В Регионалния археологически музей в Пловдив е подредена временна изложба със заглавие “Библиотека “Борис Дякович" – история в документи и образи".

Експозицията проследява историята на библиотеката от идеята за нейното създаване през 1879 г. до последните обновления, извършени през тази година, като част от проекта на община Пловдив BGCULTURE-1.001-0016 "Културното наследство на Пловдив, представено в ревитализирани, реставрирани и реновирани места“, финансиран от ФМ на ЕИП, в който участват седем културни институции от града под тепетата.

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус" с Екатерина Илиева – куратор на изложбата, експерт "Изложби и събития“ в РАМ – Пловдив.

Г-жо Илиева, нека първо попитам каква е тази изложба? А след това ще ви попитам и за самата библиотека.

Изложбата "Библиотека "Борис Дякович“ – история в документи и образи“ вече е открита в сградата на Регионален археологически музей Пловдив (РАМ Пловдив) и представя пред публиката това, което може би не всеки един гражданин на Пловдив или гости на града знаят, че музеят разполага с библиотека, и то не каква  да е библиотека, а библиотека за специализирана археологическа литература, която е достъпна за всеки. Другата цел на нашата изложба е да представим и резултатите от едно сътрудничество, едно партньорство, което имахме с Община Пловдив във връзка с техния проект за реновиране, реставриране на културните пространства в града. И всъщност част от тези дейности бяха извършени именно във фондохранилище за нашата библиотека, а освен това и в залата, в която ще бъде представена и самата изложба.

Защо беше важен този ремонт? Всъщност какво спасяваме така? Със сигурност книгите, но какво не беше наред досега да кажем?

Ами предполагам много от вашите слушатели знаят, че РАМ Пловдив е един от най-скоро обикновените музеи в страната, все още за съжаление, като той отваря врати след много подробен, много обстоен ремонт през 2010 година, като по това време в новата сграда са предвидени помещения за библиотеката, която до това време не се помещавала в отделно помещение, направена е отделна, просторна читалня, и разбира се направено е и книгохранилище наред с многото фондове на музея, в които се съхраняват артефакти и старини, така както се изразяват учените от началото на века. Но поради една или друга причина, парите може би най-вероятно са били проблем, не достигат средства да се направи, да се изгради и добра вентилационна система в това книгохранилище. И това е нещото, което ние заедно с Община Пловдив като част от проекта "Културното наследство на Пловдив представено в ревитализирани, реставрирани и реновирани места“, който е финансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, успяхме да осъществим през тази година, вече е завършен тази ремонтна дейност. По този начин ценните издания, с които ние разполагаме, които към момента са вече над 16 000, вече се съхраняват в оптимални условия – беше инсталирана климатична и вентилационна система, която така им осигурява комфорта на тези издания, на тези книжни тела.

Това всъщност е само специализирана археологическа литература, нали така?

Да, точно така. Това, което посетителите ще видят в нашата изложба, е, че РАМ Пловдив и Народна библиотека "Иван Вазов“ имат общо начало, което условно се приема годината 1879 година, когато видният общественик Йоаким Груев защитава убедително идеята, че трябва да се създаде Областна библиотека с музей, които да се грижат за просветата под тепетата в новообразуваната така да се каже държава, образно казано – по това време все още ние се намираме на територията на Източна Румелия, но направено е, тази мечта се превръща в реалност. Започнато едно събиране на книги, много общественици даряват своите книги също така, и библиотеката и археологическият музей започват своя живот. По-късно във времето те се разделят, но въпреки това ние отново считаме за начало на нашата библиотека именно тази година, защото въпреки че се разделят библиотеката и музеят, изданията, които са свързани конкретно с археологията и сходни на нея специалности, остават тук, при нас. И поради тази причина музеят продължава своята дейност в събирането на такива издания, които са свързани конкретно с историята, с археологията, с миналото, с изкуствознанието, в общи линии именно такива науки, които са спомагателни, дават спомагателни към археологията.

