"Възможността да сезират Конституционния съд имат президентът и  1/5 от народните представители", припомни Киселова 

Доц. Наталия Киселова, доктор по Конституционно право, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски“, в интервю за предаването "Добър ден, България" на Радио "Фокус“ 

 

Отзвукът от ветото на държавния глава. Президентът Румен Радев подписа указ, с който връща за ново обсъждане разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, който беше приет от Народното събрание на 2 декември. Какво означава това на практика? Говорим в следващите минути с доц. Наталия Киселова – доктор по конституционно право, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски“.   

Трябва да кажем в началото две неща. Първо, времето, в което се връща закона за ново обсъждане, е между неуспешния първи и връчването на втория мандат. И тъй като част от лидерите на "Продължаваме промяната“ обвързаха преговорите и евентуално усилие за съставяне на правителство с позицията по повод върнатия вече закон, тъй като в началото имаше малка уговорка – ще върнем веднага, ако няма вето, и това, че преди малко Народното събрание, ако мога така да се изразя, скъси ваканцията си и всъщност няма да почиват до 10 януари, а само до 2-ри. Така че очаквам или следващата седмица, или след Нова година непосредствено да има повторно гласуване на закона.  

Сега, ако "хартиената коалиция“, както я нарекохме условно още в началото, успее за втори път да прегласува същите тези промени в закона, какво следва оттук нататък? Може ли президентът втори път да наложи вето по Конституция?  

Ако законът бъде повторно одобрен, така, както беше приет на 2 декември, както казахте, то след получаването на закона президентът е длъжен в 7-дневен срок да го обнародва в "Държавен вестник“ и от деня на обнародването вече текат, т.е. отваря се възможността за сезиране пред Конституционния съд. Това е вече друга възможност за повдигане на въпроса, но пред друг орган, не пред Народното събрание.  

Пред Конституционния съд този въпрос може да го повдигне отново държавният глава, така ли? 

Не само президентът, а и да кажем 1/5 от народните представители.  

Ако да речем "Продължаваме промяната“ решат, също могат да обжалват в Конституционния съд, ако правилно използвам терминологията.  

Да, тъй като те имат повече от 1/5 – имат 48 народни представители, така че могат да оспорят там промените, да.  

Сега обаче, ако трябва малко да влезем в политическия анализ, вчера разбрахме, че БСП имат намерение да подкрепят втория мандат, т.е. да подкрепят "Продължаваме промяната“… 



Ако бъдат поканени да разговарят – правим тази уговорка.  

Да, точно така, в опитите да се състави правителство с втория мандат. Означава ли това, че можем да го обвържем отново с хартиената бюлетина, защото БСП – всъщност те внесоха тези промени в закона, в името на това да се състави кабинет, ако БСП реши също да оттегли идеите си за връщане на хартиена бюлетина и да не подкрепи 

Тъй като парламентарната група на БСП не е обвързала двете теми, то зависи от "Продължаваме промяната“ дали биха искали да проведат разговори, респективно да ги поканят за подкрепа. Така че по-скоро инициативата според мен ще бъде от страна на "Продължаваме промяната“, отколкото на БСП.  

Има ли шансове този втори мандат да бъде реализиран?  

Възможността за шансове всички твърдят, че намалява и всички вече се готвят за избори, но според мен шансове има, защото ако внимателно проследим, част от парламентарните групи – имам предвид извън ГЕРБ, си поддържат същите позиции, които поддържаха вчера и в миналите дни, по-скоро биха подкрепили, въпреки че то зависи кой ще е кандидатът за министър-председател и кои ще са кандидатите за министри, освен кой е мандатоносител. И ако наистина се поддържа това разбиране да сме далече от политическите лидери, т.е. можем да очакваме, че нито г-н Кирил Петков, нито г-н Асен Василев ще бъдат кандидати за премиер, респективно от "Демократична България“, тъй като там са повече партии, да не ги изброявам, лидерите, можем да видим усилия наистина за по-отдалечени от активната политика в последното десетилетие кандидати или пък човек, който въобще не е бил в политиката, както беше с г-н Габровски. проблемът според мен при г-н Габровски беше както съставът на правителството, така разбира се и откровенията кой му е помагал, съветвал, а също така и миналото на значителна част от кандидатите за министри.  

Чухме за едно възраждане на НДСВ. Можем ли да видим някое лице от там? 

Един от вицепремиерите, които бяха предложени, понастоящем директор на Националния институт по правосъдието – г-жа Тачева, но разбира се и същественият генезис на ПП ГЕРБ е от НДСВ и според мен това даде първоначалния импулс, когато ГЕРБ влизаше в политиката както на местно, така и след това на европейско и национално ниво. Но според мен много рядко… трябва да помисля дали е имало в българския политически живот такива възраждания, ако можем да ги наречем, на партии, които са загубили избори и след това се връщат отново, вече с парламентарно представителство. Не мога да се сетя в момента. Според мен хората, които са гласували за НДСВ – тук не говорим за лидерите, ние можем да се сетим… 

Да, аз по-скоро имах предвид не самата партия да се възроди и да влезе в парламента, а личности, които са известни именно с това, че са били излъчени от НДСВ – там имаше доста уважавани личности, всяващи респект, които да бъдат  припознати или от "Демократична България“, или от "Продължаваме промяната“, което не е невъзможно.  

