Амели Гиюр и Емил Велков, състезатели и треньори по джудо в Локомотив-София, в интервю за Радио "Фокус“  

 

Водещ:Днес в студиото на "Фокус“ гостуват състезателите и треньори по джудо от "Локомотив“ (София) Амели Гиюр – треньор на деца в "Локомотив“ (София) от Франция, и Емил Велков – треньор на деца в "Локомотив“ (София) от България. Здравейте и добре дошли. 

Амели Гиюр: Здравейте. 

Емил Велков: Здравейте на всички. Благодаря за вашето представяне.  

Водещ: Аз съм Ева Бранимирова, ще ни помага и нашият колега от Спортна редакция на "Фокус“ Георги Коситасев. Изключително се радваме и чест за нас е, че гостувате в студиото на Радио "Фокус“. И веднага бързам да задам въпроса към Емил – откога се занимаваш с джудо като състезател? 

Емил Велков: Първо, благодаря за поканата. Занимавам се с джудо от 15 години вече без да имам спирка, но когато съм бил по-малък, също съм се занимавал с джудо, около 2-3 години, но след това спрях. Занимавах се с друг спорт и вече от 13-, 14-годишна възраст вече отново се върнах в джудото и самбото. 

Водещ: Ти сега си на 26, да кажем за нашите слушатели.  

Емил Велков: Да, в момента съм на 26 години и както казах вече, много години се занимавам с джудо. 

Водещ: Амели, ти откога хареса този спорт, тъй като той е малко по-нетипичен за жена? 

Амели Гиюр: Аз преди 11 години направих моята първа тренировка. От 15 години аз съм състезател на Френския национален отбор по джудо. 

Водещ: В кой момент и двамата решихте, че вече не ви е достатъчно да бъдете състезатели, а искате да станете треньори? И тук неизбежно ще ви питам кога и как се запознахте, защото знам, че вие сте заедно и в живота, освен на татамито, нали така? 

Емил Велков: Запознахме се с Амели преди около три години, малко повече, над 3 години във Франция. Аз живеех в Париж и там тренирах джудо в един парижки клуб. Тя същевременно тренираше в друг отбор и парижките клубове почти всеки ден правят съвместни тренировки в Института по джудо в Париж. И от там се познаваме, така се запознахме – от общи тренировки. 

Водещ: Кога решихте да станете треньори в България? 

Емил Велков: След време аз реших да се прибера в България и да продължа с това, което се занимавам, тук, в България. Може би някъде вече от две години се занимаваме с тази треньорска дейност. Преди две-три години преценихме, че ще ОК също да се занимаваме и с треньорска дейност, защото това нещо ни доставя удоволствие и обичаме да се занимаваме с деца и да помагаме на останалите да се развиват.  

Водещ: Трудно ли се работи с деца? 

Емил Велков: Да.  

Амели Гиюр: С малки – да. 

Емил Велков: С малките деца е по-трудно. Вече, разбира се, някъде да кажа – зависи, разбира се, от децата, на 9-10 години започват по-сериозно да приемат нещата, да ви слушат, да изпълняват това, което им казваш, и да се замислят какъв ефект има и какъв начин изпълнение, и как може да се подобрят. Но до 7-, 8-годишна възраст вече не е толкова сериозно положението. 

Водещ: Сега, тъй като аз зная, че вие имате много малки деца в групата – не е тайна, няма да издам тайна пред слушателите, че моят син, който е 5-годишен, тренира пред вас. Ясно е, че не ги обучавате точно за самото джудо. Първите месеци на какво ги учите – на дисциплина ли, на ред ли, на физически упражнения ли?  

Емил Велков: За начало всички деца трябва да минат през най-базовите и важните неща в джудото – паданията, как да се придвижваш по татамито и след това вече се започва с начални техники. Но в тренировките преобладават важни за развитието на общо физическите показатели упражнения, но под формата на деца, за да е интересно на децата те да ги изпълняват, защото ако се показват директно само джудо упражнения, те са им трудни за асимилиране и за изпълнение и бързо може да им стане скучно на някои деца.  И да им се стори трудно, разбира се, защото то е доста труден спорт. 

