Доц. Татяна Буруджиева, политолог, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

В последния ден от регистрацията на кандидати за кметове и листи за общински съветници броят на интригите се свива. Три дни преди официалния старт на предизборната кампания, незаинтересоваността към тези избори расте. В информационния поток читателите реагират повече на събитията в Украйна и мястото на България в тях, нежели от това, което ги очаква след месец. Каква активност можем да очакваме за предсрочните местни избори, доколко кампаниите на кандидатите не са на празен ход? Наш гост е политологът доц. Татяна Буруджиева. Добре дошла в аудиокаста на “Фокус" “Това е България", доц. Буруджиева.

Здравейте.

Какви местни избори се очертават? Вече имаме кандидат-кмет на ГЕРБ за София – Антон Хекимян.

Ако ме питате за София, тук интригата също започва да се разплита. До преди 1 месец това, което казвах, е, че за първи път в София не знаем, кои ще са кандидатите, които ще отидат на втори тур и дори не сме много убедени, кой ще е кандидатът, който ще влезе с най-висок резултат на този втори тур. Сега вече нещата изглеждат по друг начин, след като видяхме всички кандидатури. В София ще бъде интересна кампанията, защото все пак остават кандидати: едни партийни, други поради собствената си кампания, трети поради фигурата, която представляват за хората. Но могат да организират и да увлекат след себе си около 100 000 избиратели и имат един силен кандидат, който също се очаква в лицето на Вили Лилков да дръпне също сериозно количество гласове. Така че в София се очертава малко по-висока активност. Защото в София обикновено около 40 000 избират. Като сложим, че има и много-много други кандидати, всеки по малко да вземе и листи – за първи път се очертава така. Възможно е обаче, с тези кандидати да се окаже, че ще се свият партийните електорални подкрепи. И в този смисъл пак София да се озове със същата активност с която си беше, просто заради кандидатите, заради кампанията, заради това, което се случва, включително и заради войната хората могат да си останат вкъщи и да не вземат участие в голямата битка. Аз смятам, че София дава интересни избори на софиянци и ще бъде жалко, ако този път предпочитат по-голямата част да си останат вкъщи. От там нататък отиваме в големите градове, където мачът изглежда вече много ясно свирен в полза по-скоро на старите кметове, поради това, че се раздробяват кандидатурите, гласовете вляво, в дясно. Купчина хора се появяват, да ви кажа честно като слушам някои послания, просто такъв полет на въображението и такива удивителни неща им хрумва да предложат на избирателите, че по-скоро нахъсват, така да се каже консервативният вот. Защото все пак идва зима, хората усещат доста тежки и икономически и инфлационни и всякакви други процеси. А тази несигурност, тя винаги влияе в посока на консервативния вот. Според мен интересна още ще бъде кампанията в Пловдив, защото за разлика от София, където ГЕРБ ни предложи тази номинация. Моите уважения към Антон, винаги отлично сме работили и го ценя като журналист и колега. Но тази номинация показва липса на малко въображение. Предложиха ни веднъж на президентски избори майката на нацията, след това на другите ни предложиха бащата на нацията. Сега ни предлагат детето на нацията, надявам е, че няма да стигнем до сватята на следващи избори. Така че в София нещата изглеждат по не много приличен начин за това, как ГЕРБ отиграха ситуацията. Защото е ясно, че една партия не може да бъде вечно начело, дори в кметските избори. И беше ясно още от предишните избори, че кметът и  неговия екип дразнят софиянци, предизвикват напрежение. В Пловдив беше същото, в Пловдив имаше много брожения, много напрежение, но сега, според мен, кандидатурата и това, което правят в Пловдив ГЕРБ, по-скоро мисля, че ще бъде неприятна изненада за останалите кандидати, които се надяват, че и в Пловдив е свирен мачът и вече от Пловдив и София ще тръгне най-дългоочакваната от няколко години промяна.

Васил Терзиев вече каза, че кандидати-журналисти в политиката и особено за такива мажоритарни избори, като местните, не свършват добре?

