Епископската базилика на Филипопол е най-големият ранно-християнски храм, открит на територията на България и един от най-големите на Балканския полуостров. Базиликата е с впечатляваща архитектура и много запазени мозайки, които заемат площ от близо 2000 кв. метра. Мозайките имат интересни мотиви. Изпълнени са с различни цветове и форми, а на много места присъстват изображения на птици.

Открита при разкопките монета на император Лициний дава основание да се смята, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя, след легализирането на християнството през 313 г. 

В предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" говорят специалистите - доц. д-р Елена Кантарева, ръководител на процеса по проучване и реставриране на Базиликата, д-р Станислав Станев, уредник на Епископската базилика и Димитър Станчев, реставратор и ръководител на отдел “Опознаване на културното наследство“. 

Намираме се в Епископската базилика – едно от бижутата на Пловдив. Здравейте, какво можем да кажем, кое е нещото, което характеризира Епископската базилика и е по-интересно, по-важно от всички други обекти в Пловдив?

Д-р Станислав Станев: Епископската базилика на Филипопол е не само голяма църква, това е един цял църковен комплекс, който освен базиликата, включва нартекс, включва помещения около един открит двор, друг двор от запад. Това е една църква, строена в първите години на християнството, която освен че е била единствената в това време в този град, тя е функционирала като седалище на управляващия църковния окръг. И освен това, тя е и църква, посещавана от много поклонници, за което говори нейното устройване. Тя, освен всичко това, е и много богато украсена с мозайки, полагани в различни периоди в различните участъци, но всички нейни вътрешни пространства, подовете на тия пространства са покрити с многоцветни мозайки.

Да, любопитно е да разберем какво всъщност е разкрито тук.

Доц. д-р Елена Кантарева: Ами, освен църковния комплекс, както каза д-р Станев, колегите археолози, които са проучвали базиликата през годините, това са Елена Кесякова - в периода на 80-те години, последно до 2000 година и в началото на нашия проект през 2015 г., и в впоследствие археологът Жени Танкова, която довърши разкриването на северната половина от базиликата в периода 2016-2020 г. Така че те, освен комплекса на базиликата, констатираха и по-ранните сгради, които са съществували под нея, които те нарекоха езически храм, посветен на императорския култ.

Има един интересен и красив паун при входа. Какво символизира той?

Доц. д-р Елена Кантарева: Той е част от горния мозаечен под. Както спомена колегата, цялата базилика, всичките й помещения са покрити с мозаечни подове. В процеса на реставрацията и проучванията на подовете установихме, че имаме три пода един върху друг. Първият е най-обикновен, прост хоросанов под. Вторите два мозаечни подове са полагани по различно време на нейното съществуване. А  паунът, който се намира пред централния вход, в нартекса на базиликата, паунът изобщо е ключово изображение в ранно-християнското изкуство. То е изображение, което е наситено с много символизъм и е наследено от християнство, т.е. възприето от християнството. Паунът най-общо казано е символ на безсмъртието, на прераждането, или в случая – на безсмъртието на християнската душа.

Интересно е как е експонирано всичко това, което имаме като богатство. За реставрирането – безспорно, процесът беше дълъг, но си заслужава труда. Какво можете да кажете за експонирането. Виждаме, че има няколко етажа. Просто обяснете как така и на кого хрумна идеята по този начин да се представят експонатите.

Доц. д-р Елена Кантарева: Още в самото начало на проекта, който беше предвиден в много по-малък мащаб, понеже през 80-те години при първоначалното разкриване на базиликата беше разкрита само половината от сградата, даже този централен вход, пред който стоим, не беше разкрит, първоначалната идея беше да се построи тази защитна сграда, която да се превърне в един посетителски център, само върху южната половина на сградата, която беше доразкрита тогава. Още тогава знаехме, че имаме два мозаечни пода един върху друг и идеята беше на първия етаж да е експониран долният мозаечен под, а на втория етаж да се отдели от терена и да се реставрира и експонира вторият мозаечен под. През годините обаче проектът се разшири, сключи се меморандум между партньорите. Може би тук е мястото да кажем, че това е най-голямото публично-частно партньорство, което се осъществи в България за такъв мащабен археологически обект, с ключови партньори – Фондация "Америка за България“, Община Пловдив и Министерство на културата. Така че партньорите сключиха меморандум и разшириха проекта, което беше ключово за разкриването и експонирането на базиликата и за нейното изучаване и проучване, защото това управленско решение даде възможност да бъде разкрита в своята цялост базиликата. Знаете, че тук от северната част имахме улица, която беше разрушена. Наистина това за мен е историческо, много смело, отговорно управленско решение. 

