Доц. Валентин Вацев, геополитически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Как се промениха през годината участниците във войната? Наш гост е геополитическият анализатор доц. Валентин Вацев. Коя е истинската трагедия на войната, доц. Вацев? Какво се крие зад военнотехническата й страна?

Това са различни въпроси. Истинската трагедия е в това, че малкият човек, всекидневният човек страда и няма никакви гаранции за бъдещето си. Войната е тази сила, която обърква живота на всички. Във военнотехнически смисъл войната си има соята логика, своята причинност. Вие сте прави, наистина тази война промени света. Аз днес забелязвам, че дори в последната китайска програма за политическо възраждане на света, дори тя съдържа някакви моменти на хегемонизъм. Китай се държи на този етап като страна, която след малко ще бъде хегемон. Това е разбираемо, естествено. Китай наистина е осъден да бъде хегемон от средата на века, но още от днешните им публикации личи един такъв добронамерен глобалистки импулс. Войната променя света, наистина е така.

Как се променят Русия,Украйна, Европейският съюз, САЩ, и какъв път измина Китай, за да стигне до сегашния си умерен глобализъм?

Можем да започнем с Китай. Китай мина през много сложен период на маоистки реформи, които разрушиха страната, мина през период, когато доайен на китайското развитие беше Дън Сяопин. Китай от близо 30 години изгражда успешен държавен капитализъм, който според тяхната терминология е истински китайски социализъм. Китай уверено се движи към зоната на хегемонията,и това ще стане според мен безусловно и неизбежно някъде към средата, към 2050 година. Не всички от нас ще видим този етап, но той е безусловен, той е неизбежен. Страната, която засега като че ли е най-силно променена, това е Русия. Разбира се, може и трябва да се напомни, че американската политическа система много тежко понася тази война. Добре е да знаем, че например американските републиканци в момента са в нещо като не точно разкол, но в състояние на дълбоко несъгласие. Те от една страна поддържат войната на Америка в Украйна, в нашата част на света, от друга страна вече има отделни звена в републиканската партия, които настояват да се направи одит, много тенденциозен одит на разходите на Америка, които както знаем, за украинската война те са около 110 млрд. долара. Русия е страната, в която промените текат най-бързо и най-дълбоко.  В Русия в момента докато решават въпроса в Украйна с военни средства, решават и въпроса за властта. Казано най-кратко, на власт в Русия дойде по необратим начин промишленият капитал на страната – това е военнопромишленият капитал и цивилнопромишленият капитал, които в момента овладяват не само предпоставките за своето развитие, но овладяват и държавната управленска машина на Русия. Техните конкуренти, даже противници, това е групата на "Газпром“ и групата на финансовия капитал, т.нар. "Елциновско семейство“, те в момента губят. Но това не се вижда на пръв поглед, защото Русия е огромна страна с много зависимости и закономерности и трябва внимателно да се анализира. В Русия в момента решават по нов начин класическия въпрос за властта. Ето какво казва социологията: около 80% +/- от обикновения руски народ, обикновеният руснак поддържа целите на тази война, но по-малко от 80% от руския управленски елит е против войната и е в много особена позиция. Т.е. променя се дълбинният баланс на отношенията в руското общество, и това се познава по разни такива случайни факти, случайни изказвания. Но сериозните анализатори на руското общество доста ясно виждат, че руската страна в момента решава въпроса за властта, и то не за властта в Украйна, там е ясно, какво ще бъде – Русия ще победи военнотехнически, а въпроса за властта вътре в сърцевината на руската държавност.

Как властта ще промени руските елити? Какви пластове ще размести и кой ще бъде демиургът на тези пластове?

Наскоро Путин изнесе един доклад-обръщение към Федералния съвет, към горната камара на руския парламент, и той там на пръв поглед без явна необходимост каза една ключова постановка, която веднага беше забелязана. Той каза, че тези, които воюват сега на украинска територия, са бъдещите управленци на Русия. Т.е. всички постове в руската управленска машина, а те са 15 етажа там в  структурата на държавната управленска бюрокрация, то е огромно количество позиции, са запазени за тези, които днес воюват. Това е путиновският начин да реши кадровия въпрос, който винаги е бил горещ и дори болезнен в Русия. Още от края на Руската империя в годините на Николай II се е обсъждал въпросът как да бъде подменен елитът. То е защото Русия тогава е била съсловно общество, а и досега има спомени от съсловност. И в тази социално-класова, но и съсловна руска държавност, тъй като и класовият елемент, и съсловният елемент се преплитат, изведнъж става ясно, кой е този, който ще дойде утре да наследи властта, за кого е запазена властта. Това е решаване с един удар на един от най-болезнените въпроси за Руската федерация. И така Путин заяви, и това звучи като ангажимент и като обещание, като заричане, че тези, които днес воюват, утре са бъдещите управленци на цялата страна, че няма такъв пост в руската държавна машина, почвайки от общинското ръководство и завършвайки със сенаторския пост, който да не е открит и запазен за днешните военни в Украйна. По подобен начин този въпрос е решаван в 1924, 1925 и 1926 година след смъртта на Ленин в руската болшевишка партия. По същия начин въпросът е решаван със запазване на места за военни след края на Втората световна война, когато Сталин още е бил жив, когато идващите от фронта направо са били канени в канцелариите и зад бюрата да заемат управленски позиции. Това е фундаментална промяна на руската социално-класова и съсловна структура.

