Доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право от Софийския университет, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

С редакции в правилата, направени в последния момент, парламентът прие тези, по които ще се разглеждат и гласуват конституционните промени, обявени като един от основните приоритети на кабинета. С тях подкрепящите ги "Продължаваме промяната“ –"Демократична България“, ГЕРБ-СДС и ДПС гарантират, че поправките в основния закон ще могат да се гласуват с мнозинство от 2/3 от всички депутати – 168, брой, с който те разполагат. Това ще стане факт, ако нито една от съставките на "некоалицията“ не се отметне. Очаква се промените в Конституцията да влязат за дебати още през другата седмица, за първо гласуване – във втората седмица на октомври, преди депутатите да излязат във ваканция заради изборите. И тук се появиха първите сигнали за първите пропуквания. Асен Василев и Кирил Петков завиха, че на втория тур "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“ няма да подкрепят стигнали до балотажа кандидати на ГЕРБ, на което Борисов им напомни троснато, че ако не го подкрепят на местните избори, да си търсят другаде подкрепа след вота. Как се стигна до тази колизия, може само да се спекулира. Но ако се сбъднат заканите на двете страни, то при гласуването след местните избори ГЕРБ-СДС могат и да не ги подкрепят. Къде се очертават сериозните сблъсъци в дебатите по конституционните промени? Гост в студиото е преподавателят по конституционно право от Софийския университет доц. Наталия Киселова. Добре дошла в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, доц. Киселова.

Здравейте на вас и на вашите слушатели.

Заложник на местните избори ли са промените в Конституцията?

И да, и не. Да, защото ако има преки двубои на втори тур за кметове – дали в общини, или в кметства, е много възможно да си разменят  реплики, които в последствие да тежат на двете основни парламентарни групи, ГЕРБ и СДС, от една страна, и "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“, от друга. Но в същото време трябва да кажем, че под никаква форма конституционните предложения не са проектирани в местния вот, защото не засягат пряко нито местното самоуправление, нито местната администрация. Има обаче един детайл, на който вие обърнахте внимание, и той е по отношение на правилата, които бяха приети. И всъщност другата седмица ще видим техния първи ефект, а именно – ако не бъдат постигнати 180 и повече гласа в подкрепа на предложението, всъщност Конституцията предвижда ново обсъждане, респективно гласуване, което ще се счита като за първо, едва най-рано след два месеца, т.е. на 6 декември. И от тук влизането в предизборна кампания с предложения в Конституцията, които не са получили категорична подкрепа и да се считат като за приети, ще е първото изпитание пред да го наречем "конституционно мнозинството“. И тъй като започнаха да се отричат от някои от предложенията – г-н Пеевски каза, че ще преосмисля двата мандата на главния прокурор, т.е. само пет години да остане; г-н Борисов каза, че те не искат празникът да бъде установен на конституционно ниво; междувременно г-жа Нинова каза, че май има разколебаване за двойното гражданство, предполагам в кулоарите са обсъждали… Така че на първо място, за следващата седмица във вторник е насрочено заседание на конституционната комисия – там вносителите ще изложат тези, може би ще кажат и по кое евентуално ще има преосмисляне. И следващия петък чакаме 181 народни представители. Ако не ги постигнат – най-рано 6 декември.

И тук искам да ви попитам: ако мнозинството от 2/3 народни представители – 168 депутати, се запази, няма ли да са уязвими пред Конституционния съд приетите промени, след като, вие го казахте, според Конституцията, нейните текстове се изменят или допълват с мнозинства от 3/4 от всичките депутати?

Конституцията е предвидила, че са необходими 3/4, както вие казахте, но ако не се достигнат 3/4, но са достигнати 2/3, има ново обсъждане, респективно ново гласуване и вече да се търси подкрепата на 2/3.

Но ще се разточи във времето?

Да. И всъщност тук е интересният момент – че си поставиха за цел до края на декември да приемат промените. Но ако не бъдат подкрепени от друга, четвърта парламентарна група, за да достигнат заветните 181 народни представители, то процедурата отива отвъд Нова година. И ако внимателно четем текста на Конституцията – към Великден.

И президентът няма да пропусне да сезира Конституционния съд, след като отсега се знае, че част от промените орязват неговите правомощия. Какво ще се случи при това положение?

Трябва да кажем две неща. По принцип промените, когато бъдат окончателно приети на три обсъждания, респективно гласувания в три различни пленарни дни, могат да бъдат оспорени пред Конституционния съд относно процедурата. И всъщност това ще бъде първото, което ще се гледа от всички доволни или недоволни в конституционния процес. На следващо място – както вие казахте, посягането върху правомощия вече е ново основание, различно от процедурата, на която президентът може да се позове. И правим уточнението, че това, което е внесено, може да бъде променено – беше дадена такава възможност всеки народен представител да прави предложения между първо и второ гласуване на внесените предложения. И предполагам, че е възможно народни представители и от вносителите, а и от другите три парламентарни групи, които към настоящия момент не подкрепят, да внесат предложения, респективно за възстановяване…

Правомощията на Румен Радев?

