Доц. Светослав Малинов, ръководител на катедра "Политология" в Софийския университет "Свети Климент Охридски“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“.

Противно на очакванията, не надпреварата за местните избори, а кризисната ситуация около въглищните централи и мините изнерви отношенията между "не-коалиционните“ партньори. По различни поводи Бойко Борисов и Делян Пеевски отправиха остри реплики към Кирил Петков и Асен Василев. Като допълнение Висшият съдебен съвет (ВСС) разкритикува остро по-голямата част от предложените промени в Конституцията, а през септември бюджетът е с дефицит от 780 милиона лева заради несъбрано ДДС. След протестите, сблъсъците и неуредиците в управлението на властта очертават ли се предсрочни парламентарни избори? Наш гост е доц. Светослав Малинов – ръководител на Катедра "Политология“ в Софийски университет "Свети Климент Охридски“. Добре дошъл в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, доц. Малинов.

Здравейте.

Изглеждаше, че политическата ситуация се беше поуспокоила. Промениха ли я протестите на зърнопроизводителите и на енергетиците и миньорите?

Протестите на зърнопроизводителите завършиха с един успешен преговорен процес, при който можем да спорим, кой е спечелил от цялата ситуация, но със сигурност правителството не е загубило, защото имаше протести, имаше преговори, имаше взети решения, които явно засега се възприемат като разумни, да не кажа и справедливи. Може да се спори за тях, но нито от едната страна, нито от другата, бих казал, има някакви сериозни неразумни отстъпки. Това, което виждаме в момента, е по-различно и аз не мисля, че то намалява популярността на правителството. Аз не мисля, че общественото мнение е на страната на тези, които протестират. Независимо че някакво съчувствие има, по никакъв начин няма да се получи общо, всенародно недоволство в полза на тази вълна от протестиращи. Така че нека и те да имат предвид това, когато започват преговорите, които абсолютно неразумно, нелогично отказваха три дни. Затова бих се въздържал от някакви по-сериозни оценки как ще завърши този процес, но изводът ми е много лесен – той е, че това не намалява популярността на правителството по никакъв начин. Така че предсрочните избори нямат никакво основание. Дайте да бъдем откровени, аз мисля, че самите протестиращи ще бъдат шокирани, ако се стигне до оставки и т.н. Те правят всичко това, за да постигнат определени цели, за които им е нужно това правителство, и те го знаят. Така че има и известно двусмислие във всички тези отношения. Въпросът е: кой как ще представи процеса, кой ще излезе, че отстъпва, кой ще излезе, че напада, но аз мисля, че реално оставки дори никой не иска, независимо от думите.

Въпрос на PR ли е, кой по-добре ще представи финала на процеса?

Нека да видим за какво става дума. Но в момента все повече българи дават ухо на техните искания и се вижда, как определени внушения на протестиращите просто не са верни. Става дума за общ проблем наистина за Европа и особено за Източна Европа – как да се сложи край на определени производства, които са необходими, били са необходими за държавите, но нямат бъдеще. И същевременно в тях работят хора, десетки хиляди хора – не може просто да се действа, както се действа в частния бизнес, когато става дума за малки фирми, за бизнес решения. Това не са бизнес решения. Това са тежки политически решения с огромни социални последици. Точно тези неща се решават с преговори, с дългосрочни стратегии и с предварително уговорено заплащане от страна на европейските данъкоплатци, така да го кажем, европейски пари, кой и къде ще бъде възмездяван или подпомаган, защото пак повтарям, това е и огромен социален проблем, не просто екологически и бизнес проблем, а е много тежък социален проблем. Така че ще наблюдаваме този процес. Той има много дълъг хоризонт на развитие, ние се намираме в неговото начало. И общо взето малко съм изненадан, че има такива реакции, които загатват сякаш протестиращите – вчера са научили или миналата година са научили, за какво става дума. Това нещо се задава поне от 4-5 години, за справедливия преход се говори отдавна, параметрите са уточнени от предишни правителства, така че не мога да разбера тяхната агресия точно срещу това правителство. Но да речем, че така са преценили. Сега обаче от преговорите ще направим заключения: има ли някаква искрена, автентична кауза зад всичко това или е просто опит да се пречи на правителството да функционира.

