Доц. Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

В месеца, в който се навършват 2 години от агресията над Украйна, НАТО започна най-голямото си учение от студената война насам “Непоколебим защитник 2024" или "Steadfast Defender 2024“, с което се тества как в случай на конфликт американските войски могат да подсилят европейските си съюзници в Източна Европа и страните, граничещи с Русия. Военните маневри ще продължат до май и за тях са мобилизирани над 90 000 войници от държавите-членки на НАТО, както и от Швеция, която съвсем скоро би трябвало да стане пълноправен член на Алианса. Военното учение се провежда на голяма територия от Норвегия чак до Румъния и включва най-малко 6 държави - Норвегия, Германия, Полша, Латвия, Литва и Естония. В него има и морска част, в която ще бъдат разположени сили от Северна Америка до Европа. Учението съвпада по време, в което зачестиха идващите от всички равнища анализи за потенциален конфликт до 5 години между НАТО и  Русия. Какви предупреждения отправя с това учение Алианса, наш гост е бившият министър на отбраната доц. Велизар Шаламанов. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", доц. Шаламанов.

Здравейте, на вас и на слушателите. Това учение е учение по чл. 5 на Вашингтонския договор, тоест за отбрана и то отправя сигнал към Русия за непоколебимостта на съюзниците в НАТО да защитят всеки квадратен сантиметър от нашата територия. А сега с присъединяването на Финландия, естествено трябва да бъдат отработени основни въпроси по отбраната, които включват и Финландия, съвсем скоро и Швеция, затова и центъра е в Северна Европа. Има и друга причина центърът да е в Северна Европа: знаем, че практически с руската агресия срещу Украйна започнала още 2014 г. имаме реална война в южната част на Европа, така че там едва ли е добро място за провеждане на учение, което може да доведе до засилване на конфронтацията. Третото, което ми се иска да отбележа, е, че всъщност тези учения започнаха след 2014 г. преди агресията на Русия срещу Украйна и на основата на основополагащия акт НАТО - Русия от 1997 г. НАТО дори не извършваше планиране за отбрана в Източна Европа, тъй като се поддържаха партньорски отношения с Русия. Но след тази брутална агресия, след многократните заплахи, че Русия ще възстанови сферата си на влияние в Източна Европа, че иска да върне историята преди 1997 г., естествено започнаха всички стъпки по планиране на отбраната. И тези планове трябва да бъдат тренирани чрез учения. Аз очаквам едно от следващите учения, примерно през 2026 г. да бъде именно в Южна Европа и България да се включи вече с новите самолети F-16, новите кораби, новите бронирани машини, новите радари. Така че това ще бъде демонстрация на сериозната трансформация на българската отбрана и прекъсване на всякакви връзки и зависимости от Русия и Беларус.

Кое накара НАТО да започне най-мащабното си учение от Студената война насам?

Вашингтонският договор и агресията на Русия в Украйна, което е формализирано с решенията на всички срещи на върха от 2014 г. от Уелс до последната среща във Вилнюс. Така че това е, бих казал, дори с нарушена пропорционалност действие, тъй като Русия мобилизира стотици хиляди военнослужещи и ги хвърли в агресивна война срещу Украйна. Практически подчини Беларус на своите военни планове в заплаха към Европа, това включва и разполагане на ядрено оръжие в Беларус. НАТО  отговарят с доста премерени стъпки, като батальонни бойни групи, които могат да нараснат до бригадни бойни групи, с учения, със засилване на противовъздушната и противоракетната отбрана, с противоминната операция в Черно море. Все стъпки, които имат подчертано отбранителен характер и в никакъв случай не са заплаха за Русия. Но ние не можем да допуснем Русия да продължи да води политика на заплаха срещу страните от свободния свят.

Върху какъв сценарий се фокусира това военно учение?

Сценарият не е публичен върху детайли, но най-общо става въпрос за агресия срещу страни-членки на НАТО и в изпълнение на чл. 5 “Един за всички - всички за един". Чрез него ще бъде тренирано прехвърляне на войски, включително от Съединените щати, от Централна и Западна Европа за усилване на отбраната в североизточната част на Европа, така че да не се допусне пробив, да не се допусне напредък на агресора. Защото виждаме, че там по опита от войната в Украйна, там, където се позволи на агресор, в случая Русия, да навлезе на наша територия има пълно разрушение, военни престъпления, издевателства над мирното население. Това е абсолютно неприемливо за държави като Полша, Финландия, Балтийските страни. И те са постигнали успех с това, сценарият, който се отработва, да е фокусиран върху недопускане на дори километри навлизане на противник на територията на НАТО.

Защо НАТО се подготвя за потенциален конфликт с Русия? Толкова ли ясни и точни са разузнавателните информации за това?

