Навръх патронния празник на Военна академия "Г. С. Раковски“ през април беше открит Центъра за изследване на екстремизма и тероризма, като Вие, полковник Маринов, сте и негов ръководител. Колко ценно е това за нас за нас като общество? Не знам дали съм била най-добрата студентка или не, но имам честта да мога да кажа, че съм завършила семестриално именно вашата магистърска програма. Вие полк. Маринов сте нейн ръководител, а и тримата тук в студиото преподавате "Сигурност и противодействие на радикализацията и тероризма“. Аз знам колко ценно е това, което правите, но обяснете вие самите.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Благодаря първо за възможността да представим центъра. Аз и по други поводи е имало случаи, в които да представя в най-общи линии това, което се опитахме да направим и се надявам, че ще бъде успешно. Но тук съм длъжен да подчертая, че аз сам не бих могъл да постигна това нещо и този старт, който направихме. Тук е заместник-ръководителят на центъра д-р Милушев, секретарят на центъра майор Иванов и без това екипно усилие, което положихме, не би било възможно изобщо да се случи. В същото време бих искал да подчертая и че много е ценна подкрепата, която получихме и от Военна академия като наша организация, като домакин изобщо физически на центъра, и в същото време да благодаря на всички партньори и наши асоциирани членове, както индивидуални, така и организационни, които по един или друг начин ще допринасят за дейността на този център.

Откриването уважиха лично представители на Министерството на отбраната, заместник-министри, което само е показателно колко важно е това.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Да. Не само. Трябва да подчертая, че по време на откриването беше представен и един от нашите стратегически партньори – Международния институт по контратероризъм в Херцлия, Израел, с който с течение на времето не само стартирахме, но и задълбочаваме нашето сътрудничество, не само по обмен на студенти чрез кратки уъркшопи и обучителни програми. В момента и като асоциирана партньорска организация, и като индивидуални членове на нашия изследователски център мисля, че ще допринесат и ще имаме възможност в много по-широка степен и много по-качествено да изготвим нашата продукция като анализи.

Лично ви уважи не кой да е, а израелският топ експерт полк. Ури Бен Яков, с който имахме и мастърклас. Защото в България, като в никакъв случай аз не искам да неглижирам темата, но журналистите сме малко виновни, като кажем "израелски експерт“ – вкарваме някакви витиевати понятия и абстрактност. Истината е, че вие не само работите с израелски експерти, попивате знания едни от други, водите на обмяна на опит и вашите студенти. Д-р Милушев тук се усмихва. Слушам ви, д-р Милушев.

Д-р Лъчезар Милушев: Да, това е така.

Става въпрос за много сериозна материя и се работи истински експерти в сферата.

Д-р Лъчезар Милушев: Да, и тук важното е да подчертаваме, че това е една много добра и считам, успешна практика в редица европейски държави и развити страни, които имат специално отношение към сигурността. Именно тук се обединяват усилията, идеите, ако щете и емоциите на гражданския сектор, на научната общност, на оторизираните държавни органи, които работят в сферата на сигурността, с една голяма идея и надявам се тя да бъде отново успешна, а именно – да повишим нивото на сигурност по отношение на българските граждани по отношение на новите заплахи, които са адски динамични и много бързо се променят. Това изисква един капацитет на всички нас така, че да можем да отговорим адекватно на новите рискове, които възникват в резултат на тези заплахи. А колкото до нашето взаимодействие с колегите от Израел, това е една изключително добре развита наша инициатива, която се посреща добре както от обучаемите, така и от колегите от Израел.

Категорично. Майор Иванов,  да Ви направя комплимент, едва ли го знаете, но ще го разберете в ефир. Надявам се полк. Маринов да ме прощава. Експерт като вас и с толкова много потенциал, млад човек, и специалист полк. Маринов веднъж ми сподели, че е търсил повече от пет години.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Ами, вярно е, вярно е. И не се намират.

Комплименти!

Майор Димо Иванов: Благодаря, благодаря, за което. Благодаря и на полковник Маринов, разбира се, че ме прие в екипа и на д-р Милушев. Разбира се, надявам се да съм заслужил това доверие, както и като секретар на центъра, разбира се – трябва да има и някой, който да организира, да координира и да синхронизира всички събития и мероприятия, които сме набелязали в нашия календар и нашите бъдещи действия и проекти.

