Доц. Светослав Малинов, ръководител на катедра "Политология“ на СУ "Св. Климент Охридски“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".



Вяла е предизборната кампания. Излизащите от партиите новини са предимно свързани с реденето на листите дотолкова, доколкото има изненади по тях. Може би затова коментатори, политици и анализатори са се вторачили във всекидневните действия на служебния кабинет, защото от там излизат новините или предпоставките за такива. Отпускарски сезон е, следва подготовката за децата за първия учебен ден, и сякаш дневният ред на обществото се отмества от политиката. Но както е известно, дори да не се интересуваш от политиката, тя се интересува от теб. Интересът го виждаме в притесненията около сагата с газовите доставки и дали ще мръзнем през зимата. Виждаме го и в растящите цени в магазините, и в ограничаващите финансови възможности. Дали избирателите очакват посланията на политиците, след като отдавна бяха отучени да получават такива? При това положение като мине умерената и предвидима кампания, как ще изглежда 48-ия парламент и възможна ли е управляваща коалиция в него? Наш гост е доц. Светослав Малинов – ръководител на Катедра "Политология“ на СУ "Св. Климент Охридски“. Тиха, кротка кампания наблюдаваме, проф. Малинов, която сме вече склонни да наречем вяла, скучна. Това ли е стратегията на партиите за предстоящите избори и защо избират такава?

Струва ми се, че това са действия, продиктувани от неизбежността на ситуацията. Не може да бъде активна кампания по време на отпуски – ефектът ще бъде обратен. Не може да бъде и много активна кампания, в която да личи и харченето на определени пари в ситуация, в която разходите на семействата се увеличават и всички чувстват финансова несигурност. А и няма нужда от много активна кампания, когато се провеждат избори за 4-ти или 5-ти път, ако сложим и президентските два тура в рамките на година и половина. И партиите са същите, или поне в последните 2 или 3 избора партиите, които участват сега, са участвали и по-рано. В този смисъл не могат да се появяват нови идеи, защото времето е твърде малко. Би било подозрително, ако на всеки 6 месеца партиите излизат с нови програми. Не могат и да се наложат нови лица. На практика е невъзможно ново лице да се наложи в рамките на 2-3 месеца. Може би на регионално ниво, може би на местни избори е възможно, но не и на националните. Ето защо на тези избори никой не очаква нещо по-различно от това, което имаме сега. Леко активизиране вероятно след 15 септември, както споменахте, това е дата, свързана с тръгване на училище на децата, което обаче означава, че отпуските ще приключат, всички населени места ще се напълнят или по-скоро хората ще се върнат, ако са били в отпуск или нещо друго, и нещата ще минат в нормалния си ритъм. Така че единствената неизвестна е, какъв ще бъде резултатът и по какъв начин може би една или две партии, които в момента се борят за влизане или за оставане в парламента, ще се справят.

А дали този тип кампания няма да доведе до ниска избирателна активност, от която определено трудно ще се формира мнозинство?



Откровено казано, никога не е хубаво да има ниска избирателна активност, но тя не е свързана с възможността да се формира или не правителство. Фрагментацията, която съществува в момента между партиите, е основният проблем за формиране на правителство. Тази фрагментация обаче е съчетана с поляризация, с много остро противопоставяне. Това е, което трябва да бъде преодоляно, а именно фрагментацията да намалее, поляризацията също, за да може да се стигне до сглобяване на мнозинство. В момента изглежда започват да го осъзнават това основните политически играчи и се обръщат към избирателите не толкова с послания, свързани с политики, а по-скоро с послания, свързани с това с кого ще се коалират и с кого няма да се коалират. Трябва да признаем, че това е правилна тактика с оглед на тази ситуация, в която се намираме в момента. 

При тази тактика обаче как ще изглежда картината в 48-ия парламент, защото почнахме да чуваме заклинания: "С тези – не, с тези – може, с други – може би“?

