Развръзка или кулминация е случилото се в Курска област. Атаката на Украйна започна на 6 август и предизвика евакуация на цивилни. А в тази област живеят над  5000 етнически арменци, те представляват и второто най-голямото малцинство в региона  след украинците. Интервю в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с Ивайло Иванов от Съюза на офицерите от резерва “Атлантик".

Г-н Иванов, изненада ли бе за вас , че Украйна проби руската граница при Курск?

Изненада беше това, което направи Украйна, мисля, че общо взето всички военни анализатори не очакваха такова нещо, макар че логически следваше да се очаква Украйна да търси възможност, за да облекчи натика в своите позиции в Донбас. Да окаже натиск по някакъв начин  върху Русия и от тази гледна точка има такава логика в тези действия. Между другото, едно от обясненията за тези действия на Украйна са именно оказването на натиск върху Русия в друга точка, където тя е неподготвена и по-слаба, така че всъщност да бъде принудена да прехвърли и хора и техника на тази нова фронтова линия, при това на руска територия, което също е много важно.

Тоест, възможно е сега украинците да са намерили пролука в черупката на Владимир Путин, така ли да ви разбирам?

Да, конкретните военни действия ние не знаем в Курска област как ще завършат, но дори и това да бъде  чисто временно явление, това ще окаже влияние върху хода на войната в дългосрочен аспект, защото до този момент Русия смяташе, че извън активната фронтова линия така да кажем, руската граница е неприкосновена. Да може да има някакви такива леки навлизания от части, които не са официалните украински части. Знаем, през последната година имаше такива на руски граждани, които сформираха под егидата на въоръжените сили на Украйна въоръжени батальони, които нахлуваха в руска територия. Но това беше, как да кажа, някакви такива пропагандни мероприятия. От тази гледна точка сега Русия ще трябва да планира отбраната на целият този неактивен към момента участък от границата с Украйна, което ще означава разбира се, в крайна сметка и в дългосрочен аспект, че тя няма да може да разполага с всички сили и техника, които в момента съсредоточава в източния фронт в Донбас основно. Ще трябва да предвиди част от тези сили или поне резерви, които да бъдат разположени по останалата граница на Украйна. Така че несъмнено в дългосрочен аспект, това донякъде ще има позитивен аспект от гледна точка на отбраната на Украйна.

Тоест, възможно е войната да бъде изтласкана на територията на агресора, така ли? Да станем свидетели на това, на някакъв обрат на територията на бойното поле?

Дори и да не бъде част от военните действия, пренесени на територията на агресора, а именно Русия, въоръжение,  техника и жива сила ще трябва да бъде разположена по останалата граница между Русия и Украйна, така че Русия да си гарантира, че подобни други случаи няма да бъдат наблюдавани. Това, в крайна сметка, разпръсване на тези сили и средства по руско-украинската граница, ще дадат облекчение на украинската защита. Защото иначе, в противен случай, сега Русия на практика почти не разполагаше никакви сили, както видяхме и в Курск и всичките въоръжение, и техника, и хора бяха насочени именно към атакуване на украинските позиции, което дава предимство на Русия в този военен конфликт. Знаем така или иначе Русия към момента разполага и с повече хора, и с повече въоръжение и техника. Между другото, това е важно, което се случи от гледна точка на онзи разказ, че Украйна видите ли не може да води военни действия, не може да планира и организира  бързи маневрени действия, за което беше обвинявана  от една част от критиците,  и меко казано от хората, които не поддържат Украйна и нейната политика по отношение неуспеха миналата година в контраофанзивата, заявявайки: “Ето виждате ли, Украйна не може да изпълни подобни операции". Всъщност видяхме, че Украйна много добре може да планира и да изпълни подобни операции. И за съжаление, ако военната помощ, която видяхме Западът предостави на Украйна през 2023 г., но късната 2023 г. и през последните месеци бяха предоставени на Украйна през лятото,  есента и пролетта най-късно от 2023 г. , преди Русия да изгради мащабните отбранителни линии в Донбас. Всъщност можехме да наблюдаваме подобни действия и украинската контраофанзива да се развие по подобен начин, както наблюдаваме в Курск. Но за съжаление, подходящият момент тогава беше изпуснат. И отново виждаме, че Украйна много добре, когато разполага с дори минимални количества въоръжение, техника и хора, много добре може да намира слабите места на руската отбрана и да постига значителни успехи. И според информацията, тъй като тя продължава да бъде изключително оскъдна.

