Едмонд Назарян, европейски и световен вицешампион в кат. до 60 кг в класическия стил от 2022 година, както и еврошампион до 20 години от този сезон, пред Георги Куситасев за предаването "Спортът във Фокус" на Радио "Фокус".

Годината почти приключи, тези дни ти зае престижното второ място в класацията "Спортист на годината“ на Българската федерация по борба. Доволен ли си и как оценяваш изминалите 12 месеца? 

Доволен съм, да. Мисля, че е заслужено, защото тази година наистина не беше лесна за мен, защото още от миналата, като смених категорията, нямах престижни медали при мъжете, и тази година успяхме да се класираме на европейско и на световно, което е доста голям напредък за мен. Това мисля, че е заслужено. Тази година не можахме да стигнем най-горната стълбичка, обаче второто място за мен е супер и следващите години вече ще гледаме да надграждаме, колкото можем.  

Казваш, че не успя да се качиш на върха, но ще те поправя, че ти се качи, обаче при юношите. 

При юношите успяхме да спечелим титлата. Това е сериозно състезание, но просто при мъжете си е друго да ви кажа, защото мъжете – доста по-голяма класа, доста по-опитни борци. Но на това също се радваме, защото показваме нивото на моята възраст, колко сме напред. И това наистина е доста добър показател за моята възраст – моите успехи.

Явно Рим е щастливо място за теб, защото там стана за първи път европейски шампион за мъже преди две години, а през тази взе златото на Европейското до 20 години. Случайно ли е според теб?

Може би в Рим има някаква енергия, която получавам като отида. Наистина хубава атмосфера е там, в Италия, харесва ми. И сигурно е заради… не знам, има влияние това нещо. Добре се представяме. Дано пак има там състезание и пак да печелим титли, ще е супер! 

През годината постигна впечатляващи победи над олимпийски, световни, европейски шампиони и медалисти, като Кенчиро Фумита, Мурад Мамедов и Геворк Гарибян от Армения. Коя победа смяташ за най-ценна?

За най-ценна – да ви кажа, Фумита от Япония, защото той е много, много опитен борец. Той е един от лидерите на нашата категория. И аз, като успях да го преодолея, това за мен е една много голяма крачка. Това е едно вътрешно такова, да надвиеш такива шампиони, такива класни борци, идва ти една такава силна тръпка да кажеш, че аз, аз трябва да съм лидер на тази категория – ти му взимаш мястото демек. Така ми се получи, като успях да го надвия. Наистина голяма емоция, радост беше за мен. Ще трябва да надвием и киргиза (Жоламан Шаршенбеков), защото той е азиатски шампион, обаче на Световно не беше ставал, два пъти беше втори, и явно това му беше моментът той да вземе. Но другия път аз ще се реванширам, дай боже да тренираме и да се стягаме за него. Той ми е основният противник.

Само да те върна пак – искаш да кажеш, че всяка една победа срещу топ състезател, като примерно Кенчиро Фумита, един вид му взимаш страха. Така ли да разбирам?

Не се знае, защото всеки борец може да се мобилизира и примерно на друго състезание пък той добре да се бори. Това е моментно състояние. Но просто като надвиваш такъв борец, ти идва една вътрешна, по-силна вяра, увереност ти идва една, защото ти надвиваш най-класния борец, топ борец. Ти мислиш, че ти трябва да станеш примерно, ти да ги надминеш. И това при мен също стана. Аз не съм титулуван като него на тази категория, защото 55 е едно, като качваш 60 кг е съвсем различна борба – все едно сменяш спорта, такова е усещането. Не е лесно, много труд и в един момент, като надвих и осъзнавам тези трудности, през които минах през тази и миналата година, така ти идва повече мотивация, повече за по-напред, към Олимпийски игри. 

Сега да те върна към двете загуби. Ти загуби битките за златото на Европейското и на Световното съответно от Керем Кемал от Турция и Жоламан Шаршенбеков от Киргизстан. Имаше ли шанс и при кой финал от двата да вземеш победата и златото?

