Доц. Светослав Малинов: Всяка партия иска да се позиционира с минимална вина и с максимално придържане към предизборните си обещания

Доц. Светослав Малинов, ръководител на катедра "Политология" в Софийския университет, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

Предстоят срещи между парламентарно представени формации, като начало – между екипи на ГЕРБ и "Продължаваме промяната“, за първа стъпка за диалог, договорен с посредничеството на контактната група с Росен Плевнелиев и Соломон Паси. Съдейки по предварителните напоителни заклинания пред медиите обаче, и то предимно от "Продължаваме промяната“, но и от ГЕРБ не им остават длъжни, очакванията за резултати от двустранния разговор във вторник гравитират около нулата, а публичното изясняване на позициите гони риска да се превърне в поредния досадил ни политически спектакъл. След като предварително се тръгва с нагласата за безрезултатност, защо са необходими тези насилени напъни за отговорност и се губи време, вместо да се премине към смислена формула за правителство или да се върви направо към избори? Наш гост е политологът доц. Светослав Малинов – ръководител на катедра "Политология“ в Софийския университет. Още от нощта на изборите стана видимо, че няма естествено, логично, готово парламентарно мнозинство – аритметиката не излиза, и формирането на кабинет е трудно постижимо. Какво се печели от увеличеното време за връчването на мандатите, което засега държавният глава Румен Радев любезно предоставя? И използва ли се рационално това време?

Първо трябва да отбележим, че е разумно да не се бърза, поне що се отнася до връчването на първия мандат, разумно е да се бърза, доколкото парламентът има много ясен дневен ред и там могат да бъдат ускорени нещата. Но преговорите, които по принцип са паралелни на парламентарната дейност, могат да се забавят, най-малкото защото не е хубаво да се правят избори февруари, по-хубаво е да се правят март. И не виждам нищо непочтено това да се говори открито и да се търси като цел. В края на краищата, ако ще има бързи и предсрочни избори, по-добре е да бъдат малко по-късно. Така и така, те ще бъдат пак прекалено рано. Но иначе това, което казахте за основната прогноза в предизборната нощ, мисля, че се сбъдва и в момента партиите мислят в двоен план. И пак никой не трябва да ги вини за това. Те в момента мислят за следващата предизборна кампания, как ще се позиционират, кой с какви негативи ще отиде. И при положение че няма да има дълъг парламент, в който ще има управляващи, опозиция и нещата ще се решават на полето на нормалната, рутинната демократична политика, то тук основният въпрос е: кой ще бъде виновен, кой ще се позиционира като повече и по-малко виновен за предсрочните избори. Това е ключът към поведението на повечето партии.

Според вас кой ще отнесе късата клечка?

"Продължаваме промяната“ не издържа на обществения натиск, който не знам, колко е дълбок и не знам, колко е масов, но натискът е за това, че трябва да разговаряш. В края на краищата те казаха, че няма да има коалиция, да участват в коалиция с ГЕРБ, и никой не се съмнява в това. Но в момента виждаме, че те поддадоха на този натиск. Аз не мисля, че има нито нещо лошо, нито нещо хубаво. Няма да има резултат. Ще се срещнат с ГЕРБ и ще видим, че понякога да не се срещнеш с политическия противник и да не разговаряш не е толкова безсмислено, отколкото може би насила да се срещнеш и с оглед на някакви PR постижения да го правиш. Аз продължавам да смятам, че шанс има само третият мандат и тъкмо заради това президентът Радев, поправяйки грешката си от предишните избори, когато всички видяхме, че бързаше по един много недалновиден начин, та поправяйки грешката си, нека да забави нещата и да връчи третия мандат само на политическа формация, която има поне някакъв шанс. В този смисъл връчването примерно на третия мандат на ДПС е съвършено безсмислено, защото няма да има успешен трети мандат с ДПС. Но коя от другите две партии, да го кажа най-общо, ще бъде, трябва да се реши с оглед на поведението сега. Така че избързах с прогнозата си, но аз я повтарям от известно време. Единствено третият мандат има шанс, макар и не много голям.

Не ставаме ли обаче свидетели на абсурдната ситуация, доц. Малинов, в която ключовите политически играчи се привиждат като мандатоносители и очакват другите да ги подкрепят? Обаче как би изглеждало най-разумното разсичане на оформилия се Гордиев възел, и то дори при третия мандат?