На президента.

На президента, да.

По отношение на указите, с които се назначават председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор. Сега, по отношение на служебното правителство – самата редакция, която са предложили вносителите, също се нуждае от прецизиране, да кажа деликатно, защото редакцията не е добра на предложените изречения. И в конституционната комисия между първо и второ четене беше дадена също неофициално заявка, че ще има прередактиране. Така че към настоящия момент, предполагам, президентът също ще следи с особено внимание, как ще се прередактират, за да може в последствие не само да каже "Не съм съгласен“, но и да има аргументи.

А къде се очертават сериозните сблъсъци в дебатите по конституционните промени?

Сблъсъците могат да бъдат на две полета. Едното поле – да ги нарека, по въпроси на националната идентичност.

3 март?

По отношение на празника, което беше излишно предложение, и то отнема – както когато беше анонсирано, така и сега, като се каже, че ще бъде оттеглено. Втората редакция на предложения – две, допустимост за двойно гражданство на кандидат-народни представители, кандидат-министри, респективно избрани такива, това също е въпрос, който според мен ще породи доста сериозни спорове. Защото виждате – покрай един министър, който в миналото си е работил в подкрепа на правителство, респективно Министерство на отбраната на Украйна, какви искри прехвърчат и постоянно част от народните представители му искат оставката. А какво остава, ако има данни за някои депутати или министър, че е с двойно гражданство – това също ще предизвика много сериозен политически дебат. И вече на второто поле – професионалният дебат по отношение на промените в глава "Съдебна власт“, които всъщност бяха първопричината и са ядрото на внесените предложения. Там има, както по отношение на Висшия съдебен съвет (ВСС), така по отношение на Инспектората, така по отношение на прокуратурата, така по отношение на министъра на правосъдието. И във всяка една от тези четири теми ще има детайли, по които е възможно – тук вече е въпрос и на професионална аргументация, какво искаме да постигнем. Т.е. какъв е в момента пейзажът в двата органа – ВСС и Инспекторат, как изглежда дейността на прокуратурата и на главния прокурор и ролята на министъра като взаимодействие между изпълнителната и съдебната власт, не само по отношение на бюджетите, но и по отношение на управление на имущество. Така че тук очаквам и се надявам, разбира се, да е доста по-задълбочен дебатът, не само на първо, но и вече когато е текст по текст на второ четене, което по мои сметки, ако на 6 декември бъдат приети поправките, след 6 февруари да бъдат в пленарна зала, ако са 166 или 168 депутатите, които ще подкрепят.

ВСС ще се разделя на две, но вече се чуват гласове, че това не е чак толкова необходимо. Последно – ще се разделя ли върховният орган на съдебната система на две колегии или ще търсят някакво компромисно решение? Защото има случаи – вие знаете по-добре от мен, когато с общо заседанието на двете колегии мнението е необходимо, иначе ще се забатачи процесът.

Има значителна еволюция в тези 30 и повече години, откакто беше приета Конституцията през 1991 г., и тя е, че трябва да се гарантира по-сериозна независимост, респективно самоуправление на съдиите. И поради тази причина съдиите са много по-склонни да се отделят от прокурорите, т.е. да не влияят прокурори и представители на партийно-политическите елити, да ги наречем, върху кадровото развитие на съдиите. Само че по определени въпроси, както вие казахте, трябва да има сътрудничество, защото те са в общото събирателно понятие "съдебна власт“. И ако се наблюдава внимателно дебата, ще се види, че прокурорите са склонни съдии да участват в избора на главен прокурор. Защото главният прокурор не е само административен ръководител на всички прокурори. Той е и олицетворение на борбата на държавата в сферата на наказателното право за определени дейности. Това, разбира се, е в сътрудничество и с Министерството на вътрешните работи, да кажем и с органи, които противодействат на престъпността в по-широкия смисъл на думата. Защото престъпността не е само конкретни извършители, а е и социално явление и процеси. И оттук, как наказателната политика на държавата се провежда в сътрудничество: през репресия – от страна на МВР; през превенция – да кажем Министерството на образованието или пък социалната политиката; до изпълнение на наказанията, което е в рамките на Министерството на правосъдието. Така че ще има сериозен дебат, защото прокуратурата има опасност от всесилна да бъде доста свита, с много малко възможности да въздейства. А в Конституцията е предвидено, че прокуратурата "следи за спазване на законността“ и наред с участие в наказателното производство може да участва в граждански и в административни производства. И тук вече ще бъде фината  настройка – дали на конституционно ниво ще бъдат изведени тези участия, или ще бъдат в Закона за съдебната власт.

