Доц. Валентин Вацев, геополитически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България". 

На международния научно-експертен форум "Примаковски четения“ руският министър на външните работи Сергей Лавров представи тенденциите в световното развитие и открои ходове, които досега бяха в сянка заради представата, която искаше да изгради за себе си държавата му. За какви промени в руската външнополитическа доктрина съобщава в речта си пред научно-експертния форум външният министър на Русия? Анализът е на доц. Валентин Вацев. Изненада ли ви речта на руския външен министър, доц. Вацев?

Да, до някаква степен ме изненада. И не защото чух новини според критерия на журналистите за това какво е новина – изненада ме самата стилистика, която за мен беше неподозирана. Разбира се, като всеки друг дипломат, Лавров има усещане за контекст, с други думи, той умее да разкаже това, което иска да каже, по различен начин в зависимост от това къде говори. Но аз не предполагах, че той може да говори успешно пред научно-експертна общност, каквато са "Примаковските четения“. Това е научно-експертна общност с академичен уклон и от един дипломат не се очаква да говори по този начин. За мен нов е стилът на изказване на Лавров и честно казано, аз не бях сигурен, че той го умее. Моментално трябва да се запитаме, защо стана така. И тук има различни хипотези – аз признавам, че не зная, коя е истинската хипотеза. Едното предположение е, че той просто изпълнява това, което му е наредено, за да транслира обективното съдържание на руската политика. За мен по-интересна е другата хипотеза. Лавров е човек, който вече два пъти прави опит да излезе в оставка и всеки път не го пускат от горния етаж, като му обясняват, че за него има още много работа в международната област. Така и няма да научим защо той говори така, но интересен е начинът му на разговаряне. Пред научните общности не са допустими дипломатически гирлянди и никакви увъртания и усуквания, които представляват половината от съдържанието на всеки дипломатичен наратив. Пред научната общност ти трябва да говориш ясно, точно, дефинитивно и обективистично. Той го направи и се появи една, не бих казал, непозната, но все пак изглеждаща по нов начин в много отношения картина на руската политика в света и в Европа. Аз бих започнал с Европа. Той изрази съжалението, и то по спокоен и обективистичен начин, че руско-европейските отношения така са развалени, че скоро няма да могат да се оправят. Но като втори обертон в неговото изказване за Европа си пролича отдавна наличния в руската дипломация евроцентризъм. Цялата руска дипломация е евроцентрична, целият руски политически и културен елит са евроцентристи и аз не смятам, че това е тяхна силна страна. Тук става дума за моята геополитическа концепция. Следващото важно нещо, което може би – аз казах, че тук няма големи новини, но за мен това прозвуча като новина. Налице е парадигмална промяна в отношенията на Руското външно министерство и разбира се на цялата руска държава по този начин към старата потребност по някакъв начин да се промени съставът на постоянните членове на Съвета за сигурност в Организацията на обединените нации (ООН). Сама по себе си ООН вече не е толкова решение на проблема, колкото сама по себе си е  проблем. Да напомня, че тя беше създадена като съюз на победителите във Втората световна война, като в наше време единият от победителите вече предпочете да не се чувства победител – аз говоря за Русия от 90-те години. Това наклони архитектурата на ООН, за да се стигне в наше време до предложение да се изтегли Русия, да се изключи Русия от ООН. Старият проблем за това как да се попълни състава на постоянните членове на Съвета за сигурност – това е всъщност сърцевината на големия проблем на ООН – старият проблем Русия го решаваше по класическия начин: че Съветът за сигурност трябва да се допълни с постоянни членове от Япония и от Германия. За първи път аз така ясно чувам в този доклад на Лавров пред четенията за това, че вместо Германия и Япония, там трябва да дойдат страните Бразилия и Индия. Фактически по този начин Русия работи като член на БРИКС, защото Бразилия и Индия са велики сили от новия съюз БРИКС. Това е парадигмална промяна на руското отношение към ООН. Русия вече открито говори като представител на т.нар. доскоро, допреди известно време Трети свят. Четвърто, аз бих обърнал внимание на спокойния, студен и обективистичен начин, по който Лавров говори за края на глобализацията. Разбира се, глобализацията ще продължи с пълна сила в различни световни ниши, като Соломоновите острови, тихоокеанската държавичка Ниуе и разбира се, в България. В България все още много дисертации ще се напишат на тема "Блясъкът и величието на глобализацията“, но от гледна точка на руската голяма политика, от гледна точка на развития свят глобализацията е минала през своя край.

Доц. Вацев, ако глобализацията в американски стил според Лавров е приключила, то как изглежда многополюсният свят на Русия?