Аз мисля, че много е важно да коригираме езика, с който говорим. НАТО се готви за отбрана при евентуална агресия, включително от страна на Русия: за това, че Русия е обявила държавите в НАТО за неприятелски страни, включително България; за това, че постоянно на най-високо ниво има реторика, включително с ядрена заплаха; за това, че Русия през  2008 г. извърши агресия в Грузия, през 2014 г. окупира Крим и започна прокси война в Източна Украйна; за това, че през 2022 г., при всички изявления от страна на президента и външно министерство на  Русия започна безпрецедентна агресия на Европейския континент след Втората световна война. Агресия, която е свързана с множество военни престъпления, основно разрушаване на цивилна инфраструктура с цел влошаване на положението на мирното население. Това са все сигнали, заедно с преминаването на практически повечето производства в Русия на военни релси, продължава мобилизацията, продължават контактите с Иран, със Северна Корея за закупуване на въоръжения, на боеприпаси. Всичко това са сигнали, които налагат НАТО да гледа много сериозно на въпроса за колективната отбрана и всяка една страна в НАТО.

Защо България се включва символично в това учение? Това оценка ли е за състоянието и отбранителната способност на страната ни?

Сценарият е основно в Северна Европа, както говорихме с вас, но чл. 5 изисква практическо участие на всички страни. Въпросът е, че към момента през 2024 г. ние не можем да участваме с “Миг-29", който няма способност дори да гарантира нашата въздушна сигурност. Не можем да участваме със съветска техника от сухопътните войски, от зенитно-ракетните войски. Така че и в практически план, с изключение на сухопътни сили, на специални сили, на разузнаване ние не можем да се включим. Но това скоро ще бъде променено, защото с приемането на инвестиционната програма, със стартиралите проекти, както посочих за изтребители, за бойни кораби, бойни машини на пехотата, радари, съвсем скоро артилерия и изграждане на противовъздушна отбрана съвместно с другите европейски страни, България ще навакса това изоставане от 20-ина години членство в НАТО. И в учението, което предвиждам през 2026 г., ще бъде един от централните участници.

Военното учение се разгръща и в годината, когато се отбелязва 75-та годишнина от основаването на  НАТО, през 2024-а година е и 20-та годишнина от присъединяването към Организацията на Атлантическия договор на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения. А това са все държави от бившия Източен блок и Варшавския договор, към които Русия има външно-политически аспирации. Освен това, 2024 е и година на президентски избори в САЩ. Защо тези ключови събития са избрани за времева рамка на учението? И чрез тях какви послания отправя Алианса?

Международната ситуация е коренно променена през последните години. Ние се намираме в много рисков период, именно затова е важно да се прегледат стратегии, концепции. НАТО прие нова стратегическа концепция, която налага такъв тип учения. Аз съм абсолютно убеден, че България скоро ще приеме Стратегията за национална сигурност, Външно-политическата стратегия, Националната отбранителна стратегия, които ще са напълно синхронизирани с развитието в НАТО и Европейския съюз в отговор на предизвикателствата, които идват и от Изток и от Юг. Но на конкретния въпрос, защо точно 2024 година? Това е просто една от годините след новата стратегическа концепция. Всяка следваща година ще има учения. И както беше решено още 2014 г., през година ще има по-голямо учение. Ние засилваме предната отбрана, засилваме силите за бързо реагиране, силите за незабавно действие също се разширяват, нови страни се присъединяват към НАТО, очаквам не много далеч в бъдещето Украйна също да бъде член на НАТО.  Така че цялото това развитие изисква укрепване на отбраната чрез учение. Няма друго средство за сглобяване на способностите, освен учение. А няма и друго средство в сферата на външната политика да бъде отправено послание, че агресия е недопустима и не може да бъде успешна.

Доц. Шаламанов, ако позволите няколко въпроса за националната сигурност на България. В понеделник бяха задържани двама служители на ГДБОП и ДАНС изнасяли секретни данни към изгонен от България руски дипломат. Данните са от разследвания за заобикаляне на санкциите. Има ли пробив в сигурността?

Определено има пробив, но това не бива да се пресилва. По-скоро трябва да бъдат засилени мерките за наистина проверка на интегритета на служителите в системата за национална сигурност. Да се засили гражданския контрол, да се засили координацията и обменът със съюзническите служби, откъдето можем да получим много помощ и информация. Но това може да стане само, ако имаме доверие, което означава пълен интегритет на нашата система за национална сигурност. И това са все стъпки, които бяха обявени от г-н Атанасов, съпредседател на “Демократична България", като основен приоритет за този парламентарен сезон до Великден. Аз лично очаквам тези разкрития да мотивират депутатите и да бъде ускорен прегледа най-вече на системата за разузнаване, разузнавателната общност. И да бъде предприето сериозно преструктуриране така, че да бъде подсилен нейния капацитет, гарантиран нейния интегритет и засилен обмен със съюзниците, използването на нови технологии. Защото ние навлизаме, както казах, в много рисков период и това изисква на първо място силно разузнаване и контраразузнаване.