И разнопосочна за ситуацията в Курск?

Да, но това, което все още  така, дори от все още тази оскъдна информация, се вижда в медиите,  включително от действията на руската страна, това е, че всъщност Кримското настъпление не е спряло. То може да е забавено, но не е спряло. И от тази гледна точка ще очакваме да видим в следващите дни какво ще се случи. Това, което можем да бъдем сигурни е, че не можем да очакваме някакво значително навлизане на Украйна на територията на Русия, както недостига на хора и на техника, поради разбира се разтягане на логистичната линия, което ще направи украинските сили уязвими.

Руският главнокомандващ генерал Валерий Герасимов няколко пъти се опита да представи ситуацията като овладяна. Отричат също така и окупирания от украинците град Суджа, близо до руската граница. Вие проследявайки събитията как виждате украинската атака и какви щети още е способна да нанесе тя. Тоест, колко Украйна още има способност да отслаби противника си Русия?

Първо да кажем, че руските официални лица нямат друг избор да представят ситуацията, защото между другото, на много от тях  съдбата зависи от представянето по благоприятен начин на тази иначе неблагоприятна ситуация за Русия. Носят се слухове, че всъщност Валерий Герасимов е получил предупреждение за придвижване на украински части, и че руският президент е меко казано недоволен от това, което се е случило. Защото на практика една от целите на това нахлуване на Украйна на руска територия е всъщност публичното унижение, което те успяха да постигнат и пиар ефектът по отношение на руския президент Путин, неговите твърдения, че всъщност Русия може да води тази война, обещавайки на руските граждани, че Русия може да води тази война. Между другото знаем, че те използват специална военна операция дори, не терминът война, по начин по който така да се каже, руските граждани няма да усетят тежестта на войната, въпреки че това е невъзможно. Тази тежест руските граждани я усещат ежедневно включително и чрез скритата мобилизация, която се извършва. Защото по признание на руската страна и на западни оценки, Русия приблизително успява да набере около 30 000 човека месечно, да влязат във въоръжените сили. Горе-долу толкова и малко повече са месечните загуби на Руската армия, така че имаме един непрекъснат приток. Между другото да кажем още две от целите, които може би  Украйна цели с тези свои действия в Курска област, а може би и в някои други пригранични области, в които в момента нямаше бойни действия. Освен чисто военните, както казахме да бъдат изтеглени част от руските сили от активната фронтова линия в Донбас. Всъщност една от целите във военно отношение е да бъде нарушена логистиката на руските части, особено тези, които се сражават в Харков. Споменахме за политическия ефект, всъщност това да предизвика недоволство в руското население и сериозни сътресения и напрежение, което няма никакво съмнение, че се е случило в Министерство на отбраната и между политическите лидери и Министерство на отбраната.  И на следващо място, разбира се, трябва да отчетем и фактът, че по този начин всъщност Украйна си създава възможности и по-добри позиции за евентуални бъдещи мирни преговори.

Защото знаем Русия, когато стане въпрос за мирни преговори, една от нейните тези или предпоставка за започването на мирни преговор, винаги е с условието да бъдат, както казва руската страна: “Признати реалностите, които имаме в настоящия момент". Тоест това, че Русия е окупирала някакви територии на Украйна. Сега, когато стане въпрос за преговори, украинската страна може да каже: “Добре, нека да признаем тези реалности, но ние също  държим някакви руски територии и очевидно сме готови да ги заменим тези територии срещу законни територии на Украйна “, ако ще се правят такъв тип териториални размени и уговорки, при едни бъдещи преговори. И на следващо място като четвърта цел на тези украински действия, може да бъде и създаването да го наречем така “буферни зони по границата с Русия, които да не позволяват на Русия толкова лесно да атакува украинските територии непосредствено от другата страна на границата, както наблюдавахме в Харков, както се случиха нещата и да й позволят да се случат такива нападения, които видяхме преди може би повече от месец, по отношение нали на атаката в Харковска област.

Вие казахте, че Украйна няма полза от разширяването на фронтовата линия вътре на руска територия, обаче може ли да бъде провокирана, според вас от Русия? Защото чухме и заявката на говорителката на Руското външно министерство Мария Захарова. Тя обвини Киев, че "нарушава спокойствието на мирното руско население, заплаши организаторите на операцията “и западните им коратори", цитирам думите, ще си понесат последствията, а суровият отговор на Москва няма да се забави.

