Доц. Светослав Малинов, ръководител на катедра "Политология" в Софийския университет "Свети Климент Охридски“, в интервю за аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ 

В аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ търсим отговор на въпроса: ако в 49-ия парламент "Продължаваме промяната“- "Демократична България“ и ГЕРБ-СДС направят коалиция за правителство, ще ги разберат ли избирателите им и няма да ги накажат на местните и на следващите парламентарни избори? Това е темата, върху която ще разговаряме с нашия гост доц. Светослав Малинов – ръководител на катедра "Политология“ в Софийския университет "Свети Климент Охридски“. Доц. Малинов, различните агенции дават в своите сондажи първите места на "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ и ГЕРБ-СДС – разменени са обикновено местата, но все едно, първите две са за тях. Видно от процентите обаче е, че двете партии събират малко над 50%. Засега е трудно да се предвиди възможност някоя от тях да достигне такъв висок процент, такъв висок резултат на изборите така, че да успее да формира самостоятелно правителство. Но ако те направят в 49-ия парламент правителство, ще имат необходимото за целта стабилно мнозинство. Въпросът е, при насложената между тях конфронтация какъв е шансът? 

Това е въпрос, който си задават всички, но отговорите на практика се различават по сложност. Така, като ме питате, дали ще има коалиция между тях, отсега мога да ви кажа, че няма да има коалиция. Само че политологията, особено тази, свързана със сравнителните анализи при политически системи като нашата, дава много възможности за формиране на правителства чрез мнозинство на сътрудничество без коалиция. Като кажете коалиция, аз се опасявам, че много хора си представят лидерите начело, един от лидерите – премиер, другите лидери – министри на вътрешните работи, на външните. Такова нещо няма да стане, такава формула е неработеща – вижда се с просто око отсега.  

А каква формула ще бъде работеща? 

Най-разумната е да се направи едно правителство, което да е отдалечено от партиите, без да бъде така да се каже чуждо на тях. Отдалечено означава ключовите политически лидери да не участват в него. Тук не говоря за лидерите буквално, председателите на партии, а и техните заместници и по-ярки фигури. Същевременно – да има много ясни гаранции, че се получава политическа подкрепа за политики и за конкретни ресори. Това нещо трябва да бъде свършено преди това и това трябва да бъде по някакъв начин споделено с избирателите като възможност сега: да не се плашат хората първо от такова сътрудничество и второ, да не им се казва думата "коалиция“, защото те си я представят по начина, по който досега горе-долу са функционирали нещата. Просто коалицията или коалиционното управление има няколко нива. Ние – нека да го кажа така – трябва да изберем най-ниското. Най-ниското, защото наистина – да започна с това, което и вие казахте в анализа – конфронтацията е такава, че определени нормални формули за коалиция при нас са невъзможни в момента.  

Доц. Малинов, ако партиите започнат да споделят със своите избиратели тази формула и необходимостта от нея, няма ли да бъдат наказани на вота? Дали ще бъдат приети? 

Трудно мога да си представя избирател от т.нар. твърдо ядро, който е гласувал на последните четири избора примерно за "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, който ако започне едни честен разговор сега между него и неговите кандидати по места, той ще се възмути и ще каже "Така ли? Аз няма да гласувам“. Трудно мога да си представя такъв избирател. Още повече, когато започне да се говори за такъв тип сътрудничество, то върви с определени условия. Първо, това не освобождава от съдебна отговорност всички, извършвали престъпления и нарушения по време на управлението на ГЕРБ. Всъщност те ще бъдат свободни така да се каже от това да участват в правителството. И няма какво да казвам имена, но очевидно, че определени имена не могат да участват в такова правителство.  

Може да кажете. Ние не подлежим на регулация, така че може да бъдете съвсем свободен в изказа.  

