Доц. Светослав Малинов, ръководител на катедра "Политология" в Софийския университет "Свети Климент Охридски“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус" "Това е България"

 

В продължение на седмици държавата изглеждаше блокирана, в препъни камък се превърна кадровото обезпечаване на втория ешелон от изпълнителната власт. В крайна сметка, след видими взаимни компромиси процесът се отпуши. ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС се разбраха за ръководствата на парламентарните комисии, регулаторите и за областните управители, в сделката за постовете участва и ДПС. На какво се дължи видимото стопляне на отношенията между коалициите ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС? Наш гост е ръководителят на катедра “Политология" в Софийския университет “Свети Климент Охридски" доц. Светослав Малинов. Добре дошъл в Аудиокаста на Фокус, доц. Малинов. Вие бяхте първият анализатор, който в интервю за Аудиокаста “Това е България" прозряхте, че след последните избори няма да се стигне до служебен кабинет. Сега въпросът е, колко време това правителство ще издържи?

Преди всичко, да се поздравим със смяната на въпроса. Две години въпросът беше дали ще има правителство, а сега идваме на нормалния въпрос - колко време ще издържи.Тази нормализация е дело, бих казал на всички нас, не само на политическите партии. Прогнозата за това, че този път ще имаме правителство, беше възможна благодарение на това, че още по време на кампанията избирателите изпратиха послание към партиите, че създаването на редовен кабинет е ключово и те вече не искат да ходят на избори. Може би избирателите не бяха единодушни, но по-голямата част от тях изпращаха тези  послания към своите кандидати, лидери по места и на национално ниво. И на вашия въпрос конкретно, просто желязната необходимост, която произтича при наличие на редовно правителство принуждава партиите да правят компромиси, да следват процедурите по Конституция, а и просто да спазват законите, слагайки край на мандатите или отменяйки състава на органите, чиито мандат е изтекъл. И когато вече няма оправдания, че има нови избори, че има служебни правителства, че парламентът не може да работи, нещата взимат своя нормален ход. А нормалният ход е назначения, дебати, взаимни компромиси, нещо за което има по-грозна дума като пазарлъци или алъш-вериш, но всъщност е същината на политиката, защото без взаимни компромиси не може да се върви напред. Така че наблюдаваме нормализация, която понеже я бяхме забравили, в момента може би ни изглежда малко необичайна, но това е нормалната практика. Така че аз съм обнадежден, оптимистично настроен, че това правителство ще изкара до първата ротация. По-нататък, нека да видим как ще мине първата ротация, това означава между другото март месец другата година. А след първата ротация, може да стигне и до втора, но нека да видим първата ротация. Смятам, че следващите 7 месеца вече са осигурени.

А защо подкрепящите правителството партии се срамуват да нарекат управлението си коалиционно?

Защото това е непопулярна коалиция, дори и за тези, които смятат, че тя трябваше да бъде сключена и неизбежна. Непопулярна е, защото конфронтацията между първата и втората в момента парламентарни групи и политически сили достигна своята връхна точка при предпоследните избори тогава, когато беше свалено току-що формирано редовно правителство. И тогава се зароди, така да се каже, това основно послание на ПП и донякъде на ДБ, че никога не трябва да се влиза в коалиция с ГЕРБ. Напрежението нарасна, бяха нужни още едни избори, за да се разбере, че без коалиция между ПП-ДБ и ГЕРБ непрекъснато ще се ходи на избори, докато не се случи нещо, което дори не искам да го артикулирам. В този смисъл, бягат от думата коалиция, защото избирателите не са подготвени изглежда все още за нея. Но аз да кажа това, което собствената ми професия и наука ми дава основание да кажа. Това е коалиция между първата и втората политическа сила, в политологията това понякога се нарича голяма коалиция, тъй като най-често първата и втората сила са дясна и лява. При нас това е голяма коалиция, за която много добре знаем, че е между ГЕРБ и ПП-ДБ, която има много общи неща и в много голяма степен към нея се присъединява засега и ДПС, без да са нужни за мнозинството, но както се казва, подкрепа не може да се отхвърля и ДПС по някакъв начин е част не от правителството, а от парламентарното мнозинство. Но без думата коалиция аз не бих могъл да описвам действията на това правителство.