Доц. Малинов, вие бяхте дълги години и евродепутат. Грешка на Европейския съюз ли е Зелената сделка?

Първо, ако изобщо е грешка на някого, то ще е на Европейския съюз, защото това е европейска политика чрез постигане на – да не кажа консенсус, но огромни мнозинства във водещите като икономики, като численост на населението държави. Второ, аз не мисля, че е грешка. Това е бъдещето, така трябва да изглежда Европа и в тази посока трябва да върви. Трето, аз мисля, че агресията на Русия в Украйна трябваше да доведе до временно преосмисляне на основните й параметри. Всичко, което беше планирано за Зелената сделка, беше планирано за мирно време, така да го кажа. Не сме в мирно време. Трябва да се взимат решения под натиска на военни събития, бежанци, повишаване на цени на енергоносители. Някакъв вид преосмисляне трябваше да се направи, чисто тактическо. Не мисля, че трябва да се променя посоката, по която се върви, за едно поколение напред, но трябваше да се действа съобразно тази абсолютно непредсказуема или поне неочаквана за по-голямата част от гражданите и политиците война, предизвикана от Русия, която директно засяга или засегна поне за миналата година цените на енергоносителите. Видя се обаче, че Европа може да се справя, че има не само резерви, има и други съюзници в тази битка, че световните пазари са в състояние да се нагодят към поведението на Путин. Но все пак, за да утвърждава своята дългосрочна независимост, може би трябваше да се постигнат нови компромиси тъкмо заради войната. Не мисля, че някой щеше да приеме за малодушие или отстъпление от тази генерална стратегия промени, които са обосновани с агресията на Русия. Мисля, че това все още може да се направи. А иначе – категорично не смятам, че Зелената сделка е грешна. Напротив. Просто – да не повтарям, трябваше да бъде преосмислена временно заради тези събития.

Да се върнем пак у нас. Какво показва недоволството, което стои зад протестите?

Аз казах достатъчно. Това, което ще видим в следващите дни, е може би наистина по-голямата яснота, относно какво точно искат протестиращите. Защото аз чух противоречиви неща, противоречиви – в смисъл, които очевидно не могат да бъдат изпълнени, защото си противоречат. Но нека да видим. Точно в това е безсмислието на протести без преговори. Ние не можем не просто да чуем и двете страни, ние не можем дори едната страна да разберем, какво иска. Затова бих се въздържал. Нека да видим как ще завършат преговорите, които текат в момента.

В петък Бойко Борисов за първи път определи резултата от вота като "тест“ за коалициите. По думите му трите парти трябва да имат като блок най-много общински съветници и кметове, за да се препотвърди правителството. Това означава ли, че след местните избори ще се предоговаря и баланса между партиите в сглобката в зависимост от постигнатите резултати?

Няма нужда от резултати от местни избори, за да се стигне до някакъв вид пренареждане. Ако партиите, участващи в тази коалиция – защото е коалиция, независимо от шеговитите наименования, защото ако партиите от тази коалиция спазят своята договорка, направена пред всички, пред българското общество, за ротация, ротацията е удобният момент да се направят и промени в правителството. Така че няма нужда сега след местните избори да се бърза с тези промени, защото те идват, пак казвам, по силата на тази договорка. Тя трябва да се осъществи – ротацията имам предвид, някъде март-април, зависи как броим дните, откога е валидна тази договорка. Със сигурност ротацията трябва да се осъществи преди европейските избори. Аз лично съм на мнение, че не е необходимо да се гледат резултатите от местните избори, за да се стигне до извода, че коалицията е небалансирана или асиметрична, в полза на ПП-ДБ. А в рамките пък на ПП-ДБ тя е тежко асиметрична в полза на ПП. Защо така реши "Демократична България“, защо така реши най-вече ГЕРБ такава да бъде началната формула, вече е късно да анализираме. Смятам, че ротацията ще се осъществи и няма да имаме само ротация на премиер и вицепремиер, а ще имаме и смяна на формулата. Но пак повтарям, това се изисква от вътрешната логика на резултатите от парламентарните избори и от структурата на мнозинството в парламента. Не мисля, че местните избори имат достатъчно заряд, за да предизвикат тези промени. Още повече че е безнадеждна задача да се обясни кой е спечелил и кой е загубил на местни избори, ако се въведат някакви общи формули. Например, ако гледаме колко граждани са под кметството на една или друга партия, можем да кажем, че в момента, в който ПП-ДБ е спечелила София, е спечелила националните местни избори. Нали разбирате? Но това няма особен смисъл. Ако решим да броим броя общински съветници, това е по-близо до реалността, но същевременно това пък води до формула, която да възпроизведе тези резултати от местни избори на национални. Така че едва ли не ГЕРБ трябва да загуби всички големи градове, които има, и обратно – ПП-ДБ трябва да ги спечели, за да може да се каже кой е победил и е загубил. Разбира се, символът на София стои. И нека да го кажа така: ако ПП-ДБ спечели София, е невъзможно да се обясни, че те са загубили местните избори в национален мащаб. И обратно.

