Доц. Стойчо Стойчев, ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии и преподавател по анализ на политическия риск в Софийския университет "Св. Климент Охридски“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

Какво ще се случи на политическия терен у нас в оставащите до изборите дни? Наш гост е доц. Стойчо Стойчев – ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии и преподавател по анализ на политическия риск в Софийския университет "Св. Климент Охридски“. Какъв е политическият риск, който стои преди, и какъв след 2 октомври?

Разбира се, най-големият политически риск в момента е дали ще се сформира мнозинство, което да произвежда управление, достатъчно предвидимо за гражданите, без да отива в една или в друга посока, разбира се, да изпълнява някаква бюджетна дисциплина, която да не нарушава макроикономическите показатели на страната. Предвид международната обстановка е много важно по какъв начин следващото управление на България ще отговори адекватно на задаващата се международна криза след втвърдяването на руската позиция от сряда. Така че доста са предизвикателствата, което по същество би държало настрани инвеститорите от нашия регион, което пък ще се отрази на покупателната ни способност, на бизнес климата. Въобще няма перспективи за скорошно дългосрочно възстановяване, ако искате, и стабилизация, не просто в нашата страна, но и в целия регион, в който виждате, криза след криза ни  залита от вече 2 години насам.

След речта на Путин, ако се стигне до ескалацията на войната в Украйна, ако се стигне до по-сериозен световен конфликт, мнозина ваши колеги дори го наричат "глобален“, какви ще са отраженията за България, какви ще са рисковете и пред националната ни сигурност, но и пред политическата картина?

Разбира се, на мен не ми се иска да мисля въобще в хипотезата за въоръжен сблъсък с такъв мащаб в Европа, защото той би бил катастрофален за целия континент, да не говоря сигурно и за целия свят. Но разбира се, в по-меките му фази всяка политика на изостряне на отношенията, блокирани търговски връзки, означава икономически застой най-малкото и спиране на търговските потоци, които за дълги години напред ще имат своите отражения върху възможностите за развитие на този регион. Така че тук според мен трябва много предвидливо да се работи на европейско ниво. По-скоро България да търси възможности да бъде по-солидарна в рамките на общите политики, тъй като няма да бъде по силата предполагам на нито една от страните тук, от региона, да преодолеят негативните последствия сами, като общност бихме имали повече възможности според мен да минимизираме щетите от този конфликт, тъй като щети ще има при всички положения. Не вярвам някой да излезе печеливш от цялата работа, още по-малко пък пряко намесените страни. 

Как се държат партиите и кандидатите им в кампанията? Наблюдава ли се различен подход спрямо изборите?

Не, изключително популистки се държат и до момента с доста опростенчески подход към избирателите, включително семпли, прости и крайно популистки послания от рода на: Ние с еди колко си стотин лева ще ви вдигнем някакви доходи, друг ще ги прави с еди колко си хиляди и т.н. Все неща, които се правят като без кръчмар сметка, защото някой трябва да плати целия този масраф накрая, като не е ясно икономиката какво ще произвежда, кога ще го произвежда и какви данъци ще събираш върху нея. Каквито и плащанията оттук нататък някой да ни обещава, да увеличава програми, да изплаща пенсии и т.н., го прави без ясната стратегия откъде ще вземе парите за това. Фантазиите, че пари ще се появят от някъде си, било то от Европа или от спиране на кражби и такива неща, това са такива упражнения само в приказките. Без ясни финансови разчети всяка финансова политика по отношение на социалните плащания са изключително скъпо начинание, във всяка страна е така. И когато тя се разписва, а има много солидна необосновка откъде ще се покриват всичките тези разходи дългосрочно напред в годините. При положение, че всички показатели горе-долу са песимистични, и при положение, че е влошена финансовата дисциплина – постоянно се емитира нов дълг, за да се покриват текущи плащания, аз не виждам на какви основи би стъпила една подобна програма. Но тъй като дневният ред намира такъв тип свободно приказващи политици, другите по тях се водят, и като цяло общият дискурс на там отива, към такъв тип гръмки обещания. Но други такива гръмки обещания са, че някой щял да вкарва някого в затвора, щял да беси други хора, да ги разстрелва и такъв тип неща, това никога няма да се случи, разбира се. И то слава Богу, че няма да случи, защото ако тръгнем да си разчистваме сметките с различните управляващи, както са го правили през 30-те години, до нищо хубаво няма да стигнем, най-малкото в историята ни достатъчно примери има за такъв тип политически действия. Политиката свършва в институциите и в парламента, оттам насетне със съдебната система политика не бива да се прави, не само заради изтъркания вече лозунг, че не трябва да се политизира съдебната система, а поради простата причина, че тя не е ефективна, когато твърде много й се навлиза в служебните дела. Ако постоянно се занимава някой с нея, тя системата не може, както се казва, да влезе в някакви нормални рамки на работа. Така че всичките обещания, които се дават към момента, са по-скоро израз на някакъв вид опростен или краен популизъм за бърза консумация от хора, които така или иначе не чакат да бъдат убеждавани, тъй като политическите сили са насочили тази кампания към твърдите си симпатизанти, към хора, които вече са убедени за тях да гласуват. Просто целта на настоящата кампания е да ги мобилизира в деня на избора да отидат да го направят. Не чувам послания към някакви по-широки периферии, към хора, които се колебаят, които искат да направят мотивирано, информирано решение. Тук видях, че партиите са предложили програми, някои по-семпли, други по-подробни. Но в крайна сметка остава до отделния избирател пак въпросът, тези програми ще се изпълняват ли, в каква степен ще се изпълняват и доколко те съставляват ангажимент, още повече при задаващо се коалиционно правителство. То беше важно на този етап да се декларират точно такъв тип предварителни коалиционни намерения, и то още програмни коалиционни намерения, нещо, което към момента ни се спестява, а по-скоро се обяснява кой с кого няма да прави коалиция, вместо обратното да се каже – кой с кого възнамерява да направи. Разбира се, тук изключвам вече заявената готовност за такъв тип управление между "Продължаваме промяната“, БСП и "Демократична България“. Но дали ще се стигне до такава реализация, това вече е друг въпрос.