Изпълнява ли правителството своя дневен ред? И всъщност какъв е той?

Няма още ясна управленска програма, и това трябва да се каже спокойно, без да се чувства някой гузен, защото нямаше време да се изработи. Имаше декларация, в която бяха формулирани най-общи приоритети, по които се работи и по които има да се работи още няколко месеца. Надявам се, че през следващите няколко месеца ще се направи ако не цялостна управленска програма, то едно сравнително подробно разписание, поне до края на първата ротация. Защо нямаме всички тези атрибути на едно коалиционно управление? Защото след конфронтацията в която изпаднаха първата и втората политическа сила преди последните избори самата идея, че те биха могли предварително да работят заедно, беше отхвърлена от избирателите и те трябваше да започнат наистина нещата постфактум, след изборите. Затова имаше и неразбория, като започнете от ключови назначения, персонални, до определени неща, които наричаме конкретни законопроекти. Но най-важното беше дневен ред, оставен от предишните народни събрания и служебни кабинети, и това нещо запълни, така да се каже, тази празнина. Това първо беше Бюджет 2023 г., само една скоба, ние току-що приехме на първо четене бюджета за тази година, знам, че звучи странно, но само го напомням, бюджетът за тази година приехме на първо четене. След 2-3 месеца ще започне дебата по бюджета за следващата година, надявам се навреме. И там вече ще има истинско, може би, дебатиране, защото до голямата степен нещата с Бюджет 2023 бяха предрешени, тъй като вече е много късно. Видяхме дневния ред, свързан с геополитическата ориентация на България,  помощта на Украйна, видяхме усилията за промяна на Закона за съдебната власт и още няколко такива неща има, след което се надявам да се появи вече, наистина, ако не коалиционно споразумение, то поне законодателна програма. И оттам нещата да преминат към задачи на редовното правителство.

Бихте ли се ангажирали, какво трябва да включва тази програма, поне какви елементи, кое е най-необходимо да се извърши през първия ротационен мандат?

През първия ротационен мандат, знам, че това звучи изключително странно, но ще бъде великолепно, ако навреме се приеме Бюджет 2024, рано да започне дебата, за да могат да се чуят всички критики, включително и на опозицията. И максимално широка подкрепа да се достигне за този бюджет, защото това може да е бюджетът, говоря за 2024, това  може да е бюджетът, благодарение на който България да влезе в еврозоната. В някакъв смисъл исторически бюджет, затова е хубаво да се подготви не просто рано, а наистина дебатът да бъде дълъг и задълбочен. И към това, добавям нещо, което не е законодателен проблем, но е много важен: изглежда се достигна до съгласие шеф на БНБ да остане Димитър Радев. Тоест, човекът, който през последните години неотклонно водеше курс към членство в еврозоната, осигури необходимите условия за това, и е очевиден привърженик на членството на България в еврозоната, остава на поста си. Това е, може би, най-важният пост, с оглед на тази задача. От там нататък има още няколко неща: конституционна промяна, за която се говори, която обаче малко закъснява като текстове дори. Аз все още чакам ПП и ДБ да дадат своите последни предложения за промяна в Конституцията. Има и още няколко неща, които са заявени, но за мен, тези неща са най-важни, поне до местните избори, след което ще видим новия хоризонт.

Тези дни стана ясно, доц. Малинов, че зацикля членството в Шенген, след като министър-председателя на Нидерландия Марк Рюте подаде оставка, излиза от политиката и съответно страната му влиза в криза с неясна продължителност. Членството в  Шенген беше един от приоритетите на кабинета “Денков-Габриел". Стои въпросът и за постижимостта на членството в еврозоната  от гледна точка на параметрите, които ще успеем да задържим, не са малко песимистичните гласове и в тази посока. При това положение ако външно-политическите приоритети не се изпълнят, как ще се отрази на правителството?