Не изглеждат добре нещата от гледна точка на формиране на мнозинство. Политиците би трябвало да вдъхват надежда или поне да посочват път, но анализаторите може би е добре да предупредим гражданите, че в момента шансовете да отидем на нови избори са много сериозни. Аз бих ги определил като 50:50 шансовете да се формира мнозинство или да се отиде на нови избори след 2 октомври. След като години наред не бяхме изпадали в ситуация да ходим на нови предсрочни избори непосредствено след редовни или други предсрочни, сега изведнъж заживяхме в този режим вече близо година и половина-две. Знаем, кога се получава така, знаем, как става и знаем, че е напълно възможно да стане и сега, а именно след изборите нито партиите от старата управляваща коалиция да имат мнозинство, нито ГЕРБ или евентуално ГЕРБ и ДПС да имат мнозинство. Тогава или ще трябва да се правят компромиси, или трябва да се взимат тактически, ситуационни решения, или трябва да се отиде на избори. Ако се гледат посланията до този момент на партиите, то шансовете да се отиде на предсрочни избори са много големи. Ако гледаме обаче опита, който натрупахме, горчивия опит, може би ще се започне някакъв разговор за това, все пак какви са границите на допустимия компромис. Но това ще трябва да го решат самите кандидати на партиите. Защото е много трудно да се говори по време на предизборна кампания, какви компромиси ще се правят след изборите. Кампанията не е за този тип разговор, но може би по изключение той ще започне по-рано.

Според вас като анализатор на политическата картина у нас, какви са границите на допустимия компромис?



Целият въпрос е избирателите как ще решат, кое им е по-важно в момента. Защото старата конфронтация, а именно статукво срещу промяна, докато статуквото се олицетворяваше от ГЕРБ, ДПС, вече забравените и без шанс да влязат патриоти в парламента, а другата линия, която в момента се оформя, е все пак евроатлантическа интеграция, противопоставяне на определени политики, свързани с руското влияние. Тези неща в момента се препокриват. Едни и същи избиратели се колебаят по тези две направления. В крайна сметка линията промяна-статукво все още е много мощна и тя ще доминира по време на кампанията. Но когато се вижда, че май, не дай Боже, не може да се формира чисто мнозинство, тогава ще дойде времето на разговорите и компромиса. Мисля, че е редно още от сега да подготвим така да се каже почвата за тези разговори, защото в един момент наистина може да се стигне до драстична загуба на доверие в институциите и партиите, ако те продължават да не са в състояние да изпълняват основната си задача, в края на краищата да формират стабилни мнозинства. Искам само да отбележа, че подобен разговор вероятно трябва да се води още по време на кампанията, но не пред публиката. И това по никакъв начин не може да бъде критикувано, в това няма нищо лицемерно. Защото прекалената твърдост понякога поражда истински дълбоки кризи. А може би най-твърдата партия фактически в последните месеци нанесе и най-голяма щета в българската политика, вероятно избирателите ще я накажат, като не й дадат шанс да се върне в парламента.

Кого имате предвид?



ИТН – партия, която от водеща, сега се бори за влизане в парламента. Това е една от малките интриги на тези избори. Другата също така малка интрига е: дали ще успее партията на Стефан Янев, която стартира с добра инерция, да се справи вече с изоставането, което е съвсем очевидно. Това ще бъде много важно, защото в крайна сметка ще даде възможност за някакви партньорства в следващия парламент, за да се стигне до мнозинство. Пак повтарям, в момента шансът за мнозинство не е много голям. И точно това трябва да тревожи всички, включително и партиите.

Доц. Малинов, не казвате нищо за "Демократична България“. Тя днес обяви листите си. Наблюдаваме сериозно разместване във водачите, дори озадачаващо разместване. Но по-важното е, как партията ще съумее през кампанията да се отграничи без да влоши отношенията си с "Продължаваме промяната“? Няма ли да се състезават за един и същи електорат?

