Няколко страни от Европейския съюз се очаква да признаят държавата Палестина до края на следващия месец. Това заяви върховният представител на Европейския съюз по външната политика и сигурност Жозеф Борел. Той каза това в кулоарите на специалната среща на Световния икономически форум в столицата на Саудитска Арабия Рияд. Наскоро Испания заяви, че в името на мира в Близкия изток се е споразумяла с Ирландия, Малта и Словения да предприеме първите стъпки към признаване на обявената от палестинците държава на Западния бряг и в ивицата Газа. Доц. Искрен Иванов, експерт по международна сигурност и управление на конфликти, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Доц. Иванов, колко реалистичен е този сценарий и какво ще означава, ако това се случи?

Моята теза е, че на този етап признаването на една независима палестинска държава само би усложнило конфликта, тъй като който и да дойде на власт в другата страна, в Израел, там има консенсус за това, че не са налице предпоставки, нито исторически, нито културно, нито по някакъв начин политически да съществува независима палестинска държава. Или казано на по-прост език, дори палестинската държава да бъде призната, това едва ли ще доведе до край на конфликта в Близкия изток. Съвсем отделен е въпросът, че това може допълнително да влоши отношението между Израел и някои други европейски държави, независимо кой е на власт в еврейската държава. Защото държавата Израел, самата тя по никакъв начин – виждаме, вече толкова години, толкова десетилетия, толкова медиатори – по никакъв начин до този момент не е формирала концепция за разрешаване на този конфликт, която да включва признаването е независима палестинска държава. Ако палестинската държава бъде призната от тези държави, които вие изброихте сега, каква е гаранцията, че в тази независима палестинска държава няма да имаме политическо влияние на терористични групировки в региона, както беше до този момент с "Хамас“, които контролираха около 70% от политическия живот на страната?

Т.е. преговорите за мир между Израел може би и "Хамас“ няма да решат проблема с тероризма.

В случая по-скоро не става въпрос за това да ги решат, а за това, че дори "Хамас“ да бъде изкоренен, дори "Хамас“ да бъде победен – и това е другата страна на въпроса – "отрязването на главата“ на една терористична организация води до ефекта на хидрата, на нейно място може да дойде нещо по-лошо. "Хизбула“ може да се мобилизира, не дай си боже може да има война между държавни актьори в региона. Така че – да, уроците от американските интервенции в Ирак и Афганистан ясно сочат за това, че абсолютна победа срещу терористични организации трудно може да бъде постигната, ако даже не невъзможна. Въпросът е обаче до каква степен ще има консенсус и в САЩ за признаването на такава държава, защото това може да се окаже лост в колелата на отношенията между САЩ и Европейския съюз.

Израел е решил да се вслуша в съображенията на САЩ относно евентуална операция в Рафа. Тази операция, която се подготвя, защо е толкова важна за Израел?

Тази операция е важна от две гледни точки. Първо – от политическа гледна точка, защото най-големите застъпници на тази операция са консервативните крила в израелската политика, които помагат на правителството на Нетаняху да остане на власт. Това са хасидските, консервативните крила и т.н. Втората причина е военностратегическа. Ако Израел напълно успее да овладее ивицата Газа и да изтласка "Хамас“ от региона, това означава, че той ще контролира този регион от гледна точка на това, че дори и да има независима палестинска държава, дори под някаква форма това държавно обединение, което съществува на Западния бряг, да бъде признато международно, в неговите политически структури вече няма да има бойци на "Хамас“. Така че съвсем отделен е въпросът кой ще запълни този политически вакуум. Ето затова тази операция в Рафа е изключително важна за Израел.

Изключително важна за Израел, казвате, но ще има ли според вас такава сухопътна операция? От какво зависи да бъде осъществена тя?

Това зависи от две неща: От една страна – дали Нетаняху ще се поддаде на натиска на консервативните крила в кабинета си и дали ще послуша САЩ. Защото – да, на заден план Америка е твърдо зад Израел, подкрепата на Байдън, на неговата администрация за Израел е желязна, но истината е, че ако забележим внимателно какво се случва на глобалната карта, ние ще видим, че и САЩ, и Русия, и Китай нямат интерес от разрешаването на този конфликт, освен ако те не са посредник в неговото разрешаване, защото това ще ги направи глобален лидер, това ще ги направи в очите на международната общност държавите, които разрешават един десетилетен конфликт. Така че много зависи от това какво ще надделее като решение вътре в политическия кабинет – гласът на консерваторите или гласът на Байдън.

