Доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, бивш депутат, сега преподавател в СУ "Свети Климент Охридски“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус" "Това е България"

Предстои обсъждането на първо четене на държавния бюджет за годината, а проектът е на Министерството на финансите. Параметрите видимо са насочени към изпълнението на критериите за еврозоната: икономически растеж от 1,8%, инфлацията – 5,6%, прогнозата за дефицит е 3%. Макар и с резерви, проектът на финансовата сметка на държавата бе подкрепен в Тристранния съвет от работодателите, но синдикатите тръгнаха с протестна вълна, която започна тази сутрин пред Народното събрание под надслов "За справедливи доходи в Бюджет 2023 и защита на трудовите права“. Те настояват за по-високи трудови възнаграждения от 20% за работещите в обществения сектор, за по-ясни политики по отношение на доходите и за компенсация на инфлацията при работните заплати. В експертната общност проектът на Асен Василев се приема нееднозначно – от "реалистичен и изпълним“ до "насипни предложения със счетоводни трикове“. Какво можем да очакваме до края на годината от приемания през юли бюджет и какви хоризонти, което е по-важното, той отваря за 2024 г.? Гост в студиото е доц. Красен Станчев – основател на Института за пазарна икономика, бивш народен представител, сега преподавател в Софийския университет "Свети Климент Охридски“. Добре дошъл в аудиокаста на "Фокус“.

Добре заварила. Благодаря за поканата. Аз не знам кой е казал, че е изпълним и реалистичен. В смисъл, не си спомням такова мнение, не че няма такова, но…

Имах интервю с един такъв събеседник – Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията.

Да, познавам го, да, но не съм го чул. Да, не съм го чул.

Да. И той каза, че – да, изпълним е бюджетът, да, реалистично отговаря.

Аз не съм много сигурен, че е изпълним, защото никой не може да бъде сигурен в тази ситуация, поради простата причина за начина на съставянето на този бюджет. От една страна се запазват разходи, които са в общи линии следствие на 2020-2021 г., всъщност се запазват от бюджета за 2022 г. и те са относително високи. От друга страна, има опит за повишаване на приходите, който първо е скромен, второ, не се осланя на някаква дългосрочна перспектива и няма дългосрочна перспектива – и това е трето. Защото този бюджет, той вероятно ще бъде приет горе-долу в този вид, в който е предложен, разбира се, трябва да се види и какво ще направи Народното събрание, но така или иначе, той ще влезе в сила на хартия, ще започне да се изпълнява след около четири-пет седмици. Съответно това ще бъде краят на август – началото на септември и тогава ще започне процедурата по новия бюджет за 2024 г. Всъщност онова, което трябваше да се направи до края на тази година, е да се обсъжда бюджетът до края на тази година с проектите за бюджет, или поне предвижданията за развитие, през 2024 и 2025 г. Така че в момента това, което се вижда, е, че приходите са така да се каже понятие, концепция, а разходите са твърди, разходите са си разходи. Приходите са нещо като печалбата в частния бизнес. Според счетоводителите това е така да се каже илюзия, докато реалността са винаги разходите. От тази гледна точка ми се струва, че бюджетът си запазва тези рискове, които имаше поначало. Това се вижда и от изказвания на други хора. Например Георги Ганев каза, че има риск от неизпълнение на приходите.

На мен това ми е странно, доц. Станчев. От мандатоносителя казват, че ще бъде напрегнато в приходната част, а в същото време се предлага този бюджет.

