Доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в Софийския университет, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Местните избори са факт, а с тях и множество екзотики. Те ще бъдат една от темите на следващия разговор, но ще говорим и за друго – дали поредното отваряне на Изборния кодекс ще регулира и политическия франчайзинг у нас, освен да отстрани или поне минимизира нередностите в процеса. Гост в студиото е доц. Наталия Киселова – преподавател по конституционно право в Софийския университет. Добре дошла в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, доц. Киселова. 

Здравейте, г-жо Събчева. Благодаря за поканата. 

Решаващ фактор ли са всевъзможните изборни нарушения – разновидности на политически манипулации: като се започне от машините и се стигне до маневрите с екзит пола, мине се през търговията с гласове и се завърши с контрола върху гласуването на цели малцинствени групи? Отстранимо ли е всичко това? 

Частично да, защото част от болестите са болести, които са възможно да кажем човешко поведение, което може да бъде изправено. Имам предвид за част от нарушенията при преброяването, при отчитането на изборния резултат, което да кажем може да бъде поправимо сега, след множеството обжалвания на резултатите за общински съветници и за кметове. Има обаче едни по-сериозни тенденции, които, за съжаление, показват нелицеприятна картина. Имам предвид – вие казвате "малцинства“, аз не съм съгласна, че само определени малцинства могат да бъдат държани, образно казано, като изборни роби. По-скоро става дума за зависимост от местен бизнес, зависимост от онзи, който предоставя работа в по-малки населени места. Защото в големия град, макар че и в областни градове вече имате доста западнало производство, съществуват много малко възможности за препитание и хората се съобразяват с онзи, който има бизнес, който бизнес върви при определени конюнктурни конфигурации и поради тази причина те са склонни да подкрепят бизнеса, който бизнес пък подкрепя определени кандидати. 

И това са и т.нар. "местни партии“, които всъщност дават под наем регистрацията си на съответния бизнес или бизнесмени, и т.н.?  

Или местни коалиции. 

Това ли е политическият франчайзинг, за който говорим? 

Да, да. Така че ако така трябва да търсим решаването на този сериозен, според мен най-сериозен въпрос, то е как хората да имат по-добро препитание, по-достоен живот, за да са склонни да правят избор, който да е различен от избора, който прави техният работодател или този, който им дава препитание, защото в определени случаи това е общинската администрация. Да не се залъгваме – има малки общини, в които работата е работа за държавата или за общината, няма други бизнеси или те са много малки. 

А как стои въпросът с манипулацията с екзит половете? Вече на тези избори много ясно, много остро видяхме как разликата между екзит пола и преброяването е два пъти. 

Първо трябва да кажем, че има един естествен човешки стремеж в определени случаи да не се посочва за кого си гласувал, когато се прави анкета пред изборното помещение, защото има определени партии и кандидати, които не са толкова популярни, заклеймявани са в медиите, има доста сериозно подиграване и гражданите не смеят да кажат, за кого са гласували. Други, предполагам, са отказвали. Всъщност, за да имате представителност, трябва да има стриктно спазване на метода, по който се анкетират избирателите, за да можем да кажем, че тези екзит полове са близки или могат да дадат тенденцията в изборното състезание. Така че това е всъщност според мен единият проблем. Сега, другият проблем е, че поради местния характер при много малко анкетирани по принцип може да имате сериозни отклонения. И ако анкетирането – да видим картата на София как изглежда – да кажем в 24 района или 25 с населено място, имате много ясно в центъра концентрация на гласове за вече положилия клетва кмет г-н Терзиев и в периферията – подкрепа за загубилия кандидат г-жа Григорова. Т.е. ако имате повече анкетьори в центъра, отколкото в периферията, то нормално е също така да има и повече отклонения. 

И по-високи резултати за съответния кандидат? 

По-висок процент отклонения. Така че при местни избори това е възможно. Когато говорим за парламентарни избори, там се мери не за съответния избирателен район, а се мери общо за страната. Там пък отклонения могат да дойдат от гласовете от чужбина, защото няма социологически агенции, които да правят такива проучвания в чужбина. Така че също имате вероятност за отклонение. 

