Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с историка доц. д-р Стефан Шивачев за книгата му "Пловдивската индустрия и нейните създатели". В нея може да се проследи интересният път на индустриализацията на следосвобожденския Пловдив.

В историческия очерк са вплетени житейските истории на пионерите на индустрията – Христо Г. Данов, Антон Папазов, Пантелей Генов,Павел Калпакчиев, Магърдич Томасян, Димитър Кудоглу и др. 

Г-н Шивачев, направихте нова книга – "Пловдивската индустрия и нейните създатели“. Какъв период обхваща този исторически очерк? 

Книгата обхваща периода от Освобождението през 1878 г., което поставя ново начало на развитието на България, на нашия град, до 1947 г. – национализацията през 1947 г., която променя коренно насоката в развитието на българската индустрия. Това е периодът на създаването на индустрията. Нека не забравяме, че в Османската империя, която си е една чисто феодална държава, въпросите на индустрията и на индустриалното развитие имат някакви такива зачатъци – с фабриката на Гюмюш Гердан до Пловдив, с текстилната фабрика в Сливен. Но това са просто отделни епизоди и Освобождението на България поставя въпроса за новото начало в развитието. Поради тези пет века османско владичество България изостава от останалите европейски държави. Процесите на модернизация, които протичат в Европа във втората половина на ХVІІІ или първата половина на ХІХ век, България трябва да наваксва и един от основните стълбове на тази модернизация, наред с урбанизацията, с промяната в политическата система и създаването на новата държава, това е създаването на индустрията. С тази книга аз успях да покажа няколко неща. Първото от тях, не като изблик на местния пловдивски патриотизъм, е в това, че създателите на пловдивската индустрия в много голяма степен са и създатели на българската индустрия затова, защото Пантелей Янков тук създава първата българска привилегирована фабрика за консерви, Антон Папазов създава първата голяма парфюмерийна фабрика в България, Магърдич Томасян създава първата тютюнева фабрика и въобще поставя началото на тютюневата индустрия. И още много от тези създатели, чието дело определя това, че Пловдив в никакъв случай не е вторият или третият български град – Пловдив е този водещ град в индустрията, който в крайна сметка само за няколко десетилетия след Освобождението се превръща в индустриалния център на България. На второ място, успях да докажа, че това дело на тези хора е изключително от гледна точка на това, че усилията в младата държава, възстановената държава, се насочват към политиката, към възстановяването на държавата. Знаете, Симеон Радев утвърди този термин – "Строители на съвременна България“. Аз мисля, че въпреки подценяването, в продължение на много десетилетия, за тези създатели на индустрията също можем да кажем: те са сред строителите на Нова България. Успях да докажа, че тези хора, въпреки огромните трудности, въпреки липсата на държавна подкрепа през първите десетилетия, с много хъс, със събиране на опит от Европа, успяват да създадат своите индустриални предприятия. И това е не само предприемчивост, това не е само бизнес нюх, а това е патриотизъм. На следващо място, успях да покажа, че тяхното дело е изключително значимо, затова, защото процесите на урбанизация в България, процесите на разорение на старите занаятчии, на много от селските стопани стоварват едни големи маси от население в градовете и това население трябва да работи нещо. Именно тези хора са в основата на създаването на възможност за осигуряване на работа на тези големи градски маси. По много причини, особено през втората половина на ХХ век, беше утвърдена една теза, че развитието на индустрията е развитието на работничеството, на стачки, на протести, митинги и т.н. Оказа се, че нещата са доста по-различни затова, защото, примерно в една тютюнева индустрия, или по-скоро в преработката на тютюн, непрекъснато има недоволство, непрекъснато има стачки, защото това е сезонна работа. Тя започва в началото на март и завършва през октомври, през другите там пет-шест месеца тези хора са безработни, никой не се грижи за тях. Но успоредно с това, през 1908 г. в България са предприети едни от най-добрите в Европа закони за защита на женския и детския труд. И тези хора, първи създатели на индустрията, една огромна част от тях успяват да създадат промишлени предприятия, индустриални предприятия, в които няма стачки, няма недоволство, защото в крайна сметка там се създава тази работническа аристокрация, тези квалифицирани работници, и се създават поколения работници. Пенсионирането на възрастните довежда техните деца на работа във фабриките. Примерно във фабриката на Пантелей Генов от 1907 г., от създаването й, до 1947 г. няма нито един човек, който да е напуснал, защото той осигурява лекар и абсолютно всички условия, добро заплащане, в крайна сметка. И нещо, което е много важно – с това завършвам – че тези хора, за да създадат своите индустриални предприятия, отиват в Европа, черпят опит. Пантелей Генов – в Белгия и Франция, Папазов – в Чехия, Калпакчиев – в Румъния и в Чехия, Христо Г. Данов – във Виена, където създава първата си печатница, и т.н. Но всички те се връщат тук, създават предприятията си и тези предприятия извървяват целия този път до 1947 г., до национализацията, и нищо повече. Фабриката на Пантелей Генов влиза в основата на този консервен комбинат, който беше най-големият в България – Пловдивският консервен комбинат. Фабриката на Папазов е в основата на "Ален мак“, на тази парфюмерийна индустрия. Томасян и другите тютюневи индустриалци са в основата на тази тютюнева индустрия, чийто център е Пловдив. След Първата световна война прословутата метална фабрика "Балкан“, която произвежда първите печки, първите метални изделия в Пловдив. Всички те извървяват този път и са в основата на тези големи промишлени гиганти, които са по време на социализма. Пак казвам, "Ален мак“, Консервния комбинат, "Рекорд“. 