Бившият министър Горанов, той каза, че освен риска за приходите, се запазва и възможността за не съвсем ясно контролирано поемане на нов дълг. Макар чисто счетоводно, чисто аритметически всичко да изглежда много добре, но това е така, предполагам, защото в общи линии това е един от оптимистичните сценарии за развитие на икономиката тази година. Докато има други сценарии, които предполагат по-голямо свиване. Да речем, един от сценариите на Централната банка – те винаги правят няколко сценария, един от сценариите е почти за нулев растеж. След като има нулев растеж, то тогава ще има и по-малко приходи. И другото нещо, което ми се струва много важно и не се отчита – че запазвайки тези привилегии специално по линия на данък "Обществено осигуряване“ и НОИ, всъщност отново се стига, след 2015 г., за първи път, отново се стига до почти 50% финансиране на разходите на НОИ от централния бюджет, т.е. предимно от Данък "Добавена стойност“ (ДДС), приходите от ДДС. При приходи от ДДС да се разчита на много голям ръст на потреблението в тая ситуация не е много перспективно. И не на последно място, вие споменахте т.нар. профсъюзи… Казвам "така наречените“, защото обикновено профсъюзите са в частния сектор. В общи линии, в момента в България профсъюзите повече работят в държавния сектор, и то не толкова в държавните предприятия, макар там да има също проблеми с предвижданията за този и за следващата година бюджет, колкото с държавните служители. Онези хора, които са най-ощетени, очевидно са взети по някакъв начин под внимание. Но това, на което не обръщат внимание и политиците, и профсъюзите, а политиците би трябвало да обърнат внимание, е, че в общи линии защитавайки определени групи от държавната администрация, това са вероятно някъде около 300 000 души, докато защитата на тези хора не води до никакво подобряване на ситуацията на онези, които работят за себе си, независимо дали са в областта на културата, самонаети или в малки и средни предприятия, основно в малки предприятия. Става дума за около 960 000 души, т.е. те са три пъти повече. Но тогава, когато настоявате за минимална работна заплата, за увеличаване на заплащанията там, където в държавния сектор наистина няма увеличение през последните години, общото повишение в държавния сектор да е 200% за последните две години, две и половина години. Т.е. имате удвояване на заплатите там. Поне нещо трябва от всичките тези неща да се замрази. Дали ще бъде минималната работна заплата или определени сектори в държавната администрация, включително Народното събрание и хората на висока изборна длъжност, от президента до последния заместник-министър, тези неща би трябвало да се замразят поне. Това няма да даде кой знае какъв приход, но при всички случаи ще бъдат спестени средства, които са равни на очакваните увеличения на приходите, които са между 20 и 50 милиона лева вероятно реалистично, и ако вземем 50 милиона, това е 1/3 от дневния разход на правителството, ако правителството харчи една и съща сума 365 дена. Така че ако искат да излязат в отпуска за една седмица, ще спестят доста. Неплатен отпуск искам да кажа.

От синдикатите очакват, надяват се, че ще имат увеличение на 20% на заплатите, изчислили са едни 170 милиона. Даже смятат откъде да ги вземат. Обаче това доколко е изпълнимо? Днес са разговаряли с различни народни представители от различни групи, те са им обещали и така очакват хората. Но защо трябва да бъдат подвеждани?

170 милиона не са много. Как това се смята като 20% увеличение и защо точно на тези, а не на всички и не на други, и защо да не се направи да речем от 1 януари следващата година – аз не мога да разбера. Защо трябва да има увеличаване на минималната работна заплата също не мога да разбера. Защо трябва да се запазват привилегии в рамките на ДДС? Защо трябва да се обещава компенсиране на всички и за всичко, като се започне от производителите на домати и се свърши с хората, които работят в туристическия бранш, специално ресторантьори и други такива – аз не мога да разбера. В смисъл, самото желание да компенсираш всички за всичко е неизпълнимо. Значи с 60 милиарда бюджет не може да компенсирате 180 милиарда икономика.

Бюджетът все пак се разполага във времето на войната в Украйна. Развитието там какво влияние може да окаже върху него? И то дали е отчетено?