Европейската служба за дезинформацията публикува доклад, в който са изброени 750 случая на целенасочена дезинформация, разпространявана от чуждестранни структури. Повечето публикации обаче идват от руски източници, които се опитват да оправдаят нападателната война на Русия срещу Украйна. Кои са руските опорки у нас? И  защо намират благодатна почва в обществата, и то не само в България?

Първо, те намират благодатна почва, тъй като много дълго време руската дезинформация и пропаганда е моделирала българското общество. Нека само споменем факта, че българската държава никога не е обявявала война на Русия. Русия е нахлувала в България и по време на Първата, и по време на Втората световна война, по време на Сръбско-българската война и на Балканските войни определено е подкрепяла Сърбия срещу България. Но независимо от всичко това руската пропаганда създава разбиране у не малко български граждани, че Русия е основният приятел и закрилник на България в този несигурен свят. И на тази база всъщност се развива и пропагандата,  и дезинформацията около Украйна. Тя е насочена към това, че украинците са фашисти, националисти, че те са против българското малцинство в Украйна. А всъщност е точно обратно: там, където руските войски окупираха територия, веднага са забранени училищата с изучаване на български език. Основният език е само руски, без право на никакъв друг език. И цялата история се пренаписва в реално време. Други елементи на този дезинформационен наратив са, че всяка помощ от България за Украйна всъщност застрашава нашия интерес, намалява нашата отбранителна способност, въвлича ни във войната, което също виждаме, че не е вярно и е точно обратното. И посещението на парламентарна делегация в Украйна през миналите дни доказва това много ясно. Други наративи са, че всъщност България не е желана в НАТО, не е желана в Европейския съюз, че тя е използвана, че тя е експлоатирана. Знаем, че реалните факти са съвсем различни. Първо, никога България не е била по-сигурна в миналото, в сравнение с периода от последните 20 години, когато сме член на НАТО. И никога в България не е имало толкова чужди инвестиции и толкова финансова помощ, каквато получаваме от Европейския съюз – буквално милиарди всяка година, които стигат до всеки български гражданин. А там, където не стигат, по-скоро проблемът е в българската корупция и лошо управление, а не в НАТО и в Европейския съюз. Мога да продължа още много дълго, но най-важното е, че това е истинска информационна война, за което предупредихме във “Визия 2020" още през  2014 г. и тя изисква съответно капацитет, организация, визия за противодействия и за постигане на информационно превъзходство чрез факти, чрез позитивни послания. Защото това е в интерес на всеки българин да е по-сигурен и да бъде част от този свободен свят на развитие, а не към света, който води до войни, до насилия, до разрушения и манипулации.

В тази връзка, трябва ли България да започне да увеличава въоръжаването си, заради оценката за нарастваща опасност от голяма война?

България увеличава въоръжаването си. За първите 10 години в НАТО сме похарчили под 2 млрд. лева. За вторите 10 години, след 2014 г., след агресията на Русия в Украйна вече сме похарчили над 10 млрд. за оръжие и предстои да похарчим поне още 10 млрд. в следващите 10 години и то в най-важните системи. Но трябва да знаем, че всъщност отбраната на България е част от колективната отбрана, от използването на многонационалните сили, от разполагане на съвременна техника на наши съюзници. Което наистина позволява с ограничените средства, с които разполага българският бюджет, ние да имаме много по-сигурна отбрана от това, което можем да постигнем самостоятелно. И практически, в този рисков свят, в който живеем, за България е невъзможно да гарантира своята сигурност и отбрана в изолация, извън НАТО и Европейския съюз. Неизбежно ще бъде подчинена на някоя друга регионална сила, в случая Русия, което знаем, че води до доста негативни резултати от историческия ни опит след 1944 г.

И на финала да ви попитам, какъв отговор може да се очаква от Русия спрямо и поведението на Европейския съюз, и на НАТО, и заради това учение, което вече започна?

Отговорът ще бъде преди всичко заплахи, опити за използване на дезинформация, информационно-психологически специални операции, кибератаки. Така че ние трябва да сме готови за това. Но практически видяхме, че така наречената “енергийна зависимост" на Европа от Русия е мит, Европа се справя без руско гориво. Ние не разчитаме на технологии от Русия. Така че отговорът на Русия ще бъде преди всичко в информационно-психологически кибер и такъв хибриден тип действия, затова ние трябва да сме готови да ги посрещнем. Но в същото време ще засили и натиска върху Украйна, разчитайки, че Европа няма да бъде в състояние да окаже необходимата подкрепа. Там също трябва да положим много повече усилия, както призовават всички европейски лидери. И виждаме, че по същество днес Европа е основният поддръжник на Украйна, това за в бъдеще ще се усили, защото Украйна е част от Европа и скоро ще бъде част от Европейския съюз и НАТО.

Много ви благодаря за този анализ, който направихте и за времето, което ни отделихте. Наш гост бе бившият министър на отбраната доц. Велизар Шаламанов.