В края на краищата ние сме в много странен вариант, в който ние имаме съдебна система, която е независима от политическите партии, т.е. всеки може да бъде съден и да бъде призоваван. Е, разбира се, ако има определен имунитет, има ограничени възможности за това. Т.е. политическата формула може да бъде много ясно изказана, правната – не. Например, политическата формула може да бъде: ние не искаме министри, които са били министри в правителства на Бойко Борисов – напълно разумна политическа формула. Може да бъде и друга: не искаме такива министри, но не искаме и Бойко Борисов. Къде не го искаме – в правителството, естествено. В парламента – това е малко по-сложно, защото ако бъде избран, не може да бъде предявявано такова искане. И т.н. Нали разбирате, какво огромно разнообразие има между така да се каже максималисткия вариант на коалиция, където лидерите са по местата си и те носят пряка отговорност, зад министерства – мнозинството пряко е свързано с лидерите, министрите, премиера, и тази хлабава формула. Тази хлабава формула е точно прелюдията към по-нормалните, надявам се, бъдещи коалиции с ясна отговорност, защото тя единствено би била поносима. Сложен е разговорът, но след всичките тия избори, всички тия нерви, които се хвърлиха, да се влиза и да се излиза от парламента, аз мисля, че избирателите ще разберат такъв разговор, ако се води по тоя начин, защото простият разговор не доведе до нищо. 

Избирателите на "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“ ще разберат такъв разговор, но избирателите на ГЕРБ как смятате, че ще реагират? 

Ооо, те – още повече. За тях аз мисля, че въпросът е техните хора да са във властта. Тук проблемът наистина е за тези, които символизират промяната, защото това, което става, е промяна, но не такава, каквато сме си мислели, и не такава, каквато са искали. В края на краищата, това е компромис. Разбира се, това е компромис и за ГЕРБ, но политическата цена на този компромис е различна за различните партии. Казано максимално ясно – за ДПС, ако бъде поканено в такова правителство без министри, цената която ще платят, е нулева. ГЕРБ – почти нулева цена. Те няма да платят цена. Техните избиратели няма да си кажат "Оо, ама ние сме ви изпратили там да правите правителство“. "Не – ние сме ви изпратили там в много голяма степен да браните статуквото“, защото очевидно това са избиратели, които нямат проблем с управлението на ГЕРБ в последните 12 години. Те ще бъдат доволни да видят гаранции, че няма да има онази промяна, от която се страхуват. И тук идва истинският въпрос – наистина избирателите на тези, които символизират промяната, те ще трябва да приемат някакъв компромис. Някои от тях ще имат проблем с него. Но има обаче и друг вариант, който трябва да се знае и спрямо който трябва да се ориентират всички в момента. Това, за което говорим, е единият вариант за правителство. Другият вариант е всички без "Продължаваме промяната“, "Демократична България“ и "Възраждане“ да направят правителство.  

Имате предвид ГЕРБ, ДПС и БСП?

И "Български възход“, ако влезе, и новата "Левица“, ако влезе. Обърнете внимание: това е нещо, което всички се правят, че не забелязват, а то е нарисувано, както се казва – това е другата коалиция и тя няма да има по-висока политическа цена за избирателите на нейните съставни части, отколкото тази, за която ви говорих.  

А защо се правят, че не я забелязват?  

Защото е много неприятна. Защото е възмутителна.  

Ами те и помежду си партиите я отричат, искам да ви кажа.  

Напълно е възможна и аз ще ви кажа откъде идва моето усещане, че става това нещо възможно за първи път, между другото, от последния цикъл от три бързи предсрочни избора. БСП по някакъв начин вече необратимо е уязвена като влияние в българското общество. Хайде, да не е необратимо, но докато Нинова е там, пропадането ще продължи, а и много трудно ще тръгне някакво възстановяване. Но да оставим шанс за възстановяване със смяна на лидера. Целият проблем е, че когато пропадаш толкова много на поредица от избори, вече губиш волята да удържаш някакви морално-политически позиции. Аз се опасявам, че след поредния срив на изборите БСП вече е потенциален коалиционен партньор на ДПС и ГЕРБ, така, както си остава потенциален коалиционен партньор и на "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“.

Тя е готова за всякакво партньорство.  

