Доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, бивш депутат, сега преподавател в Софийски университет "Свети Климент Охридски“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“.

 

След като още в петък в интервю за “Фокус" Делян Добрев съобщи, а в събота и Делян Пеевски го подкрепи, че ГЕРБ и ДПС ще внесат предложение да се прекрати дерогацията при внос на руски петрол, от “Лукойл" са се съгласили да си платят данъците над 500 млн. лв., това е съобщил лидерът на “Продължаваме промяната" Кирил Петков. Обаче, според приблизителни сметки на бившия финансов министър Симеон Дянков НАП би трябвало да получи около 2 милиарда и 200 милиона лева от данък печалба. 500 млн. лв. от 2,2 млрд. лв. изглеждат добра сделка. Колко и какво всъщност дължи “Лукойл"? Защото постоянно чуваме в различни изявления за  различни десетки, или стотици, или милиарди левове задължения. Гост в студиото е Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, бивш депутат, сега преподавател в СУ “Свети Климент Охридски". Добре дошъл в аудиокаста на “Фокус" “Това е България", доц. Станчев.

Добре заварил, благодаря за поканата.

Часове след лидерската среща на която от премиера се разбра, че от другата седмица “Лукойл" ще плаща, започнаха увъртанията - не са готови, крайният срок не им харесва и т.н. Смята ли “Лукойл" да внесе поне тези обещани 500  млн. лв. или ще ги редуцира силно със счетоводни хватки?

Вероятно толкова е данък печалба за тази година или приблизително. Тоест, тогава, когато се говори за данъци, трябва да се имат предвид няколко неща. Едното е косвени, другото е преки данъци. По линия на преките данъци “Лукойл" винаги е внасял преките данъци за хората, които работят там, средно около 2000 души, винаги е внасял акциз и винаги е внасял данък добавена стойност. Онова, което е било под въпрос и е под въпрос,  е данък печалба, т.е. корпоративния данък. Този корпоративен данък за около 9 години не е плащан до толкова, доколкото такъв е договорът за управление. Той не е уникален. “Лукойл" всъщност работи по поръчка на “Литаско", което е “Лукойл" - Швейцария, но по аналогичен начин работят много други такива предприятия в България. Сега, що се отнася до тази разлика между 500 млн. лв., аз не знам каква е сметката на Симеон Дянков. Вероятно той вкарва предишни години, не знам колко, но така или иначе, онова, което е договорено сега,  вероятно ще се случи. Не виждам някакъв проблем във всичко това дотолкова, доколкото в момента поради дерогацията приходите на “Лукойл" вероятно са добри. От Русия износа се прави през “Лукойл" Нидерландия. Всъщност нидерландският “Лукойл" и държавата Нидерландия, кралство Нидерландия плащат около 320 милиона на година, това са таксите за износ на суров петрол. И това е приносът на  Нидерландия, съответно “Лукойл" Нидерландия към бюджета на Руската федерация. Поради цената, на която се внася от “Лукойл"- Нидерландия, която е международно котирана, тогава трябва да се изчисли, каква е печалбата. Възможно е в изчисленията на печалбата да има два типа спорове. Единият е: колко е самата печалба за даден период от време. И второ, какъв е периодът от време. Предполагам, че Симеон Дянков смята няколко години назад, тъй като за една година не е възможно да има такава печалба. Тоест ако е 2 млрд. лв., това означава да има 20 млрд. лв. оборот, което е слабо вероятно. Вероятно оборотът е някъде към 5 млрд., затова 500 млн. са добра оценка. Но дали е така или не е така, е трудно да се каже, тъй като в крайна сметка се отчита на финансова година. Трябва да се видят, какви са отчетите на “Лукойл"-Нефтохим за тази година, но те още не са налични. Онова, което може да се прави, е предположение по тези общи сметки, за които аз ви казвам. Това е в момента положението, аз не виждам някакъв голям проблем във всичко това. По-големият проблем, според мен е в първо намаляването, и след това повторния опит за отменянето на дерогацията. Намаляването на дерогацията беше обявено от самото начало като голям ход за подкрепа на санкциите срещу Русия. В крайна сметка се получи, че не може веднага да се отмени, а дерогацията ще продължи един-два месец по-малко отколкото онова, което беше предвидено при даването на самата дерогация от Европейската комисия.  Дали това е подкрепа за Русия или подкрепяме санкциите, не мога да кажа, поради простата причина, че “Лукойл" нито като управители, т.е. по линия на личните санкции, нито като фирми, а те са някъде към 15 000 фирми и индивиди под санкции в момента, нито по едната по лична, нито по корпоративна линия те са подложени на санкции. Има една санкция спрямо “Лукойл" тя е от април м.г. от Министерството на финансите на Съединените щати, и то е по повод покупка на самолет, която не е разрешена от съответните власти или поделение на Министерството на финансите на Съединените щати. Това е единствената санкция по повод “Лукойл".

