Доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, бивш депутат, сега преподавател в СУ "Свети Климент Охридски“, в интервю за аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

В аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ търсим отговор на въпроса: кой е най-сериозният икономически проблем – дългът или инфлацията?

Гост в студиото е доц. Красен Станчев – основател на Института за пазарна икономика, бивш депутат, сега преподавател в СУ "Свети Климент Охридски“.

Нито едното, нито другото – разходите, правителствените разходи, и бюджетните разходи са основният проблем. Те увеличават и дълга, те помпат и инфлацията. Дългът се увеличава поради това, че макар да има планирани високи разходи, има намаляване на приходите по линия на опрощаване на Данък "Добавена стойност“ (ДДС), като се почне от памперсите и се свърши с хляба. Има, разбира се, двойно третиране в някои сектори, като се почне от туризма, мине се през ресторантите и т.н., това не намалява цените, но това остава по-голям доход у тези, които са доставчици на памперси, ресторантьорски услуги, хляб и т.н. Съответно второто нещо, което е много важно като увеличаване на разходите, са т.нар. "компенсации“, а те се обещават за всичко. Най-мащабни са компенсациите за електроенергия. Те могат да работят в някакъв положителен смисъл за  относително кратко време, не повече от 3 месеца, т.е. да няма залпово увеличение на цените на горива, и оттам на всичко останало. Тогова, когато остане за много дълго време, се получава точно обратния ефект – върху т.нар. "нарастващи цени“ се добавя един допълнителен паричен ресурс, който за миналата година е някъде около 7-8% от парите, които са в обръщение, което пък е половината инфлация за годината. Следващото нещо, което е много важно и донякъде свързано с изборите, при все, че е допустимо да не се случва, е обещанието, че ще има други компенсации в бъдеще. И тогава, когато примерно вие продавате вода, аз продавам памперси, и знаем, че хората, които пият вода и ползват памперси, както възрастните, така и бебетата, ще имат по-високи доходи, и съответно вие имате чувството, че ако не вдигнете цените, някой друг производител на вода ще вдигне цените, в България не се произвеждат памперси – памперсите са от 3 компании в света, всъщност махането на ДДС и т.н. увеличават т.нар. "надценка“, маржовете на продавачите на памперси. Но ако аз съм продавач на памперси, знам, че ще има помощи за семейства и за пенсионери, и разбира се увеличение на минимална работна заплата, аз ще го направя, както и вие, защото съм сигурен, че някой ще го направи, и аз ще остана тогава в губеща позиция, дори мога да фалирам, ако не вдигна цените навреме.

Т.е. това са някакви скачени съдове в търговията?

Не, това са причините за нарастването на дълга и на инфлацията. Т.е. увеличаването на разходите през компенсации, и ако намаляването на приходите чрез опрощаването на ДДС създава проблема с дълга. И в същото време дотолкова, доколкото се наливат повече пари в съсловия, които от една страна не са най-производителните, да речем най-големи са увеличенията на заплатите на държавни и общински служители, не искам да кажа, че те са най-високи, но там са най-големи, и разбира се, най-голямото увеличение приходите на пенсионерите, което покрива изцяло дори инфлацията в малката кошница, т.е. хранителните стоки, то, тогава вие всъщност оставате пари в онези хора от икономиката, които са по-скоро бенефициенти, отколкото кредитори на държавния бюджет. Всъщност, инфлацията винаги е едно и също нещо – това е желание на гласоподавателите да използват пари на другите и обещания на политиците да дадат такива пари.

Този механизъм ли е в основата на повишението на цените в търговските вериги, в търговската мрежа, особено тези на хранителните стоки?