При всички положения, когато става дума за правителство, което е създадено толкова трудно, което е до известна степен непопулярно, ако то, както се казва, не даде основания допълнително да бъде подкрепяно, ако избирателите не видят, че си е струвал компромисът, естествено, че нищо добро не може да го очаква. На мен ми се струва, че членството в Шенген не зависи пряко от това, че в момента в Холандия се отива към нова политическа криза и нови избори, само че там, думата криза е малко силна, тъй като няма идея за служебен кабинет и Марк Рюте ще си управлява до момента на излъчване на ново правителство, така че няма някакъв проблем, от тази гледна точка. По-опасно е, ако се сменят настроенията и по някакъв начин България стане част от предизборната кампания. Засега нямам такива основания да се опасявам, но се притеснявам винаги, тъй като заради този проблем, свързан с миграцията, България и Румъния на няколко пъти се появяват в предизборните кампании и на други европейски страни. При всички положения обаче ако не се види, че имаме решително придвижване към членство в Шенген и еврозоната, много избиратели ще започнат да се питат: защо беше нужен целият този компромис. И обратно, когато се постигнат тези успехи, коалицията ще бъде по-здрава и много вероятно е да се стигне дори до втора и до трета ротация. Така че съгласен съм, първата ротация за мен е решаваща, имам чувството, че ако тя се осъществи, повтарям април-май следващата година, осъществи се успешно, осъществи се според тази джентълменска договорка, защото няма документ, няма и Конституция, конституционен текст за това, няма и закон за това. Та, ако се осъществи, аз бих дал много по-дълъг живот на правителството, отколкото в момента изглежда. Но за това ще трябва да почакаме наистина до другата година.

Не са малко обаче тези гласове на коментатори и анализатори, според които, почти непосредствено след местните избори ПП-ДБ  ще развали въпросното правителство, сглобка или както и да се нарече коалицията. До колко това е реалистично?

Е, на како основание ще развали коалиция, при положение, че министър-председателят е акад. Денков, той е от ПП, че все пак нещата вървят в правилна посока. Не може просто така да се прави тази хипотеза. Аз бих казал, ако се види, че ГЕРБ блокира съдебната реформа, то тогава съм съгласен с тази хипотеза, ако се види, че се отказва ГЕРБ от приоритетите за влизане в еврозоната и настоява на по-висок бюджетен дефицит или откаже да се сменят ръководителите на определени регулаторни органи и т.н. и слага хора, обвързани с олигархични структури или с някакви други, то тогава всичкото това дава основание за тази хипотеза. Но в момента, точно в момента, когато между другото започна да се постига консенсус дори и за председателите на комисии в парламента, точно в момента тази хипотеза изглежда невалидна. Освен, ако ПП-ДБ не спечелят толкова много гласове на местните избори, не победят в София, Варна, Пловдив, Русе и тогава стане ясно, че ако има предсрочни избори, те ще спечелят много голяма преднина пред ГЕРБ, е тогава съм съгласен с тази хипотеза. Но сами разбирате,  колко е далече тя.

А дали смяната на ръководството на службите няма да сложи прът в колелата на вече едно хармонично, бих казала, с оглед на предишните седмици управление?

Възможно е, ако изведнъж се окаже, че ГЕРБ категорично застава зад президента и смята, че службите се справят великолепно със своята работа, не заблуждават, не дават политически оценки, а изпълняват своите задължения по Конституция, подават достоверна информация, не разпалват страхове в обществото, а пък ПП-ДБ твърди обратното. Да, това е основание за разрив, но такъв не виждам. В момента ПП-ДБ и ГЕРБ са заедно срещу президента, като започнем  буквално от оценката му за това,  дали има война или конфликт, бих казал ново пропадане на президента от гледна точка на международното му присъствие, и се стигне до тези оценки за службите. Така че очаквам действия и в тази посока, те малко останаха на заден план, но честно казано, така и трябва да бъде, защото ние имаме да подменяме състав на органи, които са с изтекъл мандат. И е нормално те да бъдат преди всичко останало, но ще дойде ред и на този  въпрос. Мисля, че след местните избори партиите от коалицията трябва да се обърнат към този въпрос, и тогава ще видим дали са на един акъл, както се казва,  или има скрити конфликти.

