Доц. Наталия Киселова, специалистът по конституционно право, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Интервюто е дадено на 03.05 в 13.30 часа.

Две сюжетни линии се налагат в публичното пространство: съставянето на кабинет и разследването на взрива срещу главния прокурор. И двете на този етап са до никъде, както казваме обикновено, до под кривата круша. "Продължаваме промяната“-" Демократична България“ представиха проект на правителство, ГЕРБ го отхвърли и започва преговори с всички партии. Сагата с взрива срещу главния прокурор върви с противоречиви изявление и коментари – дали са 3 кг тротил или 300 грама. Заплита се възелът на след великденските интриги.

За това говорим в Епизод 75 на Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“. Гост в студиото е доц. Наталия Киселова - специалист по конституционно право. Какво се опитват да обяснят първите две коалиции, доц. Киселова: че или се отива на нови избори, или се формира правителство за няколко месеца и после пак ще се ходи на избори?

Предполагам, че всяка една от двете коалиции има искрено желание да има правителство, но липсва желание те да бъдат заедно и да поделят отговорността от това правителство, защото се страхуват или трудно могат да обяснят как са постигнали съгласие, синхрон, единодействие – различни думи могат да се използват, пред своите избиратели. Разбира се, за вторите това е още по-трудно поради техния генезис, а именно да възникнат като анти-ГЕРБ говорене и противодействие. И изведнъж трябва не просто да седнеш с Борисов на една маса, но трябва да подкрепиш, ако приемем, че са по-ярки фигурите, и техни кандидати за министри. И от тези две противоположни състояния всъщност сме в ситуация, в която нито една от двете парламентарни групи не иска да подкрепи другата към настоящия момент за правителство, не само като персонален състав, но и като значителна част от приоритетите. Защото анализът, който направиха от ГЕРБ на, как да го наречем, програма, приоритети, са доста комични в някои ситуации. Разбира се, това са вадени детайли, които да направят несъстоятелна проектопрограмата. Разбира се, част от приоритетите могат да бъдат аргументирано обосновани, но ГЕРБ говориха сами, нали, не бяха седнали заедно с "Продължаваме промяната“ на пресконференция. И оттук изглежда, че ГЕРБ гори, вече думата "писна“ не знам дали е коректно да бъде използвана, но така не им издържа търпението да продължат да водят преговори.

Патова ли е ситуацията?

Зависи, какво влагаме в думата "патова“. Ако влагаме разбирането, че пътят към изборите се  отваря, това патова ситуация ли е? Изборите винаги са изход. Обаче ако идва ситуацията, че отново ще се възпроизведе същото съотношение на силите, тогава вече можем да кажем, че е патова. Всяка от парламентарните групи, а пък и от извънпарламентарно  представените, тези, които не са представени в парламента, си казват: "Сега ако има избори, аз ще се представя много по-добре“. Това е илюзия, защото ако гледаме календара и изборите са сред лято, всички ще загубят.

И не само това, те ще имат и технологичен проблем: как ще съберете хора за комисии в ваканционния период?

Това е дребен детайл, който е последица от общото отдръпване на българските граждани въобще от политическия живот поради разочарование, поради свръхнадежди, които са възлагали, които са били попарени, от невъзможността на тези, които се опъваха на Борисов, да го преборят на терена на Народно събрание, защото преди няколко парламента Борисов не ходеше в Народното събрание, измислеше си болести, операции, обаче сега той е в събранието и те не могат да го надиграят. За съжаление, защото това влече негативни последици за всички.

Ако тръгнем по пътя на този игрови мотив, играят ли първите две коалиции и какви са им игрите? Дали наистина искрено искат да правят правителство или си залагат взаимно капани? И ако си залагат капани, конституционно защо "Продължаваме промяната“ и " Демократична България“ се вързаха? При втори мандат те предлагат тяхно правителство на тези от първия, съгласяват се на председател на парламента на ротационен принцип, дори вече казват "Ами ние, ако ни подкрепят правителството, ще им дадем от комисиите“. Това не е ли всякакво нарушение направилата? Вие ми кажете: какво е, ако трябва конституционно да се обясни? Как ви изглежда?