А колко на година печели от дерогацията “Лукойл"? Говори се за 3 млрд. лв. годишно и за изнасяне на най-малко по 100 млн. лв. всеки месец.

В какъв смисъл да се изнасят, къде да се изнасят?

В Русия.

Не, не може, няма как, не виждам как. Това не може да се изнесе, освен чрез хората, които го управляват. Но тези хора, които го управляват те първо не живеят в Русия, второ, дори и да живеят в Русия и да плащат данъци, те нямат такъв доход.

Не може ли да се направи някакъв трансфер България - Швейцария или все едно някъде, където живеят или имат банкови сметки  тези хора?

Може да се направи всякакъв трансфер, но той не може да се направи на корпоративна основа, той може да се направи на лична основа. Както вие може да си преведете сметките където искате, особено тогава, когато не сте под санкции. Ако сте под санкции, дори в Швейцария ще ви се случи нещо. Но така или иначе, нито компанията, както казах, нито нейните управители са под санкции. Другото нещо, което се забравя по повод “Лукойл", е, че по линия на всички останали данъци, който споменахме, освен корпоративния, това е доста съществен приход за българския бюджет. Това е средно за последните 11-12 години е около 1,2 млрд.

Но защо не е внесен този приход?

Не, той се внася, той се внася, той е средно годишен и това са данък добавена стойност, акцизи и личен данък на хората, които работят там.

А откъде идва цялата тази баталия около невнесени данъци?

Управителите предпочитат да внасят тук данък, отколкото в Русия, по простата причина, че 2020 г. Русия промени своето облагане на наличните доходи и го направи двустепенно и те би трябвало да внасят 2 пъти повече, вместо 13%  - 25%. Така че е по-добре да внасят данъци в България, и вероятно те го правят, ако не са напълно загубени хора.

А откъде идват атаките срещу “Лукойл", че не си плаща, че не си внася данъци и т.н. Хората, които ги отправят, би трябвало да са направили тези справки?

Не знам, не мога да кажа. По-скоро това е някакво активно мероприятие за тълкуване на фискалната тежест, ако може да се каже или фискалния отпечатък на “Лукойл" в българската икономика. Но това го има не само за тях, това го има и за всички, почти всички чуждестранни инвеститори за последните 10 години. Но така или иначе да не се обръща внимание на останалите данъци и да се говори само за не внасянето на данък печалба, който за някои години може да бъде относително нисък, независимо от това каква е уредбата на управление на дружеството. Независимо дали се управлява от България или от някъде другаде, или от Марс, има години, когато има инвестиции в нови съоръжения, пречиствателни съоръжения и т.н. Има инвестиции в поддържане на пристанището, те са някъде 50-60 млн. на година, има други инвестиции. Тези инвестиции се приспадат от данъка и някои години данъкът не може да бъде толкова, колкото се предполага.

А какво печели от дерогацията “Лукойл"?

От дерогацията “Лукойл" печели не толкова от самата дерогация, колкото от съчетанието между дерогацията и продажните цени. Цените са борсови, дерогацията предполага относително ниски цени, а има и таван на цените на руски петрол. Съответно разликата между цената на която се внася през Нидерландия суровината, тя, разбира се, е счетоводно през Нидерландия, а не е физически през Нидерландия, естествено. Защото ако се внасяше физически през Нидерландия, което там е възможно, защото там има терминал, който си е собственост на “Лукойл" и в Нидерландия и в Белгия има такъв терминал, подобен на “Росенец". Но той тогава този петрол би трябвало да влезе през Босфора, което е практически доста по-скъп, отколкото да влиза по някаква друга линия.

