Доц. Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

В неделя сутринта в Югозападната част на Черно море руски военен кораб е стрелял предупредително по сухотоварния кораб “Сукра Окан", който пътувал към украинското пристанище Измаил. Според специализирани сайтове за следене на морския трафик в мига на откриването на огън срещу него, товарният кораб се намирал край бреговете на България. След края на зърнената сделка атаките срещу търговски кораби от страна на Русия и Украйна зачестиха, но никога досега те не са били толкова близо до бреговете на страната ни. Миналата седмица се разбра, че двете камари на Американския конгрес са на път да гласуват "Закон за сигурността в Черно море от 2023 г.“. В него се декларира, че интересът на САЩ е да подкрепят усилията за предотвратяване на разпространяването на по-нататъшен въоръжен конфликт в Европа, чрез признаване на Черноморския регион като арена на силна агресия и затова следва да засилят военно-икономическото си присъствие, което ще се изрази в редовно ротационно присъствие на НАТО в Черно море, приотизиране на системите за наблюдаване и разузнаване на операциите на Русия в Черноморския регион. Обаче, Русия винаги е гледала на Черно море като на своя собствена сфера на влияние. А целта Москва да запази хегемонията си над Черноморския регион е видима от многобройните регионални конфликти, умишлено подклаждани от нея, както и в анексията на Крим и войната сега със стремежа да откъсне Черноморската зона на Украйна. Междувременно стана ясно, че Русия е прехвърлила в Черно море фрегата “Адмирал Макаров", въоръжена с крилати ракети “Калибър", а по данни на оперативното командване “Юг" на Украинските въоръжени сили е регистрирано скорошно руско активизиране в Черно море. Очертава ли се военен сблъсък Русия - САЩ или Русия - НАТО в Черно море и превръща ли се България във фронтова държава? Следва анализът на доц. Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" доц. Шаламанов.

Здравейте, благодаря за поканата.

Предстои ли милитаризация на Черно море заради сблъсъка на геополитически интереси?

Всъщност милитаризацията на Черно море започна много видимо още през 2014 г. с окупацията на Крим и превръщането на полуострова в огромна военна база на Русия, от която тя извърши след това агресията срещу Украйна, както и проектира сила към Средиземноморието в Близкия изток. Виждаме, че сега в последните дни след излизане от зърнената сделка, инициирана от ООН и Турция, всъщност използва военноморските сили за практическа блокада и то търговска блокада на корабоплаването в Черно море. Всичко това наистина не може да бъде толерирано, но в същото време всички мерки, които се взимат от наша страна, според мен са насочени да се избегне пряк военен сблъсък с Русия, между Русия и страни от НАТО, каквито сме ние с Румъния и Турция, каквито са евентуални сили на НАТО и като кораби, и като средства за разузнаване. Трябва да продължи да се избягва ескалация, но руският флот е легитимна цел за украинците и с нарастване на техния капацитет за въздействие на по-големи разстояния с по-висока точност можем да наблюдаваме един нов етап от развитие на военните действия, в който Русия ще има сериозни проблеми.

Очертава ли се военен сблъсък Русия - САЩ или Русия - НАТО в Черно море? И превръща ли се България във фронтова държава, каквито опасения се чуват?

Да, това е най-сериозният въпрос. Всъщност вие споменахте закона, който изисква администрацията на Съединените щати да разработи стратегия за сигурност в Черно море, както и изисква тази стратегия да бъде синхронизирана с НАТО и Европейския съюз, но целта на такава стратегия е не да се търси конфронтация и военен сблъсък с Русия, а точно обратното, да бъде даден ясен сигнал към Русия, че нейните агресивни действия няма да бъдат толерирани, че ние ще направим всичко възможно, за да се защити всеки квадратен сантиметър от нашата територия, от нашите териториални води, да се защитят нашите икономически интереси и разполагаме с широк спектър от средства, това не са само военни средства. Именно затова според мен, от наша страна, от страна на Запада ще се използват активно всички налични политически, икономически, когнитивни, както се казва средства, т.е. свързани с противодействие на дезинформацията на пропагандата, стратегическата комуникация, с цел да бъде избегната военна конфронтация, която обаче, не бива да се изключва. Защото именно изключването на агресията на Русия срещу Украйна доведе до това, че войната там продължава вече втора година и се дават много жертви.