Защото като си слаб, като си съсипал всичко като лидер, като стигнеш онова "блажено“ състояние да нямаш вече какво да губиш, може да направиш всичко. Аз вярвах на БСП и на лидера Нинова преди два избора назад, когато казваха, че никога няма да бъдат с ГЕРБ. Смятах, че това е така, защото щеше да изгуби избирателите си. Сега, след като ги е загубила, аз вече не вярвам на нищо на БСП, защото  те самите не знаят какво ще стане с тях. Освен това отидоха на една много отблъскваща, конюнктурна, разбира се, но отблъскваща коалиция, за да възстановят хартиената бюлетина, с едничката унизителна цел БСП най-после малко да дръпне напред. След това ще последва нов срив. Разбира се, нито хартиената бюлетина е виновна, нито дигиталното гласуване. Виновно е лидерството на Нинова и процесите, които тя предизвика в БСП – на разпад и разцепление. При това положение тази коалиция е напълно възможна, защото БСП няма да загуби повече вече, ако отиде в правителството.

Но ГЕРБ ще загуби на местните избори.  

Не. Не, напротив. Под риск вече са местните избори за силите на промяната, защото тази коалиция може да започне да се възпроизвежда. Като види БСП, че не боли на национално ниво, нищо чудно да получи и някоя подкрепа на местно ниво и от ГЕРБ, и от ДПС. Ще се получи изключително изопачено бих казал представителство на избирателите, защото никой не гласува за такова нещо, но ето – когато се пропуснат всички други възможности, остава тази коалиция или нов служебен кабинет. И трябва да ви кажа, че между тази коалиция и нов служебен кабинет много хора биха казали "По-добре да имаме някакво редовно правителство, отколкото отново служебно“. Между другото, като оставим тук и идеологическите различия, отношението към войната в Украйна, половинчатото положение на президента, по принцип не е хубаво да има служебни правителства в България – това е дълга тема, можем да я развиваме, но по принцип не е хубаво, не просто защото президентът Радев назначава министри като този на енергетиката, а по принцип това е нещо, което трябва да трае кратко, временно, да бъде прелюдия към редовно правителство. Така че като ги съберем тия неща, трябва да е абсолютно ясно на всеки избирател – три са възможностите. Служебно правителство – то, както се казва, е по Конституция неизбежно, ако се провали. Но иначе – правителство, някакво като формула, която се опитах да дам, между ГЕРБ и "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“ или другата, всички без силите на промяната и "Възраждане“, с които засега никой никъде не е споделил, че би могъл да участва в едно правителство. 

Какви ще бъдат обаче щетите за партиите, ако не се състави правителство и се тръгне към избори 2 в 1 през есента? 

Никой не може да каже, защото не знаем каква формула ще се получи.  

Ако не направят правителство, а решат да отидат на избори есента? 

Ами, всеки може да усети през последните 6 месеца начина, по който президентът и съответно служебното правителство се държеше. Президентът започна да води война с "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“. Пред очите ни стана този обрат. Аз си спомням, как като се явиха за първи път на избори "Продължаваме промяната“, основната критика към тях беше, че те ще слугуват на президента. "Ще се еманципират ли от президента?“ беше въпрос №1. 

Ами цялата им кампания беше базирана върху подкрепата към Радев.  

Да. Сега на практика президентът изостави конфронтацията си с ГЕРБ и ДПС и се концентрира върху конфронтация с "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, първо защото те го уязвиха, като го нарекоха "позор“ заради отношението му към войната в Украйна, и второ, защото май че наистина има фундаментални различия, които по естествен начин доведоха до тяхното разделение. Общото между всички беше да се свали ГЕРБ и ДПС, тази скрита коалиция, и да не се допусне Борисов да продължи да управлява. Но ето, това общо се оказа недостатъчна спойка, с оглед на развитието след това, и сега президентът имам чувството, че иска повече да навреди на тези нови сили, отколкото на старите в лицето на ГЕРБ и ДПС. Така че като питате за цената, да си помислят всички бъдещи кандидати и сегашни, бъдещи местни кандидати и сегашни кандидат-депутати, по-добре ли ще бъде за тях да отидат на избори при служебно правителство на максимално враждебен президент. И така нещата не са толкова трудни за анализиране.  

Като говорим обаче за разделение между партиите, неизбежно виждаме огледалното му изражение в разделението в обществото. И тук въпросът е свързан – може ли да се прогнозира, как ще гласуват българите въз основа на това разделение? 