Първо, не виждам нищо интересно нито в листите на "Демократична България“, нито в листите на която и да е друга партия. Разместванията са нормални, чисто тактически. Няма нито големи сериозни отсъствия, защото смяната на водачество не е, уверявам ви в рамките на партиите, не е голямо събитие. Няма и нови ярки имена не само в "Демократична България“, а по принцип поради причините, които изтъкнах в началото. Няма как да се появят нови ярки личности, след като през юни месец избухна парламентарна криза, която доведе до нови избори. Няма как хората да направят жизнените си планове и прекроят всичко в името на това да участват в избори. Говорим все пак за хора известни, утвърдени професионалисти, трудно става такъв бърз обрат. Така че от тази гледна точка нито една от партиите не изненадва, дори се чуха някои имена, които не се кандидатират отново, което означава, че изтощението обхваща не само избирателите, но и самите политици. Иначе, конкуренцията между "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ наистина ще бъде сериозна. И неслучайно се направи опит, неуспешен обаче, тази конкуренция да не се разгърне, а да се стигне до коалиция. Знаем, че доста дълго време продължиха разговорите, знаем, че не се стигна до предизборна коалиция, и в момента "Демократична България“ би трябвало да действа по-остро, тъй като по-малките партии все пак имат възможността да бъдат по-категорични, по-смели дори в своите послания, тъй като те не се борят за центристки, по-широк вот, могат да се прицелят към своите избиратели и да следват посланията именно в такава ниша. Но какъв ще бъде резултатът, е много трудно да се каже, тъй като посланията са добре известни и в някакъв смисъл и служебното правителство в момента ускорява тази кампания.

Казахте по-остро да действат от "Демократична България“, какво имате предвид? В какво да се изрази тази острота?

По-ярки, по-категорични, общо взето те следват точно тази логика. В крайна сметка в момента една от разделителните линии, които самото служебно правителство прокарва, е за по-меко, толерантно отношение към действията на Русия и конкретно доставките от "Газпром“. Аз мисля, че тук от "Демократична България“ могат да бъдат много по-резки, много по-категорични. Трябва да се напомнят и основните послания, свързани със съдебната реформа. Все пак макар и тази тема да е омръзнала на някои, тя е ключова за други. Да се напомни кой беше "против“ през годините, да се напомни за някои неудачни действия на коалиционни партньори, а и на ГЕРБ, свързани с енергийната независимост на България. Така че малко повече конфронтация няма да навреди. Това важи, разбира се, и за другите партии, които търсят в края на краищата да увеличат доверието в себе си тъкмо по време на кампанията.

Малки партии се отказаха да участват в тези избори. Защо? Не можаха да намерят път към по-големите, за да направят коалиция, или усещат, че не могат да се преборят, нямат ресурс?

Мисля, че те направиха нещо, за което много хора са се питали, защо не са го направили по-рано. Много хора съвсем правилно си задават въпроса: защо партия, която няма никакъв шанс да премине 4-процентна бариера, участва на избори? Аз мога да дам доста дълъг отговор, свързан с възможността за субсидия ако имаш просто над 1%, възможност за позициониране на местни избори. Но това са неща, които не вълнуват избирателите. И правилно. Така че когато хората чуват, че партии без никакъв шанс да преодолеят бариерата и не включени в коалиция се отказват, аз ви уверявам, че това се възприема или позитивно, или просто се забравя на минутата, в която е чуто. Мога да изкажа лично съжаление, че имаше някои ярки личности, които би било добре да бъдат в българския парламент, но така или иначе те няма как да попаднат, защото в парламента се влиза с партии и коалиции с над 4%, а не просто ако си популярен или говориш добре. Някакъв потенциал беше загубен, но има и други избори, надявам се не толкова скоро, и могат да бъдат поправени някои грешки.

А получават ли очакваните послания от политиците избирателите? Те май някак бяха отвикнати да чуват послания от политиците.

Аз мисля, че кампанията ще се ускори след седмици-две, и повтарям, аз мисля, че щеше да има обратен ефект, ако веднъж нещата се бяха активизирали през август месец. По принцип има време за политика, и колкото и да говорим по принцип, че няма възможност за почивен ден в политиката, че политиката трябва да бъде постоянно усилие, все пак малко в повече дойде на всички. Така че месец, дори месец и половина без постоянен политически ангажимент на хората няма да е лошо. При всички положения обаче играчите са известни. Пак повтарям, има съвсем малко интрига, и най-вече новата партия на Стефан Янев, която не позволява със своята, бих казал, политическа безпомощност да изкаже за какво става дума. Те трябва да са активни, защото все пак са нов играч и там има някакво любопитство. Другите партии просто трябва да се позиционират, да препотвърдят своите послания от последните години, да не търсят оригиналност, същевременно да заявят още от сега какви са техните идеи за коалиране. Тази тема по принцип не е много подходяща за кампания, но не е нужно да си изясняваме, че ние сме в уникална ситуация. Има партии, които нямат никакъв шанс да бъдат в управляваща коалиция, и това трябва да се знае. Има партии, които се колебаят какъв път да избират. Ето, аз мога директно да кажа, че след днешното изказване на ГЕРБ, ДПС няма как да участва в управляваща коалиция през следващите месеци. Интересно обаче ГЕРБ какво има в предвид, когато упорито говори за коалиране с партии, които пък упорито отричат възможността за такава? Но това вече е разговор, който ще протече през следващите 45 дни.