Аз бих казала така, кандидатите за кметове да не се превръщат в коментатори, ако е възможно. Ние на тях гледаме като на хора, които ще управляват София. Така че г-н Терзиев е от 4 месеца почти в кампания, не можах да разбера от тези 4 месеца: как ще управлява той София. Надявам се, че има още 1 месец да се занимава с нещо сериозно, като проблемите на софиянци, вместо постоянно да им показва как ходи и с някакви много възрастни женици си говори, разбира онези, които би трябвало да се възмутят от неговия отказ от роднини или нещо такова. Да престане да чисти тези неща, ако е възможно да се обърне към нас, софиянци и да поиска нашето доверие на основата на това, какво всъщност ще направи в тази София? Какво е онова, което той много различно от предишните ще направи, защото София определено не е страната. Там имаше доста сериозни въртележки, включително и в моделите на управление. Но София устойчиво тридесет и няколко години се управлява по един и същи начин, независимо от промяната на имена. Така че той все пак е изразител, лице на промяната, добре е да покаже каква ще да е тази промяна. Отвъд, разбира се, тази стара китайска технология, за да решат хората, че от нас започва историята и света, и летоброенето, трябва да сменяме имена на улици, да махаме стари паметници. В древен Китай това е между другото технология в политическата комуникация, която обяснява,  защо толкова много династии имаме, за които говорим. Не че в Европа ги нямаме, в една Франция имат различни династии, ама това са исторически подробности, някак си говорим си за отделните крале. За Китай знаем династиите, но не знаем, кои са имената на кралете им. Защо? Точно заради тази техника, която трябва да накара хората да забравят какво е било преди това, дори и да помнят.  Даже нотата се е сменяла, не знам дали да не разведрим малко вашите слушатели с такава информация. За да може да звучи музиката, песни, написани досега по друг начин, се сменя основната нота. Значи, ако е до мажор, става ре минор, примерно или ...

Фа диез?

Да, нещо такова. Тази технология е ясна, но тя не отговаря на въпроса: какво ще правиш в София и как ще ръководиш София? Изглежда като немощ да се занимаваш с това, вместо да кажеш как виждаш проблемите на софиянци. И не като презентация, все пак ние софиянци не сме комисията, която трябва да избере по-добрия проект. Ние избираме политическото лице, това е четвъртият човек в държавата, четвъртият човек в държавата по власт, оставете за бюджета на София и т.н., по власт - символична, не символична, представляващ държавата. Дайте малко да сме сериозни по отношение на това, което представлява кметския пост в София. От тук нататък аз на всички кандидати пожелавам успех, разбира се. Хекимян тепърва ще го видим, какво ще направи, но той влиза в една кампания, която не е неговата кампания, заради наслоени неща. Терзиев е прав, като казва, че на журналистите, които са влизали в политиката, не им е добър краят, ама то и на бизнесмените, които са влизали в политиката, не им е добър края, ако трябва да си говорим за добър край. Всъщност, аз не виждам добър край на политици в България, лоша работа. Включително и Стамболов дето се вика толкова го тачим, ама сме му разцепили главата. Така че г-н Хекимян влиза в една кампания, която ще му отнеме известно време да покаже, че е различен от своя учител в журналистиката Бареков и няма да има и той политически край. Че наистина е работил коректно като журналист, защото тази връзка с една политическа партия вече връща назад, българинът е много подозрителен към журналистите и журналистиката, настанаха времена да се върнем обратно да четем между редовете. Все мислим, че някой нещо ни забранява.

И ни лъготи.