Да, това е централният въпрос. Русия говори вече от позициите на този многополюсен свят като негов защитник и продължител. Между другото, няма друга глобализация, освен по американски – това е известно още от времето на Бжежински. Така че глобализация в американски стил е плеоназъм. Истинската глобализация беше американската глобализация. Какво представлява многополюсният свят? Това е три- или четириполюсен свят, като зад тази неопределеност – три- или четириполюсен свят, Лавров спокойно отбеляза, че той лично би искал, и аз му вярвам, Европейският съюз да може да бъде полюс в този многополюсен свят, но едновременно с това той отговори категорично, че според него това едва ли ще бъде възможно поради днешното състояние на Европейския съюз. Другият полюс на силата и на икономическото могъщество ще бъде Китай и, разбира се, САЩ ще си останат регионален полюс на силата. Предполага се, че и Русия ще бъде полюс в този многополюсен свят. Русия, но не сама по себе си, а с   държавите, които ще влязат в система от съюзи с Русия. Т.е. Китай, Русия със съюзниците, Европейският съюз – ако нещо стане по тази линия там, и разбира се САЩ като велика, но този път регионална сила. Многополюсният свят предполага друга архитектура на обществените отношения, друго международно разделение на труда и друг тип взаимодействия между локалните и регионалните центрове.

Ако руснаците предполагат друга нова архитектура, то каква ще е съдбата на големите световни организации, които бяха характерни за глобализиращия се свят – Световната търговска организация, различни структури към ООН и т.н.?

Всичките структури към ООН ще трябва да претърпят дълбинни преобразувания, дълбинни трансформации, тъй като ООН, за която се предполага, че няма да изчезне, но ще претърпи дълбок редресинг, дълбоко преобразуване, всичките организации към ООН ще претърпят съответните промени, като някои от тях вероятно ще изчезнат, ще се появят и нови. Самата ООН би трябвало да остане, но като много по-хлабав съюз за договаряне, който служи на целите на договарянето на най-високо равнище. Интересно е, как в изказването на Лавров се очертава края на диалога със Запада. Той говори за "край на диалог със Запада“ и специално този негов фрагмент от речта му пред четенията звучи съвсем по шпенглеровски. Просто няколко култури са се слели в една цивилизация – Западната цивилизация, с която вече не може или много скоро няма да може да се разговаря изобщо, т.е. по Шпенглер културата е преминала в цивилизация. Може би Лавров се влияе от книгата на Шпенглер за залеза на Запада. Бих отбелязал също, не на последно място, начина, по който Лавров издаде – според мен напълно целесъобразно – намеренията на кремълското ръководство за отношенията във войната в Украйна. За разлика от Борел, който не спира да повтаря, че тази война може да завърши само на бойното поле, като по този начин издава собствената си неподготвеност да мисли по тези въпроси, Лавров, говорейки според мен откровено от името на кремълския ръководител Путин, той говори не за война до победен край, а за преговорен край на войната и съобразяване със законните искания на Русия. Тук трябва да си спомним, че например ръководителят на единия от двата континентални гиганта, Германия – имам предвид Шолц, беше казал: "Добре би било да се върнат германо-руските отношения в периода преди 24 февруари“ – вие знаете какво стана на 24 февруари. Бих споменал становището, скандалното становище на другия ръководител на другия геополитически континентален гигант, Франция – Макрон, който без да се съобразява с никакъв общоевропейски добър тон, заяви, че Русия трябва да получи гаранции за своите интереси в следвоенния период. По този начин може да се каже обобщено, че Кремъл вече успя да пробие евроатлантическото единство, след като двата геополитически континентални гиганта Германия и Франция вече заговориха по този начин. Те имат предвид явно т.нар. от Путин абсолютно законни потребности на Русия. Интересното е, че този път Кремъл чрез Лавров, разбира се, говори не за победа на бойното поле, а за победа на преговорна маса. Т.е. ситуацията не е толкова еднозначно предопределена.

Което какво означава, доц. Вацев? При тази откровеност на Лавров – дали не можем да я приемем като послание повече към Западния, отколкото към останалия свят? Дали това не е желанието на Русия да наложи тези нови свои тенденции от своята доктрина, или сондира почвата, чакайки реакции?

Когато човек е дипломат, той е дипломат през целия си живот, дори когато се прави на академичен учен, както Лавров на тия четения. Лавров артикулира едно послание и това е послание не към целия свят, не към света, а към града – към Запада. Това е посланието, което аз бих го превел на човешки, български език със следните думи: "По същество, концептуално, във високия регистър Русия вече е победител, тъй като и Франция, и Германия са склонни да върнат позициите си преди 24 февруари, но ние бихме държали на нов тип отношения с целия Запад. И със съжаление отбелязваме, че този път тези отношения не могат да се реализират.“ Безспорно това е послание, вдъхновено от Кремъл.