Значи, очевидно това е, но има, разбира се, и други естествени фактори. Така например цените на зърното, каквото и да е то от пшеница до царевица, миналата година през май месец се увеличиха 4 пъти цените на едро. И те се увеличиха 4 пъти, защото по онова време всички, които се занимават със селскостопански култури, особено зърнени, и всички, които по веригата използват тези зърнени култури, включително хляб, пасти и т.н., те всичките очакват, че тази година няма да има зърно. И затова те започват да купуват зърно на онези цени, които тогава изглеждат относително нормални. И тъй като го правят залпово, тъй като 2022 година за тях е сигурна, защото вече е засято и т.н., и всъщност този проблем с цените на зърното миналата година показа какъв е механизмът на формирането на всички цени. Цените се формират благодарение на очакването за бъдещи събития, а не за това какви са били разходите на производител да речем в минали, тогава, когато купувате. Памперсите, които купите днес, не може да ги употребите вчера.

Какъв е смисълът?

Има смисъл, така че и вие се ориентирате към нещо такова. Следователно цените са оценка на рисковете, които могат да настъпят в бъдеще. Това, когато имате предизборна ситуация, и всички разправят, че бедността се увеличава, което между другото не е вярно, и всички обясняват, че инфлацията е много съществен проблем, и след като ще бъде тук и ще продължи, всички се опитват да се запасят с нещо. Ако се види статистиката на БНБ от края на миналата година, за последните година и половина-две, т.е. от началото на 2021 година, разходите на фирмите са за трупане на резерви за бъдещо производство, т.е. това, което ви е нужно като доставка, за да работите следващата година…

Занапред.

… вие си го купувате, и това са някъде около 80% от всички разходи на фирмите. Те не са инвестиции в основни средства, в машини и съоръжения, модернизация и т.н., те купуват онова, което ще им е необходимо. И това е правилно.

Запасяват се със суровини?

Те се запасяват с всичко, което е доставка – резервни части и т.н., не е задължително суровини. Много малко е делът на кредита, който отива за нови технологии. И това е нормално, защото в тази ситуация, в която очаквате да има по-високи цени на всичко, вие трябва да запазите онова, което имате в момента, като капацитет. И обстоятелството, че от началото на 2021 година до края на 2022 година фирмите са трупали запаси за бъдещо производство, означава, че това бъдещо производство ще се състои. Т.е. тази година ще има достатъчно производство и е възможно да няма спад. Но тогава, когато между другото така се държат и хората, не само фирмите. Онова, което се вижда, е, че хората 2021 година работят много повече колкото 2020 година, 2022 година работят много повече от 2021 година, и вероятно 2023 година ще работят още повече. Т.е. т.нар. "заетост“ като част от икономиката, и много важна част, тази заетост се увеличава поради много причини. Но една от основните причини е, че тогава, когато ни намаляват доходите поради инфлация, единственият начин да имате повече доходи, е да работите повече. Това е казано накратко. И така за всички категории работещи, включително за пенсионерите. Най-силно е увеличението на заетостта на най-младите, което е много добър показател. България между другото по този параграф, и това е много важно с дълга, е на първо място сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, където са САЩ, Япония, 38 страни от тази организация, Румъния, Хърватска и България, България е на първо място, може да се смята, в развития свят по показател дълг на млад човек, на човек до 17 навършени години. Тя е на първо място. Т.е. най-малко тежестта на новия дълг пада върху новото поколение, което ще го плаща, ние с вас няма да го плащаме за съжаление, и той е относително малък. Тази тежест наистина е много малка в сравнение с всички останали страни. Така че обстоятелството, че тези хора започват да работят, означава, че тежестта на дълга върху новото поколение, което е много важно, няма да се увеличава поне в обозримо бъдеще. За другите всички потребители и т.н., защото и бебетата са данъкоплатци, той вероятно ще се увеличава.

Доц. Станчев, защо от служебното правителство, оставяме настрана политиците, които винаги са популистки настроени преди избори, но от служебното правителство сочат като най-сериозен проблем именно инфлацията и повишените цени в търговската мрежа?

