Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с доц. д-р Елена Кантарева, директор на ОИ "Старинен Пловдив" за късноантична сграда "Ирини“ и част от кръстовище на античния град в подлез "Археологически" в Пловдив. 

Намираме се в късноантична сграда “Ирини" или поне част от тази сграда, нали така. Г-жо Кантарева, какво представлява късноантична сграда “Ирини", да припомним отново на нашите читатели и слушатели.

Да, така е, уверено можете да кажете, че се намираме в късноантична сграда “Ирини" от Филипопол, защото така е последно установено нейното наименование, след като фишът за сградата беше подновен през 2017 г. и тя стана част от серийния обект "Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол".

Кога беше открита тази сграда?

Сграда “Ирини" е открита по време на един голям ремонт в централна градска част през 80-те години, когато са открити голяма част от археологическите обекти, особено тези с мозаечни подове. Открита е от археолозите Здравко Каров и Мина Боспачиева. Разбира се решено е да бъде запазена на място в това подлезно съоръжение. За съжаление не е разкрита цялата сграда, разкрита е само една част, може би южната половина от сградата, защото останалата остава под пътното платно и никога не е била разкривана. Представлява една жилищна сграда, която явно не била на много богат и заможен собственик, за да е украсена с тези разкошни мозайки. Функционирала е от III до края на VI век.

Но там виждаме и част от улица?

Да, всъщност той целият подлез затова е наречен и археологически, това е част от античния град с две кръстовища. Едното кръстовище е в западната част, а тук имаме едно Т-образно кръстовище, което е изключително любопитно и важно от гледна точка на нашия сериен обект, защото това е едно кардо, тоест, това е улица ориентирана север-юг, която не е част от уличната система. Тя е прекарана специално, за да свърже сграда “Ирини" с входа на Епископската базилика. Затова археолозите считат, че тази богата сграда вероятно може да е била и резиденцията на епископа.

Наистина внушително звучи! А какво представляват самите мозайки, вие бяхте реставратор на тези мозайки през 2003-2004 г., нали така?

Да, така е аз бях автор на план-програмата за реставрация и след това ръководих самата реставрация. Тя се случи първо, благодарение на отдаването на концесия на целия подлез от Община Пловдив. И второ, благодарение на един грант от посланическия фонд на Държавния департамент на Съединените щати. Ние кандидатствахме тогава и бяхме одобрени. Така че благодарение и на този грант, той беше целево за реставрация на мозайките и археологията на късноантична сграда “Ирини", реставрацията се осъществи 2003-2004 г., когато сградата беше открита официално за посещение. Правим 20 години от тогава.

Самите мозайки какво изобразяват, те може би са подобни на тези в Базиликата?



Мозайките имат два периода, подобно и на другите ни обекти. Най-ранните мозайки се намират зад мен, в приемното помещение. Имат и някои по-късно препратки. Датирани са от IV век най-ранните мозайки. Между тях е и тази най-забележителна с образа на Ирини, която дава и името на сградата. С мозайки, както казах, е наслана представителната част на сградата. Оригиналният вход е бил там в дъното, на улицата, може да видите, леко са надигнати камъните, които подчертават входа. А от входното помещение се е влизало в един портик. Това е било една перистилна сграда. Перистилна сграда ще рече, че е имала вътрешен двор, заобиколен от портитик с колонада, от който се е влизало в различните помещения. Всъщност, ние имаме в момента експонирани част от двора и част от източния портик. По-късно други помещения. Това, което се намира зад вас, затова и нивото му е малко по-високо и различно от другата мозайка. Първоначално те са били с едни простички хоросанови подове, впоследствие нивото е вдигнато и са положени мозаечни подове, някъде през V век.

И сега общината го взе под свое стопанисване, така да се каже. Какво ще представлява този обект в бъдеще? Ще бъде ли отново културен център, в който ще могат да се провеждат мероприятия и съибти? Просто кажете какво е бъдещето сега на “Ирини"?

Общината, след като беше прекратена концесията, възложи този обект за управление на ОИ “Старинен Пловдив". Както знаете институтът управлява много други обекти, над 15 вече в Стария град и извън него. И разбира се, нашата цел беше първо да открием обекта за туристически посещения и разбира се, както всичките ни обекти, тук ще има възможност за провеждане на културни събития от всякакъв характер. Ето, имаме изложбено пространство, имаме пространства, в които могат да се случат всякакви други културни събития, представления, представяния на книги, всичко, което би хрумнало на едни организатори на културни събития.

Кажете кое е все пак новото, кое открихте вие сега, след като  поехте обекта?