Какво е мястото на България, доц. Шаламанов, в плановете на черноморските стратегии на САЩ и НАТО?

Първо, мястото на България се определя от нашата стратегия да гарантираме своята сигурност в рамките на НАТО, в рамките на Европейския съюз с оптимално използване на нашите ограничени ресурси и привличане на способности от нашите съюзници. Виждаме, че Румъния много ефективно действа в тази посока, Турция разполага със свой голям потенциал, но има друга линия на поведение. Според мен България много по-близко до Румъния може да избере своята стратегия за действие и е много важно тази стратегия да бъде формулирана днес, да бъде формулирана сега, за да не останем с впечатлението, че тя едва ли не се форматира, се определя от стратегията на Съединените щати и решения, които се взимат в НАТО основно по инициатива на други страни като Румъния, Полша, САЩ, Великобритания, Италия. Но ролята на България е съобразена с нашите способности и с нашите интереси и те трябва да бъдат много ясно дефинирани. Първото и най-важно нещо, което трябва да се направи, е постигането на тази максимална ситуационна осведоменост, бих казал пълна ситуационна осведоменост. Тъй като и в случая с инцидента, който цитирахте, все още няма еднозначна информация, която идва от българска или от турска страна, от страна на НАТО и Европейския съюз. Ние цитираме съобщение от страна на руското министерство на отбраната, което не може да бъде достоверен източник, както и тълкувание от страна на офиса на президента Зеленски, което също е позиция на пряко въвлечена в конфликта страна. На мен наистина ми липсва ясната позиция, и то външно-политическа от страна на нашето  външно министерство, юридическа позиция за този инцидент и за това, какви мерки асиметрични ще вземем такъв тип инциденти да не приближават българската територия.

Казахте, че възможно най-скоро трябва да се изготви стратегия за националната сигурност. Какви елементи трябва да включва?

Това вече е установен процес в България, последната стратегия, ако не се лъжа, е актуализирана 2018 г., от тогава, особено след 24 февруари м.г., ситуацията е драматично променена. За съжаление се променя буквално с дни, поради нарастващата агресивност на Русия, вследствие от неуспехите на бойното поле в окупираните територии. Така че стратегия е важно да има, важно е да има и в краткосрочен план ясен инструментариум, който ще използваме. Пак казвам, той започва с ясна ситуационна осведоменост, много ясна стратегическа комуникация какво се случва. Лично за мен е много важно мерките в контраразузнавателен аспект, които трябва да бъдат взети в България, защото определено виждаме, че макар да няма съвсем пряко формулирана военна заплаха, има икономически, политически рискове, рискове, свързани с  дезинформацията, с действия на различни групи на българска територия, които открито защитават руски интереси, интересите на Москва в противоречие с българските национални интереси. Но военната заплаха също не бива да се изключва, защото изявления от типа: “Всяка помощ от България за Украйна въвлича България във войната“, всъщност е пряка военна заплаха. Защото въвличането на България във войната, означава военни действия срещу България, а това е абсолютно неоснователно, имайки предвид, че ние помагаме в рамките на устава на ООН и помагаме заедно с десетки страни от свободния свят, без това да ги въвлича тях във войната.

Очаква се създаването на военноморска база на НАТО у нас, тя къде ще се ситуира?