Водещ: Така е, определено, отстрани погледнато, изглежда доста трудно. Аз имам още  въпроси към вас, но ще дам възможност на колегата Георги Коситасев да зададе своите по-професионални въпроси, свързани с джудото, със състезанията, с амбицията ви на спортисти. 

Георги Коситасев: Емо, да започнем от теб. Ти си медалист от републикански първенства при мъжете, както и бивш национал. Кое те спря да продължиш да се занимаваш като професионален? 

Емил Велков: Нещото, което ме спря в последните години, е появата, разбира се, на пандемията и на коронавируса. Преди три години на последното ми участие на Републиканското първенство станах трети, след което бях селекциониран с Националния отбор да отидем на национален лагер на Белмекен. И по време на подготовката, разбира се, първата карантина и мерките също много се засилиха и по това време спряха тренировките, спряха състезанията и разбира се, това на мен ми повлия да намаля спортната ми активност.  

Георги Коситасев: В коя категория се състезаваше?  

Емил Велков: В категорията на 81 кг се състезавах, след което последното ми участие на Републиканско първенство в България – на 90 кг.  

Георги Коситасев: 81 кг не е ли една от категориите с най-много участници? 

Емил Велков: Да, така е. По принцип 81 кг е една от най-многобройните категории и най-трудните, разбира се, защото е най-многобройна и повече конкуренция и опоненти, защото аз си обяснявам, че средностатистическият мъж на 22-23 години, европейците са някъде 83-84 кг. Затова има много хора на тази категория. 

Георги Коситасев: В същата категория доскоро се състезаваше и най-силният ни джудист Ивайло Иванов. Да ни разкажеш за него. Имал ли си досег до него, тренировки? Той смени категорията.  

Емил Велков: Да, да, с Ивайло Иванов се познаваме, тренирали сме заедно. Той наистина е много добър и много талантлив и в категорията на 81 кг е направил доста добри резултати и постижения, за което разбира се, трябва останалите да взимат пример и да се поучават от него, когато тренират с него. То в нашия спорт се добива опит, когато се бориш срещу някой на по-високо ниво от теб и чрез превъзхождане и след като те побеждават и те хвърлят, след един месец тренировки, и  ако са били пет, вече стават един-два. И така с времето ти си вдигаш нивото.  

Георги Коситасев: Според теб крачка напред ли е в неговата кариера това, че смени категорията и вече се състезава до 90 кг?  

Емил Велков: Когато сменяш категорията, по принцип първите една-две години не е лесно, докато се напаснеш в категорията. Той физически е добре подготвен и като килограми също има достатъчно тегло и физически е добре подготвен за тази категория, просто начинът на борба е по-различен от 81 кг. Вече се изискват малко повече други качества. Аз мисля, че ще се справи и на тази категория, въпрос на време е просто да се изгради малко повече.  

Георги Коситасев: Добре, смяташ ли, че той може да стигне до така желания медал от голямо състезание – примерно Олимпийските игри в Париж, които са след има-няма две години, даже по-малко? 

Емил Велков: Пожелавам му го, разбира се, да стигне до медала. Най-вече трябва да искаме здраве, защото при нас, спортистите на високо ниво, контузиите са почти в повечето случаи спирката и проблемът за развитието, защото когато си в спортна форма, една контузия може да те спре за три-четири месеца и после е трудно да се върне и така времето се губи. Но мисля, че е възможно да стигне до този медал.  

Водещ: Амели наскоро имаше контузия по време на състезанието. Може ли да ни разкажеш малко повече за това, което се случи? Би било интересно за нашите слушатели.  