Предвид и програмата, която е много тежка, канят Ви като лектор и в Литва, и в Румъния, и в Турция, къде ли не.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Малко ме смущавате с тези хвалебствия, но…

Не са хвалебствия. За съжаление е вярно, че много, много рядко човек е пророк в собствената си страна. Знам, че не държите на такава публичност, но имаме и друг информационен повод – прясна, току що излязла от печат ви помолих да донесете и новата ви книга: "Теоретични основи на тероризма и антитероризма“. Двама от авторите на този труд са в студиото, а третият готви и свой собствен, който скоро трябва да издаде. Какво предстои още международно сътрудничество?

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Вие споменахте, че наистина задълбочаваме нашите международни контакти, но аз по-скоро искам да заявя, че това не е толкова важно като лична изява или повод за хвалба, отколкото като постигане на едно унифицирано, колкото може по-широко единно разбиране по отношение на това що е тероризъм, що е радикализация, какво пораждат тези проблеми. И това не само на международно ниво, важно е и в България. И това е една от основните цели на нашия изследователски център – освен анализи, освен чисто академична продукция, ние да постигнем наистина и взаимодействие с оперативните звена, да постигнем единно разбиране по отношение на същността на проблема, което според мен – аз съм твърдо убеден, че това ще доведе и до по-синхронна работа между самите институции, това ще бъде един от основните приноси на нашия център. Иначе – да, вярно е, и в Израел, това, което с гордост мога да заявя, че студентите и Вие като участник първо се представихте много равностойно. Няма почти никаква разлика с колегите, които се обучават в чуждите университети. Това се видя и в последния уъркшоп, който проведохме в Израел, видя се и в съвместната програма, която Военна академия "Раковски“ и нашата специалност в частност направи заедно с TOBB University в Анкара и с Университета "Хумболт“. Това помага не само за развиване на сътрудничество, не само за развиване на приятелство и на кооперация между бъдещи специалисти, каквито са студентите в това направление, но и за постигане наистина на единно разбиране по отношение на проблема.

Трябва да кажем, че това са наистина едни освен сериозни сътрудничества, това е сериозно и не просто обучение, не просто някаква говорилня, дебати за два часа.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Точно така, точно така.

Вие самият изнесохте лекция, повдигнахте важен въпрос, дадохте реален пример от живота как понякога – как дори родители могат да неглижират случващото се с радикализацията на собствените им деца.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Точно така. Затова и нашата тема, нашите усилия са насочени към наистина разширяване на компетентностите не само на служителите в системата за сигурност, но и разширяване на познанието и изобщо разбирането в обществото по отношение на тия проблеми. Това е залегнало и в нашата Национална стратегия за национална сигурност. В Закона за противодействие на тероризма има дефиниция, която гласи, която касае т.нар. лица на първа линия и това са именно всички служители, всички хора, които биха могли в следствие на своята работа да се сблъскат с признаци на радикализация, с признаци на терористична дейност. И е много важно да могат да ги разпознаят. Много е важно не само това, но и да знаят как да реагират правилно.

Д-р Милушев, както сме обсъждали и с Вас, са нужни специални модули в педагогическите специалности на университетите. Опитвате се и това да вкарате като идея, като елемент задължително.

Д-р Лъчезар Милушев: В рамките на обучението, което проведохме с директорите на училища в цялата страна, елемент от всичко това нещо беше и действието при т.нар. масов убиец. И за съжаление, това се случи в Сърбия четири дена след тия обучения. Това е абсолютно типичен пример за радикализация в случая на ученик, който е в шести клас. Тази радикализация по някакъв начин не е била отчетена от т.нар. служители от първа линия, в случая учители, педагози, ако щете и семейството, родителите също. И това довежда до едни крайни форми на насилие, които за съжаление, не може да сме сигурни, че ще ни заобиколят по някакъв начин.

Майор Иванов, към тази тема какво да допълним ?

Майор Димо Иванов: Да допълним, че именно важно е да се наблюдават и да могат да се хващат точно тези първоначални промени на поведението на хората, с които работим, или хората, които наблюдаваме, и да имаме едни базисни знания, които да ни дават някаква насока за действие или обратно поведение, което ние трябва да предприемем в тази насока.

Както вече споменахме, изключително ценните международни програми, международни сътрудничества, които имате, занятията които проведохме. По време на обучението в Института по контратероризъм в Херцлия, Израел, те бяха водени от световноизвестни експерти по международна сигурност, като д-р Ели Кармон – старши изследовател в Международния институт за борба с тероризма, както и подполковник д-р Ури Бен Яков. Но експертите при нас са на същото ниво – сам подсказахте.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Благодаря за комплимента.

