, приоритизиране на системите за наблюдаване и разузнаване на операциите на Русия в Черноморския регион. Какво ще бъде мястото на България в тези планове?

Нека най-напред да кажем, че този проектозакон, който няма съмнение, ще бъде гласуван и в двете камари на Американския конгрес, има даже и по-широко действие, по-широко приложно поле. Не е само военната и икономическата сфера на отношенията, но също така изрично се подчертава засилено взаимодействие в политическата, в дипломатическата сфера, даже и медиите не са пропуснати от гледна точка на борба с дезинформацията, включително по отношение на събитията в района на Черно море. Това е първа реплика, първи коментар към вашия анонс. А вторият, той е от принципно естество – много закъсня този проектозакон и поначало това политическо и оттам нататък практическо политическо усилие на администрацията и на Конгреса на САЩ. Истината е, че много отдавна, от години насам ние, държавите, които сме крайбрежни, които имаме морска граница по Черно море, предупреждаваме за това, което в крайна сметка и настъпи – аванса на Русия навътре в Черно море със стремеж да придобие пълен контрол върху него. Но някак не звучаха може би достатъчно тревожно тези предупреждения. А и защо да се лъжем, имаше един дълъг период, в който администрацията на САЩ хранеше илюзии за намиране на Modus Vivendi, на форма на мирно споделяне на интереси с Руската федерация. Това исторически не е възможно, защото ако днес говорим за геостратегическите амбиции на Руската федерация, трябва да кажем, че това далеч не са нови амбиции. И в каквато и форма да съществува Русия, започвайки още от имперско време, минавайки през Съветския съюз, стигайки до Руската федерация, това винаги е било трайна геополитическа амбиция на Кремъл, пак казвам, независимо от това каква власт съществува там. Така че наистина този закон трябва да поправи изоставане, дефицити, недостатъци в американската стратегия и геополитика по отношение на района. И знаете ли, много любопитно се оказва нещо друго – НАТО изпревари своя главен член САЩ в разработването на такива планове и на такава политика. Истината е, че веднага след анексията на Крим органите на НАТО – и това многократно сме го коментирали, започнаха най-сетне да разработват Черноморска стратегия на отбрана на защита на държавите членки. Така че с приемането на този закон по-скоро ще се завърши това усилие от страна на съюзниците – членовете на Северноатлантическия алианс да се осигури солидна защита на държавите, които са от западната страна на Черно море. Питате, какво ще означава това за България. За България това ще означава във всички случаи повишаване на защитния, отбранителния капацитет на страната, което няма да правим сами, самостоятелно, по ред причини. Веднъж – поради обективна неспособност, като говорим за способностите на Българската армия, но и втори път – поради много по-важното и далеч отиващо сътрудничество и съюзничество в рамките на Алианса. НАТО е организация – простете за баналното повторение – на колективна отбрана и колективна защита. И поради това, както знаете, и във Вилнюс – затова казвам НАТО изпревари САЩ, и във Вилнюс на срещата на най-високо равнище бяха практически приети тези най-нови планове на Алианса за засилване на отбраната по Източния фланг. И пак да го преведем на практически език. Ами нека така да кажем: най-малкото, няма да се допуска подобно нарушаване на морските граници на страната, няма да се допускат опити за заплаха, за сплашване на България от страна на Руската федерация, каквито очевидно има почти всекидневно.

Посланик Поптодорова, обаче съществуват опасения, че Вашингтон възнамерява войната да се ограничи в нашия регион, т.е. да бъдем въвлечени и ние.

Ама вижте, защо говорим за САЩ и за Вашингтон в случая? Само защото със закъснение и с допълващ ефект е вкарано едно проектозаконодателство ли? Ами пак казвам, нека да говорим за НАТО. От самото начало на агресията на Русия срещу Украйна НАТО заяви ясно своята позиция, че няма да допусне тази война да се разлее отвъд границите на Алианса. Така че това е доста манипулативен подход. Използва се, разбира се, този законодателен акт от противниците и на НАТО, и на САЩ, за да се вмени някаква отделна, някаква свръхсамостоятелна и едва ли не агресивна роля пък на САЩ. Всичко, което се случва в момента във Вашингтон, то е в рамките, в контекста и при договаряне с вече 31 съюзници в НАТО.

Отдавна се говори за създаване на военноморска база на НАТО у нас. Тя къде може да се базира?