И нещо специално ни лъготи и специално му е платено да ни лъготи. И на трето място трябва да обясни, защото това, което, ако е вярно, разбира се, защото малко препредавания има в този първи ден, че 20 години той живее в София, това не е добър език. Дето се вика, има хора, които и по 100 години живеят в София, това не ги прави причастни и разбиращи какво трябва да се случи в София. Отиваме към Ваня Григорова – има кандидатури и политици, които някак си са родени под късметлийска, щастлива звезда. Първо, Ваня Григорова и БСП-София успяха да направят коалиция, която не сме виждали вляво, т.е. за първи път ние виждаме левицата по този начин обединена. И аз лично за първи път виждам Софийската градска организация без нито един, който нещо там да е по-различен като мнение. Тя винаги се слави с това. На второ място, виждаме един лидер на партията, в лицето на г-жа Нинова, която заяви при Карбовски, цитирам, че София е синя и няма много шанс техния кандидат, което принципно не е много полезно за нито един кандидат, бих казала аз.

Отписа ли тези избори БСП?

Централата на БСП може би ги е отписала. Но градската организация не е. И тук тепърва има да си говорим, какво се случва в БСП, след като видим резултата от тези избори и какво ще направи Ваня Григорова, защото тя отваря много широко ветрило на подкрепа. Тя е много автентична, заради синдикалното си развитие и проблемите, с които се е занимавала, тя е автентично лява. В същото време тя не е това ляво, което не могат да приемат хората, защото синдикализмът се приема, а синдикализмът  винаги е ляв, няма десни синдикати, така да кажа. Освен това, тя е речовита, харизматична, както се казва, всеки продава от това, което има, Тя е една симпатична и харизматична жена и смятам, че е човекът, който има много ясни идеи. При нея има най-ясни политически послания за това, какво трябва да се случва в София. Дори ми се струва, че от тези кандидати, ако изключим г-н Вили Лилков, който е наистина изключително компетентен и вещ в това как се управлява и как работи и функционира една община, мисля, че тя след него е вторият човек, който и поради синдикалните си ангажименти има представа и за това, какво се случва в общината, знае какво е бюджет. Извинявайте, това е толкова важно. Бюджетът е начинът, и средството, и инструментът, по който ще направиш политиките. Ами ти, ако нищо не разбираш и ти създадат един бюджет, после как управляваш? То е ясно, че вече си заложник на онова, което е разпределено като ресурси. И на трето място, точно това изказване на г-жа Нинова лишава Ваня Григорова от аватарска сянка, която да дърпа в различна посока, както е при г-н Терзиев с г-н Бонев. Защото от това, което виждам като предизборна кампания, аз започвам да си мисля, че г-н Бонев ще управлява София. Той твърде компетентно обяснява.

То може и реално така да се получи, да се осъществи?

А може и рално така да се получи, да. Така че ще е хубаво да се каже, че г-н Бонев ще е новият Цветан Цветанов в общината, примерно или нещо такова. И стигаме до кандидата на  “Възраждане", който е другият човек, който засега той изпълва гласуването за листата. Но “Възраждане" по принцип са във възходящ тренд, включително за София, както и за страната. Те имаха към 70 000 гласа, там също очаквам нарастване на гласовете. И в този смисъл твърдя, че интрига има, сериозна интрига има, какво точно ще се получи на първи тур и вече от това, кой ще бъде кандидатът, който ще може или не може да олицетвори съществуващия тренд, без да е война. Софиянци не са тежко нещо революционизирани, в никакъв случай. Но на софянци определено им е омръзнало от всичко това, което им се поднася и от начина, по който се прави. Отчитат направените хубави неща, защото София наистина е много променена, трябва да можем да виждаме с правилните очи, да не си затваряме очите пред нещата, които са се случили. София има друг облик просто, след толкова години. Така че не е това проблемът на софиянци, проблемът на софиянци е, че все по-трудно могат да функционират в ежедневието си. Все по-трудно е, примерно повечето майки, не знам дали сте забелязали, са се превърнали в таксиметрови шофьори. Защото ако детето ти трябва да отиде, освен на училище, примерно на математика, нещо на спорт, нещо за културно мероприятие, някъде да се заведе за такова, те са от сутрин до вечер на волана, защо е такъв трафикът. Ами защото дори и това не е удобно, защото няма никаква инфраструктура в нито един район, включително в центъра на София, т.нар. инфраструктура, която да поеме това натоварване и да облекчи малко нещата. И най-важното, да даде възможност на тези майки и те да могат да работят, защото, аз съм сигурна, че по-голяма част от тях искат да се реализират като професионалисти. Но някой трябва да разхожда тези деца насам-натам. Ако са 2, ако са 3, какво се случва? Така че има ето такива проблеми в ежедневието - как стигам до работата? Колко ми е пътят, как се връщам, защото за София това са часове наред. И това са загубени часове за възстановяване на работната ти сила. Това са нерви, които, както сега си говорихме с таксиметровия шофьор, ще паднат след няколко дни дъждовете и всички, които не карат колите си ги превръщат в чадъри. Качват се в колите си и тръгват с тези коли и е нещо страшно в София да се движиш. Да, има метро, но примерно, това метро не е направено, както скоро бях в Париж, франкофон съм и си харесвам този град. Ами извинявайте, там да, има задръствания, но там знаеш за колко време ще стигнеш. Първо, че има тотална информация от къде до къде за колко време си. И второ, има едни бързи влакове, които са продължение на метрото, които ви свързват с близките окрайнини, с периферията на Париж,