На фона на този партиен популизъм, насочен към употребата за твърдите ядра, каква електорална активност очаквате за изборите?

Ниско участие отново. Гласувалите ще бъдат сигурно по-малко от 3 милиона. До 2021 година традиционно за България активност бе в порядъка на 3-3.5 милиона души на парламентарни избори, докато трайна вече остава активността под 3 милиона. По различни оценки от агенциите, от други модели гледаме, че няма нито една прогноза, която да надхвърля 3 милиона, повечето са от порядъка на 2.6-2.7 милиона души. Което е ниско от гледна точка на легитимността на изборните органи, които ще бъдат излъчени чрез тези парламентарни избори, но в крайна сметка хората тека решават да покажат и отношение към политическата система. Независимо дали ще гласуват 2.7 милиона, дали гласуват 1 милион души, избраното Народно събрание ще си има своите легитимни правомощия, то ще управлява страната. Разбира се, при по-ниска избирателна активност се очаква и по-фрагментиран парламент, тъй като 4-процентовата бариера в реално изражение брой гласове доста намалява. И така малки партии, които успеят горе-долу 100 000 гласа да съберат, ще имат възможност да участват в разпределението на мандатите. А при големи фрагментирани парламенти изграждането на работещи коалиции по принцип изглежда сложно. Въпросът е, че то би могло да стане и по-добрият вариант е, стига да успеят българските политици да изградят необходимата коалиционна култура, за която отдавна говорим. Въпросът е, че до момента такова желание от тяхна страна поне не виждам да се демонстрира. Предвид и натискът, който ще се усеща все по-силно и отвън, и от хората, социалното напрежение, което се генерира постепенно заради нарушаването на покупателната способност, качеството на живот респективно на гражданите, предполагам, че все повече политици в Народното събрание ще бъдат принуждавани да мислят по-кооперативно в рамките на възможностите, които те самите имат, и които институциите предлагат за управление. Защото сегашните времена не са времена на крайно говорене, крайни приказки, отчуждение, разделение. Смятам, че и парламентът ще узрее за някакви по-конструктивни решения и дебати в един момент.

Кой ще управлява в бъдещия парламент?