 А с какво си обяснявате, че някои социолози предричат драматичен обрат на изборите? Срив, например в "Продължаваме промяната“, силен спад в БСП.

Няма потенциал за драматичен обрат. "Продължаваме промяната“ беше влязла в странен тренд, устойчив на загуба на доверие, който беше прекъснат поради начина, по който падна правителство. Това събуди съчувствие, създаде усещане за нечестна игра, за преждевременна, мога да кажа, политическа атака, която върна избирателите към "Продължаваме промяната“ и ги постави в момента, както виждаме, близо до ГЕРБ – нещо, което беше немислимо преди 3-4 месеца. Обаче, в такава ситуация винаги трябва да имаме предвид, че българската избирателна система не дава почти никакво предимство на победителя – той взима точно толкова като депутати, колкото са неговите проценти, ключово е кой има партньори за формиране на коалиция. В този смисъл победителят няма значение, това е просто първата формация, която ще получи възможност да търси партньори. В случая дали ще победи ГЕРБ или "Продължаваме промяната“, тъй като разликата ще бъде малка, е от символично значение, не е маловажно, но е символично. Въпросът е, кой ще сформира коалиция. ГЕРБ засега все още е в тежка изолация.



Каква ще бъде ролята на служебния кабинет? Едни твърдят, че той ще се окаже активен участник в кампанията, други, че ще се продължи линията от управление на служебни кабинети. От хората около президента Радев категорично отричат.


Има много ясни конституционни граници на действията на служебния кабинет. До момента те не са прекрачили, но със сигурност ние виждаме много голямо  желание на служебния кабинет в определени области да прави политика. Опитът за някакво дългосрочно обвързване с "Газпром“ и внушения, че това е начинът да се решат енергийните проблеми, които ни предстоят, е точно правене на политика, което не се полага на служебно правителство. За това е нужно дебатиране в парламента, парламентарен контрол и взимане на решения с мнозинство от българския парламент. Понеже такъв няма в момента, това правителство не може да обвързва България по начина, по който се опитва. Същевременно никой не може да скрие факта, че това правителство, няколко министри в него, ако трябва да бъде конкретен, директно атакуват Корнелия Нинова, партията и лидерът, които са максимално близо геополитически до Румен Радев. Това не може да бъде обяснено по друг начин, освен с персонално, лично отношение на Румен Радев към Нинова и някакъв вид отмъстителност от нашия държавен глава. Неприятно ми е да го кажа, но на това изглежда. Има министри, които се занимават с Нинова, на която дори човек да не симпатизира, започва да съчувства, защото в крайна сметка излиза, че това правителство има една партия, която им е крайно несимпатична, и това е тъкмо БСП. В този смисъл аз не мога да преценя, какъв ще бъде ефектът, но при всички положения служебният кабинет не е съвсем неутрален от тази гледна точка. А иначе, мисля, че хората, които отговарят за изборния ден – МВР най-вече и някои други служебни лица, стоят стабилно. И аз се надявам, че поне тази програма минимум, а именно организиране на честни избори, ще бъде изпълнена.



И на финала, вие очаквате ли изненади след изборния ден? И в резултат на тези изненади, промени в ръководствата на някои партии?



Не мисля, че ще има нещо изненадващо, но не изключвам възможността резултатите да предизвикат смени на ръководства. По-скоро вместо да гадаем по този начин, нека да си пожелаем да може бързо да се формира стабилно мнозинство. Нека да си пожелаем в изборната нощ първата ни мисъл да не е дали ще има мнозинство и кога биха били следващите избори, а първата ни мисъл да бъде, че ще има мнозинство и как ще се излъчи премиер. Това е, което искам да си пожелаем. Защото, завършвам с това, което казах, шансовете за формиране на мнозинство не са големи, надявам се да нараснат по време на кампанията.

Цоня Събчева