Значи, те всъщност или се правят, че не разбират как се формират цените, или не искат да признаят, че и предишните правителства, и тези служебни правителства, които се натрупаха доста от 2021 година насам, са част от проблема с вдигането на цените. И търсят оправдания – козел опущение. Може да има и друга причина, разбира се. До голяма степен там, където няма конкуренция, има известен контрол върху производството на определени типове храни, да речем той е много висок при месо и яйца, хляб донякъде, там, където има такива проблеми, то проблемът не е във веригите, той е при производителите. Но министрите вместо да контролират производители, контролират веригите. И това е много странно, защото веригите за разлика от всички останали бизнеси са най-прозрачните в икономиката на България. Така, веригите може би е много неточно, защото става дума за около 71-72 хиляди търговци, юридически лица, които се занимават с търговия на дребно. Веригите имат относително малък дял в търговския оборот на търговския оборот и всичко останало. Техният дял  и непосредствено техните продажби са между 35 и 40%, и така в последните 10 години, което е доста нисък процент в сравнение с други страни. Техните цени могат да бъдат високи първо, поради високите цени на производителите и картел между производители, примерно на яйца, или на техни грешки.

Но пък производителите се оплакват, че изкопните цени от търговските вериги са им ниски.

Ами те какво друго да кажат? Нали, основният проблем обаче е в това, че няма конкуренция на производителите. Но да се върнем към веригите. Те се надяват голяма част от тези 71 000 търговци на дребно, и освен тези 71 000, те се надяват такива отрасли, като туризъм, ресторантьорство и последният да затвори вратата, освен индивидуалните крайни потребители, каквито сме ние като хора от дадено семейство, самостоятелно домакинство или няма никакво значение. Та, в целия този сегмент най-прозрачния сегмент са веригите. А че тогава, когато вие нападате веригите, а това е традиция от 2010 година, вие всъщност нападате светлата част на бизнеса и поставяте под риск бъдещи приходи в бюджета по линия на ДДС, който е единственият сигурен приход. Защото тогава, когато купувам вода от вас, и вие ми я продавате за 1 лев, аз искам да пия вода, аз не мисля, че 20 стотинки отиват при министъра на финансите, т.е. в НАП. Т.е. този данък, както и акцизите са относително сигурен приход. И тогава, когато вие налагате някакви притеснения така да кажем, защото аз не виждам, какво друго могат да направят, върху тази част от търговията, вие всъщност създавате възможност за по-сива икономика или пък корумпиране на проверяващите. В смисъл, всичко, което е свързано с мерене, гледане, се прави от хора, а не от роботи, и тогава, когато трябва някой да каже, че дължината на този рафт не е 2.60, а е 2.62 м, вие можете да му дадете някой лев, за да изкара точно тази мярка.

А от къде идва подозрението за спекула, че даже определени политици и политически партии поставиха като акцент в предизборните си програми за следващия парламент и за следващия кабинет да се приеме приоритетно Закон за борба със спекулата?

От времето на Стамболийски има ако не се лъжа 4 такива закона. Единият го прие или имаше опит да се приеме от Великото Народно събрание, тогава, когато бяха освободени цените в началото на март 1991 година. Никога такива закони не са работили. В момента  от къде идва? Трудно е да се отговори без специален анализ, но причината в общи линии е една, и тя е невежество. Това е. Невежеството на политиците е много важен елемент в стопанската политика.

То тенденциозно ли е или просто си е естествен фактор, естествена даденост?