С малки танкери?

Е, не само с малки танкери. Второ, става дума за капацитет на пропускливост и поради войната  на Русия срещу Украйна опашката за преминаване през Босфора е голяма, а сега вероятно тя ще се удължи поради Близкия изток и войната на “Хамас" срещу Израел и не се знае, кога всичко това ще свърши. Цената на един танкер на ден поскъпна между 6 и 7 пъти и е вероятно между 120 и 140 000 долара на ден в момента чакането, т.е. един танкеро-ден. Миналата година средното чакане е 11 дни на Босфора, сега вероятно ще бъде повече, не мога да ви кажа колко, но това лесно се проверява.

Излезе понятието трансферни цени, трансферни доставки през Кипър всъщност, според някои ваши колеги представлява  врътката  за увеличаване на цената при която влиза руския петрол у нас на 80 евро. Пак е счетоводна някаква история?

Трансферните цени са много особен феномен, той не може да се хване с елементарно счетоводство, затова обикновено за всяка една финансова година основните счетоводни компании в света определят тези цени и те се смятат за правилни. Така че в момента, в който вие видите примерно ПРАЙСУОТЪРХАУС КУПЪРС с трансферни цени или пък Кей Пи Ем Джи или някоя друга подобна компания, да речем ЪРНСТ И ЯНГ с определението на това как се изчислява, обикновено трябва да се вземе нещо средно, това не мога да кажа колко е в момента. Но така или иначе, има разлика между цената на внос в ЕС през “Лукойл" Нидерландия и онова, което се продава. Онова, което се продава както по бензиностанциите в България, така и навсякъде в Европа, зависи от борсовата цена. Що се отнася до цените в България, те в крайна сметка очевидно спаднаха, спрямо миналата година и за последните седмици, след 7-ми  т.м., т.е. след кризата в Близкия изток и войната на “Хамас" срещу Израел в общи линии няма повишение на цените, а има относителен спад.

А съществува ли разлика между цените на барел суров петрол в Русия и този, който се внася у нас?

Вероятно да, не съм гледал, какви са цените.

Говори се за разлика поне от порядъка на 30 евро.

30 евро къде е по-скъпо?

У нас, безспорно, в Русия е по-евтино, у нас се внася по-скъпо.

Цените на дребно, имате предвид?

Не, на едро, на барел.

Ами възможно е да, възможно е, защото Русия винаги...

И от там всъщност идва и разликата.

То не само Русия, а и Казахстан, и Азербайджан и т.н. т.е. страните-износителки на петрол и изобщо на продукти, те обикновено поддържат относително ниски цени за вътрешния пазар и за своите преработватели и по този начин субсидират от една страна местната икономика, и от друга страна увеличават разликата при печалбите, тогава, когато тези компании изнасят. Но така или иначе, това е нормална практика да има разлики в цените до 10 пъти. Тоест, онова, което примерно се продава в Ирак на местните бензиностанции, на местната индустрия е около десетина пъти по-ниско от онова, което Ирак изнася. Сега, дали е точно така в Саудитска Арабия и т.н. не мога да ви кажа, но за Ирак съм сигурен, защото съм го гледал.

Задавам ви тези въпроси в търсене на отговора: в тежест ли е “Лукойл" за българската икономика? Той е монополист освен това 96% дял от пазара има, диктува по един или друг начин цените.

Не мога да кажа, че “Лукойл" е в тежест, тъй като при 320, ако вземем сегашните цени, 320 внос в бюджета на Руската федерация и средно, да речем около 3,5-4 млрд. оборот, то повечето данъци са за българския бюджет, отколкото да речем за руския бюджет износния данък, износната такса. Второто нещо, което е много важно, България не може да потреби онова, което произвежда “Лукойл-Нефтохим“, поради простата причина, че е относително голяма рафинерия и е относително добра. Защото за последните години около 20 рафинерии в света  са затворили. От тях 10 са затворили в ЕС и две от рафинериите в Хамбург и в Сицилия също са затворени. Така че в момента, в който има някакъв приход от каквато и да е дейност, по-скоро е по-добре за икономиката, отколкото да е по-зле. Що се отнася до международния аспект на цялата тази работа, износът на “Лукойл" не го прави самата “Лукойл", предполагам го правят други, които искат да купят в момента рафинерията, защото тогава, когато намалите дерогацията, то тогава поевтинява рафинерията.