Доц. Малинов, търкаля се един референдум, за който избягват да говорят, но така или иначе, той стои като някаква вероятност. Вярно е, че парламента го отхвърли, но вярно е също така, че предстои решение на Конституционния съд, както и това, че може да бъде иницииран и от президента. При това положение, какво се случва?

Първо, парламентът не може да отхвърли ако всичко е организирано, говоря като организация и подписи, законно. Той може само да отложи или да забави някои неща, но истинското отхвърляне ще дойде от Конституционния съд. Така че аз чакам решението на Конституционния съд. А през моята скромна практика и като политик, и като анализатор, постоянно наблюдавам как анализатори и политици влизат в ролята на конституционни съдии. Аз предлагам просто познавайки законите и Конституцията в България да се въздържим и да кажем: до решението на Конституционния съд нека да не обсъждаме този въпрос. Сега, на мен ми изглежда противоконституционен референдумът, нали разбирате, но не съм засега член на Конституционния съд. Когато Конституционният съд излезе с решение, че референдумът не е противоконституционен, дебатът тогава трябва да започне с пълна сила. Но ако докато Конституционният съд реши, защо да си хабим времето и приказките? Така че чакам решенията на Конституционния съд. Моето скромно мнение е, че това е референдум, който е противоконституционен и е свързан с онези въпроси, които не могат да бъдат поставени на референдум. Точка засега бих поставил тук.

Как изглежда политическата картина? В парламента виждаме, че когато две силни коалиции направят общо правителство, общо парламентарно мнозинство, останалите партии някак се загубват на заден план. Но започва да се появяват пък извънпарламентарни линии. Каква е картината? Доколко и как ще има някакъв успех партията, която ще инициира бившият главен прокурор Иван Гешев например, може ли да се стигне до консервативен фронт и каква ще бъде неговата роля -  например партията на г-н Гешев с ВМРО или с "Републиканци за България“ и т.н.? Какво можем да очакваме?

Можем да очакваме, че ще направят пореден опит да се върнат в голямата игра, тъй като в момента тези хора, за които споменавате, се извън политиката, а пък Гешев прави първи крачки. Така че пожелавам им успех, защото това е честният начин. Когато имаш политически амбиции, наистина да слезеш на полето на политиката, така че всичко лошо, което лично аз съм казал за г-н Гешев като главен прокурор, всички критики за неговото поведение, сега вече както се казва си идват на мястото и той трябва да бъде третиран като политик. Така че честна игра е това, което той прави, въпросът е, че толкова е ниско доверието към него или беше като към главен прокурор, че не вярвам, че ще се превърне в доверие към него като политик.  Защото голяма част от неговите послания ще са свързани с неща, които той би могъл да направи, трябваше да направи като главен прокурор – позиция, от която дайте да бъдем откровени доста позорно беше свален, независимо че тези, които го направиха, едва ли имат в момента много голяма популярност, но той беше свален от собствените си колеги. Това е колегиална организация, колегия, в която подобен тип процедури са много мъчителни и наистина трябва да си загубил доверието до такава степен, че да става невъзможно да се работи с теб. Точно до там го докара  главният прокурор. Така че не очаквам да има успех този проект, но очаквам да бъде създаден, и ако има смелост, лично Гешев може да се пробва още на местните избори, но дотогава може би ще играе ролята на някакъв вид независим политик, тъй като чисто организационно не мисля, че може да регистрира партия.

И така, стигаме до местните избори и започваме с кметската кандидатура на Васил Терзиев. Тя предизвика доста бурни дискусии, особено сред определени среди в София. До колко и как тази кандидатура бе уместна?