А манипулацията със екзит пола? Публикуването на резултати още от 10.00 часа сутринта? 

Това вече беше поограничено, защото в предишния избори много повече медии на сайтовете си публикуваха. Сега е по-ограничено. Но другият проблем, който според мен дойде, е, че някои от телевизиите не изчакаха да стане 20.00 часа, което е краят на изборния ден, за да започнат да оповестят вече, както се казва, публично резултатите. Това, наред с поведението на електронни медии, трябва да бъде обсъдено от Централната избирателна комисия, която има задължения да прави анализ на отминалите избори, и вече въз основа на този анализ – за съжаление, тя, средата, никога няма да е комфортна и спокойна, за да можем да кажем "Сега ще обсъждаме няколко месеца проблемите, след това ще направим доклад“ – имам предвид Централната комисия, "Ще го изпратим на Народното събрание и то в спокойна среда ще види дали има необходимост от законодателния промени“. Тази изборна динамика, в която живеем от 2021 г. – това са седми избори, ако броим президентски и парламентарни в едно, които провеждаме в рамките от април 2021 г. Това е страшно сериозна динамика и за съжаление тя ще се отрази на качеството на работа на ЦИК, респективно на анализите, които прави, за да се види къде има проблеми. 

Какви са висящите казуси около изборната система, които изпъкнаха на тези местни избори?

На първо място – проблемът с машините, който показа, че дори и да няма промяна в законодателството, машините могат да бъдат изведени извън строя. Сега това занапред ще задължи министъра да бъде активен участник в сертифицирането. От друга страна, Централната избирателна комисия (ЦИК) трябва да си даде сметка, че тая работа на парче с част от платформите, образно казано, които се инсталират за бюлетината, за фейса на екрана, също трябва да го решат, защото предстоят избори на 8 юни за членове на Европейския парламент. Така че проблемът с машините според мен разколеба някои хора да гласуват с машини. Това пък води до другия проблем – ако неправилно си попълнил бюлетината, ЦИК да "изправи“ тази "неправилност“. Аз лично не бях привърженик на видеонаблюдението, защото ми се струваше, че това недоверие, което ще демонстрираме общо към всички хора в секционните комисии, е прекомерно.

Но те показаха много куриозни резултати.

За съжаление, на предишни избори се посмяхме, но на местни се видя колко голям може да бъде залогът и за съжаление, извадиха на показ първо, че в секционните комисии членовете могат, така да се каже, да "изправят“вота.

Да се договарят – една за мене, една за тебе. Бюлетини за определени кандидати, разбира се.

И да предопределят вота. Давам пример: прочетох преди малко, че се жали избора на кмет на Банкя. Разликата – два гласа. Т.е. тук вече, при толкова оспорвано състезание, при ниска избирателна активност, вероятността да има нови избори е много голяма. Т.е. не очаквам нови избори в София, защото в София най-малко проблеми може би имаше във връзка с преброяването и отчитането, но в по-малки населени места, където имате по-малка разлика, е много вероятно да има и обявяване на избора за незаконосъобразен, защото колкото пъти се брои, толкова пъти…

Ще е различно?

Резултатът е различен. И те затова не броят по толкова много пъти. И третият проблем, който според мен ще излезе, е, че ЦИК трябва да обучава както избирателите през разяснителна кампания, така и членовете на секционните комисии, защото в част от видеозаписите се вижда как започват да четат методическите указания, когато започват да попълват протокола. И тъй като протоколите специално при тези избори са по-сложни заради това, че се избират два, три или четири органа, защото в чистия случай – кмет на община, общински съвет. Обаче в София имате плюс район или районен кмет или пък в Пловдив, Варна. А в някои населени места пък имате кмет на кметство. Така че в едно по-малко населено място изборът е по-сложен, отколкото в центъра на общината. И всъщност тези усложнения трябваше да бъдат разяснявани на избирателите. Те, като няма как да видят бюлетината – показаха я веднъж, ама ЦИК прави пресконференция веднъж в 14.00 часа, примерно в четвъртък следобед, и очакват избирателите да се осведомят за това. Ама не! В централните емисии или след, или преди трябваше да се покаже. Предишни избори – показваше се с машина как се гласува. Сега въобще не – за това не остана ли време, подцениха ли го? Така че за избирателите – разяснителна кампания, и за членовете на секционните комисии не виртуални обучения, а реални обучения. Защото те онлайн са ги обучавали част от членовете на секционните комисии – сега кой слушал, кой не… И тук трябва да се мисли вече и за предварителна селекция за членовете на секционните комисии ли – трябва да има някаква форма на предварително селектиране.