И все пак, може ли да посочим коя е първата фабрика, която е създадена тук и каква е тя? Знаем, чепървата фабрика в страната е в Сливен, нали така? Коя е първата в Пловдив?  

Ако говорим преди Освобождението, първата текстрилна фабрика е в Сливен. И втората е в Пловдив – текстилната фабрика на Гюмюш Гердан в Дермендере.  

Но това са, пак казвам, са епизодични случаи. Фабриката на Гюмюш Гердан е създадена за да задоволява нуждите на Османската империя, с финансовата подкрепа на Османската империя, но след Кримската война и особено през 70-те години тя залязва и просто не може да прогресира. Дълги години ние считахме, че първото индустриално предприятие в Пловдив е създадено от чужденци – спиртната фабрика на Бомонти, създадена веднага след Освобождението, пивоварната фабрика "Каменица“ на Фрик и Сулцер. Оказва се обаче, че първото индустриално предприятие – в случая печатницата на Христо Г. Данов, е създадено само два месеца след Освобождението, когато в началото на май 1878 г. Христо Г. Данов премества печатницата си от Виена в Пловдив. Месец след това започва да се отпечатва и вестник "Марица“ в тази печатница. Обикновено до първите десетилетия на ХХ век печатарската индустрия не беше считана за един от стълбовете на индустриалното развитие, може би и поради това, че до първите десетилетия на ХХ век печатарските работници не са считани за работници, а са считани за творци. В крайна сметка, печатарството и отпечатването на книги, на вестници се счита за творчески процес. Но така или иначе, в книгата поместих една поредица фотоси от тази печатница на Данов, която показва, че това си е чисто индустриално предприятие – с машините, с двигателите, които задвижват тези машини, с майсторите, работници, специалисти - чехи, австрийци, които идват тук, и в крайна сметка, за да обучат и следващо поколение български работници. 

Но всъщност паралелно са се откривали, така да се каже, и тези индустриални предприятия, за които досега говорихте? Не може да се каже, че едно е първо и е предхождало останалите. 

Разбира се, като тези чужденци, които откриват първите предприятия тук, в Пловдив, фактически те имат опит в Османската империя и живеят тук. Те не идват от Европа като някакви внесени капитали. Бомонти са швейцарци от италиански произход, които имат пивоварна, голямата пивоварна фабрика в Цариград, и привлечени от това, че тук се отглеждат много зърнени храни и ориз, като основа за производството на спирт, те правят веднага тази фабрика. Те въвеждат и лющенето на ориза, който се произвежда тук и е много ценен в империята и в Европа. Фрик и Сулцер работят съответно като машинист и като техник в "Баронхиршовата железница“, т.е. те поне от 7-8 години живеят тук, в Пловдив, и подпомогнати от Бомонти, започват първото производство на пиво, което тук, южно от Трихълмието, е просто варене на бира в два казана. Но 1882 г. създават вече първата фабрика, първата голяма фабрика в България за производство на пиво, която взима и името "Каменица“.  