Амели Гиюр: Имах комоцио преди шест месеца от тренировка по време на борба. Паднах по гръб и ударих главата си в татамито. Бях 3-5 секунди в безсъзнание. Правихме скенер, имах комоцио. Един месец не можех да правя нищо. 

Емил Велков: В тъмна стая, без шум и светлина. 

Водещ: Как стана обаче самата схватка? Ти разбра ли изобщо, случайно ли стана? 

Амели Гиюр: Да, да, без да иска. 

Емил Велков: Без да иска се получи ситуацията. По време на борбата опонентката на Амели я фиксира да я вдигне на ура наге – така наречената техника суплекс. По време на тренировка от тези техники падането е малко неприятно и вече разбира се, като вдигнеш партньора от земята, може да го пуснеш, защото знае, че ще го хвърлиш. И Амели по времето, когато се вдига, тя се отпуска, защото мисли, че партньорката ще я пусне, обаче тя я хвърля. И Амели е отпусната, пада – когато не си стегнат, при падането си удря главата.  

Водещ: Да, при падането, ако не си стегнат, може да се контузиш.  

Емил Велков: Да. 

Амели Гиюр: Във Франция правим така – със суплекс, лекичко, защото това е техника силна и само… не знам, в България това е… 

Водещ: В тази връзка, колко е важна концентрацията по време на такава една схватка, хладнокръвието дори? Знаем, че джудото не е само до физика, трябва да имаш и сериозна психика.  

Амели Гиюр: Да, има техника, тактика, физика. Това е един спорт… 

Емил Велков: Много комплексен и пълен спорт.  

Амели Гиюр: Да. 

Емил Велков: Разбира се, както каза, концентрацията е много важна, защото в определени ситуации в джудото не се изисква толкова сила, да хвърлиш противника, просто самия момент да усетиш, когато той не е стабилен на краката си, и тогава изпълняваш техниката и го хвърляш с такава леснота, просто без никакво напрежение.  

Водещ: Да, аз съм сигурна, че колегата Коситасев иска да ви пита дали искате пак са се състезавате – убедена съм, че има и такъв въпрос. 

Георги Коситасев: Да, точно това щеше да ми бъде въпросът. Амели, ти си трикратна шампионка на Франция, носителка на сребро от Европейско за девойки, от Световно първенство – бронз. Разкажи ни първо как стартира с този спорт и после – как стигна до България и до това евентуално да станеш националка на страната ни? 

Амели Гиюр: На 11-годишна възраст започнах да се занимавам с джудо. Преди джудото се занимавах с гимнастика, колоездене. Аз съм много активно момиче и баща и каза "Хайде, отиваме на джудо“. 

Емил Велков: Защото той се е занимавал преди това с джудо.  

Амели Гиюр: Баща ми се е занимавал с джудо като малък. На първата тренировка го харесах много и исках директно състезания, медали, всичко. 

Емил Велков: И можеш да кажеш, че след участията на първите ти състезания, първите пет, една година подред състезания всички са били с медали. 

Амели Гиюр: Да. Направих две години в моя малък клуб и на 13 години отидох... 

Емил Велков: Във Франция има структури за националните отбори от 13-годишна възраст. 

Амели Гиюр: Правиш тренировки два пъти на ден всеки ден. Ти си всъщност на училище, тренировка сутрин, тренировка вечер и цял ден си на училище. Това – три години. След това на 16 години отидох в друг град – Бордо.  

Емил Велков: В друга вече национална структура за девойки.  

Амели Гиюр: За девойки, да. Там е още по-трудно. Има повече хора, има повече конкуренция и тренировките са още по-трудни. След това на 18 години отидох в Париж в Олимпийския център. 

Емил Велков: Да, в Олимпийския център, който се казва "Инсепт“. Там вече, разбира се, за жени, мъже и девойки е най-елитната структура вече, университет.  

Георги Коситасев: Там засичал ли си се с легендата на джудото Теди Ринер?  