Правилата са ясни. Това, че в момента има политически дейности, които са извън правилата, това не означава, че ги нарушават. Това да оповестиш, че ако мандатът, казвам ако, защото теоретично е възможно и с първия мандат да има правителство, ако мандатът стигне при теб, ти ще предложиш този състав на правителство, т.е. от рано заявяваш позиции, не е нарушение. Това, разбира се, може да бъде предмет в последствие на преговори: да се оттегли някой, да бъда заменен. Обаче това не е отменя отговорността на ГЕРБ да представят кандидат, който да получи мандат от държавния глава когато са  поканени, тъй като те, от ГЕРБ заявиха някаква стратегия: в следващите два дни как ще протекат разговорите им с другите парламентарни групи. Това може да означава, че е много вероятно седмицата след Гергьовден, т.е. понеделник е почивен ден, на 9 май да има връчен мандат, ако президентът изчака тези разговори, които от ГЕРБ заявиха, че ще направят в следващите два работни дни. Но ако се върнем на правилата за ротацията например, противоречиви бяха сигналите, които дадоха, защото от ГЕРБ заявиха, че тази ротация е, ако има правителство.

Оттук нататък може би ако няма правителство, той си остава Желязков?

Ако няма правителство, избраният ще продължи да бъде председател дотогава, докато има събрание или ако бъде формирано правителство с техни или с третия мандат, то може да бъде предмет на договорка с други парламентарни групи. Така че динамиката на политиката трябва да влезе в правилата, но това че имате някакви договорки, те могат да бъдат и в рамките на конституционната уредба, и въпреки това конюнктурно да им решават на различните парламентарни групи техни конкретни задачки.

Това не постави ли политиката на хлъзгав терен, на терена на нерегламентираните  договорки, които във всеки момент могат да се нарушат, независимо, че се наричат джентълменски споразумения? Видяхме какво представляват и колко траят – от ден до пладне.

Джентълменските споразумения са според мен споразумения, при които всяка една от страните да усети, че е получила нещо, а не само да загуби. Т.е. ако приемем, че "Продължаваме промяната“ са подкрепили ГЕРБ за председател, то можем да кажем, че ГЕРБ ще ги подкрепи за председател на Комисия по правния въпроси. Фиксацията обаче на "Продължаваме промяната“ върху комисиите да получат ГЕРБ председателски места, а пък "Продължаваме промяната“ да получат министри извън Комисията по правните  въпроси, не мога да кажа, че е кон за кокошка, но е как да кажа, странна, странно условие при положение, че председателят на комисии какви привилегии има, извън личните за него? Щели да бъдат викани министрите всяка седмица да се обясняват – ама това е част от правилата, по които функционира Народното събрание.

Парламентарната практика?

Т.е. народните представители по всяко време, независимо от коя парламентарна група са, те могат да поискат да бъде поканен министър дали в комисия или в пленарна зала, каква ще бъде формата, това вече е въпрос на детайли: въпрос, питане, изслушване, отчет. Ама ти да мислиш, че председателят на комисиите еднолично ще определя правилата, не е много коректно, защото освен първата и втората, има още партии в комисиите. И ако те синхронизират действия без това да е оповестено, те по всяко време могат да бламират при пасивността да кажем на ГЕРБ или на "Продължаваме промяната“, могат да бламират другия. Много, разбира се, категорично "Продължаваме промяната“ държат на тази си позиция, т.е. никога с ГЕРБ, никога в коалиция с ГЕРБ, защото те на тая основа съществуват.

А защо тръгнаха към разговори изобщо? А не казаха: "Ето, ГЕРБ е първият мандат, да си направи правителството“.

Може би трябваше още от самото начало да заявят, какво искат да постигнат в тези разговори. Защото ако отнапред си заявил на хората, които са те подкрепили: "Ние няма да правим правителство, но ще ги подкрепим да направят, и очакваме първо, второ, трето“,  тогава добре. Ако отнапред си казал: "Ние влизаме в преговори с тях, за да получим подкрепа за правителство, срещу това ще се договаряме“. Т.е.  ние отнапред какво знаехме за тези разговори?

