Габриела Руменова, основател на платформата "Ние потребителите", в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Колко багаж можем да вземем с нас, ако пътуваме с автобус от дадено населено място до друго? Какви каква чанта може да вземем с нас и по-точно с какви размери? Какво се допуска, кога има заплащане – може би всички тези неща вълнуват нашите слушатели.

Със сигурност. Разбира се, повечето въпроси не са уредени нормативно, но пък в общите условия на компанията потребителите биха могли да ги открият и е добре да го направят, защото се оказа, че наскоро една дама остана изненадана, когато й казаха, че не може да качи в багажното втора чанта, поне не, ако не заплати допълнително.

И все пак, когато тръгваме на път, хубаво е да не бъдем изненадани с подобни допълнителни такси. Така че преди това съветът е да се прочетат общите условия както по отношение на багажа, така и на всичко останало. Но това, което ние видяхме, когато прегледахме общите условия на по-популярните компании, е, че обикновено се дава възможност за един безплатен багаж в багажното отделение. Обикновено това е до 30 кг. Различните компании поставят различни ограничения по отношение на размерите на чантата. Дава се възможност и за ръчен багаж, което също е безплатно и потребителят я носи със себе си в купето. Разбира се, обаче имаше и компании, които не посочват никакви ограничения, и тогава би следвало и да не поставят такива на потребителите.

Условия, да, и да искат заплащане.

Точно така.

Кога обаче багажът е застрахован и кога не е?

Отново в общите си условия превозвачите посочват, че не носят отговорност за багажа, който остава в самия потребител. И това е логично, защото в крайна сметка, когато той е в нас и е под наш надзор, би следвало ние да отговаряме за него. Но нещо, което не срещнахме в общите условия на нито една компания,а е добре да се знае, че при произшествие – да не се случва, разбира се, подобно нещо, но все пак, ако стане, тогава вече компанията би следвало да поеме отговорност и да дължи обезщетение на потребителите за повредени или загубени багажи.

А какво се случва с багажа, който се намира в багажното?

И за него също е логично. Да, и по регламента, който е европейски, за автомобилните превози това обезщетение не може да бъде по-малко от 1200 евро на единица багаж.

А какво се случва, ако сме с дете с нас? Можем ли да кажем и в този случай? На колко багаж имаме право? Същото важи и за детенцето ли и до каква възраст?

Ако за детето има билет, т.е. то не седи в нас, то тогава има право на същото количество багаж, каквото и един възрастен.

Какъв документ обаче се издава при чекирането на багажа и защо ние много добре трябва да го пазим, за да не си създадем неприятности?

Багажна разписка – това е документът, който трябва да ни бъде издаден, и това е регламентирано вече в Закона за автомобилните превози. Защо трябва да го пазим? Най-малкото, за да получим багажа си обратно, когато приключи пътуването, но също така и да имаме право на всички тези неща, които споменахме по-рано в началото на нашия разговор – на обезщетение, ако се случи нещо с този багаж.

Г-жо Руменова, колко, къде и кога най-късно може да заплатим за допълнителен багаж, ако имаме нужда от него? И какви са, отново да повторим, максималните му допустими размери, които можем да вземем с нас, ако решим да пътуваме с автобус от едно населено място до друго населено място?

Прегледът, който ни излъчихме във връзка с началото на новия туристически сезон и очакваните пътувания, показа, че обикновено допълнителната такса за втория багаж, който се заплаща, е между 3 и 5 лева. Най-често това са сумите, които искат компаниите, като плащането става на касата. Може почти до последния момент да се случи, но нека не е съвсем в последния, за да не изпуснем автобуса. И трябва също така да получим касова бележка за това плащане, защото пък тя ще бъде и застраховката на този допълнителен багаж.

А какви са размерите, можем ли да кажем?

Размерите обикновено не се посочват, но там, където се посочват, пише, че не трябва да надвишават тези на този, който е безплатен.

Да. В какъв срок обаче и как може да се подаде жалба, ако случайно нашият багаж се изгуби някъде по пътя или се повреди, нещо се случи с него? Какви документи са ни необходими?

По Закона за защита на потребителите, рекламация за услуга се предявява до 14 дни от установяване на несъответствието, но в общите си условия компаниите, превозвачите посочват, че това може да стане до 1 месец от датата на пътуването, което означава, че е по-добра възможност и потребителите могат да се възползват от нея. Това, което обаче ни направи неприятно впечатление, е, че се прилага една нелоялна търговска практика, свързана с опит за препятстване на правото потребителят да предяви рекламация и тя се изразява в следното: Посочва се, че потребителят може да сигнализира за проблем само писмено. Законът за защита на потребителите обаче казва, че рекламацията се предявява устно или писмено. Така че това ограничаване на правото може да се счете и като опит за препятстване на реализирането му. Независимо от това, обаче, нашият съвет винаги е бил и в момента също е потребителите да предпочитат писмената форма, защото това е единственият начин, по който могат да докажат, че на определената дата са сигнализирали за конкретен проблем.

Освен тази неща, които обсъждаме с вас, какви други съвети бихте дали на нашите слушатели? С поглед пак към предстоящите почивки – вашите съвети?

Да, днес ще настъпи астрономическото лято, очакваме го. За радост, вече и градусите се покачиха. Разбираме, че и на морето е топло, на много хора предстои да отидат там. Може би хората вече са направили своите резервации, така че по-скоро съветите ни са насочени към това преди да тръгнат, отново да се обадят в мястото за настаняване, да се уверят, че имат резервация на тяхно име, че там ги очакват и ще им предложат условията, които са договорили във връзка с офертата, която са получили, и съответно са заплатили за всичко това, което е било договорено, че всички услуги ще бъдат налични и няма промяна в това. Но ако нещо възникне като проблем на място, отново да кажем, не е нужно да търпим цялото неразположение, което ни се причинява заради разминаването. Трябва да сигнализираме веднага – нека пак да е писмено. Нека да сме диалогични, обаче, защото невинаги в движение може да се реши един проблем, просто да търсим разумното решение, в комуникация с представител на хотела. Ако не можем веднага да получим компенсация или връщане на част от парите, то тогава наистина да го оформим писмено като сигнал до управителя. Ако и там не се разберем, вече Министерство на туризма, Комисия за защита на потребителите, ако пък става въпрос за хигиена, са РЗИ-тата, ако пък е храна – Агенцията по безопасност на храните.