Доц. Наталия Киселова - преподавател по конституционно право в СУ в интервю за "Фокус". 

В петък Конституционният съд обяви за противоконституционни голяма част от промените в Конституцията, направени в края на миналата година от групите на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Темата предизвика множество въпроси и остра реакция. С решението на конституционните съдии на практика бе отменена т.нар. "съдебна реформа". Решението на Конституционният съд и неговите последици ще обсъдим с експерта  по конституционно право, експерт Наталия Киселова. Здравейте.

Добър ден, на вас и на слушателите на Радио "Фокус".

Доц. Киселова, първо благодаря за приетата покана. Точно 7 месеца бяха необходими на конституционните съдии да се произнесат по поправките в основния закон. Според вас, можеха ли да забавят още решението или съответно избързаха ли? И защо в крайна сметка излязоха с мотивите, с които видяхме в края на миналата седмица?

Да, можеха да забавят произнасянето, тъй като има дела, по които произнасянето е повече от година или година и половина след сезирането. Така че сравнително в кратки срокове се произнесе съда. Трябва да кажем, че първо делото е голямо, защото става дума за обединяване на две дела. И от друга страна, трима докладчици, поради високата правна сложност на материята, която трябваше да бъде преценена. Така че сравнително в разумни срокове се произнесе съда. По отношение на това какъв е характерът на решението, напълно противоположни са становищата в юридическата общност. Едните силно критикуват, другите хвалят съда за произнесената противоконституционност. Истината е някъде по средата, защото за мен съда не е последователен до край. Ако приемем, че по отношение на съдебната власт винаги трябва да се произнася, че не бива да се променя структурата установена веднъж в Седмото Велико Народно събрание и че всичко друго трябва отново с Велико Народно събрание да се променя, то сходно трябваше да бъде решението и по отношение на президента, и по отношение на непрекъсваемостта на мандата на Народното събрание. Защото това също са въпроси, които са от същината, но там не са събрали мнозинство и затова беше отклонено. По отношение на съдебната власт последиците ще бъдат доста сериозни, защото ще трябва да се променя Закон за съдебната власт и други закони, които уреждат дейността на прокуратурата извън наказателния процес, така да се намести ролята на главния прокурор в рамките на произнесеното вече решение за конституционните промени, както и друго, което остана в неговата сянка, имам предвид сезиране от страна на бившия главен прокурор във връзка с механизма за разследване на главния прокурор и неговите заместници веднъж. И втори път по отношение обжалване отказите за образуване на наказателно производство и преценка от страна на съда, когато има промяна в обвинението. Така че няма да бъде еднозначно възраждане на старите норми, без промени. Промени ще има вече на полето на Народното събрание - в законите, които уреждат дейността на прокуратурата.

За съдебната реформа, която бе и основната тема на тази поправка в Конституцията, вие вече казахте, че Конституционният съд се разминава в своето решение, това е вашата оценка. Янаки Стоилов каза преди няколко дни, че "главният прокурор е установен в Конституцията като самостоятелен орган". И аз щях да попитам, но вие избързахте да отговорите, че служебното правителство би следвало също да е установено в Конституцията като правомощие на държавния глава и дали се тълкува еднозначно? Но сега, след като съдебната реформа, чрез конституционната поправка, няма да бъде в хипотезата, в която са се надявали преди няколко месеца депутатите, когато са гласували промените. Какво следва от тук, вървим ли към Велико Народно събрание и как парламентът, виждайки колко фрагментиран е той в момента и фактът, че отиваме към нови предсрочни избори, би могъл да приеме толкова важни закони като Закона за съдебната власт?

Темата първо ще бъде обект на предизборна кампания. Коалицията, която беше в основата на конституционните промени ги промотира, поддържаше, сега критикува Конституционният съд, предполагам, че ще включи и част от аргументите в предизборната си кампания, ако отиваме към избори, правим това уточнение, защото към момента все още не е дошла окончателната развръзка с третия мандат.

Да, все още сме в хипотезата с третия мандат.