И тя става изгодна за купуване?

И затваряне, вероятно. И затваряне.

Това ли е играта около дерогацията?

Имаше такъв казус с “Булгартабак", т.е. купувате го и го затваряте и това е. И всъщност получавате отплата от някой, който заема пазарната нища. Възможно е да има някаква подобна история, още повече, че няма в момента друг изгоден път за доставка на суров петрол, освен руски. Така че ще има достатъчно основания да бъде затворена, съответно с всички последици от това за бюджета. Включително плащане по безработица и разни други такива неща.

А цените на бензина на дребно?

Цените на бензина те не зависят от “Лукойл". Тоест до толкова, доколкото зависят относително малко, това е така да се каже големият пазарен дял в България. Но при положение, че има конкуренция на пазара, а тя не е малка, не виждам, кой знае какъв проблем с това. Но нека си кажа, около 60% от износа на петролни продукти, включително такива, които не могат да бъдат продадени в България и в ЕС, са за Украйна. Тоест, спирането на износа, примерно на мазут и нафта, дизел за Украйна, е доста лоша политика тогава, когато някой се опитва да поддържа Украйна в този момент. Защото хората ще мръзнат първо, и през  отоплителния сезон не може да бъде заместен с генератори – колкото и да са ефективни хора като Манол Пейков или пък помощи от правителството на Чехия за зимен сезон и т.н. Да не говорим, че без дизел танковете ще спрат.

Тоест, според вас, добрият вариант е дерогацията да остане до края, както е предвидено от Европейската комисия?

Мисля, че да.

Това е най-добрият вариант.

Най-добрият за кого? Значи най-добрият за икономиката на България - да. Най-добрият за някой друг е може би някакъв друг вариант.

За този, който иска да я купи?

За този, който иска да я купи, това не е най-добрият вариант.

Преминаваме към друга тема. На 13 октомври българското правителство въведе енергийна такса върху цената на руския природен газ, транспортиран през българската газопреносна мрежа за  Сърбия, Унгария, Северна Македония и Австрия. Необходим ли бе този косвен данък, който ще плащат потребителите в тези държави? Изобщо каква е ползата от него? Защо ни бе тази енергийна вноска върху цената?

Казусът е доста сложен. Най-сложното в цялата работа, вие може да въведете всичко, каквото си искате.

Стига да има кой да плати.

Но някой трябва да го плати. По какъв начин това ще бъде събрано, на мен не ми е ясно като плащане, защото вероятно всичко това се плаща от Швейцария, от “Газпром"-Цуг. “Газпром"-Цуг дали ще спази това, което българското правителство иска, не мога да кажа. Българското правителство има различни модели на реакция при такава ситуация. Но един от тези модели е да спре доставките изобщо, което автоматично означава не толкова голям проблем за Македония, колкото голям проблем за Сърбия и Унгария.

За Сърбия и Унгария.

И до някъде за Австрия, при все че Австрия има и алтернатива. Така че, това е доста сложен казус. Що се отнася до основанията за вдигане, в общи линии не мога да кажа с голяма сигурност, но ще говоря за съотношения. Онова, което страната, т.е. “Булгартрансгаз", съответно “Булгаргаз" съответно България получават като такса за транзит, е около 3 пъти по-малко, 2,5 пъти по-малко отколкото разхода по поддръжка на тръбата, те са някъде около 150 милиона, приходът е около 60 милиона. Съответно увеличаването на таксата позволява до някъде да се компенсира и съответно да има изплащане на самата инвестиция, която е близо 3 млрд. лв. Дали това може да стане, е голям въпрос, поради няколко причини. До толкова до колкото управителят на всички доставки на природен газ за Европа от Русия е в Швейцария, в дадения случай “Газпром-Цуг", условията за  различните страни са различни. За Северен поток и двата варианта договорите са без "вземи и плати“, съответно целият риск се носи от “Газпром"-Цуг. При нас, всички южни пътища, не тези, които заобикалят Полша и отиват в Германия и съответно Западна Европа, при нас положението е точно обратното, т.е. целият риск се носи от местните партньори на “Газпром", в дадения случай “Булгартрансгаз". Този риск не може да бъде лесно преодолян, поради простата причина, че е много възможно, никой не е виждал договора. Много е възможно “Газпром"-Цуг да започнат дело в Женевския арбитраж по повод това, което България въвежда. В същото време, онова, което България въвежда, тези 20 долара на мегаватчас, е много близко до цената, която е договорена от служебното правителство за доставка на природен газ, който също е руски от турския аналог на “Булгаргаз", т.е. “Боташ".  Разликата е 2-3 долара, доколкото си спомням. И по този повод, в момента Европейската комисия има въпроси към българското правителство.