Това, че Путин ще повтори стъпките на Сталин оставя открит въпроса: как ще дойдат новите управленци, след като те нямат управленски навици, нямат и съответните професионални компетенции? Може би ще се повтори парадигмата на Сталин?

Ако се повтори парадигмата на Сталин, това значи, че ще бъде успешна, защото по времето на Сталин този въпрос беше решен. Но вие сте прави, това е сериозен въпрос, който трябва да бъде решаван, за да не носи отрицателни последици. Работата е там, че първото съображение, което се има предвид при назначаване на отговорен пост на някакъв кандидат за този пост, това е неговата политическа лоялност и политическа пригодност. Веднага след това обаче се появява въпроса за неговата компетенция. И в средата на 20-те години на миналия век, и в средата на миналия век, някъде след края на войната, този въпрос е решаван със създаване на огромна мрежа от учебни институции, които имат за цел да ограмотяват кадрите. Така е било в Русия. В България също при голямата смяна около 9 септември 1944 година, миналия век, по същия начин новите кадри е трябвало да бъдат обучавани. Но във всички случаи актът на тяхното назначаване идва от гледна точка на политическата целесъобразност и възможност. В Русия вече са започнали да изграждат специални управленски академии за подготовка на бъдещи управленски кадри. Те още не са готови в цялостния си обем, но въпреки това тях ги има. И аз предполагам, че те ще подходят по същия начин. Разбира се, всичко това ще стане, ако войната се развива по досегашния начин. Но докато една война не е завършила, ние все пак не можем да знаем твърдо, как ще завърши. Аз отдавна съм загубил интерес към военнотехническия аспект на войната, защото си казвам, че всяка война е последователност от настъпление и отстъпление. В момента ме интересува, и това е особено важно, политическият извод и изход от тази война. Трябва да видим, как ще завърши войната, но в кой от трите възможни варианта ще се спре войната, за да можем да прогнозираме по-точно и бъдещето на Русия.

На какъв етап е войната сега, доц. Вацев? И кои са трите варианта, които предстоят, един от тях поне предстои да видим?

Известни са и трите, и аз ще ви кажа, но трябва да ви предупредя, че наистина по-важен е въпросът: на какъв етап е войната. Работата е там, че войната е на път да премине от ограничена в глобална фаза. На този етап ще се решава въпросът за новия смисъл на понятието "театър на военните действия“, и вече казано на нивото на простата терминология: войната в Украйна преминава от война в Украйна към война около Украйна. Всеки момент НАТО ще бъде принудено да се намеси експлицитно в тази война, макар че, разбира се, САЩ не са съгласни с това. Но вижте, проблемите около Молдова, Румъния, Приднестровието, вижте проблемите в Румъния, вижте проблемите в трите балтийски страни, и особено проблемите около Полша, тъй като се очаква Полша да изпрати войски в Западна Украйна, и това със сигурност ще стане. Т.е. етапът е такъв, че войната предстои да премине от война де факто във война де юре, т.е. тя да придобие своята юридическа форма. Де факто НАТО вече воюва, като внимават все пак Украйна да бъде само прокси на натовската война. С една дума: войната ще се глобализира. Сега, как може да завърши войната – има три начина. Единият начин е минималният начин, да завърши както е сега – там където е линията на бойното съприкосновение да се превърне в постоянна граница, горе-долу по модела на Южна и Северна Корея след тяхната кръвопролитна война през 50-те години на миналия век. За такъв възможен вариант намекна дори Алексей Арестович – главният пропагандист на режима на Зеленски, който вече ги изостави. Той вече е на други позиции и предполагам, че ще смени цялостната си парадигма. Това е единият вариант. Русия държи Крим, разбира се, Донецк, Луганск и още 2 провинции, които са завзети вече. Междинният вариант, не минималният, а междинният е, когато Русия успее да завземе, ако успее да завземе Одеса и Николаевск. А цялостният вариант, това е пълна победа, която аз не очаквам, това е завладяването от руски войски на територията на цялата днешна Украйна. Теоретически това е възможно и няма кой да спре Русия в това й действие, но Русия няма да бъде политически готова да се ангажира с решаването на проблема с цялостна Украйна. Украйна е много голяма държава и териториално, и като население. Русия няма ресурс, за да завладее цялата Украйна. Предполагам, че ще стигне до междинния вариант – днешните завладени територии плюс Одеса и Николаевск.