Аз мисля, че резултатите ще бъдат като пропорция горе-долу същите като предишните, макар и с разменени места и в нова ситуация. Аз не мисля, че силата, която ще спечели изборите – в случая се очертава наистина новата коалиция, дори ще се доближи до 100 мандата, да не говорим за 120. Бих препоръчал никой да не говори, че ще спечели 120, защото вместо да надъхва избирателите, само създава усещане за липса на връзка с реалността. Така че по-добре е да бъдат всички много конкретни, че се борят, първите две партии се борят за първото място, тъй като то е така да се каже свободно в момента, но след това идва въпросът за партньорите и за коалицията. Аз не мисля, че ще има сериозни размествания. Въпросът е самите избиратели и политиците в какво състояние на духа ще бъдат след изборите.  

Според вас в какво? 

Ами зависи от кампанията. Мисля, че измежду многото прогнози единствената, която със сигурност ще се сбъдне, е, че тази кампания няма да бъде толкова ожесточена, конфронтационна като предишната.  

Доц. Малинов, обаче се забелязва, че в тази кампания не се говори за политики. Тя, официалната, започна преди няколко дни, безспорно, но неофициалната върви през целия 48-ми парламент. За политики не се говори. Говори се за конфронтационни линии, говори се за скандали, за обвинения и за всякакви истории. За политики не се говори обаче. И партиите нямат програми, което е другото, което се вижда.  

Имат. Просто са потънали в тази конфронтационна реторика. Имат програми. Хората знаят, които се интересуват. Целият въпрос е, че пропадането в момента на българската политика е на ниво формиране на правителство. Нека да го кажа така: лукс е да говорим за програми, когато не можем дори да се доближим до формиране на мнозинство. Нямам нищо против да се говори за това, но в момента след всичко, което видяхме през последните три бързи предсрочни избора и служебни правителства, в момента приоритет трябва да бъде стабилизиране, преди да започне смисленият разговор за политики. И стабилизирането може да стане с няколко сектора, върху които може да има съгласие между тези – дай Боже, които ще управляват. Защото ако съгласието е върху сектор статукво, сектор, според който нищо да не се прави – тежко ни! Но ако съгласието е да се направят примерно необходимите промени за влизане в еврозоната – ето ви една голяма политика. Ако има съгласие за това, че трябва да се използват европейските средства за няколко неща, по които според мен също се очертават някакви приоритети, енергийната независимост, каквато се оформя, очевидно директният сблъсък с картелите, които виждам, формирани тук-там – за горива, за храни, ако по това нещо се достигне до съгласие, това ще бъде, между другото, и взаимноизгодно за участващите в тази формула, за която ви споделих, и е достатъчно, за да се започне нормализацията. При такава ситуация, повтарям, да се очаква нормална коалиция с пряка отговорност е свръхочакване, което неизбежно води до разочарование. На всичкото отгоре, ние имаме да изминаваме някакъв път и до местните избори, и след това. Затова да гледаме възможното. Като е казал някой през ХІХ век – Бисмарк, че политиката е изкуството на възможното, това не е красива фраза. Няма никакъв смисъл да търсим добрите варианти за България, добрите варианти за партиите – трябва да търсим възможния вариант. Възможният е този, който ви казвам.  

Реалистичното, което ще стане?

И да не се забравя, че е възможен за мен – казвам ви го директно, най-лошият вариант: всички на практика без "Продължаваме промяната“ и "Възраждане“ да се съберат в името на това да няма служебен кабинет. И да го кажат на избирателите, буквално – по-добре това, отколкото Радев. И ще видите, че цената, която ще платят, няма да е много висока. А мен това много ме притеснява, защото докато едните разсъждават за принципите, които трябва да спазват, за разочарованието в своите избиратели, на практика могат да нанесат още по-голям удар на българската демокрация чрез тази коалиция, която трябва да й измислим подходящо име, за да я наричаме. Първата е коалицията между първия и втория, другата коалиция е между всички срещу "Промяната“. 

Доц. Малинов, обаче ние говорим за чистата политика. Зад кулисите обаче т.нар. олигарси или заможни, състоятелни хора, които подкрепят партиите, те каква роля биха могли да изиграят? Няма ли по някакъв начин и те да сложат своите пръти в колелетата?  

