Доц. Огнян Минчев, политически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".

Президент Владимир Путин предупреди, че западните санкции са недалновидни и застрашават целия свят, който, според него, се обръща все повече към Азия. В реч пред Източния икономически форум във Владивосток той се закани, че Русия ще спре доставките на петрол, газ и мазут за страните, които въвеждат ценови ограничения. Според него може да се стигне до ограничаване на износа на зърно от Украйна за Европа. Тези заплахи, които вече Държавният департамент на САЩ отхвърли с аргумента, че санкциите работят и Владимир Путин всъщност е силно притеснен от това, за какво бяха направени? Какво цели руският президент с тях? Въпросите са към политическия анализатор доц. Огнян Минчев.

Това е пореден кръг от спиралата на съперничество, която се разгърна след нападението на Кремъл върху Украйна, спирала на съперничество, на конфликт между Русия от една страна, и западния свят от друга. Санкциите бяха въведени и целят на практика до такава степен да уязвят руската икономика, че Русия да се откаже от своята агресия в Украйна. Това е техният смисъл. А колкото по-голяма е страната, върху която се налагат санкции, толкова по-трудно е те да проработят поради простата причина, че живеем в сложен свят, в който част от стоките, от услугите, от търговските потоци, които са вървели досега между Запада и Русия, могат да бъдат пренасочени от самата Русия към нейните партньори в Азия или другаде. Като цяло резултатите от тези санкции са наистина доста болезнени за Русия, особено в тази тяхна част, която се отнася до технологиите. Защото като воюваща страна Русия най-малкото има нужда от доста сериозен внос на технологични компоненти за своята военна машина и за своята икономика. Санкциите мисля, че там най-силно удариха Русия. И от друга страна, самият режим на санкциите като режим, който има обратен ефект върху тези, които са ги наложили, има най-негативни последствия, особено за европейския континент поради обстоятелството, че Европа през последните 2-3 десетилетия разви силна зависимост от руски енергоносители, от които нарастващи количества бяха внасяни в Европа, особено в Германия. Както природният газ, така и нефтът, са руски енергоресурси, които до голяма степен, в някои случаи, като с газа за Германия повече в 2/3, пропорции от 2/3 към 1/3 удовлетворяваха потребностите от енергоносители на европейските страни. А Русия с удоволствие натиска педала на ескалацията на цените, като по този начин на практика се стреми да предизвика сериозни дефицити в европейската икономика на енергоносители, високи цени на тези енергоносители, и оттам политическа нестабилност, която може да доведе в крайна сметка през зимата до смекчаване, до релативиране на санкциите спрямо Русия, като следствие от пробиви в европейското единство по повод на санкциите върху Русия. Така накратко е описан процесът, който в крайна сметка върви като конкуренция в областта на търговията, на икономическите отношения между Запада от една страна и Русия от друга страна. Като определенията на Путин са свързани с това, че ако Европа си позволи да въведи пределни цени на горивата, ще означава, че Европа ще спре процеса на спираловидното бързо нарастване на цените чрез административни регулации върху цените на енергоносителите. И по този начин Европа ще се еманципира от този дефицит на руски енергоизточници и техните цени, което, разбира се, би било слабост на Русия в конкуренцията на пазара на икономическия обмен, за която вече говорихме. Това е причината за Путин да заплаши, че ще спре всякакъв износ на енергоресурси. Това, което обаче е видимо, е, че и без въвеждането на тези пределно високи цени на енергоносителите в Европа ускореният внос на енергоносители от други страни към европейския континент вече причини определено сваляне на цените на енергоносителите, и особено на нефта, който след налагането на санкциите беше устойчиво с ръст на долара за барел – в момента е 80-83 долара за барел, което означава, че Европа е на границата да се справи да балансира този дефицит на енергоресурси, който се появява в резултат от съперничеството с Русия. И това, което остава да видим, е, дали през зимата наистина това преодоляване на руския натиск по отношение на енергоносителите ще бъде достатъчно, за да се съхрани европейското единство по отношение на санкциите, или политически катаклизми на стария континент на  практика ще отворят нови пространства за манипулации, за натиск от страна на Путин.