Там има възможности за най-различни формули, които бидейки предложени от партия, която не е първа или втора – примерно не е "Продължаваме промяната“ или ГЕРБ, има по-големи възможности за подкрепа, тъй като едно е "Продължаваме промяната“ да подкрепя инициатива на ГЕРБ, едно е ГЕРБ да подкрепя инициатива на "Продължаваме промяната“ или мандат, много по-лесно им е да направят това с оглед на друга формация. Вече третият мандат може да излезе с различна формула, като например правителство на малцинството или правителство с ясна програма до местните избори. Тогава ще бъде по-лесно на големите да обяснят на своите избиратели, защо не са се съгласили с прекия противник, омразния първи или омразния втори, а са приели разумно предложение на някой от по-малките, в някакъв смисъл по-безопасни за собственото им електорално оцеляване и сила партии. Това е смисълът на малките в политиката – когато големите не се справят, големите могат да застанат зад определени малки партии. В Латвия стана нещо подобно. Направо се излъчи кандидат за премиер лидер на най-малката партия, който между другото, след това стана и голям политик на голяма партия. Но подобно нещо можеше да се случи и с избора на председател на Народното събрание – да бъде кандидат от по-малките. Не се случи, но се видя, видя се какви формули могат да се появят. И аз продължавам да смятам, че третият мандат има шанс тъкмо с такава нестандартна формула. Просто в противен случай бързите избори могат да бъдат отлагани най-много до март.

Пред партиите в парламента има лоши варианти за съставяне на правителство, по-лоши варианти за формиране на кабинет и най-лош вариант – това са нови избори през март, казва съпредседателят на "Демократична България“ Христо Иванов. Въпросът е, как всяка партия вижда тези варианти: как изглеждат те за ГЕРБ, как – за ДПС, как – за "Продължаваме промяната“, как – за БСП, и как – за "Български възход“?

Е, ако трябва да ги разглеждаме всяка поотделно, няма да ни стигне времето. В момента всяка партия, повтарям, иска да се позиционира с минимална вина и с максимално придържане към предизборните си обещания. Тъкмо заради това отиваме, както се казва, към избори с най-голяма вероятност, защото в момента не се е променило нищо, което да позволява на партиите да смекчат или направо да преобърнат позициите си. И само да отбележа – това, че се получи много специфична коалиция за избирането на Рашидов, това, че се получава в момента коалиция за хартиената бюлетина – нейното връщане имам предвид, това, че има коалиция за военната помощ за Украйна, по никакъв начин не се трансформира и няма да се трансформира в мнозинство за правителство, независимо че партиите ще се обвиняват една друга, че има ново мнозинство, скрито мнозинство. Няма. Има конюнктурни теми, по които наистина има мнозинства, които обаче никога не могат да прераснат в нещо повече. А иначе всички партии би трябвало да се притесняват от предсрочни избори. Казвам всички, включително и тези, които твърдят, че "Възраждане“ ще спечели – не мисля, че има сигурност в това. Но понякога отиването на предсрочни избори не е най-лошото за партиите. Аз съм убеден примерно, че за партии като "Продължаваме промяната“ или "Демократична България“ участие или видимост, че участват в управление заедно с ГЕРБ и ДПС, е по-лошо от предсрочни избори, нямам никакво съмнение в това.

А какво ще се случи, ако и в 49-ия парламент се повтори картината от 48-ия?

Първо, не мисля, че ще се повтори, защото се видя, че миналата година, при провеждане на избори в изключително кратки периоди, или по-скоро провеждането на бързи, даже светкавични предсрочни избори, всеки път имаше различен резултат, че даже и различен победител. В случая българските граждани трябва да се произнесат: искат ли ГЕРБ и ДПС да продължат да управляват в някаква комбинация или искат ГЕРБ и ДПС да отидат в опозиция и на тяхно място да дойдат "Продължаваме промяната“, "Демократична България“ или БСП. Българските граждани ще трябва да се произнесат на следващите избори за това и аз съм убеден, че ще го направят. Не съм убеден, между другото, в каква посока ще тръгнат избирателите, но съм убеден, че няма да повторят вота си. В тоя смисъл, самите български граждани не дадоха отговор на най-важния въпрос: промяна или запазване на статуквото. И затова партиите не знаят какво да правят. Между другото, обърнете внимание – при такава ситуация статуквото винаги има предимство, защото статуквото не се бои от коалиция. Промяната трябва да се бои. И между другото, интуитивно политиците и избирателите започват да го усещат, защото в крайна сметка, ако цялата тази нова вълна в българската политика е била, за да се управлява със старите, защо пък тогава да не си останат старите. Те поне, както всички от тях твърдят, са по-компетентни. Аз, между другото, нямам съмнение, че са по-компетентни, но със сигурност знам, че са стари.

А с какво си обяснявате факта, че партиите от новата вълна не печелят избирателите, поне не в този вид, в който биха могли да формират коалиция за мнозинство?

