Доц. д-р Тодор Попов,  Клиника по "Уши, нос и гърло" на болница ИСУЛ и ръководител Катедра "УНГ" към Медицински университет – София, в интервю за предаването "Здравето на Фокус", на радио "Фокус". 

Тази година се отбелязват 25 години от първата кохлеарна имплантация у нас. Иначе казано, присаждане на слухов имплант при деца и възрастни, които се раждат глухи или в следствие на други причини оглушават.   

По данни на Световната здравна организация 30 на сто от населението по света има слухови проблеми, в България са 400 000 души, близо 9% от които са деца. На 1000 новородени от 1 до 3 деца се раждат със слухово увреждане, по данни на някои от статистиките. За 2023 г. у нас са родени малко над 57 000 деца, което означава, че близо 570 от тях се раждат с глухота.  

Доц. Попов, може ли глухотата да бъде открита още в първите дни при новородените деца? 

Първо искам да кажа категорично, че тези цифри не означават, че 500-600 деца се раждат в България абсолютно глухи. Тук говорим за целия спектър от проблеми в слуха. Когато говорим за намаление на слуха, трябва да  знаем, че това е спектър, който може да варира от по-леки проблеми и да стига до пълна глухота.  

И всъщност следващият ви въпрос е изключително важен: Може ли  пълната глухота да бъде диагностицирана рано?  

Да, може и това е изключително важно. Още в началото на сегашния век, след  многогодишни усилия на нашата Клиника и по-конкретно на референтния център за слуха, се въведе Национална програма за т.нар. “неонатален скрининг".  

Във всяка една от развитите държави има подобно нещо, слава Богу и при нас от доста години вече съществува.  

Във всеки родилен дом има подобен апарат, който може много лесно и ефикасно да каже дали има някакъв проблем със слуха на детето. 

Това изследване само предупреждава, че е възможно да има проблем със слуха и съответно алармира родителите. 

Да разбирам ли от това, което ни казвате, че е изключително важно ранното откриване на слуховия проблем? 

Да, много важно е, защо? Защото преди години чак на 2, 3, понякога и 4-ра годишна възраст се установява проблема. Ако детето не говори, близките в семейството казват: “Този чичо, или тази леля е проговорила по-късно" и т.н. Това обикновено забавя диагнозата до 3-4 годишна възраст.  

Защо го наричаме забавяне?  

Защото в най-ранната детска възраст се развиват полетата в кората на мозъка, в централната нервна система, които отговарят за разбирането на слуха, за развитието на говора. Това е  времето, когато мозъкът е закодиран да се развива. При по-късното развиване на централната нервна система, адаптирането към чуваемост става по-трудно. Затова е много важно да се хване рано. 

Вие казахте, че всяко родилно отделение разполага със съответната апаратура, с която да се установи проблем със слуха. Лесно ли е самото установяване на този проблем? 

Апаратурата само установява възможно наличие на проблем, за което в акушеро-гинекологичното отделение предупреждават родителите.  Задължително на 6-ти месец от раждането на детето, не по-рано, трябва да се обърнат към УНГ отделение, където се правят специализирани тестове, с които се разбира обективно дали детето чува или не.  

По този начин ние можем да насочим родителите и детето за ранна кохлеарна имплантация, която би дала най-добри резултати.  А не да изпускаме 2 години, примерно, времето в което детето има най-силна нервна пластичност, тоест нервната система се развива най-активно. 

При какъв процент глухота се препоръчва да се прибегне до имплантация? 

Разбира се, намалението на слуха трябва да е тежко, тоест обикновено говорим за практическа глухота. Когато имаме междинни намаления на слуха, в самото начало може да има различни протезирания на слуха. Това позволява да се използва остатъчният естествен слух за развитие на чуване и на говор. Разбира се, детето се следи и ако то влоши своите показатели, след време да се насрочи кохлеарна имплантация. Кохлеарната имплантация е при практическа глухота. 

Има ли други методи на лечение, които предшестват имплантацията?  

Реално това е форма на протезиране, лечение нямаме. От нашата катедра има публикации в доста известни световни журнали, в които съобщаваме, че за нашата популация в България установяваме, че при над 60% от родените деца със слухова загуба, проблемите са генетични. Тоест, ние няма как това да го излекуваме. 