С предградията.

Да, което дава възможност, защото много софиянци вече се изнасят, то не може да се живее или пък нямат достатъчно пари да си купят специално в София някакво жилище, пък и искат да живеят на по-голямо спокойствие встрани. Така че тази яка какво показва: накъде расте София? Какво се случва в София? Ами няма го този дебат все още. Има ги кандидатите, знаем, електорално горе-долу какво ще направят. Но какво ще е случи в кампанията и този дебат как ще протече, на кого ще повярват софиянци и ще се доверят, това все още не можем да го прогнозираме, за съжаление.

Ще запазят ли партиите сегашния си ред във властта, т.е. подредбата ГЕРБ, “Продължаваме промяната" и т.н.?

Струва ми се, много е важно, какво ще направят “Продължаваме промяната" и “Възраждане". Ако се запази възходящият тренд на “Възраждане", макар че те не издигат твърде много такива кандидатури за кметове по места, които могат да спечелят. Според мен, на кметско равнище ГЕРБ категорично ще си остане на първо място. А що се отнася до съветническите листи, там трендът на ГЕРБ, поне по социологическите изследвания, е да е първа политическа сила, така, че ако има спад, той ще бъде конкретно заради конкретни листи или  конкретна ситуация в някоя община. Докато какво ще се случи с второто и с третото място, не мога да прогнозирам, специално за листите там. Струва ми се, че “Продължаваме промяната" ще имат доста сериозна щета. Като казвам щета, те не са се явявали на други местни избори и би трябвало даже да го отчетем като успех, ако нормално коментираме политиката. Но тъй като самите “Продължаваме промяната" си сложиха едни други летви като цели и определено в начина по който говорят и се държат: и на национално равнище, и по места са  възприели тезата, че “ето с местните избори, ние ще им покажем, че сме първа политическа сила". Заради това си позволявам да кажа, че ще се получи щета там.

Ала-бала с машините?