Те ни казаха: "Няма да преговаряме, няма правителство, няма мандат“. Това беше преди парламента.

Добре, добре. Обща програма, общо единодействие, законодателна програма, едните казват: ако има правителство, ще има бюджет, другите казват: първо бюджет, после правителство. Тези послания явно всяка партия или коалиции си ги прави към своите си избиратели. Може би наша е грешката, че желаното го възприехме като за действително, а именно че е възможно да има правителство. Защото вече всички си казват: "Ох, дано да има каквото и да било правителство“. Но въпреки това не може да има каквото и да е правителство. Първо, трябва да има министри, които като влязат в министерството, да знаят с какви задачите влизат. Целта е една, примерно намаляване на цените или овладяване на инфлацията, и всяко министерство се бори с конкретни стъпки за тая цел: да се намалят цените примерно на еди колко си стоки и да се овладее инфлацията и тя да бъде сведена до някакъв размер. Вместо това ние имаме някакви обещания за години напред. Това в момента не е много адекватно, просто трябва да се направят краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели. Средносрочната да кажа е Еврозоната, докато краткосрочна е "Шенген“.

Обмисляха ГЕРБ и ПП-ДБ обща законодателна програма, но при положение, че вече се разделят, какъв беше смисълът от това упражнение?

Тя, законодателната им програма има два варианта – къс и дълъг списък ги наричам аз, и в късия списък има три законопроекта, докато в дългия са 30. Според мен обаче и двете преговарящи страни са се надценили, защото да сложиш антикорупционния орган или нов антикорупционен закон в късия списък е нещо, което изисква повече време, и по-добре би било да обновят състава на органа, тъй като няма председател, както и да кажем да обновят състава на други органи. Към настоящия момент са 17 и 68 позиции, предстои да станат 19 и 78 примерно длъжности трябва да се обновят. Т.е.  държавата се върти на празни обороти.

Т.е. за два месеца само това може да се направи?

Ами да открият процедура, ама те не са формирали и комисии, а пък като няма комисии, няма как да започне работа Народното събрание, да законодателства имам предвид, няма кой да гледа законопроектите.

Трупат се законопроекти.

Разбира се, всеки народен представител може да внесе, но основният закон, който се очаква от всички – за бюджета, и той не може да тръгне. Т.е. можем да изпаднем в такава ситуация, в която да няма дори формирани комисии. Дневния ред за тази пленарна седмица е изслушвания на министри и парламентарен контрол. Да де, ама това са министри от служебното правителство.

От служебния кабинет.

Да, които колкото и да ги хокаш, те ще кажат: "Във ваши ръце е да промените положението“.

Затова ли около тази битка с комисиите Борисов заплаши "Продължаваме промяната“ и " Демократична България“, че ако продължават така, могат да не видят председателство на нито една комисия? Което е и най-възможното.

Много е възможно. Ако така трябва да направим един по-сериозен поглед върху поведението на Борисов, той може да изглежда много приятелски настроен, но може да бъде и доста лош противник, труден противник. И ако приемам, че тази заплаха е сериозна, а тя е предупреждение, но може да се реализира, той ще договори с останалите парламентарни групи председателските места, тъй като за по-малките да получиш една или две комисии е въпросът да блеснеш.

Да имаш присъствие.

Малките парламентарни групи с оглед темите, примерно, гадая, но да кажем социалистите могат да получат Комисия по социални въпроси, или примерно Младежта, децата и спорта, "Има такъв народ“ да получат културата, да бъдат така благосклонно отстъпени пък на ДПС да кажем енергетиката, примерно, или регионалното развитие, т.е. малко мръвчици или трохички, и другите ще получат само членство в комисиите. И тъй като в по-предишния парламент имаше такъв момент, в който на ГЕРБ и на ДПС не предоставиха председателски места, и това доста сериозно ги беше, няма да кажа озлобило, но ядосало, и видяхте как за нула време като се внесе искане за вот на недоверие, беше съборено правителството. И оттук сега е много възможно през комисиите да бъде договаряна някаква форма на пасивност по-скоро, за да пробва Борисов да стане правителство. Но той дали лично или през свои по-близки хора, това вече е въпрос на детайли, но той ще се опита да се покаже като много по-отговорен в сравнение с тях, защото това е всъщност въпросът: да се представи по най-добрия начин, а той винаги играе така, че да получи той накрая плюсовете или позитивите.