Аз много ви благодаря, че казвате военноморска база на НАТО, защото виждам – ще отговоря на въпроса ви, но виждам веднага появилите се спекулации за това, че ще се прави военна база на САЩ. И веднага чета в определени медии, които имат ясен профил и които очевидно поддържат линията на Путин и на Кремъл, които твърдят, че постоянно военно присъствие чрез военна база означавало, видите ли, пълно владение и окупация на дадена територия.

Загуба на суверенитет?

Да, точно така. Сега моля веднага, веднага да заявим категорично и ясно: това е не просто лъжлива теза, тя е тежко манипулативна теза, сплашваща теза. Значи бази на НАТО в Европа съществуват от повече от половин век и това са бази в Турция, в Гърция, в Италия, в Германия, за да спомена само най-големите. Е, кажете ми, г-жо Събчева, за тези десетилетия в съответните държави са се сменили всякакви правителства. Нека да напомня, че имаше в Гърция период както на хунта, така и след това на крайнолеви комунистически правителства – нито едно правителство дори не помисли да променя статута или да закрива тези бази на НАТО на своя територия. НАТО да е владяло територия на някоя от тези държави? Очевидно не. Затова много бих се радвала, ако и медии, и коментатори разбият най-напред тази абсолютно фалшива теза. Казвате къде – това, разбира се, е въпрос на военна преценка, военно-техническа преценка и не бих се наела да правя такива спекулации. Зависи, къде има вече изградена логистика. Естествено, наум идват най-големите пристанища, но няма значение големината на пристанището, има значение и съпътстващата, околната логистика. Така че нека това да го оставим, когато и които военни експерти ще започнат да правят подобни калкулации, подобни сметки. Но нещо друго ми се иска да кажа, което е важно. Не бива да изключваме ролята на река Дунав, защото при съществуващата правна уредба чрез Конвенцията от Монтрьо имаме определени дадености, които ограничават по-дълготрайното присъствие на чужди военни кораби в Черно море, и Турция много ревниво спазва и следи за спазването на Конвенцията. Да не забравяме, че това й дава на нея един изключителен бонус – и политически, и дипломатически, ако щете и военен, и търговски. Така че Турция няма да приеме нарушаване на това статукво, въпреки че тя, както виждаме, го ползва и в двете посоки. Веднага след анексията на Крим Турция въведе забрана именно на военни кораби, което фактически попречи за Русия да вкара свои военни кораби от Средиземно море в Черно море. Както и обратното, разбира се. Така че да не пропускаме и значението на река Дунав като воден път, по който може да се доставя и техника, и всякакъв вид съоръжения. Иска ми се също да не пропускаме, говорейки за България, ролята на Румъния. Във всички случаи, ние съвместно ще развиваме следващи стъпки в осигуряване на морската защита на двете държави. Разбира се, Румъния е по-напред от нас във всяко отношение реално – и по отношение на способности на своите въоръжени сили, всякакви въоръжени сили, и по отношение на придобиване на съвременни оръжия и средства за водене на война, включително в своите разговори и договорки с Брюксел. Но България следва засега последователно необходимостите, които възникват в резултат на анексията на Крим и изцяло сменената геополитическа обстановка. Така че говорейки за България, непременно трябва да мислим за разстановки, за планове, за военни ангажименти, които обхващат и Румъния. Тези бойни групи, например, международните бойни групи, които бяха създадени, те непременно ще бъдат част от това военно планиране. Така че имаме вече някаква основа, върху която очевидно ще се градят следващи решения и следващи действия. Вече да не забравяме, че тези многонационални групи, те са в България, в Словакия, в Румъния и в Унгария. Така, по тоя начин НАТО вече има изнесено напред присъствие, предно присъствие: от една страна – от Балтийско море, и от друга страна – от южната част на Черно море. Хрумна ми и още нещо да кажа. Някак си се смята, че едва ли не, източният – зависи как го гледаме, Източна Европа, източния бряг на Черно море е под най-силна заплаха. Всъщност това е една двойна заплаха, защото Южният фланг на НАТО също се намира под угроза, особено като имаме предвид действията на Русия в Либия преди време и в Сирия, отново по морски път, освен другите сили, с които Русия разполагаше и в двете държави.