Който винаги може да се промени.

Или в други закони. Колеги бяха преброили 80 закона, в които прокуратурата под една или друга форма, без наказателното производство, пак казвам, да може да се намеси, представлявайки държавния или обществения интерес. И всъщност тук е и философският въпрос – прокуратурата повече държавния или повече обществения интерес трябва да защитава. Защото сега, в момента, дали са й повече и от двете. А те, тези интереси, невинаги са едно.

Невинаги съвпадат.

Философски е малко въпросът, но има, има върху какво да се разсъждава. И тук според мен не трябва да се бърза. Темпо – да, но темпото не трябва да е за сметка на качеството – при процеса на промяна на Конституцията имам предвид.

Как ще се съчетае второто четене на промените в Конституцията с приемането на бюджета за догодина?

Според мен първото четене всъщност около 6 декември по-скоро ще се състои и още на него ще се съчетае.

Това е при положението, че се разтегне във времето.

Иначе ако постигнат по-високото мнозинство от 3/4, може и да съвпадат и да има и малко пазарлък да се подкрепи бюджета срещу определени…

Отстъпки от промените?

… или подкрепа за определени компоненти от предложените промени. Но това, което ми се ще да кажа, е, че много добре би било, ако може данъчно-бюджетните закони да бъдат внесени преди началото на декември, т.е. да изпреварят конституционните промени.

Но при всички случаи ще съвпаднат, независимо от броя на депутатите.

Да, да. Защото те вървят по паралелни процедури, разбира се в различни парламентарни комисии.

А какво може да спъне второто четене на конституционната ревизия?

Причините могат да са както политически, т.е. вносителите да преценят, че в момента не им е изгодно, така и да се оттеглят някои от парламентарните групи от подкрепа поради това, че не са съгласни с редакции или – направо да го кажа - с философията. Например, въпросът с реформата в прокуратурата е ключов за "Демократична България“ и подкрепящите ги "Продължаваме промяната“, защото са в една парламентарна група. Ако започнат другите парламентарни групи да дават назад по отношение на промени в прокуратурата, това е възможно да отпадне. Също така ключов е въпроса с да кажем противопоставянето на президента, повече власт при служебно правителство. Ако се отстъпи от това да се селектира кому президентът да възложи съставянето на правителството, защото в момента философията на съставяне на служебно правителство е: президентът сам определя кандидата за министър-председател и министрите, а това, което се предлага, е президентът да определи кандидата измежду посочени в момента 3 кандидати, а вече от своя страна кандидатът да определи министрите. Т.е. президентът да няма влияние директно върху състава на правителството, което и макар да е служебно, той няма да може да определи. Така че това също може да бъде въпрос, по който да има промяна и съответно да има оттегляне на подкрепа. А като паднат под 160 гласовете…

Отива всичко, спира?

Ами предложенията да приемем ще се считат като неприети, т.е. ще отпадат и вече към трето четене могат да отидат много по-малко разпоредби.

Но при всички случаи ако паднат от 160 подкрепящите депутати, ще има трето четене? Така ли?

Ако нито една от промените не получи 160, сега, те тука ще почнат да спорят.

А защо не 168?

161, за да приемем че имаме плюс един глас над мнозинството. Та, ако нито едно предложение не получи 161 гласа поне, няма нужда от внасяне вече на трето.

Може би ще има меланж, а може и да няма.

Възможно е, възможно е, но то още на първо четене ще се види по заявките на парламентарните групи и по предложенията между първо и второ, какво предлагат да отпадне или да се видоизмени. Защото разбирането е, че не може да се правят предложения, които надхвърлят внесения в момента проект. Т.е. внесли са повече, от което може да отпада, но не може да се добавя в последствие.

А случайно ли е, пак се връщаме на местните избори, че точно около местните избори се отварят парламентарно промените в Конституцията и промените в Закона за службите?