Пропаганда ли е твърдението на министър-председателя на Русия Михаил Мишустин, че доходите на държавата му от нефт и газ са нараснали с 50% въпреки санкциите?

Ескалирането на цените на енергоносителите, разбира се, има непосредствено ефект в нарастването на печалбите, които Русия инкасира в следствие на продажбата на нефт и газ на западните пазари, на европейските пазари. Това не е чиста пропаганда, това е един непосредствен ефект, който е естествен. Но същевременно в по-дългосрочен план нещата не са чак толкова розови за Русия. От една страна Китай, Индия, изобщо Азия като цяло се възползва от санкциите срещу Русия и оказа доста ефективен натиск върху нея за сваляне на цените на газа и петрола, който се изнася към азиатските клиенти на Москва. От друга страна, както вече казахме, имаме преструктуриране на европейските пазари, което е болезнено, но то е в ход. И остава да се види, дали това преструктуриране ще се окаже достатъчно, за да съхрани политическата стабилност в Европа, или ще бъде закъсняло, за да предизвика определени катаклизми в европейския континент в следствие студената зима.

До войната с Украйна 40% от енергийните доставки за Европейския съюз са принадлежали на Русия. Сега, след санкциите те са 9%. Казахте, че е възможно някъде в общността чрез някоя държава или в някоя държава да се осъществи пропукване. Кои държави или коя държава няма да издържи?

Имаме на първо място като непосредствени уязвими петна на картата на Европейския съюз страни като Унгария и България. В Унгария начело с десния популистки лидер Виктор Орбан, който се явява доста активен поддръжник на Русия, който се опитва да заобикаля наложените от Европа, от Запада като цяло санкции, и на практика и понастоящем прави всичко възможно, за да не се съобразява с ограниченията, които санкциите налагат върху Русия и търговията с Русия. От друга страна България през последните 2 години е страна във вътрешнополитическа криза и дестабилизация, в резултат на което президентът начело на България, който обикновено по Конституция има преимуществено представителни функции, през последната година-година и половина успява да концентрира в ръцете си прекалено висока власт, която използва за един изключително опасен и изключително болезнен геополитически завой на страната, на България от страна на съюзник на НАТО и в Европейския съюз, към възстановяване на лоялности и съюзнически отношения с Москва. Ако Радев получи възможността да продължи този геополитически завой в следствие продължаващата политическа криза и след изборите на 2 октомври, България ще се окаже изключително слабо звено в системата на вътрешноевропейските отношения по отношение на санкциите и по отношение като цяло на тези ограничения, които Европа и Западът налагат на Русия с цел да я откажат от агресията в Украйна. През зимата бихме могли да наблюдаваме катаклизми и в други европейски страни. Преди няколко дни в центъра на Прага имаше доста многолюдна демонстрация на десни популисти и комунисти, които са все по-често заедно в политическите си цели и приоритети и които искаха прекратяване на санкциите спрямо Русия. В Италия, която е в правителствена криза, се очаква да дойде на власт силно дясно правителство, дори не дясно-центристко, а дясно правителство с доста мощни популистки партии в десния полюс, както партията на Салвини, така и партията на тази политическа лидерка на италианската десница, която набира скорост в предизборната кампания.

Джорджия Мелони?

Да, точно така. И може да се очаква, че ако не самите лидери, то поне гражданите, стоящи зад тях и гласуващи за тях, биха могли да поискат смекчаване на отношението към Москва в резултат на икономическите трудности, енергийната криза и ескалиращите цени на енергоресурсите. Германия също така е застрашена от подобни развития не толкова поради силата на популистката десница и популистката левица в Германия, колкото поради обстоятелството, че Германия през последните 2 и половина-3 десетилетия разви изключително мащабна зависимост от руските енергоресурси, която при определени обстоятелства може да ескалира кризата на енергоносителите в Германия през предстоящата зима.

По каква политическа и икономическа логика наши държавници и политици правят всичко възможно да бъдем зависим от "Газпром“ и от Русия?