Амели Гиюр: Да. Той е там, да. Да, правим тренировки заедно. Аз не правя борби с него, защото той е по-дебел от мен. Само да, той прави тренировки там. 

Георги Коситасев: Какво е да правиш тренировки с жива легенда като трикратния олимпийски шампион, многократен световен, европейски?  

Водещ: Тя не се е била с него, нали чу? Не й е в категорията.  

Амели Гиюр: Във Франция в джудото много хора с медали, има много олимпийски шампиони.  

Емил Велков: Световни шампиони.  

Амели Гиюр: Тя също е олимпийска шампионска и всеки ден тренира нормално.  

Емил Велков: Всеки ден тренираш с хора, които са с олимпийски и световни резултати все едно ти е ежедневие. За вас, джудистите в националния отбор тези хора са си като съотборници. 

Амели Гиюр: Да, правят тренировка като теб и всичко е нормално.  

Георги Коситасев: А как стигна до българския национален отбор?  

Водещ: Заради Емил?.  

Амели Гиюр: Да, заради Емил. Аз съм от 2 години сега в България и харесвам много България и казах на Емо: "Хайде да отидем да живеем в България“.  

Водещ: Ти му предложи да живеете в България, така ли?  

Емил Велков: Ха, не. Аз се прибрах в България и след това тя реши да дойде. И вече след като дойде в България отношенията между нас станаха по-сериозни. Иначе във Франция преди това не сме имали никакви отношения, просто приятелски. И след като дойде в България, и разбира се, се срещнахме с президента на нашия клуб по джудо, той също е вицепрезидент на Българската федерация по джудо, той реши да й предложи на Емили дали тя иска да се състезава за България. И тя се съгласи. И вече останалите процеси по добиване на българското гражданство, всичката документация и времето, всички тези неща отне някъде около година. И от миналата година януари месец…  

Амели Гиюр: Януари, да.  

Емил Велков: … тя взе българско гражданство. И така вече стана по-сериозна част от българския национален отбор по джудо.  

Георги Коситасев: Ти се състезаваш в категория до 52 кг, нали така?  

Амели Гиюр: Да.  

Георги Коситасев: И доколкото знам на състезания и до 57, където е Евилина Илиева, най-силната българка. Сега, след тази контузия мислиш ли да се завърнеш  отново в националния отбор?  

Амели Гиюр: След тази контузия не правя тренировки, а правя повече моята работа с деца. И сега след известно време отивам отново на тренировки. 

Емил Велков: Скоро мисли отново да започне да тренира сериозно.   

Амели Гиюр: Сега всичко е наред. Нямам проблем с главата.  

Георги Коситасев: А сега коя категория ще гониш?  

Амели Гиюр: 52-а 

Водещ: Сега, ако тя стане активен състезател, какво се случва с тренировките на децата? Ще можеш ли да се справиш с двете неща?  

Амели Гиюр: Да, няма проблем. Сутрин правя моята тренировка и следобед също, и всяка вечер аз съм с деца на клуба.  

Емил Велков: Тренировките по принцип в националния отбор са сутрин и следобяд към 16.00 часа. Така че приключваме свободната тренировка в Дианабад и отиваме директно в "Локомотив“ за треньорската дейност.   

Амели Гиюр: По цял ден съм с кимоно и на татами.  

Водещ: Имате много активно ежедневие. Остава ли ви време за вас двамата?  

Емил Велков: Ние също се занимаваме и с друга дейност с деца. Работим също в едно училище.  

Амели Гиюр: Френско училище.  

Емил Велков: Да, Френския лицей "Виктор Юго“. Там също се занимаваме с деца, там също сме показвали джудо като мултиспорт, като аниматори. И ежедневието ни по цял ден с деца и свързано със спорт, и с джудо в по-голямата си част.  

Георги Коситасев: Амели, Франция е известна по цял свят с джудото. Каква е разликата на тренировките на децата в България и на децата във Франция?  