А може ли да кажем кой е най-богатият пловдивчанин индустриалец от този период, който вие описвате? Който е натрупал бързо капитали и така нататък. Освен всичките тези чужденци, които са първите създатели на тези индустриални предприятия в Пловдив.

Моето впечатление е, че не можем да кажем, че всички тези индустриалци са сред най-големите богаташи в България, поради няколко причини. Първо, българската държава доста късно, едва след 1895 г., започва да подпомага индустрията. А през целия този период до 40-те години на ХХ век много често българската държава пречи на развитието на индустрията – с промяна на закони, с промяна на условията за подпомагане, с всякакви неща, които непрекъснато се променят в държавата. Т.е. всички тези предприятия имат едно стъпаловидно развитие, периоди на бурно развитие и периоди, в които примерно имат и кризи. Освен това, за разлика от финансовия, от банковия капитал, индустрията изисква непрекъснато влагане на капитали. Уроците за тези създатели на индустрията са, че да бъдеш индустриалец това означава непрекъснато да бъдеш в течение на промените в технологиите, промените в техниката, промените в машините, промените в пазарите, промените в законодателството. И в крайна сметка всички тези капитали, тези натрупвания, които те са правили, те са ги влагали непрекъснато в разширение на предприятията си. Давам ви конкретен пример. Да кажем фабрика "Балкан“, която тръгва с производство на лопати, след това започва да произвежда печки, тези прословути печки "Балкан“, които едно време бяха символ на българската индустрия. След това започва да провежда тези безшевни тръби, които са много необходими. В края на 30-те години виждат, че започва да се променя конюнктурата и има проблеми със снабдяването със суровини и те създават втора фабрика за памуко-предачна и текстилната промишленост.

Те са следели пазара и са се приспособявали? 

Да, влагат парите си и когато през 1947 г. са национализирани техните предприятия, в крайна сметка те имат вложени капитали в сгради, вложени капитали в машини, в технологични съоръжения, но нямат тази "суха пара“. 

Така че да могат да се нарекат богаташи. 

Примерно да кажем, човекът, който е бил най-големият пловдивски богаташ – Константин Хаджикалчов, който е наследник на финансовото състояние, натрупано от баща му Хаджи Калчо Станчов Дренски. Този човек започва да се занимава с финанси, с банково дело. И когато той, през 1941 г. умира, Българското Народно събрание приема закон за облагане на наследството на Кочо Хаджикалчов, въпреки че дъщеря му след това се жени за дипломат и успяват да изнесат тези пари, една голяма част от тях, от България. Т.е. в индустрията няма натрупани тези финансови средства. Тези хора са били много, много богати с това, което те са имали, това, което са създали. 

И все пак, имало е хора, като тези от банковото дело, които са били по-богати от останалите? 

Да, знаете, че прословутите песни не са създадени толкова много за индустриалците, колкото за банкери като Буров. 

Да, да, точно така. 

Песен за Буров или за Кочо Хаджикалчов, и за другите банкери. И когато вече през 30-те години започва влагането на много капитали в пловдивската индустрия и тя е издигната на нов етап, тогава идва вече този финансов капитал, било той чуждестранен – в тютюневата индустрия, било пък български капитал от акционерни дружества, софийски или пък пловдивски – в текстилната индустрия, в консервната индустрия, разбира се, в тютюневата индустрия. Така че това е особеното. Но срещите, които имам след излизането на книгата с днешни пловдивски индустриалци показаха, че всичко това, което е в книгата, делото на тези първостроители на пловдивската и на българската индустрия е безкрайно актуално и днес. 

Предполагам, в книгата е засегнат и първият Български индустриален форум, като панаира. Това ли е било всъщност първият индустриален форум у нас? 