По силата на елементарната логика, че те са хора и групировки, които са пряко зависими от Русия. Те са социализирани от Русия, една значителна част от тях са платени от Русия, те са контролирани от Русия, и този контрол води до поредица от системни действия, които са в полза на руския контрол, на руското влияния върху България. Не бива да изпускаме предвид, че и в най така да го кажем светлите периоди на българско интегриране в Европа и атлантическия свят България бе под силната доминация, под монопола на две руски енергийни компании "Лукойл“ и "Газпром“, които чрез монопола си върху българския пазар на практика практикуваха монополно високи цени, извличаха свръхпечалби от България, което е един вид колониален данък в полза на Русия, не по-малко от 2-3 милиарда евро годишно, и с една малка част от тези пари успяваха да плащат както в полза на една мащабна корупционна система и йерархия от горе до долу и преди всичко по върховете на властта, така и за една мащабна медийна кампания, която продължава вече повече от 10 години, и която цели да убеди средния българин в това, че неговата принадлежност към Запада, към Европа, към атлантическия свят е нещо, което е в негов ущърб, против неговите интереси и че той е заинтересован от това да се върне към контрола на Евразия върху България. Това е система на колониална зависимост, която продължава да бъде практикувана. И тъй като днес Русия се намира в много тежка ситуация, както във връзка със санкциите, така и във връзка със затягащите се военни действия в Украйна, на Москва й е необходимо изключително спешно да постигне някакви стратегически геополитически успехи, и тя ги преследва в уязвимите точки на европейската периферия, тя ги преследва по отношение на страна като България, която винаги е била като двуликия Янус – една част от българското обществено мнение винаги е било прозападно и проевропейско, а друга част – произточно и проевразийско, проруско. Да постигне успехи в Сърбия, в Босна и Херцеговина, и Република Сръбска, където се използват позициите на тези сръбски политици и на тази част от сръбското общество, която продължава да бъде огорчена и на практика изключително гневна от последствията на сръбското поражение в постюгославските войни. Опитват се да правят от Кремъл, от Москва същите операции по отношение на Черна гора, по отношение на Македония и т.н., поради което ние в България се намираме в изключително тежка ситуация, ситуация, в която вече повече от 2 година българската партийно-политическа система е подложена на силна фрагментация. В парламента влизат все повече на брой и по-малки партии, които все по-трудно се споразумяват. И това концентрира в ръцете на проруския президент Радев на нарастващи властови пълномощия, които той използва във все по-голяма степен в полза на своите московски ментори.

В какво ще се изрази руското влияние по време на изборите сега и най-вече след тях при формирането на кабинет, ако до такова изобщо се стигне?

На практика руската стратегия спрямо България в настоящия етап от българската политическа криза е фокусирана върху обстоятелството, че българските политически партии са скарани и са разделени от дълбоки личностни и политически проблеми, разделения, конфликти, поради което едно относително обществено малцинство, което е от 20 до 30% от населението, което изразява по-отчетливо произточни, проруски, проевразийски ориентации, би могло да бъде активирано и да гласува за тези политически партии, които биха могли да се възползват от разделенията между останалите партии и да се окажат един по-голям блок в следващото Народно събрание. Така "Възраждане“, партията на Стефан Янев, БСП, ако се стигне до влизане и на партията на Мая Манолова, въпреки че засега подобни прогнози няма и т.н.  – целта е да се формира такъв блок от проруски партии, които на практика да осъществят с помощта на Радев окончателно завоя на България на Изток, към Евразия.

Те ще бъдат ли достатъчно на брой, за да направят правителство и към кого от големите партии ще се обърнат?

Те няма да бъдат достатъчно на брой, за да направят правителство, но ще бъдат достатъчно на брой, за да осуетяват създаването на ефективно правителство. И независимо от това дали ще бъде създадено правителство или властта отново ще се върне в ръцете на Радев, ние ще преживеем тежка зима поради поредица от обективни и външни, и вътрешни причини, за които вече говорихме, в следствие на която тежка зима тази кремълска стратегия спрямо България се надява, че ще нарасне и броя на българските избиратели, които са склонни да се откажат от европейската принадлежност на България и да се завърнат в кошарата на Кремъл.