В общи линии, войната има не само отрицателни последици. Отрицателните последици на войната са по-скоро дългосрочните рискове, които много трудно могат да бъдат предвидени. Що се отнася до непосредствените дейности, които по някакъв начин са свързани с войната, очевидно от една страна ще има увеличаване на износа на оръжие, който така или иначе е висок и води до добри приходи поне в областта на корпоративното подоходно облагане, но от друга страна, очевидно ще има увеличаване на бюджетните разходи за отбрана, което в някакъв момент, ако не в България, то поне в други страни ще доведе до намаляване на някои социални разходи в бюджета, или поне трябва да се намери някакво решение с кои приходи ще се покриват тези разходи за отбрана. Не на последно място, никой не може да предвиди – и аз много се надявам, че срещата на НАТО във Вилнюс ще вземе точно такива мерки, вероятно те няма да бъдат обявени публично, но никой не може да предвиди, какво би се случило, ако продължава да действа тактиката на Руската федерация "Разрушение и сеене на смърт“. Те вече направиха едно взривяване на язовирна стена на язовир Каховка. Това е относително малък язовир. Има един язовир, където е и Днепровската водно-електрическа централа, който е около четири пъти по-голям. Ефектите от това, което ще се разруши, ще бъдат усещани от украинския бюджет вероятно десетина години, защото това са големи области, които не могат да произвеждат нищо в момента, или поне в близките три-четири години. Но ако стане и другото, ако има взривяване или увреждане – те също ще бъдат регионални, няма да бъдат световни, но ще бъдат регионални – увреждане на Запорожката атомна централа или пък ако има използване на тактическо ядрено оръжие от територията на Беларус към балтийските страни или Западна Украйна, съответно Източна Полша, не трябва да се забравя, че Вилнюс е на 40 км от беларуската граница. Това води до още по-големи рискове, които наистина не могат да бъдат изчислени, и не съм много сигурен, че в крайна сметка отговорът, който НАТО може да даде, или посланията, които може да изпрати до Кремъл или да ги направи така, че Кремъл да се досети какво не трябва да прави, ще се случат. Много е трудно въображението на хората, които взимат решения в момента, специално в страните членки на НАТО.

Предпоставка ли е бюджетът у нас за по-добър икономически растеж, след като в него не виждаме заложени реформи?

Някои неща – и предполагам, че това е на Руслан Стефанов основата на изказването – някои неща са относително рационални. Очевидно е, че определени общински дейности са много затруднени поради високата инфлация. Затова се предвижда увеличаване на общинските бюджети и това е много важно за около 80%, ако не и повече, от общините в момента. Възможни са други чисто законови промени в начина на харчене, в определянето на данъците. Според мен съвсем спокойно можеше да се започне още от този бюджет с 2% от приходите по перо "Личен данък“ и "Корпоративен данък“ да остават там, където са произведени, защото това дава перспектива на общините, но това не беше направено. Може би трябва да бъде направено. Т.е. със сигурност трябва да бъде направено, но дали ще бъде направено за следващия бюджет, не мога да кажа. И други неща, които сме ги говорили с вас, също не се правят и това е удължаването на срока за планиране от страна на частния бизнес. Това са всички договори, които се изпълняват добре, независимо дали са държавни поръчки или концесии. 

А това не се прави.

Това не се прави. Даже не се мисли.

Няма интерес или защо?

От служебното правителство има удължаване на един такъв договор и това е концесията на "Росенец“. Това е рационално, макар много хора да не го разбират защо е рационално и да бяха недоволни. Но тогава, когато вие поставите под допълнителен стрес "Нефтохим Лукойл“, то в крайна сметка е възможно да пострадат приходите в бюджета.

Сега, следващ въпрос, който идва – дали между първо и второ четене са възможни поправки за политики по отношение на доходите?

В какъв смисъл по отношение на доходите?

За каквито настояват синдикатите. Въпросните 20%.

Не, тук има много голяма грешка. Бюджетът управлява данъците и разходите, т.е. приходите и разходите, бюджетът не управлява доходите извън тези около 800 000, които зависят от бюджетни плащания. Плюс да речем фирмите, които работят по държавни поръчки, независимо дали са строителство на магистрали, или нещо друго. Но така или иначе, това отива на не повече от да речем колко, 1/3 най-много от хората, които работят в България по трудово правоотношение. Останалите са просто съвсем друга опера. Бюджетът може да реши всичко за доходите, но в крайна сметка някой друг ги плаща. Така че едно е да говориш за това, че трябва да има доходи… Те, доходите, между другото, се увеличават. България е страната в Европейския съюз с най-високо увеличаване на доходите от началото на годината. Вероятно като излизат данните за третото тримесечие, ще се окаже, че доходите са нараснали с 16% - доходите от заплати. Ако вземете исторически, от 2007 г. досега, заплатите и всички възнаграждения за работа са около 40% от брутния вътрешен продукт, от икономиката. В момента те са 55% и няма друга страна в Северното полукълбо, която толкова да е увеличила дела на заплащанията в брутния вътрешен продукт. Това не означава, че те са стигнали най-добрите така да се каже еталони…

Стартовата ни база е ниска, доц. Станчев.