На следващо място, ако завареният Висш съдебен съвет, който е с изтекъл мандат повече от година и нещо вече, предприеме ходове да избере нов главен прокурор и нов председател на Върховния административен съд, това също ще е част от предизборната кампания, като критики - дали е легитимно орган с изтекъл мандат, дискредитиран в някаква степен, да се заеме с толкова важни кадрови решения. Защото те ще имат ефект 7 години оттук нататък. Сигурно още няколко събрания (бел. от ред. - Народни събрания) ще се извъртят до тогава, но това е важно за правосъдието. Така че ще бъде обект на предизборна кампания. И сега въпросът е, ако ГЕРБ, както твърдяха, наистина са на мнение, че трябва да се променят законите, а не Конституцията, те биха били съюзници в някаква степен с ПП-ДБ. Въпросът е другите участници, дали в това Народно събрание, или в следващото, биха искали доразвитие на конституционните разпоредби, които ще действат за напред. И вече от това около кои идеи ще има достатъчно подкрепа, можем да кажем дали ще има развитие или ще остане на хартия в Конституцията част от идеите, които Конституционният съд остави.

А според вас тези конституционни промени, които бяха основната тема от съставянето на правителството на Николай Денков до тяхната реализация, трябваше ли да се случат, или първо трябваше да се подходи към промяна на вече съществуващото законодателство и едва тогава да се пристъпва към отварянето на конституционните текстове?

Винаги има два подхода. Единият е Конституцията да се промени, като се счита, че това е по-стабилно дългосрочно. А другата възможност е законова промяна. Законовата промяна, при промяна на мнозинството в Народното събрание, може много по-бързо и много по-лесно да бъде изменена. И поради тази причина ПП-ДБ възприеха този модел - първо на конституционни промени. Къде им е грешката? Грешката им беше според мен, че не се опитаха да привлекат от другите парламентарни групи, извън трите, които формираха конституционното мнозинство (бел. от ред. - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС), ако не категорична подкрепа, по-вероятно беше да останат пасивни. И тъй като не проведоха необходимите разговори, формално беше общуването, две от трите парламентарни групи събраха достатъчно подписи и сезираха Конституционният съд. Защото ако сравним двете сезирания - на президента и на народните представители - "Има такъв народ" и "Възраждане" са народните представители, които сезираха Конституционния съд. Така че ако беше само сезирането на президента, сигурно днес Конституцията би изглеждала по различен начин. Така че, когато отваряш конституционните промени, трябва да си даваш сметка, че тези, които не са привлечени, които не са участници в конституционната процедура, ще се ангажират да ги оспорят. И това трябва да е обеца на ухото за всяко следващо мнозинство, което реши да постъпи по този начин. Със законите е друго. 

Важно е да отбележим, че преди около месец Радомир Чолаков, който беше председателят на Конституционната комисия в 49-ото Народно събрание, самият той написа една статия, в една медия, така от доста популярните медии в страната, в която той разкритикува предложенията за поправки в Конституцията, дори бих казал, че на практика се отрече от тях, че ГЕРБ не носят отговорност за тези промени. Самият той в едно интервю от вече изминалия уикенд заяви, че депутатите е трябвало да възприемат подхода на промяна на текущото законодателство и едва тогава на извършването на конституционни промени. Докато след решението на Конституционния съд от петък, Христо Иванова каза, че "за пореден път се потвърждава, че България всъщност е прокурорска република, а не парламентарна". Тази липса на единство от хората, които извършиха промените, не дестабилизира ли допълнително цялата идея за съдебната реформа за промените, които са необходими, за да може да се отпуши работата на институциите. Защото очевидно проблем има, но няма еднаквост в позициите и една формула, която да се определя от всички политически сили.

Първо, г-н Чолаков, като председател на Комисията по конституционни въпроси, беше на различно мнение от своята парламентарна група по някои от промените. Така че той мога да кажа, може би това е и една от причините да не е член на настоящото Народно събрание. Но като цяло той се опитваше да доведе промените докрай, въпреки своите лични различия с мнозинството от народните представители. Той имаше основание и преди, и сега да каже, че не е съгласен с част от промените. По отношение обаче на втория въпрос, дали сме държава, в която по-голямо значение има главният прокурор, отколкото служебното правителство. Поради това, че Конституционният съд не е събрал мнозинство да обяви разпоредбите във връзка със служебното правителство за противоконституционни, може да се каже, че се дава по-голяма тежест на главния прокурор и на неговата роля да упражнява надзора за законност върху дейността на всички прокурори. И тук ще бъде вече ролята на следващите парламенти как в Закона за съдебната власт ще бъде уреден този контрол, за да не е безконтролност - да има всевластие и тотален контрол върху актовете и дейността на всички прокурори. Ще бъде сериозно предизвикателство, стъпвайки, разбира се, на мотивите на Конституционният съд. А дали между отделните парламентарни групи е имало вътрешни различия, да - те си проличаха и в дискусиите и за първо, и за второ гласуване. Всяка една от партиите е включила нещо, за да може да има аргумент да подкрепи. Това мнозинство не е монолитно и се видя, че в определени случаи се разпада. За мен като цяло подходът за конституционна промяна беше сбъркан. Първо, трябваше да има доста по-сериозни обществени и политически обсъждания. И когато се изчистят позициите на вносителите, тогава да внасят. Защото те внесоха сравнително бързо, шеметно, за да тече срокът по време на лятната ваканция, че се обсъжда проекта 2 месеца след внасянето. И оттам тази бързина се отрази на качеството на внесения законопроект, а оттам и на окончателния Закона за промени в Конституцията.