Това е една друга тема, която е засегната в книгата, да. И която е много интересна. През 1895 г. е създадена Пловдивската търговско-индустриална камара, която обединява индустриалци, търговци и занаятчии, разбира се. И тази Търговско-индустриална камара до 40-те години, когато е превърната от държавата, одържавена в крайна сметка в Българска стопанска камара, тя играе изключителна роля за развитието на индустрията и разбира се, за създаването на Пловдивския панаир. Тези пловдивски индустриалци и търговци създават Търговската гимназия, построяват нейната сграда с техни средства. 

Точно това щях да ви питам. 

Със средства на Пантелей Генов, на Стефан Обрейков, на други индустриалци и търговци. Те построяват и Занаятчийското училище, пак с техни средства. Те създават в лицето на д-р Обрейко Обрейков – второто поколение от фамилията Обрейкови, през 30-те години успяват да възстановят панаирната традиция в Пловдив. И Пловдивската търговско-индустриална камара, с помощта на Пловдивската община, в лицето на кмета Божидар Здравков, създават този Пловдивски панаир, който се превръща в национален само на втората година. На третата година се превръща в международен, става лицето на българската индустрия и търговия, и става лицето на България. И в крайна сметка, това е дело на Пловдивската търговско-индустриална камара. Аз успях да докажа, въпреки трудностите, създавани от държавата, с това, че държавата защитава идеята, че панаир трябва да има в София или във Варна, ама не е и в Пловдив, но те се налагат.  

Държавата не предоставя необходимите средства. Едно сравнение тогава с най-големите панаири в Лайпциг, в Дюселдорф, в Солун, в Белград показва, че ако тамошните държави помагат с много милиони развитието, поне безлихвени заеми, то българската държава не дава почти никакви пари на Пловдивския панаир.  

Можем ли да посочим едно, или няколко имена, на които е най-голямата заслуга за индустриалното образование в Пловдив? Казахте вече за Търговската гимназия кои са те, да ги кажем пак имената на тези хора. 

Ами, може би това е името на Стефан Обрейков, след това на неговия син д-р Обрейко Обрейков. Но пак казвам, тези хора създават тези училища, успяват да ги внедрят в държавната училищна мрежа. Но построяването на сградите е въпрос на дарения от всички тези хора, от всички. Това са лични дарения. 

Нещо повече, тази Търговско-индустриална камара изгражда и своя собствена сграда, която днес е сградата на Пловдивския съд на бул. "6 септември“. Една сграда, която и днес, заедно с Търговската гимназия, със Занаятчийското училище, Техникума по дървообработване, е една от личните в Пловдив. Разбира се, сградата след това е одържавена. Но в крайна сметка, мога да кажа, че всички тези пловдивски индустриалци оставят името си като дарители, благодетели. Разбира се, най-изтъкваното име е на Димитър Кудоглу, който създава Дома на благотворителността и народното здраве, но всичките те са ангажирани с подпомагане на детски домове, с подпомагане на сиропиталища, или домове за възрастни хорра. Всички те са ангажирани с подпомагане на училища – просто закупуват терени, предоставят ги за строителство на училища, подпомагат строителството на училищни сгради. И в крайна сметка, по същия начин и детски градини, подпомагат всичките тези благотворителни организации – и "Майчина грижа“, и "Самарянка“, и всички други, и оставят името си като сарители и хора. Знаете ли, Димитър Кудоглу има един негов си девиз, който звучи така: "Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи на човек да върши добри дела“. И всичките те се ръководят от този принцип. 

Добър завършек на разговора ни. Книгата ви вече може ли да се купи и от къде? 



Да, книгата е в пловдивските книжарници. 

Колко страници е тя? 

Ами, тя е 290 страници. 

Но предполагам, се чете увлекателно. 

Да, всички, които са си взели досега книгата, казват, че се чете леко, въпреки че тази материя е трудна. Човек много лесно може да се увлече по тези безкрайни статистически данни, които са свързани с индустрията, но те не са най-важното. 

Най-важното е духът, най-важна е предприемачивостта и патриотизмът на тези хора.