Фондация "Стойна Кръстанова“ в Пловдив представя в творчески ателиета митологичните разкази на текстила. Фондацията е създадена в памет на Стойна Кръстанова – майстор на художествени занаяти и текстилец. Именно затова всяка една от дейностите са свързани или с текстила, или със занаятите, или с изкуството като цяло, но също и с ролята на жените в изкуството и в обществото. По този повод, за трета трета поредна година, в Пловдив се организира фестивалът "Текстил и град“, чиято цел е да се представи нематериалното културно наследство, свързано с текстила. Интервю за предаването "Цветовете на фокус" по Радио "Фокус" с доц. д-р Красимира Кръстанова, представяща Фондация "Стойна Кръстанова".

Разкажете ни какво представлява този проект и фестивалът "Текстил и град“? Това е третото му издание, каква е идеята тази година?

Фондация "Стойна Кръстанова“ създадохме през 2016 г. в чест тогава и сега в памет на Стойна Кръстанова – майстор на художествени занаяти, текстилец. И оттам насетне всяка една от дейностите, които прави фондацията, са свързани или с текстила, или със занаятите, или с изкуството като цяло, но също и с ролята на жените в изкуството и в обществото. По този повод ние за трета трети път правим издание на фестивала "Текстил и град“, чиято цел е да се представи нематериалното културно наследство и по-специално свързано с текстила. И не толкова като нещо, което познаваме от музеите, а по-скоро като умения, практики, които идват от нашите предци дълбоко през годините, но които днес ние можем да използваме според нашата модерна визия, според нашите модерни желания и според творческите ни вдъхновения. Защото старинните технологии дават възможност от една страна за развитие на умения, които днес в индустриалното общество са забравени или пък продължават да се използват, но не в такава степен, нито с тази функция, която са имали в миналото. Така че едно ревитализиране, едно оживяване, съживяване на тези старинни технологии позволява заедно със самото умение да придобием знания, умения, също така и виждане за това каква е била културата в миналото и какво ние наследяваме днес и искаме да продължи.

Така и този проект, който е "Текстил и град“, тази година е свързана с митологичните разкази на текстила. Защо казваме митологични разкази – защото текстилът не е само онова парче плат, което ние си представяме, че си купуваме от магазина или от което са ушити нашите дрехи, или е съставен нашият интериор. Текстилът съдържа много, много богата история и заедно с това винаги в него продължава дори да се въплъщават вярвания и представи, които хората са имали. И в този случай ние бихме искали да покажем вярванията и представите за текстила, които идват далече през хилядолетията. Заради това представяме историята и обредните вярвания и практики, свързани с текстила, още от епохата на Античността през Средновековието и фолклорната култура. Ние трябва да си дадем сметка, че нищо не може да бъде едно към едно, че не са останали някакви абсолютно точни копия на нещо, което е съществувало през Античността или през Средновековието. Нашата традиционна култура също вече не е в този си вид, в който е била преди два века. Така че по-скоро трябва да видим онези отгласи и онези насочващи елементи, които ни дават представа за тази връзка, която ние имаме за миналото. Така че това ни е първото творческо ателие, което ние предлагаме в нашия проект.

Всъщност кои занаяти се възраждат през текстила? Как са се наричали тези занаяти в миналото?

Да, много много точен въпрос. Тази година се занимаваме с два занаята, които също са много старинни. Те са възникнали в Индия, но през Персия и Османската империя идват и на Балканите. Това са т.нар. язмаджийство и басмаджийство, т.е. това са едни занаяти, които са били свързани със създаването на платове за облекло, забрадки, платове, които са орнаментирани и които носят удоволствие на жените. Винаги ние, жените, сме обичали да си кичим, да се гиздим и това е едно от най-хубавите неща, защото използването на такива цветни материи е прекрасен начин, за да се почувстваме и по-различни. Но тези занаяти са били и част от икономиката на града и заедно с това можем да видим, че това е едно наистина старинно умение, свързано с отпечатване на орнаменти върху текстил с дървен печат или с дървени печати, като това отпечатване е многоцветно, не е свързано само с един цвят. И действително тази техника бих казала, че е трудна, не бих казала, че е лесна, тя си има много специфични особености. И ние ще практикуваме, ще научим заедно с доц. д-р Динка Касабова, която е доцент в Академия по музикално, танцово и изобразително изкуство в Катедрата "Мода и дизайн“. И всъщност това, което искаме да направим, е да включим този елемент и в знанието за модата и използването й в съвременната мода. Вие знаете, че съществува едно понятие – бавна мода. Тази бавна мода е много ценена в съвременността и тя е свързана с ръчното производство, включително и използване на такива старинни технологии дават много богати възможности на дизайнерите, за да направят уникални неща, с които да блестят техните колекции.