Това е трудно да се каже отсега. Ясно е, че различни конфигурации могат да бъдат правени и мислени. Като се види изборният резултат. Аз предполагам, че и основните участници дори в изборите в момента, големите партии, също нямат ясна и конкретна стратегия как да действат – чакат да видят резултатите и управлението да договарят в непосредствени седмици 1-2 от провеждането на изборите. Затова ми е трудно да се ангажирам с прогноза. Разбира се, много е лесно да се каже, че следващото Народното събрание няма да излъчи стабилно управление, то ще бъде кратковременно, ще изтрае до пролетта или нещо такова, но това пак са сметки без кръчмар. Пак казвам, всяка партия ще влезе в тези преговори на базата на парламентарното си присъствие, което има. Без да имаме тези резултати все още трудно можем да ги мислим възможните коалиции. Иначе, те са най-разнообразни, различни. Разбира се, тяхното мотивиране и идеологическо, и политическо може да има всякакви форми. Това, за което аз лично се надявам, е, този път тези партии, които успеят, ако разбира се успеят да съставят управляващо мнозинство, да го направят както трябва с общо коалиционно споразумение, страна по което да бъдат всички участващи партии, а не в предишния вариант на коалиционния кабинет, което беше под формата на двустранни споразумения между "Продължаваме промяната“ и другите участници, което превръщаше "Продължаваме промяната“ в един политически брокер, който трябва да удовлетворява желанията на коалиционните си партньори, което беше първоначално сгрешена концепция, щото тя доведе до краха реално на коалицията. Когато всички стоят на една маса и всеки се договаря с всички останали едновременно, а не разчита през посредническата роля на политически брокер да върши тази работа, обикновено и отношенията са по-чисти, и решенията са по-ангажиращи, и общата работа някак си по-дълготрайно остава в годините.

Казвате, че партиите чакат резултатите от изборния ден, но те все пак не са ли си разработили някакви сценарии? Тези сценарии не могат да бъдат толкова много.

Сега, сценариите за бъдещото управление, според мен, са твърде неясни дори на най-тежкото лидерско ръководство на големите партии, пак казвам, защото не е ясно с кого ще се налага да управляват, в какви преговори ще влизат. Предполагам, че за всички от тях е абсолютно безкрайно ясно, че за никоя от партиите няма да има възможност индивидуално да излъчи кабинет. Оттам нататък независимо какви са декларираните отсега червени линии, сътрудничества и т.н., те подлежат на промяна след като станат ясни изборните резултати. Защото пак казвам, всяка партия влиза в такъв тип преговори не на базата на предварителни заявки или нещо друго, а на базата на реалните депутатски гласове, които тя ще осигури в парламента в замяна на еди какво си там, каквото тя договаря – дали ще бъдат политики, дали ще бъдат постове в Министерския съвет или нещо друго, това вече няма голямо значение, но когато тя влиза в преговори за подкрепа с някого, първо трябва да е ясно кой ще бъде носител на мандата. Най-вероятно първият мандат ще е в ГЕРБ, това е дето се казва 99% вероятно твърдят всички данни, които сочат ГЕРБ за първа политическа сила след изборите. Дали обаче ГЕРБ ще успеят да намерят подкрепа вътре в парламента, е друг въпрос, това не е гарантирано отсега. По същия начин няма гаранции, че "Продължаваме промяната“, ако бъдат втори, ще имат възможност да реализират втори мандат. Обикновено ако при първия, втория не тръгнат нещата, от миналата година беше ясно, че нещата отиват въобще към приключване, макар че при Тройната коалиция навремето Първанов успя да я направи в третия мандат на ДПС. Това също са варианти. Но пак казвам, каквито и хипотези да разглеждаме отсега, те биха били по-скоро пожелателни или спекулативни, ако щете, защото реални разговори между партиите и съответно някакви реални опити за анализ на ситуацията ще можем да направим, когато видим колко партии са в парламента, колко депутати има всяка една от тях, какво поведение имат по отношение на участие или неучастие в следващото мнозинство и т.н.

Вие очаквате ли изненади на 2 октомври?

Ами, най-голямата изненада, която очаквам аз специално, е в резултата на "Продължаваме промяната“, и то този път ще бъде с обратен знак на предишния вот, тъй като не се отчита към момента изключително негативното отношение върху техния изборен резултат на влошените отношения на президента, на практика войната с президентската институция. До голяма степен президентът Радев им помогна на предишните избори да бъдат първа политическа сила, да ги промотира. Сега е обратното. Това означава, че в чисто електорално отношение "Продължаваме промяната“ е съвсем различно тяло от това, което беше през ноември. Плюс – прибавяме няколко месеца управление, плюс липса на структура. На мен ми е много любопитно да видя реално колко, дали въобще ще се изпълнят тия прогнози, които към момента има, за 10-18% и т.н. нагоре от реалните гласове. Ще видим, това е според мен доста любопитно. За другите партии, които имат по-дълго присъствие в българския политически живот, които имат някаква социална структура, местни структури, организационна мрежа – за тях смятам, че данните на социолозите до голяма степен адекватно съответстващи на реалността, но предвид че "Продължаваме промяната“ е доста нова партия и радикално си измени фокусът към избирателите от един вид към друг, плюс самият президент, който от благосклонен стана враждебен, се отрази електорално. Въпросът е в каква посока. Някои смятат, че това ще доведе ползи, аз по-скоро смятам, че ще им донесе минуси. Но пак казвам, такива изненади очаквам там. По отношение на другите партии не смятам, че ще има някакви сериозни изненади: някой да се представи драстично по-зле от прогнозите или пък обратното, или някой с гръм и трясък да влезе в парламента, да спечели мнозинство, както направи Симеон Сакскобургготски или пък Бойко Борисов 2009 г. Не мисля, че ще имаме такъв феномен в скоро време. След опита на Слави Трифонов миналата година видяхме, че дори той, с тази си  популярност не успя да повтори тоя успех.