Такъв термин воеонноморска база на НАТО, според мен не е коректно да се използва, но така или иначе, още от 2014 г. има българско предложение за активиране на координационен  морски център за сигурност в Черно море, за наблюдение за тази ситуационна осведоменост. Естествено всички български бази могат да посрещат кораби на НАТО, когато идва постоянната група на НАТО за патрулиране. Според мен едно засилено сътрудничество между България и Румъния, на първо място, и в сферата на военноморските сили, и в сферата на противовъздушната отбрана, на бреговата охрана е крайно необходимо, което по същество прави всички български бази и бази на НАТО, защото ние сме НАТО. И когато има съюзни сили на ротационна основа, а и дори когато са само български сили, това са сили на НАТО, това са сили, които са част от отбранителното планиране на НАТО. А знаем, че след срещата в Мадрид и след Вилнюс се засили процесът на колективно планиране на отбраната, на т.нар. предна отбрана и се засилват елементите от многонационални сили във всички държави от Балтийските страни до България.

Във въпросния американски проектозакон за сигурността в Черно море се говори за създаване на Черноморска ескадра и свързана с нея постоянна военноморска група на НАТО. Ние, тук нашите сили в България, готови ли сме да посрещнем такъв тип събитие в нашите води?

Разбира се, още повече, че вече е напреднало строителството на два нови модулни патрулни кораба. Ние разполагаме с фрегати, които получихме от Белгия. Румъния също развива своите военноморски сили, Турция има немалко сили в Черно море. Така че това е добра основа за постоянна група на НАТО, към която могат да се присъединяват на ротационна основа и спазвайки споразумението от Монтрьо и кораби на съюзниците. Нека да не забравяме, че всъщност това е наистина дългосрочна стратегия, която ще бъде и след времето, когато Украйна ще успее да изтласка Русия и ще създаде свои военноморски сили, ще бъде част от НАТО и Европейския съюз, така че създава една много широка основа за такъв тип военноморско формирование, което всъщност ще бъде основният инструмент за сдържане на агресивните действия на Русия в Черно море. Точно този баланс на силите всъщност ще бъде и гаранция за сигурността и свободата на корабоплаването. Няма друг вариант, виждаме, че всяко отстъпление води до още по-засилени, агресивни действия от страна на Русия.

Как кореспондира Черноморската стратегия на САЩ с българските национални интереси?

Черноморската стратегия на САЩ кореспондира в много голяма степен с българските национални интереси така, както ние сме ги заявили, тъй като тя е насочена към свобода на корабоплаването, тя е насочена към инвестиции, към развитие на инициативата “Три морета", в която България е много активна, към засилване на сътрудничество и във военната, но и в технологичната област.  В сферата на енергетиката тя е сфера, която е насочена към създаване на връзки вътре в  Европейския съюз, вътре в НАТО, защото в крайна сметка капацитетът на страните от нашия регион да гарантират сигурност и да развиват ефективно икономическо сътрудничество в голяма степен намаляват рисковете за сигурността, които все още се посрещат със сили и средства на Съединените щат и съответно с пари на данъкоплатците на Съединените щати. Което не е справедливо разпределение на тежестта, що се отнася до защита на нашите интереси. А освен на Съединените щати, в много по-голяма степен интерес за свобода на корабоплаването, за свободна търговия, за икономическо сътрудничество, за един позитивен инвестиционен климат в нашия регион е наш интерес, преди да бъде интерес на Съединените щати.

На няколко пъти в разговора до тук споменахте, доц. Шаламанов, но аз ще ви задам директно въпроса: съществуват ли основания да се безпокоим за военни реакции на Русия спрямо България?