Това е част от нашето четвърто ателие, но аз пак да кажа, че всъщност ние само условно ги разделяме на четири ателиета, но ние през цялото време ще работим паралелно по всяко едно ателие, т.е. ще даваме възможност да се говори за историята на текстила, за неговата обредна функция или социална функция, да се създават разкази и да се практикува това умение, свързано с дървените печати.

Т.е. всички ателиета ще има и практика, ще има и лекции, които ще обясняват?

Да, точно така. Ние смятаме, че това е един по-добър вариант от една страна да не скучаят някои от участниците, които харесват едната или другата страна в по-голяма степен, а пък така /…/ търсим някакъв баланс, в който и да научаваме нови неща, и да дискутираме може би вече известни, поне в някои среди, и да практикуваме този занаят.

Разпределено е ателиетата да се провеждат едновременно. А също така ще имаме представяне на оригинални тъкани, които са в колекцията на Илиян Костадинов. Тези тъкани са от епохата на Българското възраждане и ни показват тази връзка между различни страни, т.е. да си представим, че България никога не е била чак толкова затворена страна и да няма влияние от други места. Даже започнахме представянето с една йерусалимка – така се нарича този вид престилка, чийто модел е дошъл от Йерусалим и след това са започнали хората да го правят тук за празничните си носии, за празничното си облекло. Заедно с това обаче ще имаме и едно ателие което е свързано с разказването, с използване на този подход, сторителинг, т.е. малко по-интересно разказване, така да кажа, което е и по-фокусирано, в което са включени доц. Елица Стоилова и д-р Мария Петрова от Пловдивския университет, от Катедра "Етнология“, с които ще се опитаме да свържем култури, културен опит, социален опит – нещо, което е много важно, когато говорим и за занаяти, и за употребата на различни продукти, резултат от тези занаяти. Така че това ще бъде наистина също интересна част от творческите работилници. Доц. Свилен Костадинов, който е скулптор, той пък ще прави печати.

След като вече се запознаем с повече орнаменти и след като самите студенти – тях също ще учим, студенти и участници, защото всъщност няма възрастово ограничение, ще ги научим да правят своите модели, дори да правят и печати, които искат да използват, но така или иначе, неговата задача също е да направи печати, които да бъдат част от нашия експеримент. Така че мисля, че много интересни са всички ателиета от гледна точка на това, че от една страна ни свързват с миналото, но всички тези знания и умения се използват в бъдещето, така да кажа, за нашите творчески стремежи, за нашите творчески проекти.

И всеки един от участниците ще има възможност да сътвори собствен творчески проект, да го направи, за да направим изложба, която изложба най-вероятно ще направим по повод Деня на културното наследство, който е в средата на месец септември. Тогава ще сложим всички оригинали, които сме използвали в ателиетата – оригинални облекла или елементи от носии, или други тъкани, и ще направим от една страна тези оригинални предмети, а от друга страна ще бъдат новите произведения, които участниците са създали. И най-накрая, с всички тези умения, които участниците получават, ще направим един уъркшоп по време на Дефилето на младото вино. Аз много благодаря на Съвета по туризъм в Пловдив, че приеха да работим заедно, защото смятаме, че в един процес на дегустация, който е много приятно занимание, е добре да добавим и едно творческо преживяване, което свързва текстила с виното, и възможността всеки да направи някаква собствена интерпретация на орнаментика, свързана и с виното – виното като символ, виното като реална напитка и виното като орнаментика, т.е. свързано с лоза или с някакви истории, които човек знае и познава, и иска да представи.

Цялото това обучение се провежда в Пловдивски културен институт. Аз много им благодаря за това, че те станаха наши домакини. И вече през септември месец ще направим изложбата, а в края на ноември ще направим уъркшопа в "Дефилето на младото вино".

Ами, много интересни неща наистина, и оригинални. Не са правени другаде, да.

Да, да, не са правени, разбира се, че не са правени. Ние винаги се стремим наистина по един нов, неочакван начин да предлагаме знания, да свързваме хората, младите хора, но и цялата общественост със стойностите на културното наследство.