Доц. д-р Маргарита Бакрачева, психолог, в интервю за дневния информационен блок на Радио "Фокус" "Добър ден, България“.

Намираме се в месеца на любовта. Месец февруари винаги е носел усещане за гъдел в корема, появява се усмивка на лицето без причина, тръпнем в очакване на нещо, а двойките, които са от повече време заедно, вече може би плануват и брак. Обаче се появява едно друго явление, което е отказът на младите хора да се женят. Вие като професионалист може ли да споделите с нас дали това е грешно или вярно решение, или изобщо може ли да се определи по този начин?   

По-скоро това, което казахте накрая – няма правилно и грешно решение, стига то да е еднакво добро и за двете страни, а не едната да е в компромисна ситуация. Основното, което крепи всяка една двойка е балансът и да няма усещането за компромиси, които било то поради неизказани причини или по някаква недоуточнена причина. Много често това, което се случва, че правим неща, за да зарадваме другата страна, без обаче да сме проверили дали и друга страна очаква точно това. Така че не е нова тенденцията. Кохабитацията от последните десетилетия нараства все повече и когато това решение е удовлетворително и за двамата партньори в двойката, всичко е наред.   

Има и едно друго твърдение: повечето двойки като че ли вярват в него, че любовта трае 3 години. Нека да го опровергаем.   

Всичко е въпрос на поддържането на еднаква вибрация между партньорите. Има цикличност, било то във връзка, и в брак. Има критичните първа, трета, седма, обикновено това са нечетни години, и всяко едно разминаване идва нормативно, тъй като всеки един от двойката се развива в лична посока. А, също така и битовизмът, преминаването през различни препятствия не само може да сближи, но може и да доведе до много по-различна негативна посока. И тези микротрусове няма как да бъдат преодолени, освен с активното участие и на двете страни. Всяка една криза може да доведе до избухване на ново или респективно да създаде бариера и отчуждение между двамата партньори. Така че няма някаква трайност. Разбира се, има различни етапи, розовите очила в началото – всеки се опитва да се представи в добра светлина и вижда другия в добра светлина. Това са биохимичните реакции, оттам е и 9 седмици и половина, състояние, което е на пърхането на пеперуди в стомаха. И съвсем нормално, то преминава вече с течение на времето в по-различна посока, тъй като се адаптираме към всяко едно състояние. Но това, което можем със сигурност да кажем, е, че създаването и връщането към това усещане за прекрасно умопомрачително винаги е в главите ни, а не е толкова в реалността, така че от нас зависи да го поддържаме и да се връщаме към него, а и да го правим по различни начини. Всяка една връзка е инвестиция, и за да не звучи, че трябва да като тренировка или във фитнеса да полагаме усилия, инвестицията я правим за самите себе си. Инвестираме, така че ние самите да се чувстваме по-добре, екзалтираме, и да не се адаптираме, да не преставаме да виждаме това, което ни е привлякло в партньора. Иначе този механизъм, който често може да бъде открит като хедонистична мелница, привикваме, спираме да забелязваме и да отразяваме нещата, които са около нас и са ни харесвали, и очакваме нещо ново, някакви нови стимули. Обикновено очакваме другата страна да направи нещо…   

Реално там се създават и проблемите във връзката, когато имаме очакване.  

Да.   

Добре, нека да поговорим за брака. Вярно ли е това, че повечето мъже се страхуват от брака и не желаят да предлагат брак на половинките си?   

И от двете страни страхът е обикновено от това какво ще изгубя, от какво ще бъда лишен, и много често очакването за промяна е това, което внушава страх. Така че ако няма усещане, че нещо се промени кардинално или че от утре ако подпишем, ще станем много различна ситуацията, може да бъде притъпен този страх. Страхът винаги е от новото – какво точно ни очаква. И очакванията, за които и вие споменахте преди малко, ако приемем, че това е нещо, което ще ме промени, вече няма да имам време за себе си, нямам да имам време за нещата, които ме вълнуват, и липсата на достатъчно яснота какво точно ще правя, може да го превърне в един плашещ ангажимент или да бъде отблъскващ вместо това, което е реалността.   

Да. Нека да завършим нашия разговор с нещо положително или просто да кажем на нашите слушатели, че няма нищо страшно в брака и не се променят отношенията между хората.   

Изследванията глобално продължават да сочат, че хората, които живеят в брак, имат най-общо казано по-високо благополучие, по-спокойни са, партньорските отношения се развиват по-добре, тъй като бракът създава и определена сигурност. Той не е нещо формално, но удовлетворява базовата ни потребност от сигурност и топлина. Така че не е страшен, а напротив, дава една опора и това, което всеки един от нас има нужда – декларираната емоционална свързаност. Така че не е ангажимент, а е ангажимент към това да си помогнем да се чувстваме по-добре.   

Много Ви благодаря за този разговор.