В пряк план вероятността е много малка и това произтича от нашето членство в НАТО. Но провокации от различен характер, каквито е имало и във въздушното пространство в миналото, сега все повече и в Черно море като морско пространство вероятно ще има, защото те ще бъдат използвани в по-обхватната хибридна война, която Русия води срещу България, след като ни обяви за неприятелска страна. Тази хибридна война е насочена към отслабване на нашите институции, към разединение на нашето общество, към нанасяне на икономически вреди и към изтощаване на отбранителните ресурси за отговор на тези провокации, вместо превъоръжаване и развитие на нашата армия като част от интегрираната структура на НАТО.  Така че хибридната война за съжаление се разраства, тя включва и елементи на военна провокация, но пряко нападение срещу българска територия е много малко вероятно, пак казвам, поради защитата, която имаме в чл. 5. Но в никакъв случай не трябва да бъде изключвана.

Как тълкувате думите на началника на отбраната адмирал Емил Евтимов, че обстановката в Черно море не е сложна, но не е нормална?

Генерал Евтимов е един от най-опитните военни в България, ръководи щаба по отбраната дълго време, има опит в НАТО, така че аз напълно разчитам на неговата оценка. Ясно е, че не е нормална тази ситуация, дали е сложна, за съжаление, тя се усложнява, и ако не е сложна днес няма никакви гаранции, че утре няма да е по-сложна и ескалацията може да се развие много бързо. Така че ако ние искаме да нормализираме тази ситуация в Черно море, трябва да гледаме с три хода напред и трябва да използваме най-важното си предимство - членството си в НАТО и в Европейския съюз, и тясното сътрудничество със съюзници като Румъния и Турция.

Каква е ролята на медиите за адекватната комуникация и точното информиране на обществото?

Критично важна е ролята на медиите, но нека не забравяме, че първо, както виждаме по опита в Украйна е важна ролята на политическите лидери, които да изразяват една ясна и последователна визия, смелост и да действат в защита на националните интереси, да дават необходимата информация на медиите чрез механизмите на стратегическа комуникация, а оттам естествено медиите имат своето професионално задължение да проверяват фактите, да информират гражданите, да дават възможност за различни гледни точки, но не и за дезинформация и пропаганда. И не на последно място, е наистина да имаме една по-свързана осведоменост с медии от страни на съюзници. Тоест това, което се говори и пише в Румъния, в Турция, в Полша, в Съединените щати, да бъде представено на българските граждани, тъй като ние сме част от тази по-голяма общност, а не да се ограничаваме само с информация от Русия и Украйна, които са страни в един сериозен конфликт, включително информационен.

Такова представяне, за което вие говорите, категорично липсва до сега. То как ще се навакса?

То ще се навакса по няколко линии. Първо, естествено, аз посочих ролята на лидерите, на усилието в сферата на стратегическата комуникация, на анализа на открити източници и създаване на един хъб от информация, който могат да ползват българските медии, чрез едно по-голямо сътрудничество между медиите и инвестиране в развитие на професионализъм на журналистите, както и създаване на преки контакти с медии в наши съседи и наши съюзници. Това е част от партньорството между медиите и държавата, между държавата и обществото и аз мисля, че ние имаме възможност бързо да растем в тази област, тъй като това е жизнено важно за устойчивостта на нашето общество и за преодоляване на тези рискове, които предизвиква агресията на Русия в нашия регион.

А на ниво ли е лидерството в страната ни и отговаря ли то на изискванията на историческия момент?

Със сигурност, това е най-доброто с което разполагаме. И за първи път в последните три години имаме стабилно мнозинство в парламента, едно сплотено правителство с ясно лидерство, с добра комуникация, особено в ключови области като отбрана, външна политика, а и не само. Но пак казвам, предизвикателствата са много големи и ситуацията се усложнява постоянно, така че  това, което имаме като стартова позиция,  трябва да бъде бързо развивано. По моя скромен опит от края на 90-те години ключова роля за консолидиране на този капацитет има Съвета по сигурността на Министерския съвет, лидерството на премиера, работата на службите, връзката с гражданското общество, консултациите със съюзниците. Във всички тези области, според мен, може да се направи повече.

Много ви благодаря за времето, което ни отделихте и за направения от вас анализ.

Благодаря.

Цоня Събчева