Разбира се, че има личности, които и в момента са активни публично. Проблемът обаче е, че – деликатна ще бъда – когато си бил в политиката в определен период от време и начинът, по който си излязъл, а именно – невъзможност да прескочиш 4-процентната бариера, хората са потърсили други поприща, както и избирателите други партии. Според мен това беше по-скоро усилие да се помогне на проектоправителството на г-н Габровски, отколкото на реално връщане. Но все пак нека да видим, предстои след Нова година такова усилие. Т.е. те хем искат да подкрепят правителство, хем от друга страна пък се готвят като за предсрочни парламентарни избори.  

Поглеждайки отстрани, изглежда така, че всички от участниците в 48-ото Народно събрание се готвят за предсрочни парламентарни избори. Обаче ако сега тази процедура с промените, които бяха внесени в Изборния кодекс, и президентът наложи вето, се стигне до там, че все пак хартиената бюлетина отново се върне в историята, това от какво значение ще бъде? Обвързвам го малко с третия мандат тук вече.   

Т.е. вие допускате, че е възможно ветото да не бъде преодоляно?  

Допускам, да. Да речем, че стигнем до такъв развой на събитията.  

Аз към настоящия момент мисля, че по-скоро машините ще отидат в историята, защото ако внимателно четем мотивите на ветото, президентът обръща внимание на нещо, което малка част от народните представители според мен са осъзнали, че е било гласувано, от тия, които подкрепят хартията, а именно – машинното гласуване всъщност е способ да се принтира хартиена бюлетина. И Централната избирателна комисия – и на това е наложено вето – трябва да оповести предварително какви са защитите на тази хартия. Това е много деликатен въпрос, защото той може да даде възможност после за още по-силно недоверие към машините. Затова казвам, че по-скоро те ще отидат в историята, защото ако се знае какви са защитите на хартията, то повечето хора биха избрали да гласуват на хартия прагматично, за да не се загуби вота им. Но ако приемем, че ветото бъде успешно и Народното събрание се съгласи с мотивите на президента, то тогава ГЕРБ и ДПС ще останат в изолация, а БСП и "Възраждане“ по-скоро биха били в подкрепа на "Продължаваме промяната“, тъй като "Възраждане“ са по-скоро за машинно гласуване. Така че това според мен би била преконфигурация на парламентарната система. Но пак казвам, според мен е по-малко вероятно това, което вие твърдите, да се случи. 

Аз не го твърдя, допускам го само като един от възможните варианти. 

Да, разбира се, разбира се. 

Обсъждаме всякакви варианти в момента и така ще бъде очевидно, докато не видим какво ще е случи и с втория, и с третия мандат. 

Аз си мислех и днес не съм имала възможност да видя дали беше оповестено, че указът е пристигнал, защото нека да бъдем малко формални в процедурата – в правилника е предвидено, че от момента, в който председателят на Народното събрание оповести, че е постъпил указа са мотивите за налагане на вето, от следващия ден образно казано Комисия по правни въпроси, тъй като тя беше водеща, ще бъде в задължение вече да разгледа мотивите. И тъй като днес е четвъртък, според мен по-скоро утре би постъпил указът и другата седмица ще бъдем свидетели вероятно на обсъждане на заседание на Правна комисия на ветото. 

Да, и е възможно това да върви паралелно с връчването на втория мандат, освен ако – пак слагаме условности… 

Разбира се. 

Ако държавният глава не реши да връчи втория мандат след празниците. Или и там има срок? 

Ако се обърнем към Конституцията, между първия и втория проучвателен мандат – като възлагане от президента имам предвид, няма срок. И в този смисъл, ако внимателно гледаме датите, тъй като президентът днес е в Брюксел на Европейски съвет, то да кажем първата възможна дата е утре. Само че пък ако погледнем календара, другата седмица по това време ще бъдем в навечерието на Бъдни вечер и не съм убедена дали в този период президентът би връчил да правят разговори за правителство, защото пък теоретично, разбира се, ако се бърза да се извърти процедурата, то между Коледа и Нова година би трябвало да насрочат заседание, а те вече си гласуваха от 24 декември до 2 януари да бъде ваканцията. Така че според мен по-скоро можем да мислим за края на декември или след 3 януари връчване на втория проучвателен мандат. И тук вече президентът каза, че се стреми към връчване евентуално на трети мандат след Нова година, така че той е последователен в заявките, които прави, и предполагам, че и вторият, и третият ще бъдат връчени по-скоро след Нова година.  

Евелина БРАНИМИРОВА