Не, по-скоро това са въпроси, по които различните субекти си имат възгледи, респективно интереси, които се гонят. Въпросът с конституционните промени е въпрос, който виси от 2015 година, когато през декември тогавашният министър на правосъдието Христо Иванов недоволен от редакцията, която беше приета на второ четене, хвърли оставка. И още оттогава въпросът за това как да изглеждат съотношенията в двете колегии, респективно спорът за едното място къде да отиде, дали при съдите или при прокурорите, те, вашите слушатели, трябва да гледат как изглежда разпределението, защото 25 са членовете на ВСС сега и нямаше как един да бъде разделен, и спорът беше дали да отиде при прокурорите или при съдиите. И тогава по настояване на ДПС отиде при прокурорите. И там са 5 на 5 прокурори: 5 избрани от Народно събрание, 4 прокурори плюс 1 следовател, избрани от гилдията, плюс главния прокурор, което прави 11. Докато в Колегията на съдиите са двама по право председателите на двете върховни съдилища и 6 избрани от Народното събрание и 6 избрани от съдии – 12 плюс двама по право – 14. Така 14 плюс 11 дава 25. И идеята беше в прокуратурата да бъдат надделяващо представители на парламентарно излъчените членове. Сега тука във внесените предложения всъщност се вижда надделяващо в Прокурорския съвет, да го наречем към момента, избрани от Народно събрание. Така че това е сериозен въпрос, който виси от 2015 година. А по отношение на службите…

Ако се вярва на ген. Атанасов, а няма основание да не го правим, той твърди, че такъв законопроект, горе-долу в общи линии такъв, е бил готов от 2014 година. Значи още преди конституционните промени?

През 2012 година една от заявките на тогавашния кандидат за президент Росен Плевнелиев беше да има закони за службите. И всъщност тогава бяха подготвени първите законопроекти. ДАНС има от преди това, но така или иначе по отношение на другите бяха подготвени през 2012-2013 година. И там имаше дебат по отношение на Служба "Военна информация“…

Военното разузнаване.

Впоследствие Военно разузнаване преименувана,  дали да бъде военнослужещ или да бъде цивилен председателят й, така че беше назначен цивилен при друго служебно правителство и впоследствие промениха закона, за да освободят цивилния и да назначат военнослужещ. Така че такова противопоставяне, макар и по-тихо, е имало. Въпросът е, че когато дойде първото служебно правителство на г-н Янев, назначено от г-н Радев през 2021 година, може би сте забравили, но имаше пуснат в дългосрочен отпуск, може би 90 или 100 дни тогавашният ръководител на ДАНС.

Да, спомням си го.

И в следствие на това започна усилието за смяна. Сега, към днешна дата всъщност има преназначаване, защото му изтече мандата през май месец, защото той довърши мандат. А по отношение на другите, нали, трябва да се гледа в детайли, но така или иначе трябва да се каже,  какво ново се предлага. Сега в момента има един общ закон, който урежда сътрудничеството между всички служби и да кажем политическия контрол върху тях, гражданско-обществено политически, и отделно има за всяка една от отделните служби отделен закон. Според мен първо трябва да си изяснят, какво искат и тогава да го обяснят. Защото сега като се каже: "Искаме радикална реформа“ – какво се крие за тая радикална реформа?

Смяна на ръководствата. Шегувам се, разбира се.

Сигурно е възможно смяната на ръководство да мине и без радикална реформа. Дали това ще означава нови изисквания, на които да отговарят служителите, дали ще има тестове за лоялност образно казано…

Интегритет така нареченият.

Да. Дали ще има преглед на техните имущества и свързаност, нали, това са все детайли, които като се кажат по разбираем начин, със сигурност президентът, разбира се, че може и да е недоволен по определени причини, но ако това се обясни по достатъчно разумен начин, мисля,  че мнозинството от гражданите ще си кажат: "Абе сигурно има смисъл от тази реформа“, или както общоприето е разбирането: "То кое ни работи, че службите да са в кондиция“. Така че имат дефицит според мен в комуникацията и не може да ни се карат от екрана и да казват: "Толкова не разбирате какво правим“.

По-скоро има дефицит в изясняването какво точно искат.

Аз мисля, че всеки български гражданин ще даде кредит на доверие, ако се каже, че службите трябва да са по-стегнати, какви цели да се постигат. България е малка страна, но в определение региони има интереси, и защитата на тия интереси ни гарантира дългосрочно да кажем добро сътрудничество на Балканите, защита на националния ни интерес с една или друга съседка, нарочно казвам така, защото имаме разнопосочни интереси по отношение на юг, югозапад и югоизток. Така че това са въпроси, по които ми се струва, че разузнаването има какво да даде като подкрепа на политическите решения, които ако не са формулирани адекватно задачите пък от политическото ръководство, службите могат да си измислят задачи и да си отчитат, че са ги изпълнили.

Както се случва.

Но ако ти  адекватно ги стегнеш да работят, както навсякъде, сигурно вече може да се каже: "Не сме доволни и поради тая причина не приемаме отчетите“. Така че има мегдан за мисъл, но според мен това да се събере всичко в един закон е много сериозна задача и не мисля, че подходът е правилен. По-скоро общ закон и специални за отделните служби.

Много ви благодаря за тази анализ, за обилната информация и за времето, което ни отделихте.

Цоня Събчева