Има ли някакъв ограничен достъп до тази библиотека, или?

Ограниченият достъп е най-вече до най-старите издания, с които ние разполагаме, които ще могат да бъдат видени в изложбата някой от тях. Но иначе литературата реално погледнато, която е, преобладаващата част от литературата е на свободен достъп, хората могат да дойдат да я ползват в музея и да се запознаят с подробности около археологическото ни минало. Интересно е, че това, с което е богата нашата библиотека и с което тя може да се каже, че е единствата в страната, е богатата колекция от периодични издания, които са не само български на археологическа тематика, но и от чужди страни, тъй като тя дълги години поддържа книгообмен с много страни, който книгообмен е базиран на личните контакти на археолози, които работят в институцията. И поради тази причина не е така пресилено да се каже, че има неща, които могат да се намерят при нас, които ги няма никъде в страната, тъй като нито една библиотеките не съхранява тези чужди издания, тъй като те не се издават в България, няма изискване за тяхната съхраняване. И поради тази причина нашата библиотека така е важна за изучаването на археологическата наука.

А нещо ценно можете ли да посочите измежду тези издания, измежду книгите? Нека малко да открехнем вратата, така да се каже.

Ами много интересно е, когато ни зададат подобен въпрос, защото това, което е ценно за широката публика и за учените понякога са две различни неща. За широката публика най-вероятно ще бъде интересно, че имаме именно това, което ви казах – тези интересни издания, като например книги, които са от XVII век, имаме едно много ранно издание на Певтингеровата карта, което ще могат да видят в нашите зали. Докато за нас, за учените, това, което е по-интересно от именно тези периодични издания, в които се публикуват различните открития на археолозите и не само в България, и в чужди страни, тъй като по този начин ние можем да търсим паралели на нашите открития, и така надяваме се да движим науката напред.

Това е чудесно. За самия Борис Дякович можете ли да кажете няколко думи, какъв точно е бил този човек? Може би много хора не знаят нищо дори за него.



Ами Борис Дякович е един виден български учен, който така не е пресилено да се каже, че поставя началото както на археологическото дело в град Пловдив, така и на библиотечното. Именно поради тази причина нашата библиотека след ремонта през 2010 година започва вече своето ново съществуване с неговото име, както се казва Библиотека "Борис Дякович“. И Борис Дякович е бил една много интересна личност.  Той дълги години е директор на нашия музей, като от 1901 до 1932 година всъщност той е директор на музея, и на него в голяма степен се дължи фактът, че Пловдив изобщо има археологически музей, тъй като по това време има известни проблеми тук, в музея. Той всъщност е назначен, за да ги реши тези проблеми с правата с управата, с управлението на областната библиотека с музея, за артефактите, с разкопките и т.н. И тенденцията е била всъщност всичко да върви към музея в София, който така е централен, който контролира цялостната дейност на учените  и до ден днешен разбира се. Но Борис Дякович е твърдо убеден, че музей в Пловдив трябва да има, и така със своето упорство успява не само да направи възможно съществуването на този археологически музей под тапетата, но и да намери неговият нов дом, в който ние днес се помещаваме. Всъщност последният дом на нашия музей е така уреден от него и от неговите връзки. Не, не можем да кажем, че Борис Дякович е бил само археолог, тъй като да, действително много са откритията, които той прави и които той публикува, но успоредно с това той се грижи изключително много и за развитието на библиотеката, която е имала така да не кажа основна функция по това време, тя се е радвала изключително голям интерес – идвали са хора в читалнята са посещавали непрекъснато, да вземат книги, да четат, да се образоват и той много усърдно се грижи за нейното съществуване и за нейното развитие. И затова ние с Народна библиотека "Иван Вазов“ така го възприемаме като едва ли не наш баща заради неговата много, много важна дейност, която той е извършва. И поради тази причина ние избираме да носи, нашата библиотека да приеме неговото име в знак на уважението ни към него.