Прави впечатление, че руски военни кораби навлязоха в изключителната икономическа зона на България и Румъния, но не и на Турция. Може би защото там има военни бази и вече това е и отговорът: какви ще са плюсовете от такива бази и на наша територия, на нашето крайбрежие?

Абсолютно вярно наблюдение правите. Разбира се, Турция, как да кажа, е голям залък, тя не може така лесно да бъде сплашена.

Армията й е третата по големина в НАТО.

Точно така, точно така. Оставям настрана и опитите на Кремъл да извлече и определени плюсове, докъдето е възможно, от точно тази политика на Турция, която опитах кратко да щрихирам – никога да не изоставя своите ангажименти в рамките на НАТО и все пак да дава от време на време знаци към Русия за готовност за договаряне за споразумяване, пак казвам, по въпроси, които обаче никога не биха нарушили тежко, рязко членство на Турция в НАТО.

Какво ще бъде мястото в тази стратегия на инициативата "Три морета“? Тя няма ли да бъде изместена?

Аз не мисля, че ще бъде изместен. По-скоро "Три морета“ е проект, който попада в икономическата част на тази стратегия на САЩ. Аз неслучайно казах, че тук има една много по-широка платформа на развитие на стратегия и на геополитика, не само и единствено военноморска част или военна част, а и икономическа, търговска, политическа, дипломатическа, медийна. Това очевидно ще бъде един много обширен, подробен документ, който ще очертае всички тези зони на отношения в нашата част на Европа и без съмнение "Три морета“ е абсолютна част от това. Така и тръгна, но това беше инициатива, която беше обявена като стремеж да се подобри свързаността между държавите. И тук основно имаме транспортна, инфраструктурна свързаност, което без съмнение е от остра необходимост за нашите държави. Няма да давам пак баналния пример как от София се пътува примерно до Словения или до Хърватия, което състояние е останало още от миналия век, от ХХ век. Така че тази инициатива, "Три морета“, тя наистина е силно фокусирана върху реализиране на практически проекти, свързани с шосеен, морски, ЖП транспорт и друга инфраструктурна свързаност.

Във въпросния американски проектозакон се говори и за създаване на черноморска ескадра и свързана с нея постоянна военноморска група на НАТО. Въпросът е: какво участие може да се очаква от България и ние способни ли сме на този етап да отговорим?

Вижте, това отново опира до конкретните планове, военни планове. България не е в състояние в момента да отговори на толкова развита форма на съюзническо присъствие, но това ще бъде стимул за България, по подобие на Румъния, да ускори модернизацията на своите въоръжени сили. Тъй като много пъти се отлагаха конкретни проекти, все повече наближава и то спешно наближава времето, в което те трябва да бъдат вкарани най-сетне в реализация, за да се повиши равностойно капацитета на България. Тук за много неща става дума. Разбира се, става дума и за национално спокойствие. Не ми се иска да говоря за достойнство и годност, въпреки че именно военните хора знаят, какво означава съвременното оръжие за днешна армия на ХХІ век. Така че това веднъж ще засили самочувствието, достойнството на нашите военни, ще засили съюзничеството, сътрудничеството с останалите членове на НАТО и в най-прекия смисъл ще укрепи отбраната и защитата на страната ни.

И в края на нашия разговор, досещате се, не мога да не ви попитам за мястото на медиите в проектозакона или в новата Черноморска стратегия на САЩ. И дали такова място се предвижда и в Стратегията на НАТО?

Разбира се. Краткият отговор е "да“. Обяснимо е, защо тази част от отношенията е намерила своето място в стратегията – защото нашите крайморски, крайбрежни държави и особено България са обект на много тежка, много силна вълна на тотално грешни тези, грешни тълкувания, които излагат основно и единствено гледната точка на Кремъл. В отношение НАТО изостава и това също е отчетено и се отчете във Вилнюс – твърдя го поради това, че самата аз участвах в неправителствения сегмент на срещата на върха. Медиите заемаха много важно място, защото нищо от другите планове и цели не може да бъде достатъчно пълноценно реализирано чрез подкрепа на местните общества, на местното население, ако не бъдат правилно, неманипулативно пояснени. А това става единствено чрез вас, чрез медиите, които могат да имат професионалното самочувствие и свобода да съобщават факти и да бъдат достоверни.

Много ви благодаря за този анализ и за подробната информация в него.

И аз благодаря.

Цоня Събчева