В навечерието на годината от войната, доц. Вацев, бяха произнесени две възлови речи и направена една ключова междудържавна обиколка. Речите са на Владимир Путин и Джо Байдън, обиколката е на най-високопоставения китайски дипломат и член на Политбюро на Централния комитет на Китайската компартия Ван И. Какво не ни казаха в речите и какво се опитва да прокара вторият човек след Си Дзинпин в Китай?

Ван И не е просто член на Политбюро, каквито има още няколко десетки, те са 25-26 човека. Ван И по-важно е, че казано на българския жаргон той е секретар на Централния комитет на Китайската комунистическа партия по международните въпроси. Такава позиция заемаше при социализма например бащата на Сергей Станишев, това е ключова позиция. Друг е въпросът, че Тодор Живков в България предпочиташе сам да си върши отношенията със Съветския съюз. Какво не ни казва Ван И? Въпросът е напълно уместен. Ван И се опитва да формира нова китайска концепция за нов хегемон. В Пекин разглеждат китайската хегемония като неизбежно бъдеще. Аз например долавям между речта на Путин от 21-ви пред Федералното събрание и някои постановки днес на Си Дзинпин от 24-ти почти тематично съвпадение. Ван И например не казва, че степента на политическа ангажираност на Китай и на Руската федерация е много по-дълбока, отколкото изглежда. Това, което не каза Путин, не каза как ще се реши въпросът с властта в Русия, но аз не съм и очаквал от него да каже такова нещо. Речта на Путин беше в стил Urbi et Orbi – към гражданите на страната и към човечеството. Той изрази основните нагласи на руското ръководство, но там не се говореше за начина, по който ще бъде разделена властта след края на войната. Това е нормално да не се казва. Какво не каза Джо Байдън във Варшава през своето пътешествие? Говорейки пред хората Джо Байдън не засегна в ни най-малка степен вътрешноамериканските политически проблеми на властта. Америка е силно проблематизирана страна, тъй като противоречието между демократи и републиканци вече не е старото класическо противоречие между двете основополагащи партии. Това е противоречие между взаимно нетърпящи се политически и социални сили. Цялата тази вътрешна американска проблематика не намери място в изказванията на Джо Байдън. Но това е нормално, разбира се. Той беше тръгнал не да занимава света с Америка, а да изкаже и да покаже истинска и искрена подкрепа за делото на Украйна.

Но много е любопитно, доц. Вацев, че след обиколката на Байдън, след речта на двамата президенти, след совалките на китайския първи дипломат американският му колега Антъни Блинкен излезе днес със заявление, че САЩ няма да предприемат стъпка, водещи до по-широка ескалация на войната в Украйна. Как да си го обясним?

Вие сте прави. Това е нов тон, това мелодия в музиката на Блинкен. Работата е там, че Блинкен беше един от главните проводници на американската ескалационистка политика, той е законен говорител на Аспенския институт. Той беше начело на групата в американския естаблишмънт, или по-скоро беше говорител на ръководителите на групата в американския естаблишмънт, които бяха привърженици на крайна ескалация. Новият момент е може би реакция на руското решение да се напусне, макар и не окончателно, договора СТАРТ 3 "Нов СТАРТ“. Може би има някакви нови отношения променени в американския естаблишмънт, които още не сме забелязали. Вие сте напълно прави, това е любопитно. Главата на противниците на ескалацията беше Джак Съливан. Говорител, главата на любителите на ескалацията беше именно Антъни Блинкен. Изведнъж той изненадва световната публика като заема неескалационистки позиции. Това означава, че ние все още не разбираме напълно добре потайностите на американския политически естаблишмънт.

Тази война има преки препратки не само с територията на Украйна, и с различни точки в света, където случващото се зависи от хода на бойните действия там.

Да.

Как се отразява, как отеква тя в България? Какво можем да очакваме тук?