И защо успява?

Аз очаквам той отново да излезе сух от тази ситуация. Защо успява ли? Значи, че мит е да кажем, че той има свръхспособности. Първо е по опитен, второ, има повече информация по разни причини, не само защото неговите народни представители са били министри и познават в дълбоки детайли дейността на министерствата, но и защото той реално получава информация и в момента през хора, които през изминалите не две, но преди това 12 години, са започнали работа от ниски нива в администрацията, и те в момента са на средни и вече дори високи нива. Т.е.  той има текуща и актуална информация за състоянието на различни сектори според мен. И оттук неговият поглед е много по-близо до действителността. Та следващото място е подценяването на Борисов. Беше подценен, в смисъл такъв, че вече е уморен, изхабен, отритнат едва ли не от своите партньори в чужбина, докато виждаме, че той е в една добра форма, и това подценяване всъщност им изигра малко лоша шега. Политическият противник никога не бива да бъде подценяван.

Изобщо противникът в живота не бива да бъде подценяван.

Да, да. И и на следващо място, когато влизаш в такива сериозни преговори, трябва да си много добре подготвен, а не да мислиш за Facebook лайкове. Значи, политиката не е през Facebook и през песни и танци на народите, тя е реален сблъсък на алтернативни решения.

Ако "Продължаваме промяната“са неопитни и склони към самозабравяне, къде е "Демократична България“ в тая коалиция? Виждаме, че от началото на този парламент те са в пасивна позиция: стоят отстрани, по-скоро съзерцават, формално присъстват, дори не коментират.

Не коментират публично. Ние нямаме идея как изглеждат разговорите вътре в коалицията. Но или са в изолация, или не могат да се преборят да наложат своя теза. И според мен единствено, разбира се, и донякъде г-н Атанасов, но Христо Иванов, който според мен много добре познава модела на мислене не само, но и на действия на г-н Борисов, е толкова мълчалив.

Капан ли заложи Борисов на тая коалиция "Продължаваме промяната“-" Демократична България“? И те се вързаха?

Не, то зависи какво влагаме в думата "капан“. Значи, това да заявиш какви хора би номинирал, ако имаш възможност за правителство, защо да е капан? В по улегналите демокрации, ако приемем, че ние сме по-млада, още преди или по време на предизборната кампания част от партиите си заявяват хората, които биха станали министри, ако спечелят изборите. И това не е лошо. Т.е.  отнапред знаеш, че като гласуваш за определена партия или коалиция, нейни представители ще получат министерски кресла и по този начин ще прокарват политиката, която се заявили предварително. Докато ние едва ли не правим някакви такива гадания..

Конспирации?

… конспирации на кого ще спре топчето като се завърти рулетката, което не е много работещо, но да кажем така: днес Борисов също им даде знак, въпреки че каза, че прекратяват разговорите. Каза: "Никой не е вечен на длъжността, която заема“.

А вие как тълкувате това предупреждение?

Той посочи поименно главния прокурор и себе си. Т.е. отново дава знак, че е възможно да има договаряне. Но това как се обяснява вече на избирателите, е сложен въпрос. Така че капанът, той е в резултат на съотношението на силите в Народното събрание.

Защо се получава така, че изглеждат напразни усилията за смяната на главния прокурор? Нали трябва да се смени Конституцията? И това постоянно, в последния момент се вади като коз, контракоз: "Съгласни сме, съгласни сме, но Конституцията, да, да, разбира се, но Конституцията“.