Винаги има шанс, просто на Европейското още в Будапеща, тогава аз успях да надвия също един класен борец – арменеца, който е европейски шампион на 60 кг, и тогава пак ми дойде една такава вътрешна стръв. Излязох на финал срещу турчина, обаче на финала не ми стигнаха силите тогава, още нямах тази мъжка сила. Докато при Световното след няколко месеца аз успях да натрупам тази сила. Там загубих от друго от киргиза – от грешка на ситуацията, и ми се обърка борбата. И при двете ситуации имах шанс, но просто на Европейското малко сила не ми достигаше, това беше причината там, а на Световното вече и грешка от опит, от ситуация и пропуснах моите ситуации, които можех да взема срещата. Но има време за поправяне. Добре е, че всичко това се случва сега, за да може по-напред, към Олимпийските игри вече да сме минали всички тези грешки и там да ги няма. Там вече няма време за грешки. Всичко ще дойде с времето, аз така мисля. Тренираме, да сме здрави – това е най-важното.  

Кой е най-силният борец в категория до 60 кг при класиците в света в момента – Шаршенбеков, Кемал, Фумита, Назарян?  

Ами да ви кажа, тук вече е оспорвано, защото всеки път може да е различно. Тази категория е много конкурента, не се знае. Някой в един момент ще е много по-подготвен, другият примерно много сваля, а от сваляне няма да се бори добре. Зависи. Всеки трябва да умее да подходи към състезанието както трябва, но в момента като доказал се е киргизът (Шаршенбеков), защото той стана световен шампион. Той в момента е най-добрият. Обаче японецът (Фумита) примерно, той два-три пъти го надвива него като се срещнат. Турчинът (Кемал) надвива него, обаче аз надвих японеца, губя от киргиза. Има и иранец – в тази категория просто е много, много конкурентна и трябва много хубава подготовка, много добър подход към състезание, за да се класираме ние най-отгоре. 

Казваш подготовка – готвиш ли се вече за новия сезон?

Разбира се, да, започнахме с тренировки, сега – лагери. И лека-полека, догодина вече, в началото на април е Европейското в Загреб – за там се готвим. И вече по-нататък ще видим. 

С Емил Иванов подготвяте ли изненади, като комбинации, нови хватки за твоите противници за следващата година, която е много важна, защото е и предолимпийска?

Ами да, ние тренираме всеки ден. Всеки път ни се появяват нови възможности, нови мисли, по време на борбата създаваме ситуации. Ние с бате Емо ги измисляме тези неща, защото сега е моментът. После вече като сме по лагери, вече там ще има повече борби и там вече трябва да усъвършенстваме всичко това. Сега лека-полека прибавяме още към нашия стил. Ще има изненади, аз така мисля. Трябва да има, ако искаме да сме шампиони, винаги трябва да измислим нещо ново, защото така те познават. Като правиш едно и също, познават те и вече всички гледат по камери, треньори, готвят се срещу теб. Трябва да измислиш нещо друго, да ги излъжеш, комбинация – това е борбата.  

Къде ще ти бъдат лагерите?

Тази година сме в Париж за 10 дни. Догодина програмата още… ще видим кои турнири, ако имаме "Никола Петров“, вече там треньорът ще каже, аз още не съм наясно, но знам, че ще направим и Белмекен тук, в България, и извън България също за партньори, така че трябва ни всякакъв вид лагер и физическа подготовка също така. 

Каква е основната цел пред теб за новия сезон? Знаем, че има Европейско в Загреб, Световното отново ще бъде в Белград, което ще бъде и първа олимпийска квалификация. Кое е основната цел?

Квалификацията ще ми е основна цел за догодина, защото много е важно отсега да си осигурим квотата за Олимпиадата, после да сме спокойни, да не се борим по турнирите, да мислим как, нови подготовки. Трябва отсега още, като имаме възможност, да вземем тази квота, после да ни е по-спокойна подготовката, да мислим направо за олимпийски игри и така. Но също така искам да стана и световен шампион.

Постоянно си сравняван с баща ти Армен Назарян – това мотивира ли те или те натоварва психически, защото успехите му са огромни и предполагам тежат на всеки следващ в семейство Назарян?  

Да, да. Не е лесно, но и ме мотивират също така, и тежи също така, но се справяме. Щом имаме психика да се борим, винаги това е добре, това е мотивация за мен. По-добре така, за да изминем повече трудности и да имаме после повече на какво да се наслаждаваме, повече резултати.  

Със сигурност искаш да постигнеш успехите на баща ти и да ги надминеш, но има ли още нещо като качество от него, което искаш да притежаваш? 