За България задача № 1 е да се проведат успешни избори, за да стигне до нормално редовно и реално правителство, което да може да поеме политическия ангажимент за вкарването на България в следващия етап на войната. Докато няма правителство, а има само служебно правителство, България не е много удобно да се ангажира във войната по реален път. Аз си обяснявам желанието на американския служител О`Брайън, който съвсем не е дребен чиновник между другото, нашите сбъркаха като се опитваха да го подценят. Втората главна амбиция на г-н О`Брайън беше да направи всичко, което зависи от него, за да гарантира в България коалиционно съгласие за създаването на едно правителство. От гледна точка на американския служител не е важно дали ще се обичат и колко ще се търпят съставките в това бъдещо правителство. Аз очаквам правителство на ГЕРБ с "Продължаваме промяната“ и с "Да, България“, и може би ДПС евентуално, но това не е сигурно. Едва когато България има редовно правителство, в България ще може да се обсъжда въпросът за изпращане на украинска територия на български доброволни части и някакъв видим реален ангажимент, а не само с подкрепа с оръжия. Както ви казах преди малко, войната е на такъв етап, когато воюването де факто трябва да се облече във воюване де юре, тъй като България участва в тази война като член на НАТО, трябва да се вземат съответните, и предстои да се вземат съответните български държавно-управленски и политически решения, за да може България да бъде вкарана във войната с жива сила. Аз очаквам това да стане през края на пролетта или лятото. Разбира се, вие не ме питате, и правилно не ме питате, дали това ми харесва – не ми харесва естествено, но така върви логиката на войната. Войната има своя собствена логика, която веднъж като започне, много трудно може да бъде спряна и контролирана. Войната е саможиво същество, което се развива по свои закони, и невинаги хората, които участват в тази война, са господари на процеса.

А как ще изглежда светът след войната?



Аз очаквам много голяма победа на републиканците, което означава в Америка да дойдат на власт държавнотворни и държавно отговорни политически естаблишмънти, просто антидържавният курс на американските демократи да бъде коригиран, да бъде най-добре спрян. Европа ще трябва да се възстановява след края на тази война и ще трябва да търси нови канали за общуване с Москва. Това е много добре ясно в Париж, Макрон говори в пряк текст. Берлин също го разбира, аз имам предвид не г-жа Бербок, а канцлера Шолц. Т.е. Франция, Германия, и според мен, Украйна, и Италия разбира се, ще се опитат да изградят нови отношения с новата власт в Москва. В Китай – след като завърши тази война Китай ще бъде направил една голяма решителна крачка към световна хегемония, което ще означава, че САЩ ще трябва там да се ангажират, в Тайванския пролив, а не в Украйна. От гледна точка на американските републиканци ангажиментът с Украйна и с Русия е гибелна илюзия, която може да доведе до ужасни последици за американския глобален интерес. В Украйна ви казах вече какво може да стане. Аз очаквам единият вариант, не минималния, не максималния, а междинния вариант – създаване на т.нар. "Нова Русия“, която ще трябва да участва по свой начин в големите събития, които аз очаквам другата година в Русия. Ние забравихме всъщност в залисията около войната, че за 2024 година беше предвидено в Русия да се изгради принципно нова съюзна държава с участието на Украйна, Беларус и самата Великорусия, като специално бяха замислили, и според мен още не са се отказали, някакви специални интерфейси за контакти с държавите в Централна Азия. А на другата година се предвиждат избори за президенти на трите държави – САЩ, Украйна и Русия, което ще бъде Новорусия, стара Русия и Беларус. Там ще се избират президенти. И аз например си обяснявам странната свръхактивност на Дмитрий Медведев в руския официален печат днес – той като че ли се готви за приемник на Путин на мястото на Путин. Над горния етаж на тази триединна държава, тази от нов тип държава се очаква да има Държавен съвет, който предстои да бъде избран. И аз виждам много интересно съответствие между някои изказани от Путин идеи: кой ще бъде новият елит на Русия и самата форма на Нова Русия – съюзна държава, в която участват Белорусия, Русия и Украйна, но това ще бъде не днешната Украйна на Киев, а Украйна на Новорусия. Това са териториите на Югоизточна днешна Украйна, плюс по някакъв начин предстои да се реши, защото не може да се отлага повече за другата година, старият болезнен въпрос за това какво да се прави с Приднестровието. Приднестровието е следващият горещ момент в тази война и аз очаквам там да има украинска активност през границата на Приднестровието. Приднестровието представлява един огромен склад с 20 000 т боеприпаси снаряди и бомби – това беше военният склад на 14-та армия, която се смяташе и се предполагаше, че ще воюва на Запад срещу НАТО. Сега тези боеприпаси са лакома плячка за всички участници, но те си стоят все още там и никой не е посмял да ги пипне. Т.е. Новорусия другата година ще бъде държава с нов тип устройство, с Държавен съвет, начело на който аз чувствам, че ще бъде пак Путин просто като съпрезидент, но те няма да го наричат така, а само председател на Държавния съвет.

Цоня Събчева