Ами да сложат. Нека да видим какво искат. През годините са се оформили хора, които бяха наречени, както знаете, "обръчи от фирми“ от ДПС, от Ахмед Доган. Оформили са се хора, които подкрепят "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“. Тези имена се знаят. Аз не мисля, че там има какво толкова да се търси, да се рови, защото в много голяма степен големите играчи, които подкрепят икономически определените партии, те са много по-прозрачни от самите партии и няма смисъл да им споменаваме имената в момента. Целият въпрос е, че ситуацията, в която се намираме, трябва да търсим наистина нормализиране през малки стъпки. Идеята, че просто най-накрая отведнъж всичко ще се върне към нормална парламентарна демокрация е нереалистична и в някакъв смисъл опасна. Така че предлагам тези малки стъпки. Всички имаме някакъв нов интерес за стабилност, редовно правителство, почти всички. Сега, когато се заговори за влизане в еврозоната, се вижда, че точно по този въпрос задкулисието нещо не се смущава много, защото много добре знае това задкулисие, ако е икономическо, а не са някакви вече престъпни синдикати, че влизането в еврозоната – те имат тази компетентност, наистина затруднява определени престъпни практики, но изключително, изключително облекчава другите. И ако те са олигарси, а не са вече мафиоти, за което не бих се осмелил да твърдя, те трябва да искат еврозоната. И ако я искат, тогава биха могли дори да изиграят някаква позитивна роля, облекчавайки дебата по този въпрос. Защото аз не съм видял някой от големите работодатели в България – предлагам така да ги наричаме, а не "олигарси“ – да е казал "Не! Еврозоната ще бъде ужас за нас, всички ще пострадаме“. Виждам разумни опасения у някои от тях дали сме готови. Ако тези опасения са искрени, а не са някаква лъжа, за да се стига до отлагане, аз ги приемам, тъй като притесненията са очевидни. Всички знаят позитивите – говоря пак за тези, най-големи работодатели, знаят позитивите за себе си, знаят позитивите и за своите работници, знаят позитивите за кредитите, които ще последват. Ето ви нещо, което в момента може да ни обедини. Аз бих искал да ни обедини отношението към войната в Украйна, бих искал да ни обедини по-твърдата позиция, която е крайно време България да излъчи, и наистина да е ясно, че президентът представлява президентството, но не представлява българската държава – ето това е аргумент срещу новото служебно правителство. Още 6 месеца основен говорител на българската държава да бъде президентът Радев по тези въпроси – мисля, че трябва да бъде предотвратено.  

Тази технология на малките стъпки, която вие предлагате, партиите дават ли вид, че биха могли да я приемат, като следите тяхното поведение? 

Те я знаят, но те пък имат опасенията, за които вие питахте в началото. И всичко накрая се свежда наистина до добра преценка, лидерство, харизма, смелост.  

А може би и откровеност с избирателите.  

Всички знаят, всички виждат, няма друг вариант, няма друг. Е то това е, това е. Все пак някой трябва да се нагърби, да казват тия неща. И може би пък ще вземат да ги кажат анализаторите, защото не ги избират. 

Аз затова съм ви поканила. 

Сега аз съм бил и от другата страна и знам, че по време на кампания не е добре да се говори за компромиси след кампанията, това е основно правило. По принцип целият модус на говорене по време на кампания е "нашата партия“, "нашата коалиция“ и ако има самочувствие, дори кандидатът казва не "нашата“, а "моята“ и говори за себе си, не казва дори "ние“, а казва "аз“. На другия ден след изборите трябва с тия, които не са от нашата партия, да правиш разни общи неща. Казано по-вулгарно, много трудно се взима тоя завой в политиката, но той е заложен в нашата Конституция. Имаше избори и след изборите се формира Народното събрание и започват преговори. Така че първата стъпка, първата малка стъпка е по-полека сега на тия избори, на тази кампания, по-спокойно говорене, не като предишното, защото предишното се заложи от начина, изключително подлия начин, по който беше свалено правителството. ИТН си отнесе удара, но злото беше сторено – работещо правителство беше разделено на шестия месец. И да се говори как за 6 месеца били направили такива дивотии, каквито ГЕРБ направил за 12 години, е точно начинът да се увеличи конфронтацията. Да се говори кой е престъпник и кой не по време на кампания също е увеличаване на конфронтация. Да се казват политически формули не е. Да се казва, че ГЕРБ трябва да понесе политическата отговорност не е конфронтация, това е нормално говорене. Да се поставят такива условия не е конфронтация, а разчистване на терена. Давам някакви съвети вече, защото то нещата дотам отиват. 