2007 г. не беше толкова ниска. Но най-висок е този дял в брутния вътрешен продукт на Швейцария – там е 77%. Но в Швейцария си седи 75-77% за последните 15 години. Само в България се качва с 1% на година. 1% на година не е малко. 1% на година, ако вземем тазгодишните данни, 1% е почти 2 милиарда, малко под 2 милиарда – 1,8 милиарда лева. Това всичко са средства, които са осигурени или от данъкоплатците за бюджетната сфера, или от частния сектор за хората, които работят в него. Сега, това, че се осигуряват от частния сектор, разбира се, си има своите причини и това е липсата на работна ръка, което е траен проблем от 1981 г. досега. Много се засилва 1984, 1985, 1989 г. и последните, да речем след 1999 г. Но така или иначе, това е един от факторите. В същото време тогава, когато увеличавате натиска върху преразпределение през бюджета, вие правите две неща – замеряте цените с пари и давате сигнал за всички, които продават нещо, че ще има повече пари и те да вдигат цените. Съответно вие замеряте с повече пари, макар и осигурени от данъци, замеряте с повече пари цените, като това означава, че те могат само да растат. Затова част от становищата, изказани от членове на Фискалния съвет, а те бяха обсъждани и в парламента на равнище комисия, са, че всъщност този бюджет остава проинфлационен.

А как ще се покрие ръста на инфлацията?

Като се намалят разходите, няма друг начин. Вместо да обещавате компенсиране на всичко за всички и да казвате, че ще увеличите това и онова, обикновено това става за хора, които не са в най-производителна функция, така да кажем, или възраст, макар едно от големите достижения, ако може така да се каже, на последните десетина години, може би малко повече, е първо удължаването на продължителността на живота и второ, обстоятелството, че над 50% от пенсионерите продължават да работят, което означава, че донякъде има по-малко приходи, но от друга страна пък има повече доходи за тези хора. Голямата смъртност през 2021 г. съответно спести средства и на НОИ. 2021 г. всъщност е най-смъртоносната година в историята на България след 1878 г., като махнем двете години, когато има войни – 1913 и 1918 г., и когато на всичкото отгоре тогава има и епидемия. Но дори и тогава има положителен прираст, между другото, на населението, т.е. раждат се повече хора. Какви са причините за т.нар. демографска криза? Всички се оплакват и т.н., но това не е точно демографска криза. Това е последица от онова, което се е случило през 1944 г., и много лесно се доказва. Ако видите примерно статистиката на абортите – те са разрешени от 1960 г., до 1998 г. има само три години, когато се раждат повече деца, отколкото са умъртвени бебета в корема на майките, което означава, че хората още тогава не са се чувствали много удобно от това, което се случва, и не са и имали желание да имат повече деца.

А как ще се компенсира дупката от източването на държавните предприятия със 100-процентното взимане на печалбата, на дивидента?

100% е почти сигурна декапитализация. Не съм много сигурен, че това ще бъде направено, поради простата причина, че тогава, когато оставите едно такова предприятие като АЕЦ "Козлодуй“ без възможности за диверсификация на доставки, преоборудване, текущи ремонти и т.н., то ще има някакъв спор между държавното предприятие и принципалите, съответно Министерството на икономиката и т.н. Този бюджет – това го каза и Григорий Вазов, това го казва донякъде и министърът на финансите Асен Василев, има нещо като гимнастика, тренировка, експерименти се правят. Тогава, когато имате толкова много рискове и толкова много неясноти, не е хубаво да правите експерименти и би било много хубаво, ако в парламента – а мисля, че такова е настроението в повечето партии, успеят да обуздаят експерименталния заряд, така да се каже, на министъра на финансите.

А има ли основание министърът на финансите да търси 1,2 милиарда като печалба от БЕХ? Той смята, че са скрити. От там смятат, че той иска да ги декапитализира.