Според мен не само в тази ситуация, но и преди година и повече грешката на "Продължаваме промяната“ беше да се фиксират върху личността на главния прокурор, а тя е последица от състоянието на не само на конституционната уредба, но и на законовото положение на прокуратурата и на съдебната власт по общо. Значи, ако ти имаш достатъчно читави хора 11 на брой, които да влязат във Висшия съдебен съвет (ВСС), и още 11, които да станат главен инспектор и 10 инспектори в Инспектората към ВСС, положението на главния прокурор ще бъде съвсем различно. Ако ти имаш достатъчно добри юристи, които да подготвят и да бъде приета промяна в Закона за съдебната власт, главният прокурор е много възможно и сам да се оттегли. А ти да тръгваш първо с него при положение, че не си си постлал добре, е доста наивно, че можеш да го събориш без да имаш достатъчно мнозинство в Съвета, камо ли да има инспектори, които да му проверят имотна, имуществена декларация на него, на фактически съжителстващия с него човек, евентуално на неговите заместници. Това са дейности, които изискват сериозни хора, които първо да знаят като влязат в органа, как трябва да го направят законосъобразно, и второ, да имат достатъчно кураж да се изправят срещу не само главния прокурор, но и срещу други хора, които са със спорно реноме в нашето общество. И когато не си се подготвил добре, какво ти стига да направиш – да задържиш Борисов и няколко негови близки хора, които при доказана, че не е имало неотложност, нали, те сега изглеждат незаконно задържани.

Слушам ви и си мисля: дали не е назрял моментът за промяна на Конституцията? Периодично излиза такава теза, но тя е по-скоро продиктувана от конюнктурно-политически цели и интереси. Но логично, с оглед на управлението на държавата и на политическите и парламентарни процеси дали не е добре?

Да се промени Конституцията сигурно не е най-лесната процедура, но винаги трябва да се каже какво в нейния текст, защото дори и да бъде друга формата на управление, както алтернативно се предлага, ами нали пак същите хора ще бъдат в Народното събрание? Ние очакваме, че като са нови правилата, ще бъдат абсолютно нови хора, които ще са компетентни, знаещи, ще бъдат с безспорна репутация. Не, хората, измежду които избираме, са тези с техните недостатъци. Въпросът е как да бъдат минимизирани недостатъците и да свършат работата, за която са избрани. Аз съм последният човек, който ще хули партиите, но селекцията в партиите не e много сериозна.

Те наясно ли са какво трябва да направят за това, за което са избрани?

Не всеки, който изглежда добре дали пред камера или на снимки, е достоен да бъде наш политически представител или министър. Хората, които искаме да ни управляват, към тях трябва да имаме доста по-високи критерии. Да имат някакви постижения в живота си, да имат сравнително безупречна репутация, да е ясно как са изкарали доходите си няколко години назад. Такива неща, каквито е нормално да се знае, нали. Когато се запознавате с един човек, вие се интересувате: какво работи, с какво се е занимавал, къде живее, с кого живее, търсите общи познати евентуално да свирите информацията. Така че в тоя смисъл нормално е да имаме по-високи критерии. И не може всеки, който е заявил, че иска да стане министър, и ние да кажем: "Хайде, имаш много голямо желание, да не ти чупим хатъра“ – не, не се става министър така. И всъщност, за съжаление, тъй като Борисов в момента изглежда много опитен, той е опитен, защото е успял да убеди някакви хора да го подкрепят в Народното събрание, и сега е ред на тези, които искат да го сменят, те също да убедят някакъв значителен брой народни представители, че ще се справят по-добре. И тъй като управлението им за съжаление не беше едно от най-, нали, аз съм далеч от мисълта, че всичко е трябвало да се случи по мед и масло, но имаше няколко ключови завои, които можеха да ги вземат по-внимателно, за да не се налага сега да сме в тази ситуация.

А дали тази наивна дилетанщина на практика на провали поривите за промяна и не обезкърви стремежа на обществото към нея? Защото едни бяха разговорите, една бе вълната преди две-три години, сега апатията е реалният отговор на това, което получихме.