Аз и за това искам да ви попитам, всъщност тази сделка със споразумението, защото се твърди, че още няма договор, а е споразумение между “Булгаргаз" и “Боташ", политически проблем на България ли е или е разумен бизнес ход?

То и за “Белене" имаше само споразумение, но най-накрая България плати 1,2 млрд. лв.

Тоест, споразумението не е споразумение?

Тогава, когато се повтаря, става част от правния свят. Както беше с проекта АЕЦ “Белене", 13-ият  протокол към въпросното споразумение всъщност беше основание да се платят 620 млн. евра, доколкото си спомням в евра беше сумата на “Атомстройекспорт".

В този случай, това разумен бизнес ход ли беше или ни превърна в политически проблем т.нар. споразумение с “Боташ"?

Не мога да кажа, в общи линии тогава, когато се правят такива неща на централно равнище, основното, което би трябвало да води политиката, е по-скоро да създава конкуренция. Този договор с “Боташ" всъщност не създава конкуренция, а запазва предимствата като доставчик на “Газпром" за България, което вероятно кара Европейската комисия най-малко да повдигне вежди и да попита нещо.

Като се върнем на предишния въпрос за таксите върху транзита на газ, те са върху транзит на руски газ, но този руски газ минава през Турция. Тоест, у нас вече той влиза като турски газ. Как ще се различи кое е руски, кое е турски в микса, който минава през тръбата?

Нито една молекула не носи...

Не носи паспорт.

Не носи паспорт. В този смисъл е по-важна конкуренцията и тогава, когато може да се внася по различни канали, дали ще бъде Гърция или ще бъде през Турция, то няма особено значение. Най-доброто в момента като политика, обща политика, освен конкуренцията е пълна подкрепа на Украйна, за да може в крайна сметка цялата тази история да свърши. И тя при всички случаи ще свърши преди да свършат делата по арбитража. Независимо кой води арбитража, дали го води “Лукойл" за това, което се прави или пък го прави “Газпром".

С какво да си обясним, че изведнъж изникнаха тези проблеми в енергетиката: дерогацията за “Лукойл", транзитните такси върху тръбопровода, тази история със споразумението “Булгаргаз" - “Боташ"?

Те са доста неща.

Изведнъж всичко някак си се концентрира?

Енергетиката е по-сложна, да речем само от природен газ или само от петрол, тук са и въглищата, и ВЕИ...

Да оставим настрана централите и т. н.

ВЕИ-тата също са много сложни, при тях  повече от половината са водно-електрическите централи. При водно-електрическите централи има двояко третиране на държавни и на чуждестранни, нали собственост на НЕК и чуждестранни инвеститори. В общи линии, нещата, ако се върнем назад, т.е. онова, което ние виждаме в момента, е резултат от лошо управление на цялата енергетика от 2006 г. насам.

Това са проблемите, циреите, които избиват, така ли?

Ако върнем лентата отзад-напред, ние имаме отказ от българското правителство да направи необходимото за гарантиране на капацитет през т.нар. Зелена сделка. Имаме отказ на българското правителство да стане част от делото на Европейската комисия срещу “Газпром", откъдето вероятно са загубени между 2 и 3 млрд. лв. Имаме отказ на българското правителство от алтернативи, независимо дали става дума за шистов газ, природен газ от шисти, махане на концесии, задържане на шест концесии, три от които български за производство на природен газ, било то от въглища, било то от нещо подобно на шисти. Или пък става дума за използване на алтернативни технологии, да речем на фотоволтаиците като водород, сероводород от Черно море и т.н. И най-накрая да се върнем към 2007 г., когато е отложена либерализацията на пазара на дребно на електроенергия. А тя трябваше да започне от 1 юли 2007 г. и се върнем до 2006 г., когато е договорена глава “Енергетика" с Европейския съюз, а и не са сложени националните особености, като условие за участие на България в електроенергийната и изобщо енергийната политика на Европейския съюз.