Донякъде е естествено, а донякъде е грешка на образованието. Донякъде е следствие на обстоятелствата. Т.е. вие в момента ако се опитате примерно да гледате неравенствата, за които аз искам да говорим след малко, вие неминуемо ще трябва да стигнете до резервите в създаването на добавена стойност, и това е осветляването на заетостта на определени групи от населението, да речем роми, турци и пенсионери. Но тогава, когато вие кажете: "Сега трябва да вземем мерки ромите да се чувстват добре, да имат повече здравни осигуровки“, което е проблем между другото на трудовото законодателство, не е проблем на ромите, тогава кажете, че тези 200 000 души, които нямат лични документи, а затова, защото нямат лични документи, не могат да имат работа и всичко останало. 200 000 души не е малко, това е почти 2% от населението. Тези хора съответно не могат да работят на светло и не могат да бъдат резерв в икономиката, която така или иначе изпитва глад за работна сила. Тогава, когато вие излезете в предизборна кампания и кажете: "Инфлацията е в следствие на еди какво си и еди какво си“, онова, което трябва да се направи, е да се дадат повече възможности хората да се справят сами с онова, което предстои, и кой не може да се справи – това са определени групи. Т.е. 30% от тези, които не могат да се справят, са пенсионери, около 50% са роми, и около 20% са български турци. И в момента, в който вие отидете в предизборна капания и кажете: "Ние сега трябва да ги подпомогнем тия“, нали, всички млади, които смятат, че не трябва да има нещо за пенсионерите, ще кажат: "Не, не, не, аз ще гласувам за някой друг“, всички, които мразят ромите, а това са 80% от избирателите, няма да гласуват за вас, и всички, които мразят турците, които са 20% от избирателите, също няма да гласуват за вас. Затова в общи линии онова, което се получава със съсредоточаването върху веригите като обяснение, като козел опущение на всичко, което се случва, е всъщност преформатиране на рационалното мислене в тази обстановка от страна на политическите парти и кандидатите за изборна длъжност. Те всичките престават да мислят за онова, което реално може да се направи, и дори и да мислят, не казват, какво може да се направи, за да не загубят избиратели.

Върху инфлацията горивата и енергетика оказват ли влияние и какво?

Оказват влияние. Оказваха влияние до май миналата година, тогава, когато бяха въведени, тогава, когато започнаха да спадат цените на горивата. Особено от юни-юли миналата година цените на всички енергийни ресурси започнаха да спадат. Българското правителство се справи с два казуса. Единият е "Газпром“ и доставките на руски газ и вторият казус беше дерогацията на доставки на суров петрол по линията на "Лукойл Нефтохим“. Това, второто, имаше и положителен ефект извън България дотолкова, доколкото износът от "Лукойл Нефтохим“ в крайна сметка отива почти 2/3 в Украйна. И ако нямаше тези доставки на петролни продукти, дизел и т.н., Украинската армия щеше да спре съпротивата още вероятно ноември месец миналата година. Но така или иначе, тези две положителни събития в българската политика по повод горива и енергетика не са следствие само и не толкова на политиката на българското правителство, а те са следствие на глупостта на Кремъл и на решителността на "Лукойл“, които в една особена обстановка – те се обявиха против войната още март месец миналата година, в една особена обстановка трябваше да консолидират управлението на своите ресурси в Европейския съюз. Очевидно, че най-трудният ресурс за управление поради липсата на възможност за доставки е "Лукойл Нефтохим“. В Хамбург, където те имаха рафинерия, можеха да се доставят, в Сицилия, където имат друга рафинерия, можеха да се доставят отнякъде другаде, в България няма откъде, т.е. много е скъпо да минат през Босфора. Но всичко останало в енергетиката е със стара традиция в създаване на потънали гемии. Т.е. непрекъснато разходи, разходи. Ако вземете отложени концесии, блокирани концесии, блокирани инвестиционни намерения, те са някъде за около 6 милиарда евро за последните 10 години.

А защо от бизнеса настояват за компенсации заради цените на природния газ?

Защото винаги е по-добре да ти дават, отколкото да ти взимат, нали? Всъщност бизнесът иска онова, което помпа инфлацията. Те искат отнякъде да се вземат едни пари и да отидат при тях. Откъде да се вземат? От т.нар. свръхпечелещи производители на енергийни ресурси и електричество.

И ето връзката?

Да.

Енергетика – инфлация?