Аз по принцип нееднократно съм заявявала, нямам нищо против прогреса, но за мен едни избори са честни тогава, когато гражданинът може да контролира целия процес, т.е. има познанието, опита, възможността да го контролира. Машините не дават такава възможност. И да не ми дават пример с Щатите, там е съвсем друга избирателната система. И като ми дават за пример Щатите, защо не въведоха гласуването по пощата, далеч по-спокойно и по-малко пари щеше да ни струва цялата тази работа. Сега вижте, има голямо напрежение между ЦИК и общините, които трябва да организират изборния процес и партиите. Защото ЦИК настоява за този по-голям промеждутък от време между първи и втори тур, което е абсурдно. Ние не можем да ставаме заложници на никаква техника в едни избори. Второ, не е много ясно, как ще се отчетат преференциите, защото виждате, че има голям проблем с отчитането на преференциите, а хората ми се струва, че искат да използват преференции, особено на местни избори, това ще е още по-значим техен инструмент да сложат в управлението на тяхната община онези, на които имат доверие. И сега, от машината излиза толкова мъничък отрязък, който там е такава микроскопична история. Всички знаем, че умората, броенето, когато нямат мотивация самите партии да стимулират освен това преференцията, едното от нещата, които ще се съсипе или ще потъне в тези избори с машинното гласуване, са преференциите. Второто, от сега казвам, особено в големите градове, както е в София, Пловдив, Варна, нещата стават много неприятни с машините. Така че аз лично продължавам да си гласувам с хартиения вот, защото държа това, което съм казала, то да бъде отчетено и да нямам никакви притеснения относно гласа си за кого съм го подала и как са го отчели. Защото вижте, вие гласувате веднъж за кмет, след което не може да се върнете, т.е. вие не може да премислите, нямате, ако сте сгрешили нещо, с машината няма опция да се върнете, както беше на парламентарните избори. Ако сте сгрешили нещо, тръгвате отначало, делийтвате – тогава беше така. Гласува се  за кмет, за кмет на община, за районен кмет, за листи – мазало ще стане, мазало ще стане. Още не знаем, с колко урни ще трябва да разполага една комисия, защото за всеки избор трябва в отделна урна да се сложи. Така че първо едни по-бодри и издръжливи хора да се предлагат в комисиите. Бих посъветвала партиите тези хора да се въоръжат с търпение, защото имаме най-слабия в професионално отношение ЦИК в момента, който и на миналите изборите и на по-миналите, и на тези затормозява процеса на обработка с протоколите, които формулира: кое  къде трябва да се напише. Просто такава тежка некомпетентност в ЦИК, при това, след като е променен Изборния кодекс и трябваше да се избере нов ЦИК, заради квотите, ако щете на партиите и т.н. Но проблемът е за некомпетентността. Партиите като предлагат хора за ЦИК, ще е добре да предлагат хора, които поне са ходили да гласуват. Имам чувството, че дори не са стигали до урни тези хора, като им гледам някои от решенията. Там на пръстите на едната ми ръка, и ще останат много свободни пръсти, ако трябва да изброя професионалистите. Много е неприятна цялата тази история, защото тя създава напрежение, хаос и допълнително не стимулира или се явява фактор за потискане на избирателната активност.

Как ще повлияят резултатите от местните избори върху управлението на държавата? Можем ли да очакваме смяна на правителството? Или сглобката ще удържи, няма да се разглоби?

Според мен сглобката ще удържи. Парламент няма да се избира скоро. Всички имат общи интереси по някои промени в Конституцията и по някои закони и решения. Но след изборите предстои Бюджетът. Аз дълбоко се съмнявам, че този път на г-н Василев ще му бъде дадена възможност да бъде неговият бюджет. Ако си спомняте имаше разправии на този частичен бюджет, с доста истерии между двете партии. Сега това няма да му се случи, не за друго, а защото става въпрос вече за цяла година и защото ще имаме една много ясна картина на политическата тежест на партиите. Нищо чудно, ако е доста сериозен дисбалансът, т.е., ако “Продължаваме промяната" получи очертаващият се засега резултат на изборите, нищо чудно ГЕРБ да постави въпроса за смяна на министри. И тук вече за взимане на част от властта, защото не е възможно, включително след това, което направиха и в София, което може да се отчете и като подарък за г-н Терзиев, тази кандидатура на ГЕРБ. Не  е възможно ГЕРБ да продължават да споделят, така да се каже власт, при положение, че тези с които споделят власт нямат властови ресурси като електорална подкрепа. Така че нищо чудно, ако този път картината се промени. Значи, миналият път ГЕРБ бяха в ситуацията да кандисват и да приемат каквото правителство им се предложи и какъвто формат на сглобка им се предложи. Сега става обратното: “Продължаваме промяната" ще бъдат в такава ситуация, защото те или ще приемат, или ще бъдат напуснати от властта.  Но това не значи, че ще имаме нови избори.