Защото направиха грешки, защото показаха неспособност да разрешават вътрешни конфликти, а това в политиката не се прощава, когато трябва да правиш коалиция. Казано много просто, те разочароваха избирателите си, защото предизвикаха поредица гафове, които можеха да бъдат избегнати. Но разбира се, ситуацията, в която се озова България, предполага определени проблеми, които не зависят от правителството, и със сигурност е по-добре да бъдат в ръцете на нови хора. Защото поне що се отнася до енергийната независимост, аз мисля, че всички експерти в Европа и в света видяха, докъде го беше докарала България със старото си управление. Това е много важно да се знае, защото емоциите ще отминат, но постигнатото в тази сфера, особено това, което предстои да се постигне, ще остане. Така че българските граждани трябва да се произнесат по тази линия. Много пъти и в България, и в други места по света хората са предпочитали стабилността пред промяната. Могат да го предпочетат и сега, но трябва да се произнесат. Това, което имаме в момента, е точно патова ситуация, в която или някакъв много тежък компромис трябва да се направи, или да се отиде на нови избори. Но искам само да отбележа – на практика компромис се иска от тези, които претендират да променят нещата. Ако българските граждани смятат, че нямат нужда от инструмент за промяна, то тогава нека партиите да сключат някакъв пакт и някаква коалиция сега. Искам само да отбележа обаче, че предстоят и местни избори, където също е нужна промяна. Е, тази промяна няма да дойде, ако националните партии се изхабят в една безпринципна коалиция сега. Това означава, че в София, Пловдив, да не казвам и други големи градове, нещата ще си останат същите. Дори и тук-таме да се смени някой кмет, той пак ще е от статуквото. Това ли искаме? Все пак трябва да гледаме в малко по-дълъг хоризонт и затова предсрочните избори не са най-лошото.

Т.е. вие застъпвате тезата предсрочни избори през март преди местните избори? Дали това не е играта и на партиите на промяната?

Ако не се намери работеща формула за третия мандат. Но тази работеща формула по никакъв начин няма да бъде обичайната, традиционна, видима коалиция, която прави мнозинство, в която участват и силите на промяната, и предишните управляващи. Това нещо няма да се получи. Ще се мине на ниво компромис, но с правителство на малцинството или програмно правителство, така, че да се види, че това е компромис, временен, и истинската битка се отлага. Това е моята версия за нещата.

А дали би дал резултат исканият от ГЕРБ Консултативен съвет при президента Радев?

Той, между другото, е извън процедурите. Аз въобще не можах да разбера, защо трябва да се иска Консултативен съвет, след като неговите задачи и правомощия са много ясно фиксирани. Така че това е процес, който трябва да тече извън Консултативния съвет и извън президента Радев. Президентът Радев прекалено много участва в българската политика през служебните си кабинети, независимо че вината не е негова, за да му се вменяват сега и посреднически функции, официални. Той достатъчно важна роля играе във връчването на мандатите и контролирането на времето, че сега да влиза и в ролята едва ли не на домакин и арбитър. Това е нещо, което партиите трябва да правят сами, без Консултативен съвет, който между другото, има друг формат и други задачи.

Попитах ви в началото, ще повторя въпроса си: използва ли парламентът рационално времето, което държавният глава предоставя до връчване на мандатите?

Ами изглежда, ще започне да го използва, защото стартът беше ужасен. Тези загубени три-четири дена бяха много потискащи. Надяваме се сега да се ускорят нещата. Появиха се първи законопроекти, появиха се първи въпроси, свързани с парламентарен контрол. Появиха се много смислени инициативи, свързани с украинските бежанци – нещо, с което трябва спешно да се заемем. Виждаме някакво решение на част от енергийните доставки, които ще трябва да минат през обсъждане и някакъв вид санкция на парламента. Надявам се, че парламентът ще става все по-ефективен след много, много лошото начало.

И на финала – страхуват ли се партиите от тежките кризи, които допълнително ще ескалират със зимата? И дали този страх не е в основата на тяхното нежелание за правене на правителство?

Страхуват се и това е една от причините за нежеланието. Но все пак аз смятам, че идеята за някаква средносрочна перспектива спира партиите, които не са участвали в управлението през последните години – изключвам последните шест месеца, спира ги да участват в коалиране с ГЕРБ и ДПС. Обърнете внимание все пак, че ГЕРБ и ДПС винаги са готови да се коалират и да участват във властта, което показва в края на краищата тяхното предимство пред принципната позиция на другите. Но българските граждани започват да усещат, всъщност какъв е залогът. И пак повтарям – на следващите избори те ще дадат някакво предпочитание на една от двете възможности. Няма да останат следващите избори без отговор на този въпрос. Прекалено много хора, които се въздържаха от гласуване, било в едната, било в другата посока, след няколко месеца ще имат дълбоки основания да гласуват, след като пропуснаха последните избори. Убеден съм в това.

Цоня Събчева