Ако Русия искаше да не бъде нарушавано спокойствието на руските граждани, не трябваше да започва тази война срещу Украйна. И след като я започна, можеше във всеки един момент да я прекрати, тъй като по никакъв начин Украйна не е застрашила каквито й да е руски територии. Русия е тази, която  нахлу и окупира международно признати територии на Украйна. Между другото, не си спомням дали Мария Захарова или някой друг представител на външно министерство  каза, че “Ще поиска свикване на Съвета  за сигурност на ООН да се вземат действия срещу тези действия на Украйна. Много интересно как сега Русия се сети за ООН да постави този въпрос, забравяйки някак си, че всъщност има две резолюции от 2022 г. на ООН приети при това с огромно мнозинство от страните-членки, които призовават Русия да прекрати военните действия и да напусне територията на Украйна такава, каквато е международно призната. Но това е част разбира се от руската пропаганда, включително и  представянето на действията на Украйна като инструмент на западните сили, които войната срещу Украйна, тъй като руската страна непрекъснато представя войната по този начин, че това не е просто война между Русия и Украйна, а всъщност това е война на Русия с целия останал западен свят, в който Украйна е просто инструмент на западния свят срещу Русия. Украйна няма нито възможностите, още повече, че чисто политически не е съобразно  да окупира или да завзема  по-големи руски територии, тъй като това, както казах, ще бъде използвано единствено като инструмент, в който тя на евентуални бъдещи преговори да има възможността да си възвърне повече от собствената територия. Това, което Украйна  обаче със сигурност ще се опита да направи е каквито военни цели, повтарям военни цели, може да достигне  в Курска област и от териториите, които в момента държи в Курска област, да бъдат поразени на руска територия, така че всъщност това да спомогне за подобряване на отбраната на украинската територия, където в момента украинските сили са подложени на значителен натиск. И между другото, въпреки този значителен натиск, тук за около една седмица, според различни данни  Украйна успява да контролира някъде между 300 и 400 кв. км  в Курска област. Това е горе-долу малко по-малко от половината, отколкото Русия е успяла да окупира в Украйна от началото на тази година, въпреки огромните жертви, които дава и масираната офанзива, която наблюдаваме общо взето на цялата фронтова линия в Донбас през тези вече 8 месеца.

А координирана ли е тази атака на Украйна според вас със Съединените американски щати, или това отново е някакъв вид пропаганда?

Това е пропаганда от руска страна, защото американски представители заявиха многократно, че  не са били запознати с тези украински действия. Между другото, не за първи път  в такива ситуации всъщност става ясно, че Украйна не споделя, което за мен донякъде е и нормално, абсолютно всички свои планове със  западните съюзници по много причини. Това, което можем да видим поне публично е, че САЩ, пък и останалите западни държави  не осъдиха тези действия на украинската страна. Сега зад сцената, както се казва, дали те са били доволни от тези украински действия, ние не можем да знаем. Но със сигурност според мен, отново повтарям, това е право на украинската страна да води своята отбрана по начин, по който тя смята за добре, от гледна точка на защитата на своята територия, тъй като тя е страната жертва в този конфликт и тя трябва да търси всички възможности, и да има право да търси всички възможности, така че да възстанови своята териториална цялост. Защото в противен случай ситуацията малко изглежда, ако трябва да се върнем на олимпийската реторика като двама боксьори, като на единия боксьор в лицето на Русия, му е позволено да удря противника с крака, с лакти, с колене, по цялото тяло, докато от другата страна боксьорът е ограничен  да спазва правилата, при това да не удря дори образно казано противникът  дори в главата, което очевидно  при тази ситуация трудно може да се говори за  някакви сериозни украински успехи от гледна точка на възвръщането на украинската територия. Между другото и същите тези критици, които настояват за тези ограничения на Украйна са тези, които отново така казват, виждате ли няма смисъл да се помага на Украйна, тя не може да спечели този конфликт, очевидно с такива ограничения, който й да е трудно би спечелил този конфликт. Така че отново повтарям, Украйна е в правото си да използва всички възможни средства, за да гарантира защитата на своята територия и възстановяването на своята териториална цялост, тъй като тя е жертвата на агресия.