Подобно на предходни избори и сега ЦИК се оказа на мушката. Преди първия тур от ПП-ДБ те протестираха срещу премахването на машинния вот както в съда, така и на улицата пред ЦИК. За прекратяването на мандата на комисията заговори след вота и премиерът Николай Денков. Със законопроект “Възраждане" чрез промени в Изборния кодекс пък настоява съставът на ЦИК да се увеличи от 15 на 25 души, както и да се обнови така, че да отразява съотношението на политическите сили в парламента. Сегашният състав на ЦИК беше избран през 2021 г. от парламент, който беше разпуснат същата година и съответно не отговаря на сегашния му състав. Разумно ли е при първите политически сблъсъци все да се търси смяната на ЦИК, прекратяването на мандата, увеличаването на членовете?

Ако се върнем назад през 2014 г., с приемането на изцяло нов Изборен кодекс се предвиди нов ред, по който се определя съставът на ЦИК. И тогава имаше амбиция да се въведе т.нар. професионална изборна администрация. Всъщност, професионална е само по отношение на Централната комисия, по отношение на долу стоящите, пак се формират по предложение на партиите, докато тук идеята беше да има селекция. Обаче, ти като въведеш постоянен състав, той отразява моментното състояние на Народното събрание към оня момент, в който се създава. И като имаш 5-годишен мандат, дори и да има 4-годишен мандат Народното събрание, то го надхвърля. Поради тази причина в периода 2014-2019, през който беше първият състав, имаше допълване: с преходни и заключителни разпоредби се добавяха новопоявили се партии, които са изгрели на политическия небосклон. И за които сега, между нас казано, вече някои не се сещат, за да имат представителство в ЦИК по един член. И това доведе Централната комисия да расте като гъбичка след дъжд. 2021 г. фиксираха 15-членен състав, избраха я, по-скоро предложиха на президента, че тогава се промени и начинът,  по който се конституира ръководството, но така или иначе тя остана 15 членна. И сега въпросът е: дали тя да бъде постоянно действаща? И като идват нови партии, защото примерно “Български възход" бяха в парламента, сега ги няма. Ето ви една партия, ако беше миналата година допълван съставът, щеше да има представителство, а сега – не. Поради тази причина трябва да се прецени, дали да бъде 15-членна и каквито са такива да бъдат или, тук вече има два варианта, или да се допълва, тоест, към ония, които са избрани първоначално да бъдат добавени още членове, но това може да раздуе органа. Или да се върнем към непостоянния състав на Централната комисия и за всеки избор да се определя нов.

Съобразно състава на парламента?

Съобразно тогавашния състав, когато се назначава. Сега само за Народно събрание Централната комисия е с 4-годишен мандат или мандат, който има Народното събрание, защото периодично някой народен представител подава оставка или по други причини му се прекратяват пълномощията, за да бъде обявен за избран друг. По сходен начин е и с местните избори, тя също се назначава за целия мандат на органа, защото това между другото са случаите, в които най-често имаме необходимост да работи Централната комисия, поради частични или нови избори. Защото периодично кметове напускат, отиват на друга длъжност, почиват, не дай си Боже, така, че има разум и тук да бъде постоянна. Обаче в рамки на напрегнато ежедневие тогава, когато идва сериозен избор и Централната комисия да я няма, или да заседава след обед, и да не могат да се съберат, и т.н.  Нали то има и други проблеми в работата, които не излизат много на повърхността, абсолютно излишна е да бъде постоянна. Но това, пак казвам, е политическо решение. Аз лично не съм много привърженик на постоянната и веднага ще ви кажа защо. Защото когато назначите едни хора и те нямат друга работа, са склонни да си я измислят и да си я създават. А когато са непостоянни, можете да си вземете временно за 2 месеца такива, които имат друга работа, съдии от Върховния съд.