Аз тайно се надявам, че енергията, която хората имаха и през 2020-та, и по-късно през 2021-ва, не е и няма да стихне, защото естествен е стремежът всеки от нас да иска да живее по-добре, да има по-добро положение и в страната, но хората, които трябваше да претворят тая гражданска енергия в политическа промяна, може би не бяха готови да понесат тежестта на отговорността, която им възложихме.

От това не печели ли президентът? Той стои като печелившата фигура в момента, дори не Борисов, а Радев.

Тази печалба, ако приемем, че водещата роля на президента е наречена така, е временна, защото с удължаване на тази агония неминуемо и той ще понесени негативи. Защото има въпроси, които правителството не може да реши, за това е необходим парламент, а няма как да бъдат принудени народните представители да вземат определени решения, колкото и те да са безспорни. На следващо място президентът е във втория си мандат, и този втори мандат, както пише в дебелите учебници, е мандат за историята. Т.е. много е важно как той ще го завърши, за да може или да влезе в политиката реално, на разкаляния терен, или да се оттегли като пише мемоари. Това е въпрос, по който той ако не е мислил, сигурно ще започне да мисли, защото иначе това ежедневие изхабява, и с времето и при неговите министри ще виждаме, че просто ще движат буквално текущите дела. А пък те предстоят сериозни изпитания. Значи, първо са местните избори, после разговора за "Шенген“, догодина са европейските избори, нов цикъл започва в Европа и България как влиза в него – това са все въпроси, които правителството само не може да реши. А като нямате парламент, който да му даде някакъв мандат, то ще бъде все по-предпазливо, и на нас ще ни изглежда, че правителството е нерешително, а то не че е нерешително, то не знае винаги посоката. Ако пък прекалено остро или категорично правителството вземе позиция, която не е одобрена от парламента, от своя страна пък президентът ще бъде този, който ще поеме ударите като гръмоотвод за това, че е самовластен или единовластен. Така че не му е и на него лесно. Хубаво би било да има жалони, по които да се движи правителството, и тия жалони да кажем са: на първо място бюджетът.

За който не е ясно, дали ще се приеме или дали няма да се гласува продължението на досегашния?

Ама то дори и да се гледа удължение, пак трябва да има комисия, поне една комисия, която да го гледа, дори и временна да е. Разбирате ли, че в момента има само избрани председателя и заместник-председателите? То всяко едно действие минава и през комисия преди да стигне до законодателстване в пленарна зала. И всички тези решения няма как да ги вземе сам президентът или президентът и служебното правителство.

Т.е. парламентът все още не са е конституирал, както обичаме да казваме журналистите. Това е май за първи път, без прецедент в новата ни история?

Ами то за последните 2 години много неща ни  се случиха за първи път. Сигурно и това е част от преболедуването на детските болести, които сполетяват демокрацията. След един първоначален такъв ентусиазъм идват болестите. Но другото е, и то трябва да е така, защото сравняваме с предишните десетилетия, през 90-те години колко тежко е било. Да, тежко е било, само че хората, които са участвали от двете страни, са си давали сметка за сериозността на положението и са влезли по един сравнително отговорен начин в управлението, дали при Димитър Попов или при Станишев. Само че сега думи като "коалиция“ са лоши. И ако целта при Димитър Попов е била България да направи преход към демокрация и пазарна икономика, а при Станишев да е членството в Европейския съюз, то сега хубаво беше да се формулира една или две цели: "Шенген“ или Еврозоната,  или пък да кажем по-зелена България, примерно, гадая. И тази цел да стане обща. За съжаление, висотата на политиците не е тази, която е била през 90-те.

Продължаващата агония не цели ли най-елементарно отлагане на изборите за есента, да се прескочи юли, август, отпускарския сезон?

Това е възможно, но обикновено когато си правиш сам сметките, нали, те понякога могат да излязат криви. Тук въпросът трябва да бъде: дали в партиите искат такова съчетаване или го иска само ГЕРБ? Защото това е от интерес за ГЕРБ. Не мога да преценя, дали е от интерес за "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, защото те още не са започнали разговори, поне няма публичност, за общи кандидати за кметове и общи листи за общински съветници. Ако са направили тази стъпка – да, то е от полза и за тях. Вече за по-малките, разбира се, "Възраждане“ се явяват сами, ДПС се явяват сами.