Всички си задават въпроса: докога Борисов ще го играе Санта Клаус?

Ами, докато покаже, че наистина “Продължаваме промяната" не са партньора, който може да стои наравно с ГЕРБ в очите на другите партньори, дето от оня запис и т.н. Тоест, пред западните партньори, включително и пред българския избирател Борисов трябва да бъде действително категорично оценен като най-силният. И то в момент, в който е бил толкова слаб, че е дал властта.  Намираме се от известно време, от няколко месеца в среда на политическата символика. Тя трябва да стигне до определени образи и символи, както казва един приятел от ГЕРБ, “не, не, не почистваме Борисов, сега го избелваме". Значи като го избелим и ще престане вероятно да играе тази роля на Санта Клаус.

И на финала, къде е президентът, нещо изчезна от хоризонта? След смяната на властта от него не се чува нищо. Очакват Консултативен съвет заради скандалите със службите,  заради изгонените руски свещеници, заради неяснотите около изпращане на оръжие за Украйна, заради напрежението в Черно море.

И в първия си мандат президентът Радев показа, че Консултативният съвет не е възприет от него като сериозен инструмент за въздействие. Може би наистина е така, аз се съмнявам, че на този Консултативен съвет може да се постигне нещо. Но със сигурност той е необходим, за да покаже на нацията, че въпроса се поставя по определен начин от президента. И че реагират по определен начин политическите сили. Това е страшно силен символичен инструмент в политическата комуникация, който вече той не го използва. Второ, според мен, това е демонстрация, с която президентът Радев иска да покаже, че няма да му формират дневния ред. Той иска той да формира дневния ред. И виждаме, че тогава, когато той е правил ключовите си изказвания, са били много ясно набелязани тези ключови изказвания и момента така, че да започнат да формират дневния ред на обществото. Аз лично приемам, на трето място, това леко отдръпване, как да кажа, това е добър ход за една институция, която не бива да се очленява и да става фокус на внимание в момент, в който хората трябва да избират местна власт или пък някаква друга власт. Защото ще понесе само щети, непрекъснато ще вървят стрелите. Каквото да каже и направи в момента президентът ще бъде оценено като намеса за едно или за друго, към едни или други везни, към едни или други кандидати. Така че аз лично смятам, че има моменти, в които президентът действително е по-добре да е малко по-встрани. Друг е въпросът, че пък от друга страна това са много важни въпроси и хората чакат, нацията чака.

Чакат неговата позиция.

Защото, представете си, ще вкарат, ще влязат в парламента промените в Конституцията. Е, тогава ли ще се обади, та да кажат пред хората неговите опоненти: “ами той се обажда, само като му взимаме власт". Тънко е острието винаги в политическата комуникация. Смятам, че трябва много сериозно да се премисли, защото не може само г-жа Йотова да е тази, която  говори сериозно.

Тя се изяви като говорител на президентската институция, което пък постави въпроса: дали тя не се готви за короната на президент, а президентът да се оттегли към партиен лидер?

То всичко е възможно в политиката особено в ситуацията, в която сме, да липсват лидери, да липсват сериозни политически субекти, всеки така или иначе се изкушава или  има основание да работи в тази посока. Аз лично смятам обаче, че това няма да стане преди да дойде четвъртата година от мандата. Не ми се струва, че президентът по-рано ще излезе, тъй като няма никаква сигурност, а и пък не виждам около него екип, който да играе толкова силно на несигурното. Тоест, да напуснат всички президентството и да се втурнат като едни апостоли да създават партия, някак си не ги виждам, честно казано. Смятам, че това ще бъде по-скоро към края, защото има и такава логика - имайки една власт, която е символична, точно в символичния характер на нещата да я използваш. И защо да не я използваш и да се отказваш от нея?

Много ви благодаря  за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Аз благодаря.

Наш гост бе доц. Татяна Буруджиева.

Цоня Събчева