Да. Но реално цените намаляват, включително на електричеството, включително на природен газ, включително на петрол и петролни продукти. Има, разбира се, сезонни фактори, и мека зима, и т.н. И тъй като има такова намаление на цените, и то вероятно ще продължи, пак казвам, поради глупост на Кремъл, не толкова заради нещо друго, то в крайна сметка въпросните компенсации първо са загубили отдавна смисъл и второ, в момента действат като проинфлационен фактор.

Прави ми впечатление, че възникват някакви термини да кажем от социализма или все едно, от някакво такова време: говори се за спекула, за обосновано високи печалби, например. Не е ли странно?

Тук невежеството не е само феномен български. Невежеството може да бъде феномен и в Европейския съюз. Онова, което всъщност има като лека промяна в речника – от "спекула“ към "необосновано високи“ и разни други, донякъде идва и от този регламент, който споменах, на Европейския съюз. Той отразява една много специфична ситуация, в която се натрупват различни рискове във формирането на цени и разходи. И това е от една страна ниските лихвени проценти на Европейската централна банка за период от около десетина години, възстановяването на икономиката през 2021 г., когато преди това са спрели някакви доставки, и изведнъж всички започват да купуват и започва да работят. И третият фактор е войната в Украйна и страхът, че няма да има горива, природен газ, енергийни ресурси, метали и последният да затвори вратата. И тогава, когато се съчетаят всичките тези неща, Европейският съюз решава, че т.нар. философия на ценовите тавани, а вие няма как да го определите – като кажете "таван“, всеки ще отвори речника по икономика и ще види, че това е голяма глупост, затова трябва да измисли нов термин.

Ама всички сега и у нас искат таван на цените!

Затова се разработват всякакви други механизми и едното нещо, което се разработва, са т.нар. "необосновано високи печалби“. Хубавото на този регламент е, че той може да бъде изпълнен в различни диапазони. И второто е, че той трябва да бъде изпълнен все пак някъде далеч във времето, така да се каже, не трябва да бъде от днес за утре. Т.е. докъм декември може да се окаже, че инфлацията не е чак такъв проблем, и че в общи линии регламентът може да бъде приет на хартия, но да не се прилага или да бъде формулиран така… примерно, ако имате компенсация – ако е 1 стотинка компенсацията, ще ви я върнем, ако е 2 стотинки, ще си я делим, или нещо такова. Така че има наслагване на невежество – това е очевидно, но има и достатъчно място за маневриране. Проблемът на България, пак казвам, е, че в ситуация на поредни избори всички се страхуват да кажат нещо рационално и всички намират някакви такива вятърни мелници, с които да се борят. Една такава вятърна мелница е инфлацията, защото причината е другаде, както стана дума, това са производствените разходи. И втора такава вятърна мелница е бедността, че хората обедняват и т.н., което просто не е вярно.

Е, те търсят някакъв начин да обяснят социалното неравенство.

Социалното неравенство?

Не че съм адвокат на политиците, но нали нещо трябва да говорят на избирателите си?

Не, не, не, не, не. То си има някакви причини и т.н.

Кои?

Увеличаващата се бедност е грешно твърдение поради една много проста причина. Меренето на бедността, то става по различни механизми, но това, което е важно за българската статистика, е националната линия или националният праг за бедност, който от 2017 до 2021 г. се увеличава 43% и 2022 г., 9 октомври, т.е. една седмица след изборите, се увеличи с още 22%. Т.е. вие имате някъде към 50 и няколко процента увеличаване на прага на бедността. Той е по-висок, три пъти по-висок, отколкото в Русия например, и тогава, когато сравнявате бедните в Русия и бедните в България, те са горе-долу едни и същи, само че де факто бедните в Русия са три пъти по-бедни, отколкото в България – това за русофилите специално го казвам. Но имате увеличение над 50% на прага на бедността. Но имате намаление на всички групи от населението, които преди миналата година са били бедни или по-миналата година са били бедни. Най-много са бедните сред пенсионерите. Те са някъде 49% по този, новия критерий. Те са 49%, но те са намалели с 12% бедните миналата година сред пенсионерите. Следващите бедни са самотните майки с дете. Те са някъде около 48%, но при тях намалението е със 7% за една година. И така е по всички групи от населението. Разбира се, остава много високо при самотните майки, при двама родители с над три деца и при пенсионерите, особено тези, които са на ниска пенсия или са самостоятелно домакинство на една пенсия, или един човек домакинство, пенсионер, с ниска пенсия.

