Доц. Момчил Дойчев, политолог, съпредседател на Атлантическия съвет на България, в интервю за Аудиокаста на "Фокус" "Това е България"

 

Атлантическият съвет на България разпространи открито писмо до новите областни управители на София и Пловдив Вяра Тодева и Илия Зюмбюлев. От там настояват, че излъчените от демократичната общност областни управители незабавно да пристъпят към премахването на паметниците на съветски окупатор в София и Пловдив. Надеждата им е това да стане до предстоящите общински избори през есента. Според политически коментатори обаче премахването на тези паметници се прехвърля към предизборната кампания, за да бъде своеобразен тест за кандидатите за кмет на двата града. Въпросът е: докога съдбата на МОЧА в София и на "Альоша“ в Пловдив ще бъдат предизборната дъвка, без да се намери окончателно решение за тях? Наш гост е политологът доц. Момчил Дойчев – съпредседател на Атлантическия съвет на България. Добре дошъл в аудиокаста на "Фокус“, доц. Дойчев.

Добре заварили.

За пореден път поставяте въпроса за съдбата на съветските паметници у нас и сякаш за пореден път оставате без отговор. Каква всъщност е историята?

Историята е дълга наистина. Още от своето създаване Атлантическият съвет на България постави някои не само и според нас много важни въпроси, свързани с публичното пространство, което доминира в София, в Пловдив, в големите градове, на практика в цяла България. Защото  цяла България е превърната в ретро социалистически музей. Във всеки по-голям град, във всеки град дори, дори в някои села е пълно с комунистически, руски, съветски паметници и чужденец не може да разбере, къде всъщност се намира. Президентът Стоянов беше писал наскоро, че като покани чужди гости и като ги разходят из София, навсякъде основните паметници, основните улици, основната катедрала на България носят не български имена, а имена на руските "освободители“ и съветските окупатори. Особено доминиращи са паметниците на Съветската армия в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, но всъщност къде ли не, в цяла България. Според нас публичното пространство трябва да бъде доминирано от български, а не от чужди, още повече на окупаторска армия паметници. И поради тази причина това е поредния опит, ние се обръщаме към демократичната общност и нейните партии, които имат мнозинство в парламента, дори бих казал, че тези партии, които се определят като евроатлантически, имат квалифицирано мнозинство. Нека този път да имат политическата воля, заедно с кметовете, които са представители на тези евроатлантически партии, заедно с областните управители, с новите областни управители особено, да проявят добра политическа воля тези паметници – става дума за съветските, да бъдат преместени в Музея на тоталитарното псевдоизкуство. Макар разбира се, даваме си сметка, че някои паметниците имат художествена стойност, някои скулптурни групи, да кажем в паметника, монумента на съветските окупатори. Става дума за страничните паметници, които спокойно могат да бъдат поставени в Музея на социалистическото изкуство. Но не може над София да се размахва шмайзера на съветския окупатор. Това също не може да бъде и в Пловдив, където "Альоша“ от хълма доминира, а долу, под него е сгушено малкото бюстче на Васил Левски, на Апостола на българската свобода. Това е позорно… Левски трябва да е горе, на хълма. И не трябва да има изобщо паметници на окупатори, още повече те да се честват като освободители.

Доц. Дойчев, защо наричате паметниците на Червената армия "пропагандни инсталации“?

Да, това не е свързано с някакво особено художествено творчество и изкуство, а наистина те са пропаганди, те са замислени и са създадени като пропагандни паметници. Фактически основната част от тях е поставена през 50-те години, но има такива паметници и през по-късния социалистически период – да кажем този монумент, ужасен, във Варна, който стои над хълма. Това са пропагандни паметници, това са паметници, които да внушават, че от нас нищо не зависи, че ние сме освободени, роби тоест, и за всичко трябва да сме благодарни на Русия и на Съветския съюз. Дори знаете, че в социалистическата епоха се представяше нашата история като резултат на руска и съветска помощ, което беше, разбира се, абсолютна лъжа. И това продължава, за съжаление,  да доминира и до днес в учебниците по история. Аз си бях направил труда да онагледя една хибридна пропагандна война срещу България и българския народ. Правих едно изследване сред студенти със задаване на въпроси от исторически факти и наскоро го публикувах. Ще ви кажа резултатите съвсем накратко. Питах дали знаят студентите, че примерно през Първата световна война Руската империя обявява война и напада България. Около 65% не го знаят. Знаят ли студентите, че васалното княжество фактически се създава на 13 юли в следствие на Берлинския договор от 1878 г., а съвсем не е възстановена българската държавност на 3 март, когато всъщност двете воюващи империи – Руската и Османската, фактически си разпределят владението на българските земи, като Руската империя, знаейки прекрасно, че това е един предварителен договор без никаква международно-правна стойност, ще има друго продължение в Берлин, тъй като Русия вече се е договорила и с Австро-Унгария, и с Великобритания, че България ще бъде между Дунав и Стара планина, дори без Варна и без Софийския санджак. Така че тези неща, за съжаление, и много други не се знаят, а би следвало да се знаят.