Това е много такъв тънък въпрос. Първо, юридически това е единствената възможност вие да вземете нещо, на което сте му собственик, т.е. дивидентът от дейността на държавните предприятия е така да се каже работа на принципала, работа на собственика. В същото време споровете, които възникват – кое е инвестиция, кое не е инвестиция, какво трябва да бъде отложено, какво не може да бъде отложено и т.н., не са работа дори на министрите. Значи правителствата или пък министърът на финансите не знаят повече, отколкото управляващите предприятията, независимо дали са държавни или частни. В тоя смисъл, другата страна на този въпрос е обща концепция на Европейския съюз, че трябва да има облагане на свръхпечалбите в такива ситуации, каквито възникват да речем в средата на 2021 г. и има ги донякъде миналата година, поради инфлация, поради възстановяване на икономиката и разбира се, поради войната в Украйна. Но така или иначе, това не може да бъде направено на широка нога. Не може да обявите, че ще взимате по 33% за определено време от т.нар. "свръхпечалби“, защото тогава ще възникне спор между предприятията и събирачите на данъци и събирачите на данъци могат да си затворят очите за едни предприятия, където имат приятели, и да си отварят очите за други предприятия. Т.е. цялата система на събиране на данъци в България ще рухне, а тя в момента се опира на доверие към данъкоплатците, толерантно отношение към различни трудности, които могат да възникват с икономически цикли, с пазарна конюнктура и т.н. За последните може би десетина години има едно добро развитие на политиката на НАП от гледна точка на крайно отлагане на такива ограничителни мерки, свързани с наказания и т.н. И всъщност всичките начини за изчисление на т.нар. дупки – било то ДДС, било то другите данъци, за България са относително по-малки, отколкото за всички страни в Европейския съюз или дори от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Там България по данъчна политика е на шесто място сред тези страни, а това са най-развитите и най-богатите страни в света по данъчна политика и данъчна администрация и е на първо място по критерий държавен дълг на хора до 18 години. Т.е. това са онези, които ще плащат. Ние сме на първо място в света. Т.е. това е много добър показател и той трябва да бъде запазен.

А прогнозируеми ли са енергийни кризи и изобщо как ще повлияят цените на енергоносителите, особено от есента, от зимата нататък, върху бюджета? Това калкулирано ли е вътре?

Значи, не се очакват, поне това, което чета, не се очакват значими промени на цените нагоре, но това е възможно да се случи при положение, че се реализират част от тези рискове, за които говорих, свързани с войната на Русия в Украйна. В този смисъл онова, което трябва да се направи, е, казал съм го и друг път при вас, вече няколко години, трябва да се отложат всички радикални мерки по затваряне на действащи мощности, докато не се очертае изходът от поне част от рисковете, дали ще бъде резервиращи мощности, като ПАВЕЦ "Чаира“, дали ще бъде запушване на дупки, като ТЕЦ "Варна“ и "Цанков камък“ и разни други такива неща, те макар и да изглеждат много малки от гледна точка на целия сектор "Енергетика“, те могат да са съществени в ситуация на риск. И не дай си Боже да има проблеми с лицензирането на алтернативното ядрено гориво от "Росатом“ и "Атомстройекспорт“, тези неща не са тривиални. В този смисъл ако по някакъв начин се осъществи продажбата на оборудването за АЕЦ "Белене“, тъй като той не може да бъде построен по никакъв начин, това е ясно от 2011 година досега, то това ще даде и известен фискален буфер, ако може така да се каже, в ситуации когато има неясноти в енергетиката и са необходими в същото време инвестиции за много неща.

Т.е. според вас тази идея, която витае сега в медиите, и която не е официализирана, за закриване на 800-мегаватови мощности, т.е. на топлоцентрали, на мини, това няма да се осъществи, така ли? Не е разумно да се осъществи?

Значи, това, което е обещано с 40% намаляване на въглеродните емисии...

За това се говори до 2026 година, че ще стане.