Амели Гиюр: Във Франция джудото е пети спорт, а в България не е. Има повече деца, има повече клубове много.  

Емил Велков: Самият спорт е много известен във Франция.  

Амели Гиюр: По принцип всички деца във Франция правят един път джудо.  

Емил Велков: Задължително, както в България всяко дете ходи на футбол, така във Франция всяко дете ходи на джудо.  

Амели Гиюр: Френската федерация по джудо правят…  

Емил Велков: Много реклама, много популяризират, много помагат.  

Амели Гиюр: И казват: "Джудо е суперспорт. Много е добре за децата. Хайде, хайде.“ и всички отиват на джудо.  

Емил Велков: И благодарение, разбира се, и на техните състезатели, на постиженията им. Те донасят също голяма видимост за този спорт във Франция.  

Амели Гиюр: Да.  

Водещ: Убедена съм, че и двамата сте гледали клипчета на деца, на тийнейджъри, които се бият, дори се стига до много трагични инциденти. Как може спортът да помогне по някакъв начин да възпрем агресията у децата си? Ясно е, че всичко идва от дома. Но знаем също така, че спортът учи на дисциплина, на уважение. Успявате ли да го постигнете? Вие имате ли такива деца във вашата група?  

Емил Велков: Да, разбира се. Винаги е имало деца, които са по-непослушни, по-палави. Както каза, много голяма роля играе дома и родителите, и възпитанието на децата. Но когато ти тренираш един боен спорт, ти се учиш на самоконтрол, на уважение. Опитваш се по принцип да избягваш проблемите, защото знаеш, че най-вероятно ще можеш да го нараниш момчето от другата страна и не искаш да му причиниш нещо лошо. Защото ако навън някое дете хвърли другото на цимента, може да има много тежки последствия по принцип.  

Водещ: Ако това, което учат в джудото, го приложат навън, би било съвсем различно.  

Емил Велков: Да, да. Това им се казва редовно на децата и е едно от нещата, които те трябва да знаят, и ние ги учим разбира се, да не се използва джудото.  

Амели Гиюр: Има забрана.  

Емил Велков: Да, забранено е задължително навън да се използва. Вече, разбира се, в краен случай може да се приложи разбира се, за да не бъдеш набит или нещо друго лошо да стане, можеш да го използваш.  

Водещ: Като самоотбрана.  

Емил Велков: Да, като самоотбрана, разбира се. Да, и в джудото има код на респекта, който е хубаво да се спазва и по принцип да избягваш навън боеве с децата. Когато си спортист, ти гледаш обкръжението ти да е само с хора, които се занимават със спорт, които са дисциплинирани, които имат уважение един на друг, които не пият, не пушат, не правят други глупости.  

Амели Гиюр: Ходят по дискотеки.  

Емил Велков: Да

Водещ: На теб налагало ли ти се е да използваш уменията си, дори когато си бил по-малък, навън?  

Емил Велков: Налагало ми се е може би няколко пъти, но ситуацията е била неутрализирана само след едно хвърляне, не се е стигало до някакви по-сериозни неща.  

Водещ: Което е добре. Питам ви, защото агресията сред децата, и не само сред децата, и сред възрастните виждаме какво се случва, е огромен проблем за нашето време. Как може спортът да възпита у нас такива качества, които да ни помогнат да запазим хладнокръвие в дадена ситуация? Да не се стига дотам: някой ни засича на светофара, ние спираме и започваме да се разправяме с него, стават грозни сцени, стига се дори и до смъртни случаи, видяхме неотдавна имаше такъв инцидент с таксиметров шофьор. Питам ви, защото  вашата задача е доста отговорна.  