О, тя е много уместна, защото е кандидатура на партии, които ако просто успеят да убедят своите избиратели, печелят с лекота изборите. Така че да се пита дали е уместна кандидатура на трите големи формации в София ПП, ДБ и "Спаси София“, такъв въпрос е малко неуместен. Друг е въпросът обаче, дали събирането на партиите и партийните лидери ще осигури и подкрепа на хората, гласували за тях. Тук има две неща: тъй като кандидатурата на г-н  Терзиев, може би не е сега моментът да обсъждаме, отблъсква и привлича. Тя привлича нови непартийни избиратели, в това съм убеден с оглед на неговия профил, личните му качества, бизнес начинанията му. Същевременно нещата, свързани с неговия произход, отблъскват част от десния сектор, така да ги кажа, в тези избиратели. Ами, неговата работа е да говори с тези хора, да ги убеди, че произходът не означава минало, а неговото минало всъщност не е свързано с неговия произход, защото е минало на човек, който е изцяло свързван с демократичните процеси, с пазарната икономика, с европейската интеграция. Трябва да чуем неговите позиции за Украйна, за Паметника на Съветската армия, за комунизма, и тогава вече ще можем да се произнесем. Но трябва да ви кажа, че десницата не е имало такова силно начало от времето на, от 1996 година, говорим за десницата, която не е ГЕРБ. Така че той трябва да се погрижи да успокои страстите в дясно в този сектор, и това е неговата задача от тук до края на кампанията.

Чуват се обаче гласове от средите на "Демокрация за силна България“ и "Да, България“ за оттеглянето на тази кандидатура, дори предупреждават лидерите с оставки.

А не, не. Искам имена на видни политици, на форуми, които са взели такова решение, много моля. Сега, без точна информация и официални решения вие ще чувате всякакви гласове, включително и през нощта. Кой е поискал да се оттегли, коя организация, кой политик, кой депутат – това е в момента въпросът. Иначе със сигурност ГЕРБ много иска Терзиев да се оттегли, защото ГЕРБ изглежда няма силен кандидат. Мисля че бяха приготвили един типичен партиен кандидат, един типичен политик партиец, който със сигурност ще загуби. И когато нямаш силен кандидат, се опитваш да атакуваш своя противник по всякакъв начин. Така че за оттегляне аз не мисля, че изобщо може да се говори, освен разбира се това да са надеждите на ГЕРБ, може би и на БСП.

Борисов обаче вече даде знак, заявка за готовност за десноцентристки блок на изборите в София.

Тепърва трябва да обяснява, какво значи това. Означава ли, че той смята, че ГЕРБ не заслужава повече да управлява и няма да издига кандидат, или означава, че той иска общ кандидат, или означава, че той е готов да приеме кандидата на ПП-ДБ Васил Терзиев и би искал да участва в управлението на София през Общинския съвет? Това са въпросите, на които трябва да се отговори. Само ГЕРБ може да отговори, опасявам се, че дори само Бойко Борисов, тъй като тази заявка на мен лично не ми е ясна.

Тук пак ще  употребя израза "чуват се гласове“, но действително в различни публикации излизат заключения, че Борисов се е спазарил по някакъв начин с лидерите на ПП-ДБ кмета техен, съветът негов, т.е. председателят на съвета на ГЕРБ, а кметът на ПП-ДБ, говорим за София.