Експерти, да.

По-висока квалификация юристи, те ще са склонни да се справят с работата си. Защото те ходят и работят и другаде. Сега, ако погледнем състава на ЦИК, повече от половината хора няма да ви говорят нищо. Не защото не сте ги виждали някога, а защото те са назначени с  идеята, че ще бъдат, както се казва, то се видя и през част от гласуванията, склонни да подкрепят партийните ръководства, които са ги номинирали. Въпреки че идеята е, че ЦИК е независима. И поради тази причина, аз не съм привърженик сега да им се прекратява мандата. Достатъчно критики отнесоха, и според мен, доста страх насъбраха, че ще ги разгонят. Но като гледам намерението на министър-председателя, много е вероятно да го направят, като пооправят бюджета. Защото сега бюджетът е на първо място, тази седмица има вот на недоверие, другата седмица започват бюджетните и данъчните закони. Но в някакъв момент, като ги приемат, ще дойде време и за Централната комисия. И тогава вече въпросът ще бъде: допустимо ли ще е, ако им прекратят мандата, част от тези, които са взимали скандални решения, включително и за машините, да бъдат номинирани отново. Защото там има неясноти, които тепърва ще се изясняват, дали ще останат. Аз се надявам, че не, но като гледам партийните ръководства, може и да наградят някои и те да останат.

А необходимо ли е да се отваря Изборния кодекс? Какво трябва да се промени в него?

Сега, специално за  Централната комисия при всички случаи да. Дори и само да добавят членове.

Или да променят?

Ако приемем, че към тези, които се оставят, добавят примерно представители на “Продължаваме промяната" и на “Възраждане", това изисква промени, дори само преходни и заключителни разпоредби. Във връзка с машините ми се струва, че може да се изкушат като ще кажат “Ето, те не показаха качество, толкова им се надявахме, пък дефектират". Всъщност, трябва да се види във всеки един случай. Първо, да кажем в нищожен брой на общия брой участвали машини във втория тур е имало проблеми. Така че трябва да се види, на какво се дължат те, може да е нещо ситуативно. На следващо място, което със сигурност ще се наложи, е повишаване качеството на членовете на секционните комисии. Не е достатъчно да им се дадат вместо 100 - 180 или 200 лева. Пари се дават за свършена работа, а не на калпак, защото някой е участвал. Националната телевизия направи две поредни предавания в събота и в неделя, с които извади по-шокиращи случки от видеонаблюденията. Има хора, които са на доста висока възраст. Трябва да се мисли дали да има и...

Възрастова граница?

Възрастова граница с риск да ми се разсърди някой, но над 80 години ми се струва, че е по-добре да не участват. Не защото няма да свърши работа, не ме разбирайте грешно, съответният гражданин, а защото изборният ден е дълъг от 07,00 ч. до 20,00 ч., това са ви 13 часа плюс още 2 или 3 часа броене, плюс още няколко часа предаване - отиват си 24 часа за някои от членовете на Секционните комисии. Това си е сериозно натоварване. И аз, между нас казано, не се наемам на толкова дълъг работен ден. Това се изисква да си издръжлив, да успееш да се справиш, да приемаш без грешки. Така че това свръхнатоварване трябва да се отчита при хората, които биват номинирани за секционните комисии. И тук вече вариантите са: или скъсяване на изборния ден, не до 20.00 ч., то преди беше до 19,00 ч., увеличиха го до 20,00 ч., с възможност до 21,00 ч., а в една по-разумна част, примерно 10 часа или 12, но трябва да се види, защото част от купувачите на гласове се активират в последните два часа. Тоест, гледат как върви и се активират вече към края на изборния ден. Това също е аргумент за скъсяване на изборния ден и в сравнително разумен срок след това да може да се преброи и отчете резултата. Така че това също може да се отчете. Сега, говорят за разлика между първия и втория тур две седмици, защото не можели да се справят. Значи това, първо, не е съвсем вярно. И второ, това отново ще даде възможност на купувачите да бъдат активни там, където залогът е по-голям.

Ще даде време за повече договорки?