Всъщност да, за нас беше много важно, че след демонтажа, имаше сцена сложена сцена от концесионера, се откри въпросното кардо, част от уличната декумануса и кардото, което отива към входа на Епископската базилика.

Чудесно! Кажете сега, това ще бъде ли част от туристически маршрут и кой ще е той?

Много се надявам, понеже “Старинен Пловдив" вече управлява и трите обекта, част от серийния обект с мозаечно наследство, да можем да предложим един културен маршрут, свързан с античните мозайки, който да започва от късноантична сграда “Ирини", да преминава в близост до Епископската базилика на Филипопол и да завършва в Малка базилика. Като по пътя, но това вече е свързано и с други разрешителни режими, защото е по пътя между двете базилики, не знам дали знаете, между трите блока, които са разположени между двете базилики има още три сгради с мозаечни подове, които отдавна, още 80-те години са проучени, а подовете демонтирани. Част от тях са експонирани в Регионалния исторически музей. Но си мисля, че там бихме могли, със съдействието разбира се, и на Община Пловдив да сложим едни информационни табла, които да разказват, че по този маршрут е имало още три сгради с мозаечни подове и къде биха могли да бъдат видени. Тоест, ще рекламираме експозицията на Археологически музей, изобщо мозаечното наследство на Пловдив.

И понеже “Ирини" е част от обектите, които вече са в индикативния списък на ЮНЕСКО, да кажем какво се случва с подготовката, има ли напредък?

Както винаги казвам, това е един доста дълъг процес. Миналата година леко беше променена процедурата по кандидатстване от страна на ЮНЕСКО и даде възможност за представянето на т.нар. предварителна оценка. В този смисъл ОИ “Старинен Пловдив" още през 2023 г. възложи изготвянето на такава предварителна оценка, която ще улесни до голяма степен изготвянето на номинационно досие и внасянето на номинационно досие. Това от една страна. От друга страна, общината ще трябва да предприеме действия по изготвяне на План за опазване и управление на серийния обект, което е условие да бъде внесено номинационно досие и да продължи пътя по-нататък.

Как го виждате във времето? До кога може да се случи това?

Надявам се до 2027 г. да успеем. Особено като поемем по пътя на предварителната оценка, защото тогава ще получаваме методическа помощ от ЮНЕСКО и други междуправителствени организации, свързани с опазването, каквито са  Икомос и Кром, това е центъра по реставрация в Рим, които биха подпомогнали нашата кандидатура.

Можем ли да кажем колко ще струва билета за посещения на обекта от туристи? 

Знаете, че цените на билетите се определят от Наредбата за администриране на цените, понеже нямаме време, защото това е пак един процес. “Старирен Пловдив" има определена цена за единичен обект, който е 5 лева, с отстъпки за ученици, пенсионери и т.н. Инсталирана е вече билетната система, “Старинен Пловдив" работи с билетна система над 10 години.

А какво беше състоянието на мозайките, изобщо на цялата сграда, когато я взехте от концесионера?

Бих казала, че състоянието на мозайките тук винаги е било проблемно, което следя от над 20 години, поради високата подпочвена влага в целия подлез. Когато получихме ние сградата, наистина мозайката беше изключително овлажнена, с много соли по повърхността, които се появяват разбира се, вследствие на влагата, които не са били третирани. Така, че от нашия опит, който имаме с борбата с влажността и понижаване в Епископска базилика, ние веднага предприехме дейности елементарни с поставяне на няколко вентилатора, които да обдухват на ниво мозайка и ремонт на климатичната система, която да осигурява общия климатичен контрол и вентилация на помещението. И много бързо това се отрази на състоянието на мозайката, която е най-чувствителна, пък и на археологията.

Наложи ли се някакво почистване?

По отношение на мозайката сме предприели действия по Закона за културно наследство. Първо, кметът на общината по чл. 72 от Закона за културното наследство уведоми Министерството на културата, съответно Инспектората за опазване на културно наследство. Състоя се една комисия, в последствие. Пловдив, понеже това е археологически обект отново сигнализира Инспектората по друг член, свързан с археологически паметници, чл. 160 от Закона за културното наследство, състоя се много подробен оглед с Комисия от министерството. За съжаление, все още нямаме протокола от тази комисия и не предприемаме никакви дейности други по археологията и мозайките, защото този протокол трябва да даде предписания за някакви действия.

Но поне взехте мерки да не се случи какво?

Да не се влошава състоянието, най-вече свързано с влагата и тази флоресценция на соли, която влияе много разрушаващо и върху камъка и върху свързващите хоросани.