Как влизат партиите в тази кампания?  

Ами те си знаят най-добре как влизат като финансово състояние.

Не, финансово не, с външните им прояви?

Ами не, нека да кажем и това – би трябвало да влизат с малко пари. И между другото, аз очаквам, освен по-спокойна капания, и по-малко видима. Аз мисля направо, че ще сгреши този, който започне сега да покрива разни населени места с плакати, не дай боже с билбордове и други щуротии. Не е сега моментът.  

Да, което видяхме на предишните избори, което възмути.  Особено билбордовете.

Още повече – всички знаят кой кой е. Няма вече, нова формация дори няма на тези избори. Ако досега не са разбрали кои са… Вече конкретни кандидати по места да се опитат да натрапят дори образа си, защото много от тях за първи път влизат в избори и няма никой да разбере през март месец, когато не е много хубаво времето, дори няма да ги научат имената. Така че отделните кандидати да се погрижат да им научат имената, но за големи национални събития – по-добре да стоят настрана. А иначе влизат – надявам се – с тази ясна визия, че този път не трябва да допускат нов служебен кабинет и че трябва да подготвят избирателите си. И този път, след като вече година и половина обясниха на избирателите, защо не могат да направят някакви неща, тоя път да кажат точно какво ще  направят и при какви условия. И мисля, че избирателите ще ги разберат. На избирателите също вече им идва до гуша от тези избори. Самите избиратели виждат, че е необходимо по-скоро лидерство, отколкото твърдост. Защото да казваш и да правиш точно това, което избирателите ти казват, и да го възпроизвеждаш в парламента невинаги е добро. По някакъв начин трябва да лидираш, да изпревариш избирателите си и те да те последват. И вие казвате сега "Ами ако не ги последват?“ – все пак трябва да има някакъв риск в политиката, нали, това не е инженерство и точна наука. 

Как ще формулирате "лидерството“, за което всички говорят, че го няма? Но ние трябва да знаем и какво търсим.  

Не е въпросът, че го няма, а че в ситуацията, в която сме попаднали, лидерството се изразява в компромис. А хората смятат, че лидерството е да тропнеш по масата и да правят това, което им кажеш.

Това е бабаитлък. 

В тоя смисъл, авторитетът и лидерството имат различни измерения. Аз мисля, примерно, че "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, техните лидери поеха лидерска позиция относно войната в Украйна, даже изпреварвайки част от собствените си колеги, да не говоря избиратели. Така че ето ви лидерство, което се роди в рамките на месец, което дори беше толкова силно – казвам го без ирония, – че предизвика паника. Два месеца тука имаше прокоби за студ, глад, мрак, ако на практика скъсаме връзките с "Газпром“. Това се забрави. Това беше лидерско поведение. Целият дебат за оръжията към Украйна беше някакъв вид лидерски риск. Само че изглежда в момента е по-лесно да се опълчиш на Путин, отколкото да кажеш на избирателите си, че ще правиш коалиция с ГЕРБ, което е хубаво. 

А защо? 

Защото е по-страшно. 

А в какво му е страшното? 

Казвам го полуиронично. 

Полуиронично? 

Но в някакъв смисъл то изисква наистина малко по-дългосрочна визия. Аз все пак мисля, че разграждането на модела, срещу който се борят партиите на промяната, от които изпадна между другото и БСП, и ИТН, по различни причини – та, борбата срещу този модел изисква участие в изпълнителната власт. Наивно е да се смята, че излизането и оставането в опозиция ще предизвика вълна от възмущение и на практика на местните избори статуквото ще бъде пометено, ако управлява на национално равнище. Голяма грешка е това. То ще се укрепи, ще използва в рамките на закона всички лостове за своето укрепване, ще използва и извънзаконови средства, след което ще използва и най-важния аргумент – "Вашите хора – ще каже на своите противници, – не могат да правят коалиции, не могат да ги задържат и всъщност не искат да управляват“.  