БСП видимо и те.

Според мен за тях е изгодно да няма избори в момента. "Има такъв народ“, тъй като те, както се казва, с малко успяха да се качат на този влак на 49-ото Събрание, и ако има нови избори, вероятността да изпаднат е реална, и поради тази причина за тях също местните избори биха били в интерес да са заедно с парламентарните. Но всичките тия усилия, т.е. ако приемем, че всички имат интерес, трябва да влекат някаква дейност, т.е. да покажат, че имат намерения да се приеме бюджет, да се придвижат някакви законопроекти, знам ли, един да е поне. А така като правиш едно изслушване или три изслушвания на седмица на министри, президентът колко време според вас би ги чакал?

Не много.

Защото тази седмица имате три изслушвания на трима служебни министри.

Оказа се, че държавата се управлява през изявления. Ние не знаем, какво реално се случва: едните говорят едно, другите – друго, и това е публичната информация, която стига до нас.

Ако стигнем до формата "Защо, господин министре“ в една телевизия, нали, докато се извъртят всичките министри през парламента, може да дойде лятото.

Съзнателно оставих този въпрос и тази сюжетна линия за края на разговора: измества ли атентатът срещу главния прокурор фокуса върху решаването на политическата криза за съставяне на правителство, изобщо за ситуацията в страната?

Аз противно на повечето хора, които говорят по темата, не използвам думата, която вие използвате…

Атентат? Може би опит за покушение или взрив е правилно?

Според мен е редно да се използва думата "инцидент“. Защото разбира се, образувано е досъдебно производство, но има множество въпроси, на които предварителното разследване трябва да отговори: първо, дали има престъпление, второ, дали тези противоправни действия – взрив, са насочени точно срещу г-н Гешев. За да може да се докаже причинно-следствена връзка между взрива и личността на главния прокурор е необходимо да бъдат събрани не само веществено, но и други доказателства, примерно свидетелски показания. Може би такива се събират, не само от тези, които са били с него в този автомобил, в който е пътувал, но и в другия, който така беше наречен "кортеж“ – според мен кортеж се използва в други случаи, при по-официални мероприятия, а това е някакво работно посещение, доколкото схващам, в Самоков. И след това вече влизаме в детайли: възможно ли е този инцидент да е бил насочен срещу друго лице, т.е. трябва да се работи по няколко версии, за да кажем, че разследването е обективно. Всичко това трябва да бъде добре обосновано, аргументирано, и евентуално тогава, когато се намерят физическия или физическите извършители, поръчител или поръчители, и това бъде доказано и през съдебно следствие чрез обвинителен акт и съдебен процес, тогава да кажем, че имало такъв…

Акт?

Защото когато говорим за атентат, опит за атентат, покушение, опит за покушение и  всякакви други такива, и имате множество свидетели, имате обикновено на публично място, разбира се, пътят е публичен, но е доста отдалечен и с невъзможност да има камери, които да докажат първоначално така доста сериозните думи, които бяха използвани от говорещите от прокуратурата и Националното следствие. Според мен с тези неща шега не бива и не биваше по толкова сериозен начин да подхождат хората около главния прокурор, за да го изкарат жертва. Защото е възможно, разбира се, не го твърдя, но трябва да бъдат изключени такива версии, възможно е било да бъде и срещу друг насочено. Нали, не бива да изключваме тези версии. И оттук вече как се отразява това? В рамките на държавата ние разсъждаваме по един начин, но хората навън – по друг, и всичко това как ще се отрази дългосрочно на имиджа на Република България в европейски и в международен план. Затова също трябваше да бъде помислено. Така че тази история, на която станахме свидетели на 1 май, ми се струва, че трябва да бъде приглушена и да говори само разследващият или наблюдаващият прокурор.

Цоня Събчева