Доц. Дойчев, проблемът с преместването на съветските паметници се влачи без решение почти 30 години. Поколения израснаха с идеята за преместването им, а те продължават да си стоят. Докога?

Задавате ми труден въпрос. Аз не съм политик. Ако бях политик и ако има такъв политик като Стамболов, който да заложи живота си, за да премахне тези грозни в повечето случаи монументи на окупаторите, би било различно. Сега обаче ние виждаме, че Руската федерация направи според мен една фатална грешка, започвайки тази мръсна война против украинския народ и фактически водейки се от амбицията да възвърне сферите си на влияние, надявайки се да унищожи Украйна, след това да завземе може би и Молдова, Беларус и това значи да нахлуе, да си осигури онова пространство, което имаше Съветският съюз като сфера на влияние дори в Централна и Източна, Югоизточна Европа, включваща балтийските републики, Полша, Румъния, България и т.н. Така че това се оказа фатална грешка, защото това сплоти Европейския съюз и НАТО и те, както виждаме, оказват съществена помощ. Една от нашите инициативи беше да оказваме реална военна помощ. Ние в Атлантическия съвет знаем прекрасно, какви резерви има Българската армия, как ръждясват стотици танкове, които така или иначе ще трябва да бъдат, както се казва, утилизирани, т.е. ще трябва да бъдат унищожени. Знаем и за наличните самолети. Слава Богу, това правителство има волята да ги даде в Полша, за да бъдат ремонтирани старите руски самолети. Аз мисля, че те могат да свършат чудесна работа на украинския народ, който се бори срещу руските окупатори. Мисля, че биха могли да помогнат и тези 100 БТР-а, за които се оказа – забележете, това са военни средства очевидно на комунистическия режим, за да върви против собствения народ. За какво й е на полицията – пардон, на милицията БТР-и, ако няма да воюва срещу собствените си граждани? И това комунистическо чудовище още виждаме, 33 години след рухването на престъпния съветски комунизъм в България, да продължава да съществува. Така че е чудесно това, че изпращаме 100 БТР-а за Украйна, защото те са им крайно необходими в този труден момент.

А що се отнася до паметниците, вие получихте ли отговор на вашето отворено писмо?

За съжаление, ние не сме получили отговор на нашето отворено писмо, но очакваме такъв и ако трябва, ще пратим още писма. Но искам тук да кажа, че ние сме пращали много такива писма и на повечето не сме, разбира се, получавали никакъв отговор. Особено фрапантно е например, че ние изпратихме едно писмо всъщност до прокуратурата, до Софийска градска прокуратура, във връзка с изстъпленията на фашистко-болшевиците от партия "Възраждане“, т.нар. "Възраждане“, което по-скоро е символ на израждане на българската нация и на българския патриотизъм, които си позволиха да поругаят по най-вандалски начин Дома на Европа в София по време на т.нар. Поход за мир и неутралитет. Всъщност това е част от руската хибридна война против България и партия "Израждане“ е типичен пример за антибългарска, антипатриотична, проруска, профашистка партия по същество, която воюва срещу българската независимост, включително с всичките си инициативи за референдума против еврото и т.н. Така че на множество такива въпроси не сме получили отговор. Ние поставихме, дори пратихме на сегашния – с извинение, "президент“ на Република България списък с всички съветски паметници, които трябва да бъдат преместени, с всички наименования на градове, села, улици, площади, които трябва да бъдат променени. Не може българомразци като Иван Аксаков и граф Николай Игнатиев да бъдат почетени като на тях са наречени централни софийски улици. Колко знаят обаче, че тези хора воюват, работят против България? Никой не знае. Всички смятат, че те са нашите освободители, едва ли не. Тоталната фалшификация на българската история доведе до това, че днес младото поколение е захлупено буквално от истинските факти от българската история. Ще продължим да работим за това да просвещаваме, доколкото ни дават възможност да се изявяваме и чрез медиите, а не непрекъснато да слушаме руска антибългарска пропаганда по основни, включително и национални медии.

А как възприемате идеята преместването на съветските паметници да залегне в основата на предизборната кампания?

Вижте, смятам като българин, че всички партии би следвало да бъдат патриотични. И този въпрос изобщо не стои, защото ние сме единственият случай, за разлика от всички наши съседи, където основните наши паметници, названия на улици са посветени на чужда, дори вражеска държава в момента. Така че би следвало всички партии да защитават тази теза. Но факт е, че за две партии поне в парламента виждаме, че защитават руските, а не българските интереси. И исках да кажа на тези хора, които не разбират за какво става дума и се чудят, защо примерно смятаме така от Атлантическия съвет. Представете се, че в Белград, в Букурещ или в Атина някой посмее да каже, дори историк, че те не са се освободили сами, а Русия ги е освободила. Знаете ли, какво ще им се случи на тези, независимо дали са в Белград, Букурещ или Атина? А те са освободени фактически, получили са независимост в резултат на Руско-турските войни, за разлика от България, която става просто трибутарно княжество съобразно и Санстефански прелиминарен договор и в Берлин, който фактически оформя резултатите от войната. Така че би следвало това да не бъде тема, но ми се струва, че ще стане такава тема поради наличието на такива антибългарски партии, които защитават руските, а не българските национални интереси. И при положение, че президентът Радев все по-открито застава на позициите на защитник на престъпния тоталитарен, терористичен режим на Путин в Москва. Така че смятам, че този въпрос няма да бъде основен, но така или иначе, ще бъде наложен от тези, които защитават руските, а не българските интереси в София.