Как да тълкуваме факта, че конституционните съдии, както вие казахте малко по-рано, не могат да постигнат единодушие във връзка с промените свързани с двойното гражданство на депутати и министри, за непрекъсваемостта на мандата на парламента, за служебното правителство? Когато те са с изравнени гласове при гласуването и текстовете не могат да бъдат отхвърлени, обявени като противоконституционни, това означава ли, че те всъщност продължавайки да действат, са също толкова легитимни? И как да тълкуваме изцяло това значение?

Тогава когато няма постигнато мнозинство в едната или в другата посока, дали са противоконституционни или се отхвърля искането за противоконституционност, се използва понятието "съдът отклонява искането" - не е взето решение и нормите продължават да действат. Аргументацията на шестимата съдии, които са били за обявяване на противоконституционност, са доста обосновани. И бих казала, теоретично подплатени, докато на тези, които трябва да останат, двама от съдиите току-що влязоха в съда в края на януари тази година. По отношение на другите мога да кажа, че мотивите им не са добри, не са обосновани. Формулата, която се чуваше в Народното събрание по време на промените беше "защото сме парламентарна република", тоест не можеш да обясняваш всичко с парламентарната форма на управление. Защото балансът на властите и балансът се измести към Народното събрание. Народното събрание започва да има белези на орган с по-сериозна тежест, в сравнение с правителството и президента. Въпросът е отворен. Има две мнения - едното е, че каквото е било било и в бъдеще може да се променя разпоредбата. Другото мнение е, че спорът може да се повдигне отново с нови аргументи, при нови обстоятелства и възможно е, не казвам целият текст, свързан със служебното правителство, т.нар. "лимитативен списък", от който президентът може да избира кандидат за служебен министър-председател, на ново основание би могло да се оспори.

Това ми беше следващият въпрос, тъй като т.нар. "Домова книга", президентът Радев определи по този начин списъка с имена за служебни премиери. Няма в момента избран омбудсман, заместник-омбудсманът подаде оставка малко преди избирането на Главчев за служебен премиер. Един от подуправителите на БНБ в момента е временно отстранен.

Да, да и съдът не е спрял предварителното изпълнение, тоест той е отстранен вече.

Така списъкът някак си остава в още по-намален състав, като единственият човек, който изглежда като най-разумният избор за държавния глава, това е настоящият служебен премиер Димитър Главчев. Но какво се случва, ако той откаже да бъде служебен премиер или има други обстоятелства, да кажем здравословни. Кого трябва да избере президентът, тъй като ние видяхме, че заместник-председателите на Сметната палата отказаха, те публично заявиха, че не искат да заемат тази длъжност. Така президентът не се ли оказва в една ситуация, в която той няма избор де факто кого да посочи?

Забравихте още един от потенциалните кандидати, това е председателят на Народното събрание, като председател на Народното събрание може да стане всеки народен представител. Така че тук парламентарната скамейка е дълга. Но ако през април-май нормата беше нова и тогава бяха стъписани тези хора, които заемат длъжности, измежду които президентът да избира, сега вече те са видели за какво става дума. Изменени са законите, които уреждат заемането на длъжности, така че аргументът "Не искам, защото не съм знаел, като ме избраха',  вече не би трябвало да бъде валиден. И според мен президентът ще направи нов кръг разговори, няма да е само и единствено г-н Главчев потенциален кандидат.