Затова пък сега е един модерен  културен център, който предполагам, се посещава от много туристи. Можем ли да кажем каква е посещаемостта за последните три месеца, или за един месец?

Димитър Станчев: Смело можем да кажем, че това е един от най-посещаваните археологически обекти в града. Средно около 5000 души на месец преминават през Епископската базилика, средно около 250 души на ден, което е изключително постижение. За втора поредна година интересът не е отслабнал. Даже напротив, както и сами може да видите, базиликата е пълна и в момента.

А какво е положението в Малката базилика?

Димитър Станчев: Там интересът също е голям, понеже ние предлагаме услугата комбиниран билет между двете базилики. Така че част от посетителите на Епископска базилика са насочвани и към Малката базилика.

А докъде стигна въпросът с ЮНЕСКО?

Д-р Станислав Станев: Освен Епископската базилика, в индикативната листа на ЮНЕСКО са вписани още два обекта. Това е Малката базилика, за която преди малко говори г-н Станчев, и Градската вила "Ейрене“, заета днес от Галерия "Тракарт“. Тези три обекта са сериен обект – една новост в нашето национално законодателство от няколко години, но като сериен обект те са включени в индикативната листа. И този сериен обект звучи така: "Епископската базилика на Филипопол и римското мозаично наследство на римска провинция Тракия“. Към настоящия момент ние подготвяме задания за изготвяне на План за опазване, управление на серийния обект.

Доц. д-р Елена Кантарева: Да, и работим, в подготовка сме върху изготвяне на т.нар. номинационно досие. Наистина "Старинен Пловдив“ предстои да възложи изготвянето на задание за Плана за опазване и управление. След като то стане факт, вече Община Пловдив, кметът на Община Пловдив трябва да възложи изготвянето на самия План за опазване и управление. А ние, междувременно, особено екипът от проучвателите и в много по-разширен състав на базиликата трябва да работим паралелно върху номинационното досие.

Достатъчно ли са хората, които посрещат и изпращат гостите тук? Имате ли нужда от още щатове? Как чисто организационно стоят нещата?

Доц. д-р Елена Кантарева: Безспорно това е така. Имаме голяма нужда от хора, особено в активния сезон, в момента. Но някак си успяваме да се справим.

Колко още хора ви трябват?

Доц. д-р Елена Кантарева: През годините сме имали доста доброволци. В момента "Старинен Пловдив“ си сътрудничи с Гимназията по туризъм, които идват и на практика при нас. Имаме договор и с Пловдивския университет, с други висши училища, с които си партнираме в това отношение, и те ни подпомагат при посрещането на туристи. Но да, трябват ни. Не мога да кажа точно колко хора, но не само за базиликата. Ако погледнем ситуацията в целия Старинен Пловдив, всичките ни обекти в момента са изключително посещавани и имаме нужда от хора, специалисти, най-вече по отношение на обслужване на туристите.

Сега се сещам още нещо, последен въпрос – ползват ли се тези обекти за семейни събития? Предоставяте ли такава възможност?

Димитър Станчев: За семейни събития няма как да кажа. Мога да кажа, че тук, при нас, се случват много културни събития, мероприятия. Ние сме домакин на много концерти, семинари, конференции, уъркшопи от скоро. За семейни събития не мога да кажа.

Имам спомен, че на Малката базилика беше направена една прекрасна сватба. 

Доц. д-р Елена Кантарева: Тук не сме, тук не сме. Всичките ни събития и възможности за наемане на нашите обекти са включени в наредбата за цените, общинската наредба. Но специално за Епископска базилика не сме отворили вратата за сватби и друг някакъв тип ритуали, с оглед голямата натовареност на обекта. Той би трябвало да се затвори по време на такива събития.

А и трябва да се запази това, което е показано, изложено. Добре, благодаря ви много за това интервю!