Водещи кандидати за председател на Европейската комисия се изправят един срещу друг в пряк сблъсък. Петима са кандидатите, които ще представят идеите си за бъдещето на Европейския съюз в последния дебат, преди гласоподавателите да отидат до урните на 6 - 9 юни. Дебатът се организира от Европейския съюз за радио и телевизия, а политическите разговори започнаха в 16.00 часа, като около 900 души са се събрали в емблематичния полукръг на Европейския парламент в Брюксел. За първи път гласоподаватели от столиците на Европейския съюз ще задават директно въпросите си към кандидатите.

Урсула фон дер Лайен от името на ЕНП, Никола Шмит от Социалистите и демократите, Сандро Гоци от Европейските либерали, Тери Райнтке от Зелените и Валтер Байер от Европейската левица ще представят в Европейския парламент в дебат визиите си за бъдещето на Европа. Някои политически семейства не са представени, защото не излъчиха водещ кандидат, какъвто е регламентът за участие. Темите на 90-минутното събитие са шест: “Икономика и заетост", “Отбрана и сигурност", “Климат и околна среда", “Демокрация и лидерство", “Миграция и граници", както и “Иновации и технологии". А въпросите ще идват от публиката онлайн, както и от двама водещи.  

Иван Начев - експерт по политическа интеграция на Европейския съюз,  в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Европейските политически партии обявиха своите водещи кандидати за председател на Европейската комисия. Кой според вас има най-голям шанс да оглави Европейската комисия?

Това зависи от крайния резултат на изборите, тъй като знаем, че партията, която получи най-много депутати в Европейския парламент, тя ще излъчи кандидата за председател на Европейската комисия. Към момента с най-големи шансове естествено изглежда представителят на Европейската народна партия, досегашният председател на Комисията г-жа Фон дер Лайен. Но в крайна сметка, не сме чули как да кажем, гласа на европейския гражданин, европейския избирател. Предполага се, че основните партии, тези, които досега крепяха политическото управление на Европейския съюз, ще претърпят някакви загуби, вероятно ЕНП ще бъде най-потърпевша от това, но поне нейните избиратели се надяват тя да остане първа по големина в Европейския парламент.

Как изглежда, г-н Начев, този преход от деветия към десетия парламентарен мандат в Европейския парламент, прави ли ви нещо впечатление?

Да, преходът е сложен, защото в мандата на предишния парламент ние преживяхме няколко последователни кризи, кризи с които досега не се бяхме сблъсквали. Знаете отваряне и затваряне на европейските граници, COVID кризата, кризата, която сега търпим покрай войната в Украйна. Тоест, някакви неща, с които нито един от европейските парламенти от както той съществува от 1979 г. насам и от както по-скоро се избира пряко от европейските граждани, Европейкият съюз не се е сблъсквал. И в този смисъл, сложно е положението, още повече, че тези кризи се отразиха на националните държави и икономики, което пък дава повод да се говори, че националистически формации или антиевропейски евроскептични формации, ще имат по-голямо представителство в следващия парламент.

Какви критики според вас, търпи Европейският парламент?

Критики имате предвид сегашния парламент, на който му изтече мандата? Ако имаме предвид това, ние можем да кажем, че той не успя да постигне някои от основните неща, които беше набелязал, а те са свързани с това действително да се разшири консенсуса вътре в Европейския парламент и в Европейския съюз и в известен смисъл, мога да кажа, че не успя да обясни на нас, като европейски граждани защо се прави всичко това, което той правеше през цялото време, например вземете Зелената сделка. Голяма част от европейците, включително в България не разбират какво значи това. И най-вече, какви са ползите от интеграцията, което пък води до последващите резултати, именно намаляване на влиянието на най-големите към момента парламентарно представени политически партии в Европейския парламент, имам предвид разбира се Европейската народна партия на първо място, естествено Партията на европейските социалисти и Обнови Европа.

Търпи критики, казахте, г-н Начев, защото няма яснота по важни теми. Но какво трябва да знаем ние европейците за Европейския парламент? Г-н Начев, отправихме преди малко леки критики с вас за това, че Европейският парламент не достатъчно отразява или може би разказва за работата си, няма яснота за обществото и за гражданите по много важни политики. Обаче какво трябва наистина ние да знаем за работата на Европейския парламент, колко по-сложна е тя от националния такъв у нас?

На първо място трябва да знаем, че тези 17 депутати, които ние ще изберем на 9 юни носят изключително голяма отговорност, защото те трябва да представляват нашите интереси като български граждани, тоест, това е нашият глас, както често казваме в Европа, и този глас трябва да се чува чрез тяхната дейност и това, което те правят там. На второ място трябва да знаем, че Европейския парламент от 2009 г. получи изключително голямо участие в законодателния процес, тъй като нищо не може да се вземе като решение, тоест, никакъв законодателен акт да мине без той да се съгласи с това. В този смисъл, трудно ние вече като български политици, например, или като български участници в политическия живот можем да се оправдаваме, че виждаш ли, някой друг взема решение вместо нас и тази реторика, която слушате често и в България, че някъде другаде решават нашите проблеми. Нашите проблеми се решават съвместно, заедно с останалите представители на държавите-членки на ЕС и нашият глас винаги се чува. И разбира се, най-същественото, което може би трябва да знаем и нашите слушатели да знаят, че всъщност в Европейския парламент има баланс на силите, а няма както в националните парламенти управляваща партия или коалиция, няма опозиция. Защото т.нар.

Политическо управление, тоест, това, което гарантира стабилността се формира в момента от тези 4 партии, за които преди малко споменахме, а именно Партията на европейските социалисти, Европейската Зелена партия, и разбира се “Обнови Европа". Тоест, там се търси много голям консенсус, там се търси съвсем друго разбиране за постигане на решенията, търси се много повече компромиса и разбира се, най-важното което е, се търси възможност да се защитят максимално интересите на гражданите на държавите-членки на Европейския съюз. И още нещо, което е съществено мисля за нашите слушатели е, че всъщност пак от 2009 г. насам Европейският парламент трябва да работи съвместно с националните парламенти, тоест, всички онези законодателни актове, които се разглеждат в Европейския парламент, би трябвало да се дискутират и в националните парламенти, за да можем ние като български граждани да станем много по-информирани и да не ставаме жертва разбира се, на злонамерени и най-вече на фалшиви новини.