А как се очертават резултатите от предстоящите местни избори?

Ами такива, каквито ви казах – пъстри, като наистина най-големият символ на местните избори ще бъде сблъсъкът в София. И победата на ПП-ДБ в София, която в момента се очертава, без да е сигурна, ще направи така, че разговорът за това кой печели и кой губи от коалицията електорално ще се промени. Защото едно е да говориш колко процента води ГЕРБ пред ПП-ДБ, съвсем друго е, когато на терен се окаже, че ГЕРБ примерно губи София или пък примерно загуби Пловдив и София. Как точно ще се обясни, че ПП и ДБ са в упадък – нещо, което се опитват да внушават хора, близки до ГЕРБ. А и може би има и такова усещане, не знам. Така че не мисля, че местните избори имат заряд да развалят коалицията на национално ниво. Не мисля, че и протестите могат да го постигнат. Всъщност смятам, че може да се окаже след един месец и половина всички политици, подкрепящи тази коалиция в парламента, да имат двойно по-големи основания да я подкрепят и в следващите две или три години.

Казвате го това, но на какво ще стъпят тези основания?

На много неща, включително и на липсата на алтернатива, която да замени сегашната коалиция. Вие започнахте с прогноза как партиите от коалицията ще спечелят най-много места в общинските съвети. Това не просто ще стане – те ще спечелят двойно повече. Ето, казвам ви го, помнете ми думата – двойно повече от тези, които в момента са в официална опозиция. Разбирате ли, 2/3 от гласовете ще бъдат подадени за партиите от управляващата коалиция. Следователно, основания за избори би имала само партия от управляващата коалиция, която смята да смени партньорите си, т.е. ГЕРБ смята да управлява с ДПС или БСП, или обратно – ПП и ДБ смятат да управляват с някой друг, а не с ГЕРБ. Това обаче в момента е невъзможно, то не се мисли, то не се и иска. А иначе двете части на коалицията ще продължават да търсят опити, да трупат точки, да имат предимство над останалите, да се заяждат помежду си, но това не става на фона на оформяща се алтернативна формула на управление. Това е много важно да се разбере. Защото понякога интензитетът на престрелките помежду им може да създаде видимост, че се задават избори. Аз повтарям – избори няма да има, докато не се оформи ясна управленска алтернатива, а такава няма и никой не я търси, между другото, и никой не се опитва да я изгражда. Защото в основата на тази управленска алтернатива трябва да бъде или водещата партия в опозиция – такава е БСП, или "Възраждане“, които не са в състояние да са заедно, или някой от коалицията да каже: "Аз ще намеря нови партньори извън управляващата коалиция“. Нито едно от тези неща в момента не е налице.

Зная, че горещо подкрепяте кандидатурата на Васил Терзиев. Видимо, в София ще се стигне до балотаж. Кои ще отидат на него?