… до 2026 година,  това е риск, би трябвало да има известно отлагане, и много зависи от аргументацията, с което ще бъде направено това отлагане. До момента тази аргументация не е сложена на масата на Европейската комисия, обвиненията са по-скоро към 2018-2019, началото на 2020 година, защото тогава трябваше да бъдат направени тези уговорки, както бяха направени да речем с въглищните централи на Полша, донякъде на Чехия. Но това тогава не беше направено, и сега вече е много трудно, когато се подписвани да речем три варианта, има поети ангажименти и т.н., много е трудно да убедите когато и да е, особено ако страната няма добър имидж.

Ето централите: ТЕЦ "Бобов дол“, ТЕЦ "Брикел“ и ТЕЦ "Марица 3“, плюс мините. Тази идея витае…

ТЕЦ "Марица 2“ трябва да бъде, не 3.

Тази идея витае за спиране до 2026  година. Не е официализирана, но се говори, че от правителството готвят промяна в плана.

Значи, да, те казват, че готвят промяна в плана, но засега няма никакво обсъждане на тези неща, не могат да се направят без засегнатите страни и не може да се правят с елементи на  изненада на равнище Комисия на Европейския съюз.

Значи тази идея засега не става?

Не, не. Значи, частните предприятия, нали те са различни, "Брикел“ според мен не може да бъде затворен, още 2009 година министър Нона Караджова издаде указание за затваряне поради неспазване на екологични стандарти и т.н. Те са и доста неефективни, значи те с 4 пъти повече хора произвеждат 3 пъти по-малко електроенергия отколкото техните съседи "Марица Изток 1“,  в Гълъбово.  Значи те са някъде около 20 и няколко пъти по-непроизводителни отколкото "Марица Изток 1“. Защо трябва да функционира? Защото там има много голяма заетост и тези хора гласуват за някого. Това е. "Бобов дол“ обаче е друга опера, "Бобов дол“ започна преди две години търсене на възможности за преоборудване на горелките, на т.нар. "бойлери“ и т.н. на реакторите, и преминаване на природен газ. А онова, което попречи, е цената на природния газ. Но дали са стигнали до технологична готовност при сегашни цени на природния газ да преоборудват производството, не мога да кажа. "Марица Изток 2“ – това е най-голямата централа в Маришкия басейн, вероятно два от реакторите, това трябва специалист да ви го каже, защото аз говоря по памет, когато правихме оценката 2011-2012 година на "Белене“, и тогава трябваше да се вземат всички мощности предвид, но доколкото си спомням, два от реакторите, два от бойлерите трябва да останат да работят или могат да останат да работят, защото има нужните пречиствателни съоръжения.

Какви хоризонти за бюджетите през 2024 и 2025 година отваря този бюджет?

Значи, хоризонт не знам дали трябва да има, трябва да има възстановяване на онова, което е било в миналото.

Нека кажем  възможности.

От 1997 до 2019 и първата половина 2020 година правителствените разходи като дял от икономиката са между 35 и 37%. Такива са ограниченията в Закона за публичните финанси от 2012 година, т.е. онова, което се предвижда там е дългът да не е по-висок от 40%, правителствени разходи между 35 и 40%, дефицит не повече от 2%. Значи, това трябва да се възстанови. Сега казват, че ще го свеждат до 3% – това е технически възможно, но по-скоро счетоводно технически, отколкото не виждам как стане с тези обещания. Това казват, че било свързано със стабилността в Европейския съюз, съответно зоната на еврото.  Традицията на българската стабилност е 2%, не 3%. Т.е. по-добре е да има балансиран бюджет, и е възможно да има балансиран бюджет и тази, и следващата година. Т.е. в отговор на вашия въпрос за перспективата: перспективата трябва да бъде възстановяване на традицията на управление на публичните финанси от 1997 до 2019 година.

Ще се наложи ли вземане на нов дълг, на още дългове? Предвидени са тук едни 20 милиарда. 

Вероятно да, не е голям проблем в момента, но въпросът е за какво. Въпросът е дали ще отиват за покриване на примерно на разходите или на трансферите…

Ако не се осъществят приходите, не е ли естествено, че ще вземат за разходите?

… за текущи разходи или ще отиват за нещо, което има възможност да произвежда доход в бъдеще, в  непосредствено бъдеще или по-далечно бъдеще. Така че много зависи от това.