Това не ви ли прилича на посланието на папата, годишното послание Urbi et Orbi – към града и към хората?

Да, точно така. Папата умее да прави тези послания. По принцип великите сили винаги говорят Urbi et Orbi, великите сили винаги говорят, или почти винаги говорят, обръщайки се към света и към града като към двете съставни части на универсума. Разбира се, Лавров е в чудесната си роля да артикулира генерални послания. Изненадващо този път, че той го направи в такава свръхнеобичайна за него среда. За мен изненадващо е, че той успя да махне дипломатическите гирлянди от изказа си. Аз си признавам, че не очаквах той да може да прави това, тъй като това са несъчетаеми стилове – дипломатическият и академичният стил са несъчетаеми. За мен това е новото послание на Кремъл към света: ние по същество концептуално, на високо равнище, ние побеждаваме, остават технически подробности и ние ще бързаме да приключим тази спирала, този кръг на спиралата на историята до 2023 г., защото 2024 г. светът забрави, ние също в България забравихме, но в Кремъл не забравят, че 2024 г. Русия има да решава един друг абсолютно фатален, фундаментален, съдбовен въпрос – въпроса за трансфера на властта. 2024 г. Русия трябва да реши въпроса с войната в Украйна, войната срещу Запада, войната срещу НАТО, за да може 2024 г. в Русия да се създаде следващия етап на държавното си строителство. Имам предвид създаването на съюзна държава, от която те не са се отказали.

Въз основа на тази реч какви изводи можем да си направим за мястото на България, за нейното бъдеще? Ние нямаме национална доктрина, нямаме си и правителство. Виждаме какъв кошер е Народното събрание. Какво обаче ни очаква? Ние къде сме, как да се ориентираме?

Правителство ще имаме. Като се върне българската разностранна делегация от САЩ, те ще бъдат научени как трябва да се действа. Пък и скоро ще дойде американският посланик, който, почуквайки по масата, ще напомня на българските парламентаристи, че се решават важни въпроси, а не се играе на самолюбие. Така че правителство ще имаме. Национална доктрина – за съжаление вие сте права – ние нямаме и скоро няма да имаме, тъй като националната доктрина не е въпрос на интелектуални усилия. Ние имаме академици, които могат да направят своите интелектуални усилия и в тази област. Националната доктрина е общата воля на управляващата буржоазна класа в една страна. България няма национално отговорна буржоазия. Има компрадорска буржоазия, която се занимавам с всичко друго, но не и с национални доктрини. Аз бих казал дори, че компрадорството се отнася строго отрицателно към идеята за национална доктрина. Така че големият въпрос е, – но ние не можем да го решим сега – големият въпрос е, ще има ли някога и възможно ли е да има изобщо в България национална буржоазия, която да извърши обикновена буржоазно-демократична революция, която да гарантира обикновени буржоазно-демократични правила и свободи на населението. Ние си имаме партия за правата и свободите, но реални права и свободи от буржоазно-демократичен тип ние нямаме. Какво е мястото на България в световния процес? Най-тягостното е, че България още не мисли за своето място, което означава, че тя може да стане жертва на всякакво случайно съчетание на обстоятелствата. Геополитиката, освен всичко друго, е и игра на случайности и на случайни преплитания на обстоятелствата. В България нито един отговорен фактор няма съзнанието за реката, в която България е попаднала и която я носи.

В какво според вас трябва да се прояви това осъзнаване за нагазената река?

Може би в старото и вече забравено усещане за отговорност пред историята, или с други думи, усещането за суверенитет. Това е разбирането, че в дадения случай ние можем да не сме напълно паралелни на политиката на великите сили, но ние сме верни на своята история и на своята съдба. Усещането за съдбовна обвързаност, усещането за собствена траектория в историята в България е на много ниско място. По-скоро ние живеем в епоха, когато съвкупният български политически елит внимава да не бъде заподозрян в непаралелност спрямо великите сили. Значи нужно е обръщане към себе си и към собствените ресурси, към собствената история и към собствените предпоставки, нужно е усещането за суверенитет, което може да се преведе много ясно. Нека България да бъде суверенна, ако ще светът да се продъни. Но в България такива политици няма. В България се смята за велик политически успех да те поканят отвъд Океана, за да ти набият чембера. Вижте случая с Явор Божанков, който беше изхвърлен днес, като пряк резултат от неговото специализиране в САЩ. Това е поредната дребна закачка в българския парламент. Някои неща могат да се оправят само след като в българската история влезе българската национална буржоазия. Това – съжалявам, но не се наблюдава. Това води до отслабване на българската субектност, българската историческа субектност и до геополитическа подчиненост на случайни фактори, за които днес съвкупният български политически елит не мисли изобщо.

Цоня Събчева