Подкрепям я, убедено, че на София й е нужна промяна и тази промяна просто няма откъде да дойде в момента. Защото новият кандидат на ГЕРБ не е носител на промяна. Когато Антон Хекимян говори за своя екип, на мен ми става смешно. Той няма екип – това е ГЕРБ. Дори когато се регистрира, беше направена грешка. Не просто PR грешка, а фундаментална политическа грешка – Антон Хекимян беше заобиколен от ГЕРБ, навсякъде ГЕРБ, ГЕРБ, ГЕРБ. Така че опитът да се обясни как той е нещо по-различно от ГЕРБ, се провали още в момента на неговото издигане. Така че ако искате промяна в София, трябва да гласувате за кандидат, който не е свързан с ГЕРБ. В този смисъл, алтернативите пак са много малко, защото да се очаква, че някой би могъл да измести Васил Терзиев като алтернатива на ГЕРБ, в момента е нереалистично. Аз не мога да кажа, кой ще отиде на балотаж, защото за мен е много неясно поведението на избирателите на ГЕРБ, които научиха в последния момент за кандидатурата на Хекимян и не мисля, че са въодушевени. Категоричен съм – не мисля, че са въодушевени от това. Същевременно, структурата на вота в София предопределя балотаж. В този смисъл аз съм сигурен, че на балотажа ще бъде Васил Терзиев, с много голяма вероятност – Антон Хекимян, но там не изключвам изненади.

Доц. Малинов, а как бихте оценили и обяснили, поне на първа ръка, видимия флирт между "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ с ДПС и най-вече с г-н Пеевски?

Няма такова нещо. Имаме търсене на парламентарно мнозинство за промяна на Конституцията, което мнозинство не може да се постигне без ДПС. Промяната в Конституцията е приоритет на ПП и ДБ, заявено е многократно пред избирателите на три поредни избора. Промяната в Конституцията не е приоритет на ГЕРБ, така че ако ПП и ДБ искат да направят нещо в този парламент, те трябва да търсят конституционно мнозинство. Това е невъзможно без ДПС. Това е отговорът на този въпрос. ДПС не участва в управлението, но е част от конституционното мнозинство. Докъде ще стигнат в подкрепата си – ние още не знаем, но това е задължително, повтарям, от страна на ПП и ДБ, ако искат промени в Конституцията. Търсейки това конституционно мнозинство, ПП и ДБ се обърнаха към ДПС. Към кого другиго да се обърнат в това Народно събрание? В противен случай те трябваше просто да кажат: "Забравете, в този парламент ние няма да правим опити да правим конституционна реформа“. Мисля, че оставайки верни на най-важното си обещание, те в момента търсят инструменти за неговото постигане. И избирателите са отредили, българските избиратели са отредили това множество да включва ДПС. Жалко за БСП, които можеха да изпълнят тази задача, можеха те да бъдат част от това конституционно мнозинство, но Нинова реши да се противопоставя на всичко в името на някакви имагинерни бъдещи гласове, които няма да дойдат. Но такава е стратегията на БСП открай време – агресивна и дълбоко погрешна.

В интервюто с вас от 7 юли за аудиокаста "Това е България“ твърдите, че местните избори ще бъдат препятствие за правителството. Още ли запазвате тази прогноза?

В по-малка степен. Но нека да ви кажа откъде ще дойде опасността, за която наистина трябва да предупредим. Може да се получи заблуда у някои от политическите партии, че успешните им кампании или избирането на техните кандидати за кметове всъщност представляват гласове за тях като политически партии. Хайде да го кажа директно – може да се получи заблуда, че ако Васил Терзиев спечели в София, то неговите гласове практически са гласове за партиите, които го подкрепят, ПП-ДБ в случая. Това е грешка, това е грешка. Това са негови гласове. Разбира се, партиите имат заслуга за организация, за много неща, но когато един кмет спечели мажоритарни избори, той винаги печели – обърнете внимание на този феномен – с повече гласове, отколкото партиите имат. Той има свои гласове, които добавя. Това, разбира се, важи за победителите. Загубилите често отблъскват гласове дори и на партиите, които са зад тях. Аз се притеснявам от изкушението, което може да предизвикат определени мажоритарни победи у партиите, които ще решат, че това не са всъщност победи на кандидатите, а са победи на партиите. И се притеснявам, че партиите могат да се изкушат след местните избори да си кажат: "О, ами ние сме по-силни, отколкото ни казваха – да помислим за предсрочни избори“. Това виждам като заплаха. Не смятам, че тази заплаха е много голяма, но винаги когато има възможност за грешна политическа преценка, за политическа глупост, за политическа самонадеяност, винаги трябва да отчитаме тия неща и да се притесняваме.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, и за времето, което ни отделихте.

Благодаря.

Цоня Събчева