И сега няколко въпроса, които са по-скоро вън от бюджета. Става дума най-напред за двата реактора от АЕЦ "Белене“, за които първоначално преди седмица парламентът  одобри тяхната продажба, дори работни групи от двете държави започнаха преговори, и изведнъж днес става ясно, че депутатите не са одобрили всъщност продажбата, а са дали само зелена светлина за нея – народен  представител от "Продължаваме промяната“ успя да го каже.

Но това беше ясно и от обсъждането.

Ами първоначално така се каза, че те продават и всичко е наред, а сега – има само зелена светлина.

Това е някакво създаване на илюзии. Това беше опит за създаване на илюзии, че онова, което е платено 2014-2015 година на "Атомстройекспорт“, сега ще бъде възстановено, защото има кой да го купи.

Какви са плюсовете от тази сделка?

Но купувачът първо трябва да види, дали това става за използване, след това производително трябва да оторизира използването на това оборудване на друго място, което е доста сложен процес.

Явно ентусиазмът е бил по-висок.

Не, не, значи, алтернативата е да направите паметник от тези реактори, да инсталирате един пред Народното събрание например, друг пред "Позитано“ 20, и другото да остане някъде другаде, защото това не може да бъде използвано. Част от това нещо обаче все пак може да бъде използвано на "Козлодуй“, което би намалило така да се каже разхода,  който е направен с плащането по делото на "Атомстройекспорт“. Но друго нещо, което не се помни, е, че България е минавала през подобна ситуация.  1991 година със спирането на проекта АЕЦ "Белене“, това стана през август месец, скоро време ще направим 22 години, юбилей, но това доведе пък до плащане на тогава произведеното оборудване и услуги от "Росатом“, тогава то беше министерство всъщност на ядрената енергетика на Съветския съюз. На Русия, тогава бяха платени доколкото си спомням между 200 и 290 милиона, и освен това преди около 5 или 6 години се плащаше магазия на склада в Чехия, където се пазеше това оборудване. Т.е. разходът, нищо чудно това, което в момента е на площадката, да бъде почти същото, технологичното то е ново, но почти същото като поколения реактори, като онова, което беше платено 1992 година. В момента всички специалисти по ядрена енергетика ще ви кажат, че има алтернативи на сегашните реактори, дали ще бъдат по-малки или ще бъдат с някаква нова технология, е трудно да се каже, но има алтернативи, които може би са по-рационални, и те трябва да се измислят, а не да се слагат технологии, които в крайна сметка това е технология, поръчана 2006 година.

Да, остаряла доста и не е ясно, още повече, че излязоха информации, че част от оборудването е изнесено, не е ясно как, но е изнесено.

То винаги има такива работи.

Изобретателни сме. Сега, стигаме до идеята за референдум, проекта за референдум, внесено от "Възраждане“, и дискусията, която възникна по този въпрос. Събраните от партията над 400 000 подписа говорят обаче за страха на хората от смяната на валутата. Българите какво ще загубят, ако не приемем еврото, и какво ще спечелят? Очевидно, че не се разбира това или не се обяснява.