Пазарлъци. Освен това, по отношение на президентските избори разликата между първия и втория тур, тоест, в какъв срок се провежда, е посочена на конституционно ниво. Тоест, за президента ще бъде една седмица, а за кметовете ще бъде ...

Две седмици.

Две седмици, което не ми се струва много разумно. Другото, за което ще се мисли, то повдигна въпроса, обаче той е по-сериозен и вече е във връзка със Закона за гражданската регистрация. Как определяме, кой е в страната? Какво имам предвид? Министърът на финансите отива да гласува по постоянен адрес и те му казват - не сте в списъка. Има, разбира се, достатъчно гаранции всеки да си провери къде гласува, дали е в избирателния списък и да поиска да бъде дописан. Въпросът с настоящия адрес при различните видове избори, обаче, е едно от нещата, за които отново трябва да се прави разяснение. Защото пък дописването ще даде възможност за злоупотреба, казано по друг начин. Адресът ви е в чужбина, в изборния ден се намирате в страната и отивате по постоянен адрес, имам предвид по лична карта и казвате: “Аз съм тук и искам да гласувам". Възможността за дописване може също да създаде доста злоупотреби. Така че там ми се струва, че по-добре е съставянето на избирателните списъци да не се пипа. А по-скоро за тези, които са заявили, че ще гласуват в чужбина и са изключени, само от списъка в страната имам предвид, само те да могат да гласуват. Защото какво се случва сега? Дава се възможност 20 заявления до Централната комисия и тя открива избирателна секция в град Х, извън пределите на страната. И какво става – изсипват се 200 човека. Значи тези 20 са изключени от списъка в страната, а другите 180 са в списъка в страната, а са дописани в чужбина. Така че необходимо е предварително съставяне на списъци за чужбина и само който е подал заявление, само той да може да гласува. Сега, че са екзотични дестинациите – така е, защото имаше и летни секции, в които никой не отиваше там да гласува. Нали това е дефект, но пък българите в чужбина много искаха, да не подавали всеки път заявление. Хубаво, ама правилото е по постоянен адрес, нали така. Тъй че въпросът със списъците сигурно ще се преглежда. Има нещо, което “Има такъв народ" натиснаха и беше възприето. Аз съм абсолютен противник на избирателен район чужбина. Не защото не уважавам българските граждани, които са в чужбина, а защото това създава неравенство. И ние не знаем, колко са избирателите в чужбина. Те като не са ясни, колко са, как определяме колко мандата да им дадем. Като определим колко мандата да им дадем, ние ги взимаме някъде – тоест от страната. И представете си, казват на София, в която трите й района са с най-много народни представители. Обаче, ти им казваш, от всеки район ще взема по 1 или по 2, за да дам на чужбина. И хората си казват, чакай сега, тук и без туй цената на един мандат понякога стига д 70 000 гласа. Защо не вземете от примерно Видин, Враца или Монтана, където зад един мандат се крият 7000 избиратели. И това неравномерно представителство в страната за народни представители  допълнително ще се изкриви с избирателен район Чужбина. А ние не сме готови за това, защото нямаш яснота, колко са ти хората в чужбина, които имат избирателни права, нямаш яснота колко от тях ще гласуват, защото твърдят, че са 2 милиона. Да де, ама около 200 000 да кажем максимум някога са гласували. Така че този въпрос е зареден много сериозно политически. Те го направиха така смело, като казаха: “Като мине преброяването, ще се види". Ама картината показва какво? Колко са гражданите в страната, но разликата от тези в страната и тези в чужбина, ще им я дадем в мандати ли? Затова ми се струва, че е по-добре да останем на преливане на гласовете от чужбина във всички избирателни райони в страната и пак да са си 31. С риск, пак казвам, да ми се разсърдят избирателите в чужбина, но това нещо колкото и да не е популярно, също трябва да се направи. Защото при едни следващи избори този въпрос ще стои като приложение. И как се районира чужбина... Иначе, аз бих искала да съм такъв народен представител, представете си приемни в Западна Европа, в Северна Америка, в Южна Африка, знам ли. За Изтока не мислим, все гледаме на Запад, но смешно звучи на пръв поглед, но нали всеки народен представител се вижда със своите избиратели на място.