Този проблем с бедността как може да се реши?

Но иначе бедността, дори по тези критерии, непрекъснато увеличаващ се критерий за бедност, тя дори при тези критерии пак спада. А на всичко отгоре, и хората работят повече, както стана дума.

Ясно. Ама за тези, за които съществува, как да се реши въпросът?

Институтът за пазарна икономика имаше едно изчисление в средата на 2021 г. Тогава, както и сега, гарантираният минимален доход струва някъде 75 милиона лева. При двойно увеличаване на тая сума тогава, положението се облекчаваше спрямо тогавашната линия на бедността, положението се облекчаваше за 282 000 души. Сега вероятно трябва да бъде, тъй като и прагът е по-висок, и т.н., сега вероятно гарантираният минимален доход би изисквал повече средства, но вероятно е някъде между 300 и 400 милиона лева, което е горе-долу нищо. 400 милиона лева са парите, които правителството харчи за два дена и половина – три. Т.е. ако правителството реши да не харчи два-три дена, ще намери тези пари.

Още един мит да ви помоля да развенчаем – таванът на цените, за който дори се позовават на Франция, че Макрон се обърнал към съответните търговски вериги за стоките от първа необходимост да има наложен таван на цените. И тук у нас, естествено, подражават.

В общи линии, независимо дали е Макрон, дали е Саркози… Дали е Де Гол, дали е президентът Радев, или е президентът Първанов, или е някой друг, в някакви такива моменти, както и на времето Димитър Попов, те трябва да кажат нещо такова, да покажат грижа за хората. Иначе, както стана дума, ценовият механизъм е съвсем друг и причина за него са увеличаването на правителствените разходи – това е основната причина, или на парите в обращение с помощта на централните банки при зависимост от централните банки от политиците.

А, имаше и такъв призив – централната банка, някъде го срещнах, централната банка да се намеси в овладяването на ръста на цените и т.н. И това го видях.

Понеже ме питате за ценовите тавани, те имат няколко ефекта: може да има краткосрочен положителен ефект не повече от три месеца – той е чисто статистически. Но тогава, когато такива мерки продължават да действат, те имат следните резултати: първо, формират дефицит, второ – намаление на качеството, защото тогава, когато имате таван, дори вие да сте най-добрия човек който произвежда нещо, но тъй като занете, че някой друг ще намали разходите и ще намали качеството, за да остане маржа между разходи и продажна цена относително висок или поне такъв, какъвто е бил, ще намалите качеството и ще го направите, защото вие очаквате всички останали да го направят. Второ, ще се опитате да продавате някъде другаде, т.е. ще предизвикате дефицит по второ направление, т.е. по линия на износа. И трето, ще престанете да спазвате правилата на отчетност и ще почнете да корумпирате данъчните и проверяващите. Това са ефектите и други не може да има. Значи, малко са нещата по които има пълен консенсус сред икономистите и това е едно от тях.

В навечерието на изборите кое ще остане най-важното за решаване както за 49-ия парламент, така и пред сформирането на ново мнозинство, което да направи правителство?

Разходите, което ще рече бюджетните дефицити и програмите за публични инвестиции, които пак няма да бъдат изпълнени. Ще има изкуствено балансиране на бюджета, защото някои пари няма да бъдат похарчени, както се случи в предишните години. Но колегите, които правиха анализ на дълга и предполагам и Фискалният съвет тази седмица ще излезе с такова становище, защото и бюджетният дефицит, и разходите помпат инфлацията.

Цоня Събчева