Ами ако така се е договорил, мисля че прави голяма грешка, защото кметът не може да бъде част от такава сделка, особено ако се казва Васил Терзиев. Така че не може да се договаря по този начин, както обикновено. Кандидатурата на г-н Терзиев е необичайна за българската политика, тя съдържа риск дори за партиите, които я подкрепят, но не е риск от загуба, тя съдържа риск от липса на контрол. Този човек е в много голяма степен независим от партиите, а да искате той да се подчини на някаква толкова сложна партийна договорка, че да приеме някакъв вид негласно сътрудничество с ГЕРБ, аз не вярвам в това. Или по-скоро той няма да се подчинява на такова нещо. Това не е типичният партиен кандидат. Той, разбира се, дължи много на партиите като подкрепа, може би като участие в кампанията, но той не е партийна креатура. В този смисъл избирането му за кмет на София ще бъде нов момент в българската политика изобщо, а не връщане към нещо старо, още по-малко резултат от партийна сделка. Така че аз очаквам ГЕРБ да се осмели да си издигне свой кандидат, да се сблъска челно с кандидата на П-ДБ,  и на втория тур софиянци да бъдат изправени пред естественият избор между продължаване на старите практики или нещо ново. И аз нямам никакво съмнение какво ще изберат мнозинството, аз съм убеден, че ще изберат новото.

Остава само и г-н Терзиев да каже някои неща за съдбата на Паметника на Съветската армия в София, например.

О, да, абсолютно е задължително – в най-големи подробности, без никакви общи приказки.

Защото досега е странно, той би трябвало да е наясно пред какъв електорат застава, но точно по тези теми той мълчи. Прекалено общ  му е изказът за София.

Аз мисля, че не е въпрос на липса на идея, а някакъв вид градация на кампанията. В края на краищата никога пък толкова рано не сме имали кандидат, донякъде може би най-важните си послания е добре да ги запази за момента, в който има максимална чуваемост. Опитът ми показа през годините, че краят на юли не е добър момент за оповестяване на важни неща.

Доц. Малинов, много съществен въпрос: дали постигнатото между "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ и ГЕРБ-СДС в парламента не е възможно да се прехвърли и в страната за местните избори? Може би не в София, а защо не е в София, но и в други големи градове? Доколко и как може да се разработва вече тази коалиционна ниша между двете партии?

Струва ми се, че не е възможно, защото е твърде рано, да ви кажа честно, не мисля, че е и желателно. Мисля, че здравата конфронтация между тези две формации по места трябва да се осъществи и да се види кои от хората на ГЕРБ, кои от кадрите на ГЕРБ, управленците на ГЕРБ са в състояние да получат отново подкрепа след толкова години управление и след наистина натрупан вече и позитивен, и негативен опит. А и в края на краищата "Продължаваме промяната“ и ДБ са единственият инструмент за сериозна промяна в местната власт. Вие ще видите, че т.нар. "опозиция“ в лицето на БСП, "Възраждане“, ИТН почти никъде няма да спечелят, говоря за средно големите общини. Така че не е хубаво да се договаря, защото това означава да се утвърди статуквото, а промяната да стане част от договорките с него. Мисля, че дозата договаряне, която българските граждани могат да поемат, е само коалиционно правителство, и то на ротационен принцип. Останалото трябва да си дойде след здрав демократичен сблъсък по места.

А дали резултатите от местните избори няма да счупят правителството или няма да счупят сглобката, както някои я наричат?

Честно казано на мен местните избори ми изглеждат истинското препятствие, защото ако там се получи голямо разместване, а размества може да има само в полза на ПП-ДБ, защото те са в съотношение знаете 52 на 48% в полза на ГЕРБ на национално ниво, в местната власт са бих казал 90 на 10% - 10 към 1 ги води ГЕРБ на местно ниво. Ако се получи много сътресение,  много сериозна промяна наистина в полза на ПП-ДБ, тогава ПП-ДБ могат да се, аз бих казал, залъжат и да решат, че трябва да отидат на предсрочни парламентарни избори. Не бих ги посъветвал, защото българите не искат да ходят на предсрочни избори скоро. Но когато постигат определени успехи, особено електорални, политическите партии понякога си губят ума, така че нека да видим. Приемам хипотезата, че местните избори могат да се окажат много по-голямо препятствие тъкмо по тази причина за националното правителство.

И на финала въпрос, който обикновено ви задавам: каква изглежда България към този момент?

Нормализация е думата ми, успокояване на страстите, намаляване на напрежението.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

Цоня Събчева