Как ще си поделят електората "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“? Те бягат по една писта.

Да, това е като "един народ – две държави“ или "един електорат – две партии“. Ще успеят да го поделят по някакъв начин. Въпросът е да не се разиграе при тях най-лошият сценарий, при който "Демократична България“ да не може да влезе в парламента, защото повечето са гласували за по-големия партньор "Продължаваме промяната“. Това не вярвам да стане, да направя тая уговорка, да не излезе сега, че пророкувам тук някакво нерадостно битие на "Демократична България“, но това са хора, които са много добре мобилизирани да гласуват, информирани, със стратегии как да гласуват, включително да използват преференциите. Между другото, интересно ми е да видя на тези избори как "Продължаваме промяната“ ще използват преференциалния вот, защото на предишните през ноември, там или преференциите отсъстваха, или гласуваха преференциално гласоподавателите за водача на листите, което означава, че не бяха разпознаваеми личностите вътре в самите листи. Сега ми е любопитно на мен специално да видя дали ще успеят да произведат такъв тип публичност на своите членове, които да генерират преференциално гласуване, каквото има традиционно за "Демократична България“ от  доста време насам. Това ми е любопитно. Иначе смятам, че този корпус избиратели ще бъде доста добре мобилизиран, активен, ще участва, но разбира се, той е ограничен, ограничен от и генерационни някакви фактори. Той е концентриран в предимно младо поколение, трудно може да пробие в хората на средна възраст и по-нагоре заради куп причини, които не искам да коментирам сега. Въпросът е, че има таван този електорат. Той, вярно, вече е по-голям от ония 350 000 гласа, които наблюдавахме дълги години като електорална база за ДСБ, "Да, България“ и т.н., партиите от старите десни обединения. Сега, разбира се, има няколко нови кохорти, млади избиратели, които преимуществено подкрепят "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“, които са получили избирателни права в последните четири-пет години, но те все пак не са толкова много, че да изместят въобще фокуса на цялата партийна система по отношение на другите традиционни големи партии, които сформират гръбнака на политическото представителство.

Доц. Стойчев, ако говоренето на политици и лидери е популистко, то как изглеждат програмите на партиите? Вие виждате ли в тях реализъм, виждате ли в тях конкретност?

Част от програмите имат доста конкретни разписани мерки. Примерно, програмата на ГЕРБ демонстрира запознатост в детайли със структурата, по която се случват нещата. Те са написали един документ, в който демонстрират, че имат капацитет да управляват, защото са го правили и преди. Програмата на "Демократична България“ също е добре разписана. Тя е традиционно добре разписана от експерти по пера, не толкова детайлна, но разбира се, маркира ключови политики и насоки на действие. За другите партии програмите са по-пестеливи, по-декларативни, по-пожелателни, но така или иначе е важно, пак казвам, когато е ясно, че управлението не просто е сега, но и за години напред ще се върши на базата на коалиционни споразумения, тогава важно е какво пише в това коалиционно споразумение, не толкова в програма на самата партия. Това, за съжаление, означава, че тези ангажименти ще бъдат поемани след изборите, т.е. избирателите не могат да направят до такава степен информиран избор преди самите избори, защото независимо каква е програмата на партията, която те подкрепят, тя може да бъде видоизменена в управленска програма на коалиция след това, в зависимост от това какви ще бъдат договорките с коалиционните партньори. Затова пак моят апел е, когато се изготвят тези коалиционни споразумения, когато партиите преговарят и когато скрепят с подписите си някакви ангажименти пред избирателите, това да бъде на някакви общи мероприятия, общи срещи, а не двустранни споразумения, тайни, секретни, скрити-покрити или други такива неща. Т.е. моят апел е да се обръща много по-голямо внимание на процеса на правенето на коалиционното споразумение и на самите коалиционни споразумения, не толкова на предизборната програма на политическите партии.

Обикновено ДПС предизвиква сериозен интерес по време на кампания, тук в последните някак си остава встрани. Води си кампания в регионите, които са му традиционни, и много-много с него не се занимават. Защо?