Емил Велков: Другите неща, които препоръчваме в бойния спорт, е  той е полезен за децата с агресия, които искат да правят проблеми, че в залата те ще намерят място да изразходват тази агресия и да намерят почти винаги някой, който е по-силен от тях и който може да ги набие. Не по начин с юмруци, да, в другите ударни спортове, дори и с юмруци, от нас, бойните – с хвърляне. По един или друг начин намираш деца, които те превъзхождат, и ти започваш да си мислиш, че не си най-силния в квартала, не си най-бойният. И почваш да мислиш да съм по-възпитан, по-въздържан, защото може да те набият и навън. Не си най-силният.  

Водещ: Да, това е наистина доста възпитателно. По време на бойните спортове много деца се учат на това. И колкото са по-малки, толкова по-добре.  

Емил Велков: Да, това, което казвам, е, че този спорт, джудото, е хубав и полезен за деца, които са срамежливи, които не обичат да са много социални, защото нямаш избор да тренираш джудо сам. Трябва да имаш контакт с твоя партньор, да му обясниш, да му покажеш техниката. По този начин така или иначе имаш някакъв контакт с други деца и повече се социализираш. И разбира се, често има случаи на агресия, и когато някое от децата бива малтретирано поради това, че не е социално, така казано изглежда задръстено, и тези, които заядливите деца, те си търсят такива – скромни и тихи деца, които да тормозят без да им се отвръща. Това е хубаво…  

Водещ: Такива деца да тренират, за да могат да се социализират. Това е хубаво, което казвате и двамата. От една страна има възпиращ агресията ефект, а от друга страна, помага на по-срамежливите деца, по-свитите да се социализират, което наистина е един прекрасен подход. Дай Боже, повече деца да тренират, не само джудо, всички спортове.  

Емил Велков: Да, хубаво е да докараме популярността на джудото в България както във Франция, че то е сложен процес, но надявам се, аз и Амели, останалите момчета от националния отбор като спортисти, ние като треньори, да го развием все повече и повече.  

Георги Коситасев: Амели, наскоро се проведе Световното първенство по джудо. Франция спечелиха 4 медала при жените, от които една титла. Тренирала ли си с някоя от състезателките?  

Емил Велков: Тренирала с… Много време е тренирала за нас. Те са направили голямо постижение. А Амели ми казва нещо друго интересно, че представянето им на световното било слабо и били много критикувани от журналистите и от хората във Франция, че не са успели да се представят по-добре. Имало е лек скандал – състезателите са били доста разочаровани от това, че биват бързо критикувани след едно слабо представяне от хора, които нямат много голяма представа и познания в един спорт и какво е нужно да си винаги в топ форма и винаги да имаш добри резултати.  

Амели Гиюр: Защото има 7 категории, има само 4 медала. Това не е много.  

Емил Велков: Трябват 7 от 7.  

Амели Гиюр: По принцип това е така.  

Водещ: Благодарим на колегата Георги Коситасев, който ни помогна професионално за това интервю. И аз ви благодаря, че се отзовахте на тази покана. Финално изречение буквално: смятате ли да задълбочите отношенията помежду си, което е един хубав завършек на нашия разговор? Да чакаме ли сватба?  

Амели Гиюр: Благодаря.  

Емил Велков: Благодаря искрено за поканата отново. И на последния въпрос…  

Водещ: Да, слушам ви.  

Емил Велков: Отговаряме с искрено да, поне аз. Надявам се, че нещата…  

Амели Гиюр: Български е много трудно.  

Емил Велков: Надявам се нещата между мен и Амели да са по-сериозни. С времето това ще се разбере. Но по принцип, да, и двамата имаме желание да се продължи връзката както си е редът – със сватба и т.н.  

Амели Гиюр: И всяка вечер има тренировки в 19.00 часа.  

Водещ: А да, това е много важно – джудо "Локомотив“ (София) всяка вечер в 19.00 часа, малки деца, големи деца.   

Емил Велков: Ще се постараем тренировките да са постоянни дори женени.  

Евелина БРАНИМИРОВА 

Георги КОСИТАСЕВ