Не стават за управление? 

И как да опровергаеш това? Много е трудно. Така че никакви илюзии, че излизането в опозиция ще предизвика дълбоко възмущение – говоря за партиите на промяната – и те като вълна след това наесен ще спечелят София, Пловдив, Варна. Нищо подобно няма да стане. Ще има униние, апатия, приемане на статуквото и много дълбоко разочарование. Така че това сме го виждали вече в България 90-те години – въобще не искам да се връщаме назад. Все пак избирателите проявиха бих казал чудеса от издръжливост, не от храброст – от издръжливост. 

От търпимост.  

От лоялност. И сега да им се сервира и нова порция възмущение, която е можело да бъде предотвратена, е политическо престъпление, много голямо, много голямо. 

Съществуват ли обаче фактори, които биха попречили на технологията, която вие предлагате? 

Не, не. Пътят за това е открит и препятствията са волята, конкретни хора, няма задкулисие. 

А ролята на президента? 

Не, не, президентът не може да попречи. Напротив, президентът помага за тази коалиция. Президентът е една от опорите на тази коалиция, защото той не е някакво измислено страшилище, той е реален говорител – на няколко пъти го чухме и в международен план – на една концепция за войната в Украйна, за бъдещето на този конфликт, която не изразява мнозинството на българските граждани, така да го кажа. Освен това, неговото обръщане срещу партиите на промяната показва, че той по-скоро ще изиграе спомагаща роля, защото служебният кабинет, поредният му служебен кабинет вече не просто не въодушевява – би трябвало да предизвиква страх у тези сили. Той може да бъде много враждебен оттук нататък към тях.  

Ще има ли външни фактори, които ще се намесят? 

Те вече се намесиха, казаха си мнението. Ако се намеква какви външни фактори – руският фактор е пределно ясен, какво иска.  

А американският?  

Американският – също. Аз съм сигурен, че американският фактор иска стабилно правителство, което да има тази евроатлантическа ориентация, която между другото огромното мнозинство на партиите споделят. Освен "Възраждане“, аз бих причислил към антиевропейската или антиевроатлантическата позиция само БСП, и то донякъде. В края на краищата, не е това проблемът. Да се плашим от подходящите, от верните неща, да се плашим от това, че ще се обърне курсът на България е в момента нелепо. То заради това и президентът звучи толкова странно. Той наистина изразява мнението на много малка група хора. Независимо че той, ако му подредите всички изказвания в България и в чужбина… 

Те не са ли разделени – в България е едно, в чужбина друго ?

Те са доста объркващи, те са доста объркващи. Аз знам само едно: когато той беше на срещата на Източния фланг на НАТО в Букурещ, мисля, седеше на тази маса, където беше и Байдън, и неговите колеги, това беше моментът да каже каквото има да казва срещу войната, срещу военната помощ. Той мълча. Това беше форумът, на който щеше да се чуе гласът му, да влезе в световните новини и да е ясно, че българският президент е против военната помощ за Украйна. Той мълча. После дойде тук и пак вече никой не забеляза,  какво говори. Вече ми е странно това поведение, защото му се удаде възможността наистина цял свят да го чуе, че е против въоръжаването, цял свят да го чуе, че е миролюбец. И той се въздържа. Какво да мисля за такъв президент? 

С какво си обяснявате неговата обърканост?  

Не мога да си я обясня, защото той пропусна златната си възможност. Ако реша да възприема неговите идеи искрено, че той наистина се страхува за България, аз искам да го питам: кой ще ни напада, ако не Русия, през следващите 10 години? Нали това е смисълът от членството ни в НАТО. Така че от кого точно се притеснява, че да не помагаме, че ще влошим отношенията си? Те не могат да бъдат влошени повече. Русия поне в това отношение е последователна. Тя има добри отношения само с държавите, които я подкрепят, които в Общото събрание на ООН гласуваха за нея и които в момента я подкрепят буквално и материално, и морално. Е, България очевидно не е такава държава, т.е. ние сме от другата страна за тях.  

Те не го и крият, те го казват.  