Твърди се, че деца, които изостават в училище, в много от случаите се оказва, че имат проблем със слуха, което пречи за възприемането на информацията в клас? 

Първият проблем е ранната диагностика на новородените глухи деца, за които говорихме досега.  

Има един друг процент, при които глухотата не идва с раждането, а постепенно детето започва да губи слух, това също обикновено е генетично заложено, има сериозна фамилност обремененост.  

Около късната предучилищна възраст тези деца започват да влошават слуха. Това е следващото важно диагностично ниво за тези деца - да се хване преди училище, за да може да се протезират адекватно. В повечето случаи, те дълго време могат да бъдат протезирани не с кохлеарен имплант, а с нови поколения слухови протези и съответно да се проследява тяхното развитие. 

Когато има такава постепенна загуба на слуха, този проблем за дълго ли остава неразпознаваем за родителите, които понякога го отдават на разсеяност, която е характерна за децата? 

Всеки случай е индивидуален, зависи от тежестта, зависи от семейната среда, от родителите, дори и от вниманието на семейството към детето.  

Друг проблем е бъркането на този проблем със сериозния отит, който е често срещано заболяване точно в тази възрастова група.  

Отитът се причинява обикновено от голяма аденоидна вегетация, позната от хората като трета сливица. Това може да маскира по-сериозния проблем с чуването. Отделянето на тези две неща е важно. Много е индивидуално как се развива, колко е тежко. 

Ако трябва да дадете съвет на родителите, има ли сигнали, които да насочат вниманието им, че е необходима най-малкото консултация с лекар? 

Наистина за един по-сериозен период от време се наблюдава по-голяма разсеяност на детето -неразбиране, повтаряне, постоянно питане, децата започват да се приучават да гледат към устата на близките, за да разберат какво им казват.  

Защото много често детето чува, но може да не разграничава думата, а звуците да ги чува. Примерно детските филми, които нямат много приказки, а повече мелодии и възклицания, ги гледа съвсем спокойно, но има проблем с  диференцирането на думите. Това също може да повлияе на самия говор. Ако родителите забележат по-сериозна разсеяност, е хубаво да се консултират със специалист УНГ и да се търсят варианти. 

Връщат ли слуховите импланти 100% възможността за пълноценен живот? 

В огромния си процент - да, в големия процент. В медицината, това са правилата на нашата вселена, абсолютност не можем да търсим, защото няма. Има случаи, в които, за съжаление не се случва, но това са единици. В огромния процент от случаите кохлеарната имплантация е едно от най-големите постижения на медицината в последните 30 години. Това е огромно, наистина голямо постижение на медицината в световен мащаб. То преобръща съдби, променя животи. Вместо едно глухонямо дете цял живот да бъде изолирано, то има абсолютна адаптируемост в нормални училища, завършва университет, започва работа.  

Ние ги виждаме вече, защото в България, както казахме 1999 г. са започнали първите имплантации, вече виждаме, че те водят пълноценен живот. 

Казват, че децата с подобен проблем за сметка на слуха имат в много по-голяма степен развито друго сетиво. И  често те са много талантливи художници, танцьори. Предполагам, че вие поддържате връзка с  някои от вашите малки пациенти? 

Да, разбира се. Не може с абсолютно всички, но с определени. Те идват дълго време в нашия Център за рехабилитация, за настройки и т.н. 

Според статистиката до 65-годишна възраст 2/3 от населението в света и в България имат слухови недостатъци. Като изключим вродената глухота, кои са другите причини за загубата на слуха? 

Безкрайно разнородна група от първопричини могат да го доведат до намаление на слуха. Много могат да са причините и при всеки един от тези фактори има различни стратегии и терапевтични повлияния. В едни случаи може оперативно да се предприемат мерки, при други не е възможно в момента лечение и може само протезиране със слухов апарат. Тоест, много е важна каква е генезата и какъв е източникът и причината за слуховото намаление. Това е един огромен проблем и именно затова трябва добра диагностика, за да може да се определи най-правилният тип лечение за всеки пациент. 

Може ли продължителната употреба на определени лекарства да доведе до загуба на слуха? 

Има, има лекарства, които причиняват глухота. Рязко намаление на слуха има при един вид антибиотици, които не се предписват като таблетки, единствено ги има под формата на венозен антибиотик. Хората да не се плашат, че ще си загубят слуха, като пият антибиотик на таблетки, но има такива антибиотици, има някои химиотерапевтики и други лекарства, които могат да я причинят.  