Защото има много по-ангажиращи противоборства. Там се води битка, голяма, между "Продължаваме промяната“ и ГЕРБ – основните сблъсъци са там. ДПС обикновено се използва като някакъв вид демоничен образ, с който да се прави кампания, когато липсва друг. В момента атаките са към ГЕРБ, въобще опитите на базата на конфронтация с ГЕРБ или на поставяне на някакви бариери между ГЕРБ и "Продължаваме промяната“ се приемат за нещо много ефективно – поне те така мислят. Сега не знам доколко това е реално работеща стратегия, но поне така се разчита явно – че е много по-ефективно, отколкото правенето на политически имидж на базата на демонизирането на ДПС. Разбира се, това не означава, че завинаги ще бъде така. Възможно е отново да стигнем до ситуации, в които ДПС пак ще бъде във фокуса на някакъв вид внимание, но при всички положения, в момента има връщане към онзи партиен модел, който към началото на 90-те години се беше установил в България – два блока основно се борят едни с други, ДПС тогава ги наричаха "балансьор“. Все още не са влезли пак в тази позиция на балансьор в настоящата партийна система, но може и така да се окаже в един момент, че ще станат необходим елемент от всякакво бъдещо управление. Ако това се случи, ще означава, че сме затворили някакъв вид 30-годишен, даже над 30-годишен политически цикъл, т.е. ще знаем и как горе-долу можем да прогнозираме, да очакваме развитието на следващите години, включително и в политически план, защото ако сме се върнали пак на фазата от 90-те години, предстои ни да минем и през новия аналог и новата версия на Беровото време, на Жан-Виденовото, на Костовото и т.н. За някои това сигурно не звучи добре, за тези, които са го живели, сигурно не, но в крайна сметка, както в икономиката, така и в историята и в политиката също сме свидетели на циклични феномени, които след периоди на стабилизация, на ръст, на подобряване на нещата, имат периоди на спад, кризи. Въпросът е така да минаваме през кризите, че да не се плаща много силна социална цена от хората, защото обикновено в такива кризисни периоди най-слабите са най-уязвими.

Активни ли участници в изборите са президентът и служебният кабинет, за каквито ги подозират?

О, разбира се, разбира се са активни, както са били и миналата година – много активни, както бяха активни през цялото продължение и на 2019, 2020 г. Така че нищо изненадващо няма. Президентът в типично своя стил, своя линия действа. Сигурно са изненадани тези бившите му приятели, които сега страдат – никой не казва, че страдат от служебния му кабинет. Но като цяло не смятам, че някой е изненадан от това, което президентът и служебният кабинет върши. То се очакваше. Дори съм виждал и очаквания за едва ли не да се обръща геополитическият курс на страната – неща, които пък не се и случиха. Така че не смятам, че нито са се случили твърде пресилените оценки, нито пък твърде неглижиращите президента. Той доста методично работи по своя дневен ред и програма, за което не е виновен той, разбира се, защото той е поставен в тази ситуация и му се отдава тази възможност благодарение на неспособността на политическите партии да излъчат адекватно парламентарно, кабинетно управление. В такава ситуация президентът трябва да си изпълнява конституционните задължения. Сега той, разбира се, може да ги изпълнява и другояче, но президентската институция е такава, че е еднолична, и неговите действия не подлежат на политически контрол по отношение на тяхната целесъобразност. Така че президентът не дължи на никого обяснения, защо прави едно или друго, след като си действа в рамките на конституционно определените правомощия. Това го казвам, за да е ясно на всички привърженици на президентската форма на управление, че така действат президентските режими. Там президентската институция не подлежи на никакъв вид политически вотове на доверие, недоверие, контрол и т.н., администрацията действа спрямо директните разпореждания еднолично на президента.

И на финала не мога да не ви попитам и за това ще има ли лидери, които да платят с постовете си недоброто представяне на изборите?

О, не вярвам да излезе някой, особено от тези големите партии и да каже… Тук обичаен заподозрян е Корнелия Нинова – ще си подаде ли най-накрая оставката, защото всички тук предричат в момента слабо представяне на БСП. Не смятам, че ще има такива лидери, които да подадат оставка и да се оттеглят от политиката заради слабо представяне. По-скоро би могло да има промяна в лидерството тук-там, но то да бъде стратегически разчетено с някакви други цели, не и като поемане на отговорност за слабо политическо представяне. Смятам, че всичките партии, които ще влязат в парламента, ще отчетат, че имат крупен политически успех и на тия избори и ще се поздравят със страхотни резултати – типично за тях, разбира се. Така че не очаквам да имаме такъв тип поемане на политическа отговорност, драматични развръзки на лидерско равнище.

Цоня Събчева