Тоест, това, което виждаме, е образно казано избиване на циреи въз основа на някаква дългогодишна инфекция, така ли?

Да. И освен това, разбира се, понеже говорихме за това, имаме и 3-милиардна инвестиция в т.нар. Турски, Южен или Балкански поток.

Още един икономически скандален сблъсък се развихря. Комисията за защита на конкуренцията се обяви против по-ниски цени на хранителни стоки от първа необходимост и така спря инициативата на Министерството на икономиката “Достъпно за вас".  Възможно ли е да се набележат такива мерки, с които да се намалят цените?

Аз не знам, доколко това ще изтрае като политика поради простата причина, че е възможно в Народното събрание да възникнат всякакви други идеи. И по този повод т.нар. Вериги имат доста съществен опит от 2013 г., т.е. тогавашното, даже по-скоро от 2010 г. имаше опит за регулиране на печалби, на цени в търговията на дребно в т. нар. Вериги. След това 2013 г. имаше законопроект внесен от БСП, тогава в общи линии беше доказано, че всички тези законопроекти са първо глупави, второ неосъществими. Сега има нещо друго, което е също толкова глупаво и неосъществимо и дори незаконно. Защото онова, което се случва в момента с “Достъпно за вас", не е регламентирано изобщо в управлението на икономиката и публичните финанси от правителството. Не може да има лични отношения и само разговори. Онова, което се прави в момента, е разговор, защото  тогава, когато има разговор, има подозрение, че различните присъстващи на пазара доставчици, продавачи ще бъдат третирани различно от тези, които говорят с тях, т.е. няма да има равноправие. Това означава по-висока корупция и от друга страна, пък няма абсолютно никакво законово основание. От трета страна, това е и донякъде пълна безсмислица, защото в крайна сметка, примерно присъствието на български стоки или разни други такива неща зависи от ефективността на доставчиците на веригите. И в същото време пък веригите за последните 7-8 месеца сами намаляват цените, имат различни програми.

Промоции.

Промоции и т.н., Разбира се ориентацията тук е много трудна, както от страна на нас, които купуваме в тези магазини, така и от страна на правителството. Правителството не знае повече от нас. Договорите на различните продавачи с техните доставчици са различни, ефектът, както го изчислявахме с Емил Хърсев през 2014 г. и преди това с колегите от Института за пазарна икономика, ефектът от работа на веригите е по-добра кохерентност на българската хранително-вкусова и не само хранително-вкусова промишленост. Поради простата причина, че в общи линии самата верига, независимо коя е тя, дотолкова доколкото участва в икономиката на абсолютно прозрачна основа, води до осветляване на селското стопанство, доставчиците на суровини за хранително-вкусовата промишленост. И в крайна сметка позволява спазването на международни стандарти в качеството на храните, тъй като там контролът е по-лесен, отколкото да речем в малките магазини, пазарите на открито и т.н., разбира се и стоковите борси и тържищата.

Тоест, "Достъпно за всеки" е  един нонсенс?

“Достъпно за всеки" е да, доста голяма безсмислица. Аз не виждам по какъв начин и защо това се прави. Аз разбирам защо  ...

Популизъм?

Защо служебното правителство, ако не се лъжа февруари или март т.г. ..

Да, да, въведоха някакъв таван на цените, който не се осъществи.

Той първо, не може да се осъществи, второ, не може да се контролира, защото всичко, което се контролира и е свързано с мерене, е свързано с готовността на този, който мери, да вземе някой и друг лев в джоба си. Нали, то няма да бъде много, но толкова, че да не може да бъде хванат, така да се каже. В общи линии всички тези инициативи водят по-скоро до разрастване на корупция, отколкото до нещо друго.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте. Гостува в студиото доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, бивш депутат, сега преподавател в СУ “Свети Климент Охридски".

 

Цоня Събчева