Искам да поговорим и за това колко трябва да сме адекватни, за да сме подготвени и при заплахи при новите реалности.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Разбира се, не можем да пренебрегваме средата, в която се намираме, не можем да пренебрегваме това, което се случва много близо до нашите граници. Войната в Украйна е глобална тема. Има доста специалисти, които взимат отношение по темата, но на мен ми се иска, освен това, ние да не пропускаме и това, което се случва и в самата ни държава. Струва ми се, че вглъбени в политическите процеси, смяната на правителства, доста честите избори в последно време, през които минахме, позабравяме някои неща, които са изключително важни. Например социалното положение в различни региони в страната, оформянето на различни общности, капсулация на различни общности.

Маргинализиране например, да.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Маргинализация. Оформянето на – аз бих ги нарекъл "горещи точки“ по отношение на радикализация, по отношение на… изобщо отношение към държавата, отношение към държавните институции, което ние не бива да подминаваме. В тази връзка също трябва да отчитаме процесите не само в международно отношение, които се случват – да, разбира се, но не трябва да забравяме и процесите, които се развиват в нашата собствена страна.

Добър акцент давате, добра насока на разговора – че докато гледаме по-голямото, глобалното, военна помощ за Украйна и т.н., може да се пропусне някой момент, като радикализацията в Пазарджик, като делото за радикалния ислям, за който може да говорим тук поне три часа по темата.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Да. Можем да говорим много, да.  Да не се окаже така, че покрай много известното дело в Пазарджик – доста е изговорено, всъщност то е по-популярно, но не е най-проблемното, не е най-проблемната точка. Да не се окаже, че са се развивали с времето и с годините доста по-проблемни места и доста по-дълбоки процеси. И аз искам отново да върна темата по отношение на обучението и на служителите, и на обществото, защото говорейки за процесите на радикализация, имаме вече и примери, правили сме различни анализи, при които самите служители на системата за сигурност могат да се окажат фактор, причина за радикализация в някаква общност поради непознаване на етнически, културни, религиозни и други особености или самите служители на системата за сигурност да попаднат в такъв процес. Никой не е застрахован.

Д-р Лъчезар Милушев: Аз ще допълня това, което очерта полк. Маринов, от гледна точка на един друг ракурс – по отношение на модели, които се развиват в нашите общества, преди всичко в подрастващото поколение, които са насочени предимно към консуматорски начин на отношение към околната среда, към заобикалящата ни действителност и към хората като цяло. Това, насложено върху развиващите се процеси, по-голямата ножица на разликата между отделни и слоеве от населението по отношение на достъпа до ресурси, са съществени генератори за радикализация. Свидетели сме на дясна радикализация. Виждаме процеси, които се развиват в момента в Германия по отношение на лявата радикализация.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Точно така.

Д-р Лъчезар Милушев: Ние това го говорим от много години, но вече се виждат явни признаци за това.

И в Испания.

Д-р Лъчезар Милушев: Испания – също. В редица развити държави вече тези диспропорции между отделни групи от населението, натискането по някакъв начин на средната класа, това са едни генератори, които за съжаление, обаче, те са развиват. И ако ние не сме адекватни и нашето общество не е адекватно и не реагира чрез подготовка, чрез комуникация, чрез изграждане на ресурси и на способности за противодействие, може да се окажем изключително закъснели в един момент от време, защото това са процеси, които се развиват бавно, те са дългосрочни, но не могат да бъдат пресечени сега и веднага.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Не само, и са много устойчиви. Тук искам да дам един пример. Ето, например преди година-две, съвсем скоро започнаха вече по-видими признаци на един феномен – т.нар. "семеен тероризъм“. Откривател, между другото, на семейния тероризъм е майор Иванов като факт, не в света, поне в България. И той започва да работи в тая тема, но се оказва, че това е един феномен, който ако ние сега го пропуснем, може да се зароди. Има всички условия да се зароди в България.

Майор Иванов, за семейния тероризъм, Вие сте на ход?

Майор Димо Иванов:  Да, благодаря за думите на полк. Маринов. Да, интересен феномен е. Към момента има определени изследвания.

Преведете първо за нашите слушатели що е то "семеен тероризъм"?