Много често преди време загубата на слуха се е обяснявала с лекарства, всъщност истината е, че по-големият процент е генетика и други причини. Най-често е генетична причината, дори и при възрастни, които имат т.нар. старческа глухота. То е много широко разпространено и все повече и повече има доказателства, че се обуславя от генетични фактори. В късна възраст започва постепенно намаление на слуха. 

Колко време след поставянето на импланта пациентът започва да чува? 

При кохлеарния имплант не е веднага. Има други импланти, при които, можем и на момента. Специално за кохлеарната имплантация се изчаква да заздравее раната, защото се слага и външна част и раната трябва да е заздравяла. След това се започва серия от настройки по честоти, по канали, за да може да се настрои на различните честоти възприемането и изпращането на сигнали към централната нервна система. 

Има ли така да се каже срок на годност на импланта? Има ли период, след който трябва да бъде сменен? 

Вътрешната част остава, ако няма проблеми, не се сменя по никакъв начин. Безкрайно рядко се случва нещо. Но външната част, преди няколко години подменяхме на доста от децата процесорите с по-нов, който е ново поколение, с нов софтуер. 

Има ли рискове при самата операция?  

Винаги има рискове, не само при операция, но и за всичко, което правим. Много често има промени в анатомията на ухото - промени в костта. От там минава лицевият нерв, който движи цялото лице. Може да има промени във вътрешното ухо, където се поставя електродът на импланта, има големи предизвикателства в тази посока. 

Може би най-важният въпрос за хората, които имат подобен проблем, е, достъпна ли е тази операция от финансова гледна точка? 

Абсолютно, изцяло се поема от Здравно-осигурителната каса в България, имплантът е с доста висока цена. За щастие, от години не само за децата, но и за възрастните се плаща. Преди години имаше проблем с бройките, изчакваше се. В момента няма никакво чакане, всичко се поема от касата. 

16 юни 1999 г. е датата на която в България е направена първата кохлеарна имплантация. 

От проф. Иван Ценев. 

Това е преди 25 години, тогава, доколкото разбрах, са правени по 2-3 операции, и то само на деца. Превърнала ли се е вече тази операция в рутина? 

Смея да твърдя - да, категорично. Това е вече рутинна операция, която от години се прави. Хубавото е, че има приемственост в Клиниката по отношение на целия процес - диагностиката, впоследствие операция, настройки, рехабилитация. Много е важно цялата компонента да се съчетае, за да можем да имаме добър резултат. 

Този вид операция се прави в ограничен брой клиники – ИСУЛ и Военно-медицинска академия, така че не би могло все още  да се направи по всяко време и във всяка една болница или клиника? 

Практиката е навсякъде такава - определен вид операции са в центрове, за  да има постоянен поток от пациенти, да се поддържа високо ниво на качеството. Това не е  възможно, ако има по една операция на година. 

Какво се е променило за последните 25 години от първата операция до днес? Станаха ли по-прецизни, по-съвършени имплантите за пациентите? 

Има развитие и в хардуера и в софтуера, разбира се, тройките, възможностите като видове електроди при поставяне. Има по-богат набор от електроди, които по-добре достигат до крайните нервни окончания на слуховия нерв. Има, разбира се, прогрес във всяка една от подсферите на това протезиране. 

Има ли дейности, които не биха могли да извършват пациенти с такава имплантация? 

Не мога да се сетя за такава дейност в момента. Даже могат пациентите директно да се свързват чрез вluetooth устройства по телефона, да говорят, да слушат музика  - вluetooth имплантът се свързва с GSM. Това са козметични промени, но са интересни за хората. Илон Мъск казва, че прави чипове и бионика в тази посока, ние се шегуваме, че кохлеарните импланти отдавна са точно това. 

Точно това беше и моят следващ въпрос - на какво ниво е българската медицина в тази област, в сравнение с европейската и американската, но очевидно съпоставима? 

Това е имплантология, слагаш импланта, няма някакви особени разлики. 

Качеството на имплантите същото ли е, каквито са в Европа? 

Абсолютно едни и същи. Нивото е много високо от технологична гледна точка.  Не се допускат от фирмите компромиси в качеството, които произвеждат тези импланти. 

Росица АНГЕЛОВА