Какво има да се удържа, по какъв начин? Защо се създава това объркване? Не мога да го разбера. Това не е сложна политическа задача. Очевидно убежденията му са такива, очевидно смята, че Русия има някакви основания там. Може би е грешка войната, но и Русия има някакви… Не знам, има доста хора, които са объркани автентично, така да го кажа, не е по идеологическа линия или материално стимулирани. Просто и той, за жалост, е нашият държавен глава. Иначе да си мисля другото – че е агент, ми е малко неуважително. Нека да приемем, че за жалост, той е от тези, които се колебаят.  

Доц. Малинов, понеже казахте многократно, че една от спойките за един бъдещ кабинет, особено в евроатлантически аспект, би било отношението към войната в Украйна. Но ето, забелязваме, че за него малко се говори и в тази кампания, говореше се малко и в 48-мия парламент, освен тогава, когато стана дума да се изпраща оръжие. Списъкът беше засекретен, малко мъгляво стана всичко. Но партиите като цяло избягват да говорят за това – защо? 

Защото има мнозинство и то е очевидно. Извън това мнозинство са само "Възраждане“ и БСП. В края на краищата, гласовете идват от разнообразието, дори от конфронтацията. Трудно можеш да ги събереш като кажеш "Ето, ние сме съгласни с партята Х по тоя въпрос, гласувайте за нас“. Не е това логиката на предизборната борба. Логиката е: "Ние се различаваме и затова гласувайте за нас“.  

Е да де, но с това различие после как ще вземеш завоя за кабинет? 

Ами това е умението, това е умението. В края на краищата, идва моментът, в който различията трябва да останат на заден план. Тези клишета в политиката за разумния компромис, да загърбим различията, те съдържат дълбока мъдрост, защото те са концентриран опит. Ако не можеш да го направиш, ходиш на избори, защото имаше такава конституция, между другото. Само си представете, за да ви открехна вратата към другата голяма тема, която ще дойде един ден, не сега и не след изборите, но един ден.  

Конституцията?  

Видяхте ли, колко е нелеп институтът служебно правителство? Той не просто е нелеп, че не може да се направи правителство. Той спря според мен ГЕРБ да отиде на предсрочни избори още преди две години и половина. Защото как може една партия да отиде на избори спокойно, как може един премиер да подаде оставка и да отиде на избори, както става за две седмици в Англия процедурата, ако знае, че трябва да мине през служебен кабинет на служебен президент? Не, ще стиска, ще удължава агонията, както стана и с ГЕРБ. Сега нали всички видяхме, че служебният кабинет е нещо странно, да казвам по-силна дума, недомислено, замислено по конкретни поводи. На няколко пъти свърши добра работа, но най-накрая се стига до нормалната, преобладаваща във всички държави с нашата избирателна система конфигурация – трябва да има конструктивен вот на недоверие и след изборите, обърнете внимание, докато не се формира правителство, да стои старото. Това е такъв стимул за компромиси и коалиция. Всеки избирател ще разбере,  защо партията му трябва да направи коалиция. Ами много просто – за да не остане старият премиер начело. И няма какво да се обясняват с кого да правят коалиция. Самата Конституция ни тласка към толкова сложни комбинации, толкова изтънчени, виртуозни политически… 

Похвати. 

… че да се чуди човек отгоре на какво. На 30 години демократичен опит, който между другото, един ден ще бъде оценен като много сериозно постижение – за 30 години колко пъти успяхме да се справим с икономически и други кризи. Но сега си имаме друга криза и нямаме… Конституцията за жалост не помага. Законът не е на наша страна в решаването на тази конкретна политическа криза. Но трябва да го спазваме.  

В заключение – ще успеем ли да се измъкнем от кризите? 

Аз мисля, че да този път. Бях абсолютно сигурен на предишните избори, че ще се стигне до предсрочни. В изборната нощ вече даже си го и казах, защото не е хубаво по време на кампания човек да казва лошите прогнози. Този път – обратно, убеден съм, че поради всички тези причини, които изтъкнах и които сега ще започнат да се признават от участниците, този път няма да се стигне до служебен кабинет, нека така да го кажа. Но си запазвам страха от онази коалиция, всички срещу "Промяната“, която ако се направят всички възможни грешки, наистина може да се случи и тогава ще бъде доста потискащо известно време да се следи българската политика. 

Цоня Събчева