Майор Димо Иванов: Може би ще бъда и малко по-скромен в превода, който вие искате, тъй като предстои в момента да излезе и моя статия на тази тема. Но тенденциите, които бяха след КОВИД-19, показаха, че всъщност действията от страна на терористичните организации намаляха, но активността им рязко се повиши, т.е. начинът, по който те се опитват да набират хора и да се опитват да внедряват процеса на радикализация на различни слоеве от обществото се променя. Именно тук е и моментът, интересният факт за семейния тероризъм, че има случаи на извършване на терористичен акт от цяло семейство. И тук е моментът да се каже, че цяло семейство се има предвид родителите с децата, а още по-интересно е, че децата са от различна възрастова група, като започнем от 6-годишно дете, до 11-годишно, 18. В различните случаи е различно. Това е интересното, което може да се наблюдава – че малко или много, има някакъв скрит процес на радикализация в семейството. А вече причините, по които това се е случило, са в процес на изследвания. И разбира се, в бъдеще можем да говорим.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Но не говорим за самоубийствен акт на семейството.

Майор Димо Иванов: Разбира се, да, да.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Говорим за планиран терористичен акт.

Майор Димо Иванов: Да не казвам, че е много добре планиран.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: На различни посоки.

Майор Димо Иванов: На различни места, т.е. многостранен терористичен акт, в различни точки, добре планиран от различни членове на това семейство.

И за вдовиците би било добре да поговорим и  за мигрантския натиск към страната и ако щеш колко е важно да си говорим със съседите. Имаше период, в който ако говорим в прав текст, Борисов като премиер и Ердоган бяха в прекрасни отношения и най-важното разговаряха, говореха си. Но това е въпрос на дълъг и друг разговор. В момента прясна, топла от печат, както се казва, държа книгата в ръцете си – няма и да ми я оставите, защото все още има малко бройки – "Теоретични основи на тероризма и антитероризма“, част първа, с автори полковник доц. д-р Петър Маринов, майор Димо Иванов и проф. Стойко Димитров Стойков. Очакваме до няколко дни и книгата на д-р Милушев "Сигурност и защита на обекти с масово пребиваване на хора“. Колко е важно всичко това от теоретична и практическа гледна точка. Говорихме за мигрантския натиск към страната ни. Няма абсолютна сигурност никъде и в нищо, няма и как да се чувстваме напълно спокойни. Истината е, че с бежанците към Европа не се спирали да идват и индивиди, които са по някакъв начин съпричастни с терористични действия и организации, които се вмъкват и връщат с тях обратно в Европа.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Така е, така е. Вече не е новост пряката връзка между бежанските потоци, мигрантските потоци, организираната престъпност и в частност тероризма. Всеизвестни са организираният трафик на хора като част от организираната престъпност, защото това няма как да не е организирана престъпност. В същото време мигрантските потоци се използват и за трансфер и на наркотици, и на оръжие. Ужасяващ, потресаващ е тази част от проблема по отношение на т.нар. непридружени непълнолетни, т.е. търговията буквално, трафикът и търговията с деца, които идват от Близкия изток. Разбира се, тези проблеми трябва да бъдат наблюдавани непрекъснато, да бъдат изследвани. Няма 100-процентова сигурност никъде, това е доказано вече, има достатъчно примери. В същото време не можем да кажем, че трябва да изпадаме в параноя някаква. Слава богу, службите, които отговарят за тази работа, колегите от оперативните звена си вършат работата, така че аз нямам никакво съмнение в тази насока. По-скоро нашите усилия би трябвало да бъдат насочени към подготовка и на обществото, и в частност на – пак ще върна темата към лицата на първа линия. Вие споменахте предстоящата… Благодаря за презентацията на книгата. Тя е насочена по-скоро към подготовката на специалисти и студенти по отношение на тероризма и антитерористичните дейности, но тук следващата книга, която предстои да излезе – на д-р Милушев, мисля, че не само защото сме колеги с него и единомишленици в тази наша кауза и специалността, магистърската специалност, и центъра, но д-р Милушев според мен е един от малкото хора в държавата, които имат и компетентност, и правото да напишат такава книга.

Отново да я назовем – "Сигурност и защита на обекти с масово пребиваване на хора“.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Да. Да не забравяме, че д-р Милушев беше началник на сигурността на един обект, през който мина цялото европредседателство.



На Националния дворец на културата.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Точно така.

Гостували сте и преди, говорили сме и нещата, които са уж елементарни за прилагане – това аварийният изход, резервният изход да не е залостен. А не се спазват винаги.