Какви драми се разиграха около тези избори?

Местни и няколко национални. Първо, много сериозно противопоставяне имаше между двете коалиции, които подкрепят правителството. Това ще продължи да отеква още известно време, както при избор на председател на Столичния общински съвет, така и в някои от другите градове, където има повече общински съветници от едната, а пък кмета е от другата. На следващо място това, което ще продължи да отеква, ще бъде и по отношение на бюджета. Защото, ако ви направи впечатление, министърът на финансите изведе, че е необходима промяна в размера на местните данъци на деня след втория тур. Ако го беше казал между двата тура, дали щеше да има толкова сериозна подкрепа за кандидатите на ПП?

Не, нямаше да има. Той е риторичен въпросът.

Въпросът с покачването на данъците е сериозен проблем, но той няма да е проблем вътре в не коалицията, хайде така да я наречем. А по-скоро е въпрос как общините подкрепят политики, които са им възложени със закони. Защото имате целеви трансфери, които са за образование, здравеопазване и социални грижи. Има обаче и редица други въпроси, които възникват пред местната власт, и за които пари няма.

Капиталовите разходи най-вече, те най-много страдат.

И после, отнесен мост, минало торнадо, минал смерч, паднало дърво, всякакви случки в следствие на човешка грешка или природно явление могат да се случат. И тук вече въпросът е, как се финансира най-общо тази местна политика? И според мен, разговорът за данъците не е само да качим себестойността на имотите, за да можем да качим вследствие на това местния данък върху сградите или такса смет, защото те са някак си свързани. А въпросът е: как ще генерира приходи държавата? И тъй като общините нямат много възможности за финансиране, тук сега ще дойдат и сигурно такса детска градина, която не се събира. Колко деца са останали извън детските градини, защото пак идва, както се казва нова реколта за кандидатстване. Как изглеждат в определени населени места общинските училища. Така че това ще бъде проблем и той започва, дето се казва от днес, като полагат клетва. Другият проблем, който не беше толкова сериозно изведен, е как се финансират кампаниите, респективно как се финансират партиите? Защото в момента беше казано, кой е направил най-много разходи, предполагам Сметната палата ще направи и преглед на дарителите. Но въпросът, как се финансират като цяло партиите, е проблем, който предизвиква и тази турболенция в политическото ни ежедневие. Защото колкото повече пари от бизнеса влизат, толкова по-динамична е политическата среда. Ако сме на финансиране само от физически лица – избиратели, тогава при по-малко пари, разбира се, ще има и по-малко турболенции. Така че това ще бъде също въпрос, един от лидерите в мнозинството го повдигна, така че предполагам да бъде коректен и да го доведе до край, като се предложат по-адекватни механизми.

Тук не говорим, разбира се, за спонсорите на партиите, които впоследствие се оказват и техни кандидати?

Това е един от скритите ефекти, защото в определен момент бизнесът предпочита лично да участва, отколкото само да спонсорира. Така че това е последица от влизането на корпоративните интереси през финансирането в политическия живот. Да, това е последица.

След изборите в партиите, не във всички, разбира се, но тук-там заваляха оставки, най-обилно валят в ДПС. Защо Ахмед Доган се върна в политиката?

Аз не съм убедена, че оставките в ДПС са резултат от изборите, по-скоро изборите забавиха тези процеси или излизането им на повърхността. Според мен, причините са две. Едната да я наречем най-общо външно-политическа: подкрепата за основен кандидат на опозицията в президентските избори през пролетта в Република Турция. Това е едната причина. А вътрешно-политическата е, че в рамките на Движението явно има вътрешни течения, които или надделяват или взаимно не си взаимодействат и това води до отслабване на резултата за Движението. ДПС по принцип на местните избори не е толкова хипер активно. То не си поставя онези национални цели, а по-скоро локални и регионални. Обаче за европейските избори трябва да са в кондиция. И всъщност, достатъчно рано се извежда сегашният председател, за да може да се даде някакъв вътрешен импулс, за да имат сравнително добро представяне на европейските избори. И тъй като един от водещите им политици е евродепутат и е представител на Европарламента за сътрудничеството с Република Северна Македония, предполагам, че той ще бъде онзи, който ще бъде лицето за европейските избори. Дали той ще стане председател, имам предвид г-н  Кючюк, ми е трудно да кажа.