Възможно е, но към този момент най-логично изглежда Главчев отново да бъде посочен за служебен премиер, тъй като той вече е натрупал опит на този пост, освен ако той няма съображения да продължи. И тук може би е добре да преминем към следващата тема - третият мандат. В момента текат разговорите на "Има такъв народ" с останалите политически сили. Според вас има ли възможност да се излъчи редовно правителство при сегашните обстоятелства, при сегашната  конюнктура, имайки предвид фрагментираността на парламента и това, че две политически сили на практика се разпаднаха, едната изцяло, другата е в полуразпад, говоря за ДПС.

Теоретично шанс има, защото поне на думи, част от парламентарните групи поддържат, че искат да има правителство. Но това означава една от трите по-големи ГЕРБ-СДС, "Възраждане" или ПП-ДБ да подкрепят освен самата група на "Има такъв народ", независимите, евентуално БСП . Тъй като ДПС под ръководството на Пеевски категорично заявиха, че са за избори. Така че някоя от трите други трябва да подкрепи, за да може числово да получат подкрепа. Дали това ще стане, вече на практика не мога да кажа, защото всяка една от групите ще подходи с оглед своите си интереси предполагам в тези разговори. Но теоретичен шанс има.

А ако възприемем, че хипотезата с третия мандат не бъде изпълнена, кога биха могли да бъдат едни нови предсрочни избори?

Тъй като президентът също има дейности, които трябва да извърши, а именно разговори с потенциални кандидати за служебен министър-председател, консултации с парламентарните групи преди да насрочи предсрочните избори, то вече сме в хипотеза между 13 и 20 октомври.

Според вас?

Тъй като на "Има такъв народ" им беше даден срок, който президентът нарече "в разумен срок" да го уведомят дали ще имат кандидат за министър-председател или ще се пристъпи към служебно правителство, то предполагам, че те ще върнат другата седмица в понеделник, а тогава вече ще сме влезли в август. И 6-ти август ще е вече много късно за издаване на указ.

Тоест, говорим...

По-скоро говорим за 12-ти август, мисля, че се пада понеделник, с което президентът да издаде указ, като за 13 октомври да бъдат изборите.

А това според вас ще повиши ли избирателната активност. Това беше основното съображение на президента Радев, когато първият мандат се провали и след като стана ясно, че и вторият не би могъл да бъде подкрепен?

Най-малкото ще са приключили кратки и по-дълги почивки през септември и предизборната кампания няма да се води в най-горещите дни на август и началото на септември. Така че, ако изборите са на 13 октомври, то можем да кажем, че от 13 септември до 11 октомври ще е предизборната кампания, а това вече е време, в което хората започват нормален, обичаен ритъм на живот и би била по-ефективна и предизборната кампания.

И за финал един въпрос, какво следва оттук нататък по отношение на всички тези реформи, които някак си остават сега във въздуха. Както вие споменахте, мандатът на членовете на ВСС е изтекъл, тепърва трябва да се избира нов главен прокурор. Но изглежда, че парламентът в сегашното състояние, ако той продължи да бъде по същия начин и в 51-то Народно събрание, ако има нови предсрочни избори. Той е все по-фрагментиран, а голяма част от  решенията трябва да бъдат взети от него. Как виждате вие бъдещето на т.нар. "съдебна реформа"? Можем ли да стигнем до Велико народно събрание в крайна сметка?

Аз лично се надявам, че няма да се стигне до Велико Народно събрание, защото заради фигурата на главния прокурор да се свиква Велико Народно събрание ми се струва безотговорно. И политическа немощ от страна на партиите в парламента да променят Закона за съдебната власт, така че да бъде опитомен главният прокурор чрез закона. Как ще се развият събитията, нищо в историята не се повтаря два пъти, така че дори да е фрагментиран, няма да е фрагментиран измежду тези субекти. Може да са по-малко и може да има някои, които да отпаднат. Така че по-скоро се надявам избирателната активност, както споменахте вие, да е доста по-висока. Това ще промени политическото представителство. И, разбира се, партиите да са по-отговорни да номинират читави хора, за да привлекат избиратели.

Тогава оставаме оптимисти, че партиите ще проявят тази политическа отговорност.

Дано, дано.

И в крайна сметка ще може да се излъчи редовно правителство и да има парламент със стабилни мнозинства, които да могат да изберат съответните хора, както в регулаторите, които също са непопълнени, така и на всички да вземат решенията за законодателството, което е важно.

Точно така.

Аз ви благодаря много за този разговор.

И аз благодаря.