Значи, онова, което е под риск, е това, което и в момента е под риск.  Т.е.  неконтролирани правителствени разходи, високи дефицити, непостоянни цени,  замеряне на икономиката с пари на данъкоплатците, и евентуално нали нов дълг и т.н. Това може да стане с или без приемането. Онова, което е плюс, е, че всичко, което изисква членството в Еврозоната, особено специфичните за България изисквания, а те са върховенство на закона, махане на корупцията и организираната престъпност, защото в България това е голям проблем, и това донякъде е по-важно, отколкото всичко останало, но това всичко останало, т.е. нисък бюджетен дефицит, постоянни и ниски лихвени проценти, ниска инфлация и т.н., това е добре за всички, това е добре за хората. Т.е. много е важно да се пътува, ако може така да се каже, към Еврозоната, защото това е добре за всички. Това не е добре да речем за гуверньора на Централната банка или за народните представители, те се оправят и така или иначе,  независимо от това каква е ситуацията в икономиката. Така че най-важното тук е освен да се мисли за миналото, а то ясно показва, че левът е най-суверенен между фалита 1990 година и въвеждането на фиксиран курс, на 1 март 1997 година, бордът е малко по-късно, но тогава левът е най-суверенен, той зависи само от волята на министър-председателя, президента и още няколко мушморока в Народното събрание. Но иначе в цялата си история - има изследвания, те са ясни на всички, които се занимават с история на Централната банка и историята на икономиката на България, ами левът е бил вързан или за франка, или е имало златен стандарт, или имало съчетание на златен и сребърен стандарт, или Централна банка е била управлявана от примерно французин, който е бивш служител на "Париба“, или е била част от клиринговата зона – една колежка Вера Асенова специално писа за това, сравнявайки клиринговата зона на райхсмарката от 1933 до 1945 година и клиринговата зона на рублата от 1945 до всъщност 1991 година. Последните издания на 50 лева са от 1991 година, а  последното разпечатване на 50 лева през 1991 година е в Москва. Вижте рублата от 1991 година, то Съветския съюз още съществува, и 50 лева от 1991 година. Аз не го знаех това, но колегите ми подариха наскоро един шарж по този повод.

Наистина е любопитна информация, за която не се говори, не се знае. И на финала ползвам възможността, че сте наш гост, за да обърна внимание на една рождена дата, на този ден на 12 юли, но през 1991 година 7-то Велико Народно събрание приема Конституцията на България. Вие сте част от депутатите, които я подписаха тогава. А след приемането й периодично се повдигат въпроси за нейната промяна. Какви недостатъци излязоха във времето и какво трябва да се промени? Съжалявате ли всъщност, че подписахте Конституцията?

Не, аз имах много големи съмнения спрямо нея още докато се обсъждаше. Но на 11 май онази година патриарх Вартоломей беше на посещение в София, и хората, които протестираха против Конституцията, отидоха да го бият и да го плюят. Аз много добре ги наблюдавах, говорих си с маса от тях, и като разбрах, какво им има в главата, аз реших, че трябва да има Конституция. Подписал съм я с шест особени мнения, т.е. 6 части от Конституцията не съм подписал, и те всичките с изключение на една се оказаха достойни за съмнение и лоши разпоредби. Мога да ги разкажа една по една.

Да, кажете ги.

Това е чл. 11-чл. 13 партии на етническа основа, които всъщност даваха монопол на ДПС за много дълъг период, тъй като Конституцията няма обратна сила. Така че онова, което съществува дотогава, съответно в целия избирателен регион на български мюсюлмани и български турци ДПС беше единствената партия, която получи монопол, който беше утвърден след това с решения на Конституционен съд. Второто нещо беше чл. 18, и това са изключително права на държавата, това са 21 сектора в икономиката, където държавата има изключителни права, във всичките от тях, нали, като почнете от водите, минете през полезните изкопаеми, атомната централа или атомните централи, и стигнете примерно до плажната ивица. Ние даже бяхме измислили една песничка, че плажната ивица е собственост на народните представители от морските общини. Всичкото това е голямо безобразие. Цените на чадърите на плажа в момента са следствие на това нещо, те затова са колко, 7-8 пъти по-високи отколкото примерно в Гърция. Но те са следствие на това. Чл. 21, правата за купуване на земеделска земя. Това беше голям проблем много дълго време, много дълго време, включително да речем 7 години след членството на България в Европейския съюз. Главата "Президент“ поради неясните функции на служебните правителства, т.е. трябваше да се каже, какви са ограниченията. И Конституционният съд, т.е. там трябва да има индивидуална жалба и друга структура, не 12, а 9 човека, за да е ясно и да не могат да има така да се каже негласували, да има 50:50 гласуване. И като излязох от Народното събрание на 12-ти, ме набиха.

Противниците на Конституцията?

Между другото днес е рожденият ден на Димитър Радев, сегашният гуверньор на Централна банка. Аз също смятам като много други хора, включително и Бойко Борисов, че той може да свърши тази работа, за която е избран, и трябва да му бъде даден шанс.

Много ви благодаря. Имах още много въпроси, но ще спрем засега дотук, до следващия разговор.

Цоня Събчева