Той е и съпредседател на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), така че е логично да бъде.

Да, да. Сега, дали ще има някакво смекчаване на отношенията с Република Турция, имам предвид политически контакти, това вече е въпрос на бъдеще. Но така или иначе, президентът Ердоган спечели изборите, доминира в политическата система на Турция, и дали ни харесва на нас или не, е факторът, с който трябва да се съобразяваме.  И съответно предполагам, че в Движението ще търсят човек, който да може да влиза при него, хайде така да кажем.

И тук, пак е г-н Кючюк, защото той проведе поредица срещи.

Аз не съм убедена, че г-н Пеевски ще бъде председател. Защото въпросът с това да бъде приемлив пък за електората на ДПС, е също въпрос, който не трябва да забравяме. Така че това са на пръв поглед изводите, сигурно има и още, но ние нямаме много данни, защото тази партия е по-предпазлива и може би така трябва да бъде. Не трябва да излизат част от кухненските въпроси и да стават обществено достояние, както в други партии: кой на кого се обадил, кой кого набил. Това някак си не го приемаме като част от публичния живот.

Сваля нивото на партията. Прави я по-булевардна.

По-скоро хората си казват: това партия ли е или някакво по-голямо домакинство, в което си разменят храчки и удари.

Какви са перспективите пред правителството? Ето, като председател вече на парламентарната група на ДПС  Делян Пеевски още в понеделник поиска от сега нататък пълен отчет от премиера и Министерския съвет. Защото според него  работата на тъмно е приключила. Преди ден премиерът в интервю бе категоричен, че първо, Пеевски разиграва театър. И второ, не му е началник. Театър ли разиграва Делян Пеевски?

Ако се върнем на 44-ия парламент, което беше много-много отдавна между 2017-2021 г., вижте колко пъти Борисов ходи в Народното събрание? Нали да сравним двама премиери от различни исторически времена. И тогава, както се казва: ДПС искаха ли пълен отчет на министър-председателя по всяко време или министър-председателят ходеше на година по два пъти в парламента. И той си подбираше въпроси или питания, на които да отговаря. В това отношение Денков е доста по-кооперативен, то е нормално, защото е и с по-малка подкрепа, няма солидна партийна подкрепа в една парламентарна група, трябва да търси подкрепа и от други. Но това, което в момента правителството прави, без да съм им адвокат, е доста по-голяма сговорчивост с Народното събрание. И предполагам, че поради спецификата на момента, в който се намираме, правителството ще продължи да бъде така отзивчиво да ходят представителите му в Народното събрание и в комисиите. Сега, всичко влече натам, че г-н Денков гледа като да е до, той дори вчера оповести 6 март, нали така каза на тази дата, ще е ...

Ротацията.

Ще бъде извършена. Аз не съм преглеждала дали е парламентарен ден, но да кажем това са детайли. Има обаче един по-сериозен въпрос, и той е: дали парламентарната група на ГЕРБ и лично нейният председател искат в много бурни води да приемат председателството на правителството. Това е според мен, първият въпрос, на който ще трябва да си отговаряме. Иначе, до тогава, според мен, по-скоро трудно, но ще върви и ще се създава усещане аха-аха ще паднат, ще ги съборят, но всъщност това ще бъде клатене, при което няма да има събаряне на сегашното правителство. И вече около ротацията, дано не сме изненадани, но ако г-н Борисов каже: “Акад. Денков се справя превъзходно. Я да сменим само някой и друг министър". И всъщност така да продължи, ще кажат сигурно да минат изборите, да мине лятото, да приемем еврото. Защото ГЕРБ няма тази сила, която имаше преди 5 години, примерно, включително електорално, за да управлява самостоятелно. Трябва им подкрепа и по-добре да бутат някой напред, той да поема ударите, а пък те да поемат част от позитивите.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

И аз благодаря.

Гостува ни доц. Наталия Киселова, преподавател по Конституционно право в Софийския университет.

Цоня Събчева