Д-р Лъчезар Милушев: Да, но тези елементарни неща в крайна сметка костват човешки животи. И аз искам само да допълня по темата за миграционния натиск, тъй като имам съпричастност към анализите и към Министерство на вътрешните работи дълги години. За съжаление, тази тенденция ще продължи в зависимост и от нещата, които са развиват, и процесите, които се развиват в държавите от Северна Африка, Сахел. Демографските различия, които има в страните, развитите държави от Европа, и нарастването на младото население, което няма перспективи в тези държави, няма тенденция това нещо да намалее. Знаете, че в момента миграционният натиск е в пъти по-голям по нашите граници. Не искам да подчертавам какви огромни усилия коства това и на Министерство на вътрешните работи, и на Министерство на отбраната, и на службите за сигурност, какви огромни ресурси, които могат да бъдат насочени към превенция и противодействие на конвенционалната престъпност, се насочват, за да може България да бъде един лоялен член на Европейския съюз и да защитава по най-добрия начин границите, външните граници на Европейския съюз. Дотолкова, доколкото в тази книга съм се опитал съвсем честно с читателите да споделя практическия опит, който имам по сигурност в такива обекти, дадени са изключително много процедури, които са практикоприложни. Разбира се, има и това се предшества от един задълбочен анализ на заплахите, които както казахме няколкократно, нарастват. Така че се надявам тази книга да бъде полезна както за хората от обекти от критичната инфраструктура, така за училищата, така за детските градини, така и за стадиони, театри, за да може все пак хората да имат някаква практика, някакво познание, споделено, изживяно, което е важното, за да могат да го ползват съвсем рационално.



Остава ни минутка до края. Може би трябва да призовем за единство и говорене в един глас, политическите събития, изобщо обстановката не е спирала да е динамична в последните две години. Бяхме свидетели и неотдавна при казуса с взрива срещу г-н Гешев на разнобой между институциите. Колко е важно – и към тримата, основното правило "Говори в един глас“?

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Точно така, но за да говорим в един глас, трябва да имаме единно разбиране за нещата и базов фундамент като подготовка, върху който да стъпим. И в бъдеще аз дълбоко разчитам на енергията на младите хора, както и на майор Иванов, така и на Вас, г-жо Кузева – честит имен ден и от мен.

Честит имен ден, полк. Маринов.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: И на всички наши студенти, не само наши, и на колегите, които работят в тая област, защото никой няма нотариален акт за думата "тероризъм“, никой няма нотариален акт за думата "радикализация“. Всеки има право на гледна точка.



На мен ми прави неприятно впечатление – извинявам се, че Ви прекъсвам, че по телевизионните студия се появяват, както винаги ги е имало, но все повече експерти по всичко. Нужно ли е такова говорене? По някой път се и принизява експертизата с цялото това говорене и говорилни.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Всеки има право да говори, но за нас би било много полезно, ако ние имаме способност като общество да си зададем няколко базови въпроса: кой говори, какво ни казва, как го казва и от името на каква компетентност, защо го казва. Ако можем да анализираме тия въпроси, то тогава и условията за радикализация биха били много по-малки, а опитите за манипулация, включително и през медиите, също биха били много по-неуспешни.

Добре го казахте. Финални думи и от вас, д-р Милушев, и от майор Иванов. Не ни остана много време.

Д-р Лъчезар Милушев: Аз ще се опитам да импровизирам върху едно изречение, един девиз, бих казал, с който винаги завършвам моите презентации, а именно това, че никой не иска да се случват извънредни ситуации и да пострадат хора, но те се случват. Затова е най-добре и най-целесъобразно да бъдем подготвени и да разбираме проблема.



Майор Димо Иванов: Аз от своя страна ще се опитам да приключа именно и с нашата книга, която с големи букви пише "Теоретични основи“, а именно – в знанията се крие ключът на критичното мислене към борбата с тероризма и антитероризма. Благодаря ви.



И ако в момента ви е спокойно, да знаете, че е така, защото има в момента експерти, които работят за нашето спокойствие.  Казвам го на нашите слушатели.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Да не забравяме хората, които са от оперативните служби.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Те са хората на терен. Това са хората, на които трябва да благодарим, които рискуват живота си, които рискуват живота включително на семействата си, които се справят с много предизвикателства. Да благодарим и на тях.

Благодаря и на вас, че бяхте тук. И да, и на всеки един полицай в патрулките.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Разбира се.



Защото и по време на лекции и дебати, сме обсъждали, че когато стане нещо – не дай си боже това да е истински сигнал за терористичен акт – първи те могат да си отидат.

Полк. доц. д-р Петър Маринов: Разбира се.

Благодарим на всички и честит Петровден на имениците.