В борбата примерно искам да добавя от неговите взривни хватки, защото моята структура е малко различна. Много взривни движения има, аз искам малко такива взривни движения да добавя към моята борба. А като човек искам повече да взема от неговата доброта. Всички го знаят, че има голямо сърце и аз искам колкото може и аз да съм като него, защото това за мен е също голяма мотивация. Затова хората го уважават. Така човек се изгражда в живота. 

Брат ти, Гриша, започна победите на международно ниво, като спечели Балканиадата до 17 години, и то в твоята категория. Помагаш ли му, тренирате ли заедно и виждаш ли в него същия плам, страст и талант, какъвто има у теб и, естествено, у баща ви? 

Да ви кажа, да, той също има много качества, много талант е наследил. Тренираме заедно вече, да, хващаме се, помага ми. Вече, има тази сила, всичко, обаче малко трудолюбие му липсва да ви кажа. Ако още малко му дойде желание за повече, той ще може да постигне. Аз съм му казал и на него – това трябва да се преодолява, да се бори с това, за да му дойдат резултатите. Иначе той си има и качествата и се бори, и хъс има, и всичко има вътре в него за борба. 

Той се състезава в твоята категория. Нея ли ще готви за в бъдеще и смяташ ли, че може да стигне до нещо голямо като отличие при мъжете, или е още рано да се мисли за такова нещо? 

Още е рано за него. Той сега тъкмо качва килограмите, той е още млад организъм, по-млад е с 3 години. Сега точно расте в момента и ще качи категорията мисля. Но при мъжете трябва много труд. Много труд му трябва, много тренировки, много смяна на партньори, състезания, за да дойде и опит. Така ще може да вземе резултата. Това зависи от него вече – ако има желание, има достатъчно мотивация, и той ще може да направи всичко. Има всички качества. 

Ти виждаш ли у него тази страст и желание?  

Виждам, да, виждам. Още професионализмът му липсва, но той самият трябва да го направи. Ние му говорим, аз, баща ми, треньорите, обаче самият, ако му дойде. Явно с възрастта, не знам, това вече животът ще покаже, но той го има всичко това. 

Коронната хватка на семейство Назарян е центурът. Баща ти постигна чрез нея огромна част от успехите си, ти също го правиш. А Гриша умее ли я и ще продължи ли и той тази традиция с центура?  

Работи тази хватка също. Още малко не му достига сила за тази хватка, но пък той има своите хватки, които също са нестандартни, неудобни. Той си ги измисля сам. Това е добре, има развитие в мисленето. Това е много добре – човек да измисля своите хватки, своя начин, своя стил, да го изпълни по време на борба. Работи, работи, и центура иска да прави. Прави някой път, някой път не му се получава. За това се иска много работа. Даже да ви кажа и при мен не е много изработено. Аз имам още какво да работя. Така че и аз, и той ще си обменяме опит, той ще ми показва своя начин, аз – на него, и така някой път ще му дойде тази увереност и ще надвие и на по-силни противници, и ще спечели така състезанието.  

Ти си на 20, той е на 17 в момента. Ако сте живи и здрави естествено, след 4-5 години виждаш ли ви двамата световни шампиони, единият – в категория до 60 кг, другият – примерно в категория до 65 кг? 

Това ще е голяма радост за семейството. Виждам го, защо не?! Аз винаги съм оптимист. Аз винаги му казвам: и ти можеш да спечелиш, и ти можеш да имаш тези успехи, които баща ни е взел, аз – лека-полека. Така че можем заедно да продължим тази фамилия и да покорим върховете. Казвал съм му. Виждам, аз вярвам в това нещо. Ще стане, ако тренираме, ако сме здрави, най-важното е здравето да го има и всичко ще стане.  

Пожелавам ти го на теб и на него. За финал – имаш ли нещо какво да добавиш, което ще бъде интересно да чуят нашите слушатели?  

За по-младите – да тренират, да мислят за своята кариера,за в бъдеще, какво ще правят. Това е много важно. Да не седят по телефоните, да не стават мързеливи. Човек трябва да е активен, даже почивката да му е активна. Трябва активност в живота, аз съм на този принцип. Ще пожелая здраве на всички. Весели празници! 

Благодаря много за това интервю.  

Георги КУСИТАСЕВ