Доц. Минчев, появата на руския посланик Елеонора Митрофанова на тържествата в Пловдив по случай 137-годишнината от Съединението част от руската стратегия ли са или са използване на случайността? И какво искат да внуши тази поява?

Вижте, руското великодържавно поведение, включително в лицето на един посланик, каквато е Митрофанова в България, е натоварено исторически и актуално с изключително висока степен на арогантност. Руските великодържавни позиции винаги са били презрителни, арогантни до степен на наглост спрямо всички останали. Колкото по-малка и безпомощна е една страна, толкова в по-голяма степен тази арогантност, тази наглост е била практикувана. Тоест, в една нормална дипломатическа ситуация посланик като Митрофанова отдавна не би следвало да заема кабинета, който заема в София през последните няколко години. Но не можем да си обясним тази наистина изключително унизителна картина от празненството в Пловдив за Съединението единствено с арогантността, която Митрофанова демонстрира. На практика основната отговорност е в тези, които са я поканили, които са я допуснали и която са я поставили на практика непосредствено зад държавния глава и неговата заместничка, тъй като позицията на един посланик е, ако присъства на подобно честване, е в една странична позиция, в странична група, а не в подобно разположение, каквото видяхме. Освен това, Митрофанова, като се има предвид, че ние не видяхме на това празненство посланици на други държави европейски и световни, присъствието на Митрофанова е на практика унизителен шамар за българската държавност, защото Съединението е историческа победа на българската нация, която е постигната против волята на Русия. На практика всички други т.нар. "Велики сили“ през 1885-1886 година подкрепят повече или по-малко активно България за Съединението, единствено Русия в лицето на нейния император Александър III категорично и гневно се противопоставя на Съединението, и следствията на руската имперска политика спрямо България през втората половина на 80-те години е изключително арогантна, подмолна, разбиваща българското държавно национално единство политика, именно като следствие на руското неприемане на Съединението. А Русия не приема Съединението поради простата причина, че за Русия не е необходимо да има силна българска държава в центъра на Балканите, напротив, за Русия, първоначално нейният план е бил да присъедини България като проста губерния на Руската империя. Когато това не се случва, да сведе българската държава до една държавица или поредица от държавици, които на практика няма да бъдат в състояние да се противопоставят или по какъвто и да е начин да пречат на руския устрем за завладяване на проливите. Това е геополитическата картина накратко на руското отношение към България като цяло и към Съединението в частност. И сега дали от Президентството са поканили Митрофанова да присъства на това честване, и то в тази позиция, която се оказва толкова унизителна, която наблюдавахме, дали пловдивският кмет си го е позволил, няма чак толкова голямо значение. Значение има обстоятелството, че който и да го е направил, демонстрацията на Митрофанова показва, че съществени, да не кажа доминиращи части от българската политическа корпоративна класа, институционални представители и т.н. са силно захранени от влиянието, от контрола, от зависимостта си от руската неоимперска политика в България. Това са и масонски ложи, това са и плащане на немалки по българските мащаби пари през корпоративни структури на политици и т.н.

Изпадналите в манията за конфронтация български политици дали ще могат да успеят да стигнат до създаването на някакъв вид експертно, програмно правителство или на практика тези избори почти са обречени и да се готвим, и да мислим за следващите?

Отговорът на този въпрос е рано да бъде даден към днешна дата, тъй като в рамките на предизборната кампания доминира тонът на конфликта, на омразата, на разделението, който не ни обещава нищо хубаво от гледна точка на потенциал на създаване на работещо правителство след самите избори. Дали този тон на отрицанието и на ненавистта ще се окаже инструмент на предизборната борба или ще се окаже по-дългосрочна вътрешна структура на политическо мислене и поведение на основните партии, преди всичко на ГЕРБ, на "Продължаваме промяната“ и т.н., остава да видим вече след самите избори, които най-вероятно ще поднесат и определени изненади .

Цоня Събчева