Доц. Дойчев, кметските избори в София и първите оповестени кандидатури ни показват един факт. Едва ли сме очаквали, че в тези прагматични времена ще станем свидетели на битката на метафори. Символни кандидати са Васил Терзиев и проф. Вили Лилков. Къде ще натежат везните?

Искам тук да бъда много ясен като политолог: не бива представителите на демократичната общност да истеризират факта, че се появи друга кандидатура – нещо напълно естествено, още повече в настоящия исторически момент, още повече в София.

Имате предвид проф. Вили Лилков, така ли?

Разбира се, разбира се. Няма нищо по-естествено ляволибералната общност да издигне един кандидат, макар и доста спорен според тези хора, включително и за мен, които подписахме това писмо в подкрепа на Вили Лилков, т.е. влязохме в инициативния комитет за издигането на неговата кандидатура. Но все пак Вили Лилков е представител на дяснолиберално-консервативната общност. Той, доколкото знам, беше член основен на ДСБ, общински съветник с голям опит, административен, стопански и професионален като професор по въпроси, за които преди малко говорихме тук, автор на множество книги. Но най-важното – и това го посочи и той, е добре, че ще се дискутират и трябва да се дискутират не въпросите за произхода на г-н Терзиев, не въпроса за това, че той не е достатъчно компетентен в тази сфера, в която влиза, а да се дискутират нормално, естествено, а не чрез заклинания, не чрез опозоряващи така да се каже факти или фалшиви факти по-скоро за единия или за другия кандидат. Не. Би следвало да бъде една професионална дискусия и се надявам да бъде такава, въпреки че виждаме какво става в социалните мрежи. Сега относно кандидатурата на г-н Васил Терзиев. Разбира се, той не отговаря за своите родители. Разбира се, ние прекрасно знаем, които сме живели в социализма, че все пак рухването на комунизма, на руския комунизъм в България, доведе до грандиозен грабеж, осъществен точно от хората, свързани с комунистическите престъпни мафиотски тайни служби, които и сега са 90 на сто от предприемачите – има такова изследване, мисля, включително Вили Лилков участваше, доколкото си спомням, и той в него – те са свързани с бившите комунистически тайни служби. Но разбира се, човекът може да е и е вероятно качествен, добър бизнесмен. Но друго искам да кажа. Значи това го забелязвам още от местните избори 1999 г. и то се усилва като че ли непрекъснато – това, че хора на бизнеса се включват активно в политиката. Какво означава това? Хора, успешни бизнесмени, те са професионалисти без всяко съмнение, успешни, няма съмнения, но те се включват, защото ние сме олигархична все още държава, посткомунистическа олигархична държава. Бизнесът е смачкван, ако не е свързан с държавните поръчки, а това е най-характерният бизнес за олигархичната политическа система, която убива демокрацията, политическата демокрация, подрива отдолу основите на свободата и демокрацията. Така че иска ми се този дебат да бъде между професионалистите, да не се използват етикети, да няма обиди. В крайна сметка в София виждаме, че за първи път да бъде разделена на две, защото тези кандидати на "Възраждане“ или на БСП, или на Радев, или на които и да са там, те нямат шанс в синя София. И това трябва да ни радва. Няма нищо по-естествено, пак казвам, да има една по-ляволиберална и една по-дяснолиберално-консервативна кандидатура. Нека всеки избере съобразно своите политически възгледи и своите, разбира се, разбирания и пристрастия. В крайна сметка е така, за съжаление. Но нека бъдем рационални, нека да изберем по-добрия. И се надявам този път и в София, и след това и в цялата страна действително да се избират административно подготвени кандидати. Аз неслучайно казах: пожелавам на Вили Лилков да бъде новият Иван Иванов за София. Ние се нуждаем много от такъв човек. Знаете какви огромни заслуги има Иван Иванов в рамките на краткия си все пак 10-годишен мандат като макар и не избиран от народа кмет на София. Но какво е постигнал по време на своето кметуване, а и след това, след като от затвора дори комунистическите власти го връщат, за да дострои язовир "Искър“, защото няма по-добър специалист от него. Така че надяваме се действително в София, а и в другите градове да се появят такива Иван Ивановци, които да посочат вече изхода от този посткомунистически олигархичен модел, който за съжаление още души българската демокрация, европейския път на България и всичко, което всъщност ни прави горди българи и горди европейци. И се надявам това да стане.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, за времето, което ни отделихте, и за анализа.

Благодаря и аз. Всичко хубаво!

 

Цоня Събчева