През тези дни се появи разнобой в подкрепата за Израел в управлението на САЩ. Някои високопоставени служители на САЩ са уведомили държавния секретар Антъни Блинкен, че не намират за достоверни и надеждни уверенията на Израел, че използва доставени от САЩ оръжия в съответствие с международното хуманитарно право. На този фон бившият държавен глава Доналд Тръмп настоява пък Европа да увеличи размера на подкрепата за Украйна до американската. Как коментирате тези сигнали от САЩ?

Ще си позволя да започна с първия сигнал и с един исторически факт, а именно, че никой не е направил повече за Израел в модерния политически живот на САЩ от Байдън. Знам, че това е висока оценка, но истината е, че по време на цялата си политическа кариера, още от ранните си години, след това като сенатор, член на Конгреса, Байдън систематично подкрепя укрепването на Израел и на неговата защита. Така че каквото и да говори неговата администрация в ООН, истината е, че Америка е твърдо зад Израел. От тази гледна, точка дори да има натиск от страна на тези висшестоящи представители, за които току-що казахте, аз не мисля, че по някакъв начин това би разколебало подкрепата на САЩ за Израел. А на втория ви въпрос, по отношение на това, което казахте вече за Украйна – вижте, моето мнение е, че позицията на Доналд Тръмп претърпя сериозна промяна в последните няколко седмици, но това е по-скоро политическа риторика.

И в контекстна на изборите, които предстоят.

Да, да. Политическа риторика, така че това не е по никакъв начин нещо съществено, някаква съществена промяна в позицията.

Да. Понеже коментираме Джо Байдън и Доналд Тръмп в момента – Джо Байдън нарече Доналд Тръмп "шестгодишно дете“. Определи себе си като "зрял мъжът“, а "противникът ми е шестгодишен“.

Едно такова твърдение хем не е лишено от основания, защото понякога Тръмп наистина се държи като дете, хем от друга страна е признак на това, че демократите подценяват Тръмп. Защото истината е, че в момента ситуацията в САЩ е много оспорва и при толкова малка разлика, на изборите победата ще отиде при този, на когото електоралната колегия реши да я връчи. Твърде е възможно да станем от една страна свидетели на предизборна изненада, от друга страна – новият стар президент на САЩ да се казва Джо Байдън. Но това е политическа риторика и отново казвам, встрани от това, аз не мисля, че приоритетите на САЩ ще се променят. Защото знаете ли, историята на САЩ показва, че който и да стане американски президент, тяхната политика е насочена само към едно – към глобално лидерство, и не мисля, че Тръмп ще промени нещо от това.

Но да се върнем към Близкия изток – малко се отклонихме от тази тема, по която обявихме, че ще говорим с вас, да се върнем към това. Доц. Иванов, как според вас е възможен мирът между Израел и палестинците? Знаем, че един мирен процес може да се обърка по много начини, но има истинският шанс да се получи правилно пък, в крайна сметка.

Първата крачка към разрешаването на този конфликт е неговото замразяване, неговото политизиране. За да може този конфликт да деескалира, защото все пак това е първата предпоставка за неговото разрешаване, е необходимо двойно стратегическо противопоставяне в региона на Близкия изток да премине в политическо противопоставяне, т.е. по някакъв начин конфликтът да се замрази и дебатът да се пренесе от бойното поле в политиката. Проблемът е, че на този етап няма диалог между двете страни, и от тази гледна точка поне аз не виждам възможност за деескалация.

Ако имаше възможност чрез външен натиск това да се случи, то вече да се е случило. Просто спецификите на региона не предполагат на този етап трайно разрешаване на този конфликт, най-малкото защото пак казвам, виждаме, че от края на Втората световна война той има не просто политически характер, този конфликт има дълбок културен, ако щете религиозен, дори и икономически характер до известна степен и за цялостно разрешаване на конфликта можем да говорим много трудно. По-скоро нашата първа задача на този етап е да постигнем деескалация. Това е най-важното, за да гарантираме живота на цивилните.

Казвате "нашата“, т.е. може ли мирът в Газа да бъде наложен отвън?

Международното право познава много инструменти, по които това може да се случи, но в случая те са напълно неприложими. Обаче трябва тук да имаме предвид нещо друго и то е, че България, като държава членка на Европейския съюз, на ниво Европейски съюз може да направи доста, защото истината е, че ние имаме отлични отношения с Израел. От тази гледна точка наскоро участвахме в една съвместна декларация заедно с още няколко страни членки, включително САЩ, която беше насочена именно към характера на този конфликт. Така че за нас най-важното на този етап е деескалацията, защото наистина случващото се в Близкия изток – то това е тъжното, че никоя от големите сили няма интерес да го разреши, освен ако не я признаят за медиатор. А виждаме, че традиционният медиатор в региона, какъвто беше Египет по време на Студената война, неговата дипломация вече не работи. Посещение на "Хамас“ го доказа.